РЕШЕНИЕ
№ 1082
Стара Загора, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА |
При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20247240701109 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от К. С. М. от [населено място], чрез адв. З., АК Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000725 от 16.12.2024 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС [номер], поради отнемане на всички контролни точки на водача и не изпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят претендира териториална некомпетентност на издателя на заповедта, както и материална незаконосъобразност, тъй като въпросното СУМПС вече е било отнето през 2023г. на осн. друга заповед за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Оспорващият, редовно и своевременно призован за открито съдебно заседание се представлява от пълномощника си, който поддържа искане за отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът – началник група в ОДМВР Стара Загора, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
П. К. М. на осн. чл.171, т.1, бл.Б от полицейски инспектор в РУ Раднево при ОДМВР Стара Загора били издадени две заповед за ППАМ, с които са му били наложени принудителни административни мерки отнемане на СУМПС [номер] и к.т. № 7287883 до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 20.04.2023г. за това, че на 20.04.2023г. М. в [населено място] управлява собственото си МПС, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух /заповед № 23-0327-000029, л. 8/ и за това, че на 20.04.2023г. в [населено място] управлява собственото си МПС, като отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози /Заповед ППАМ №23-0327-000031, л.9/.
На 16.05.2023г. против М. е било издадено наказателно постановление /НП/ №23-0237-000233 за това, че на 20.04.2023г. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг тест за устоновяване употреба на наркотични вещества или техните аналози и отказва да му бъде извършена проверка с техническо средтво Дрегер Алкотест за установяване употребата на алкохол. Въз основа на това НП на водача и на осн. Наредба №Iз-2539/2012г. на водача са отнети 30 к.т. НП № 23-0327-000233 е потвърдено от съда /вж. решенията на РС Раднево и Адм. Съд Стара Загора, л. 17-22/.
На 16.05.2023г. против М. е било издадено и наказателно постановление /НП/ №23-0237-000234 за това, че на 20.04.2023г. М. управлява МПС, негова собственост, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван, не използва задължителните къси или дневни светлини през светлата част на денонощието. На основание на това НП и Наредба № Iз-2539/2012г. на водача са отнети 10 к.т. Това НП не е обжалвано и е влязло в законна сила на 09.12.2023г. Съгласно приложена на л. 24 справка за нарушител/водач на името на К. М., статус на СУМПС – иззет, налични к.т. – 0.
От приложена разпечатка от АИС-АНД системата на ОДМВР Стара Загора е установено, че Заповед ППАМ № 23-0327-000029 и №23-0327-000031 от 20.04.2023г. са били обжалвани пред Адм. съд Стара Загора. С Определение №362/05.06.2023г., по ад № 273/2023г. съдът е оставил без разглеждане жалбата против Заповед ППАМ № 23-0327-000029 /л.37/, а с Решение №277/24.07.2023г., по ад № 275/2023г. съдът е отхвърлил жалбата на М. против Заповед ППАМ № 23-0327-000031 /л.38/.
С процесната в това производство Заповед ППАМ №24-1228-000725 от 31.04.2024 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор ПП /л. 15/ на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.171, т.4 – временно отнемане на СУМПС [номер], поради отнемане на всички к.т. и не изпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е връчена на адресата на 16.12.2024г., жалбата против нея е подадена директно в съда на 27.12.2024г. Заповедта е мотивира от фактическа страна, с това, че по отношение на М. за издадени НП №№23-0327-000033 и 23-0237-000034, с които са му отнети съотв. 10 и 30 к.т., като първото НП е в законна сила от 19.06.2024г., а второто – в сила от 19.12.2023г. Посочено е, че поради отнемането на всички к.т., М. е загубил придобита правоспособност.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК за оставянето й без разглеждане.
Разгледана по същество, Съдът я намира за основателна.
Не основателно е твърдението, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
В случая е процесният акт е издаден на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП, като Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ред. от ДВ бр.105/2018г., в сила от 01.01.2019г., принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Няма спор, че издателят на акта е Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Стара Загора. С приложената на л. 31 от делото Заповед № 349з-4476/23.12.2021г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора, чрез която е удостоверен с нея фактът на делегиране на правомощия от Директор ОДМВР на изрично посочени длъжностни лица, сред които и Началникът на сектор при ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция” /т.1/, да издават заповеди, основани на чл.171, т. 1, 2, 2а, 4 и пр. от ЗДвП. Процесната заповед е издадена от Началник на сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, поради което Съдът намира същата за издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и не е налице основание същата да бъде обявена за нищожна.
