Р Е Ш Е Н И Е
№ 1381 13.11.2019 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря С.П., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 3326 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Б.П.Д. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-003312/05.07.2019г., издадено от Началник Група към Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 150 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв.Т.. Поддържа жалбата, развивайки и допълнителни доводи в подкрепа на изложеното и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор "ПП" - надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 12.06.2019г. жалбоподателя управлявал в гр.Бургас по ул. „Ген.Гурко” в посока бул. „Демокрация” лек автомобил – *** с рег. № ***. Преминавайки около паркирания в дясно на него т.а. *** с рег. № *** го ударил, в следствие на което той отскочил и ударил паркирания пред него л.а. с рег № ***. Жалбоподателят не останал на място, а бил издирен в последствие. С оглед горните констатации св. Х. решил, че с поведението си жалбоподателя е осъществил съставите на нарушенията по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, поради което му съставил АУАН с бл.№ 455311. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП и чл. 175, ал.2 вр. ал.1, т. 5 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, административно наказание – "Глоба" в размер на 150 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник Група към Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР, която към дата 14.06.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор "ПП", който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на първото вменено нарушение съдът счита, че същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, а размерът на санкцията е законосъобразно определен.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателя е управлявал лек автомобил, както и че при предприемане на маневра е настъпило съприкосновение между неговия автомобил и друго МПС. В тази връзка са показанията на актосъставителя, както и протокола за ПТП. Като цяло тези факти не се оспорват и от жалбоподателя. С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си водачът е нарушил нормата на чл. 5, ла.1, т.1 ЗДвП, като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая е прието и посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице е извършило неубедително преминаване и в следствие на поведението си е причинил материални щети. Лицето безспорно е нарушило посочената разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП. Размерът на наказанието е фиксиран в закона – "Глоба" в размер на 20 лева и не може да става въпрос за неговото изменение. Конкретното деяние не може да се счете за маловажно по смисъла на чл. 28 б. "а" от ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
По отношение на второто вменено нарушение обаче, съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение.
АУАН е съставен за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП. В последствие при издаване на НП, наказващия орган напълно е игнорирал правната квалификация на актосъставителя и е приел, че е налице нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП, за каквото нарушение няма издаден АУАН. НП е издадено и без да се посочи коя от трите хипотези на тази норма е имал в предвид АНО. Това е съществен момент, тъй като тази норма визира три отделни състава на адм.нарушения и по този начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Това води до отмяна на НП в тази част на процесуално основеание.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя досежно първото вменено нарушение, поради което и в тази част НП следва да се потвърди. По отношение на второто нарушение съдът счита, че в тази част НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003312/05.07.2019г., издадено от Началник Група към Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП на Б.П.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-003312/05.07.2019г., издадено от Началник Група към Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 ЗДвП на основание чл. 175, ал.2 вр. ал.1, т. 5 ЗДвП на Б.П.Д. с ЕГН: ********** са наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 150 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.