Доводът на жалбоподателя, че заповедта е нищожна, тъй като не е издадена от издателя на двете наказателни постановления е изцяло не основателен, доколкото първо заповедта за ППАМ е индивидуален административен акт по см. на АПК, а НП е правораздавателен акт, издаден по реда на ЗАНН, второ, органите, които ги издават, се определят от различните материални закони и в случая ЗДвП е този, който определя орана, оправомощен да издаде акт с това съдържание. По силата на предвидената в закона възможност за делегация на правомощия /чл.172, ал.1 от ЗДвП/, ответникът доказа, че притежава материалната и териториална компетентност да издаде процесната ЗППАМ, доколкото СУМПС, чието отнемане се разпорежда, е издадено от сектор ПП при ОДМВР Стара Загора.
Спазена е установената форма за издаване на административния акт – мотивирана писмена заповед. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 59 от АПК. Фактически актът е мотивиран с твърденията, че на водача М., с индивидуализираните в заповедта две НП и влезли в законна сила на посочените дати, са отнети всички контролни точки, поради което М. е загубил правоспособността си на водач и следва да върне СУМПС, съгласно задължението, установено в чл.157, ал.4 от ЗДвП. Тези факти са правно основани на чл.171, т.4 от ЗДвП, вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП.
С оглед на горното, Съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК за отмяна на жалената заповед като незаконосъобразна или за обявяването й за нищожна.
Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК – материална незаконосъобразност.
Безспорно е установено по делото, че с влезлите в сила, съотв. на 19.12.2023г. и на 19.06.2024г. две НП /№№023-0327-00033 и 023-0327-00034 от 16.05.2023г./ на водача К. М. са отнети всички к.т. – общо 40 от притежаваните 39. Тези наказателни постановления са в влезли в законна сила преди издаване на процесната заповед – издадена на 31.07.2024г. С факта на отнемане на всички к.т., като последица от влизане в сила на двете НП, към дата 19.06.2024г., водачът, съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП губи своята правоспособност на такъв, като нормата задължава такъв водач да върне свидетелството в съотв. служба на МВР, т.е. в сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, а при неизпълнение на това задължение /по чл.157, ал.4 от ЗДвП/, спрямо водача законът предвижда прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
В случая обаче, макар да е налице безспорна установеност на отнемане на всички к.т. на водача М., то не е налице установеност на втората предпоставка от хипотезата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, която предпоставя издаване на административен акт на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП – ЗППАМ – водачът М., след 19.06.2024г. умишлено да не изпълнява задължението си да върне СУМПС.
С жалбата си М. твърди, че притежаваното от него СУМПС вече е било отнето от контролния орган по силата на друга ПАМ. Действително по делото е безспорно установено, че по отношение на М. през 2023г. са издадени две други ЗППАМ /л.8-9/ и те са предхождащи процесната тук, както и, че по силата на тези две ЗППАМ също е разпоредено /макар и на друго правно основание/ отнемане на посоченото СУМПС. Също е безспорно установено по делото, че тези две ЗППАМ са в законна сила, съотв. ЗППАМ №23-0327-000029 от 16.06.2023г., а № 23-327-000031 от 24.07.2023г., а по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, те са актове, които подлежат на предварително изпълнение. Т.е., следва безспорно, че именно по силата на тези ЗППАМ, издадени през 2023г., на водача М. вече е отнето СУМПС и същото се намира в сектор ПП при ОДМВР Стара Загора за срок не по-дълъг от 18 месеца.
Както вече се посочи, жалбоподателят изрично твърди, че СУМПС му вече е било отнет по силата на ЗППАМ през 2023г., т.е., че към м. 07/2024г. не се намира в неговот държане, а поради разпореденото на осн. въпросните две ЗППАМ отнемане, документът се намира в службите по контрол на движението при ОДМВР Стара Загора. Доколкото СУМПС на М. фактически към м.07/2024г. не се е намирало в държане на водача, то последният обективно не може да изпълни задължението си да го върне, след датата 19.06.2024г., когато влиза в сила НП № 23-0327-000233, постановяващо отнемане на 30 к.т. и към която дата жалбоподателят вече губи правоспособността си на водач, поради отнемане на всичките му к.т.
Приложението на чл.171, т.4, вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП изисква виновно неизпълнение на задължението на водача да върне СУМПС, тъй като са му отнети всички к.т. Доказателствата по делото сочат, че М. обективно е бил в невъзможност да изпълни задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като СУМПС вече е било отнето и не се е намира в негово държане след 19.06.2024г. Жалбата е основателна.
Искането за разноски от оспорващата страна е също основателно, предвид изхода на правния спор и следва да се уважи в размер на 310 лв., държавна такса и платено в брой възнаграждение за един адвокат /л.6/.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на К. С. М. от [населено място], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000725 от 31.07.2024г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на К. С. М., [ЕГН] разноски в размер на 310 /триста и десет / лева.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Съдия: | |