№ 11657
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110105441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба , уточнена с молба от 29.03.2023 г.
(на лист 36 от делото), на А. Й. К. срещу Р. Г. С., с която са предявени
претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца 573 лева – вреди от
заплащане на недовършени ремонтни дейности; 550 лева – цена за поправка
на автомобил, платена по неизпълнен устен договор за ремонт на лек
автомобил „Форд Скорпио МК1“, с рег. ******, сключен на 09.04.2021 г.; 144
лева – обезщетение за вреди от оскъпяване на материали, които следва да се
вложат в бъдещ ремонт, ведно със законната лихва върху трите посочени
суми от 31.01.2023 г. до окончателното плащане, и 200 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху трите посочени по-горе суми за
периода от 09.04.2021 г. до 30.01.2023 г., както и 1500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи
неприятни емоции от страх при ползване на неремонтирания автомобил,
описан по-горе, ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.04.2021 г. ищецът и ответникът
сключили договор за ремонт на лек автомобил „Форд Скорпио МК1“, с рег.
******, в сервиз с адрес: С. ул. „Д.“ № **, като ответникът извършил оглед.
Последният посочил, че цената за ремонта изисква закупуване на части и
материали – тръби на спирачната система, масла и др. е 337 лева, от които
ищецът платил 80 лева в брой, а 260 лева – с паричен превод. Изпълнението
на ремонта започнало на 23.04.2021 г., като няколко дена по-късно ответникът
съобщил, че има и пробит радиатор за охлаждане на двигателя, който посочил
цена 120 лева, но ищецът продължил да управлява автомобила си с течащ
радиатор. След това била установена и повреда в карданния вал, за която
1
ищецът платил за части още 80 лева. Ответникът казал на ищеца, че следва да
поправи и кормилна рейка и хидравлична система , за което поискал още
154 лева, които ищецът отново платил с паричен превод на 13.05.2021 г.
Ищецът имал уговорка да получи автомобила си от ответника на 28.05.2021 г.
на паркинга на магазин „Технополис“ в ж.к. „Люлин“ в София, но ответникът
не се явил. Ищецът си взел сам колата и със свидетел установил липси на
уплътнения и захабен маркуч за подаване на бензин. Твърди, че е не е приел
работата, затова иска платеното от него обратно и претендира стойността на
нови части и ремонт. Претендира и неимуществени вреди, защото управлявал
автомобил, който му носи риск, и това предизвиквало у него стрес.
Претендира и разноски в процеса.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Р. Г. С., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
уговорката между страните е била друга – за диагностика на автомобила
срещу 100 лева и да установи повредите, което ответникът направил и му
посочил, че трябва да се сменят преден носач, два маркуча за спирачна
течност, самата течност, карданов вал и смяна на маслото в скоростната
кутия. Ищецът обаче не бил възложил тези ремонти, а само били установени
нужди от извършването им, като в последствие ищецът поискал да се
извършат само част от ремонтите. Признава се, че ответникът открил повреда
и в кормилната рейка и течаща хидравлична течност, като се уговорили за
допълнителен ремонт след плащане от ищеца на първоначалния. Тъй като
обаче плащанията на ищеца спрели, ответникът не извършил другите
ремонти. Твърди, че ищецът самоволно си взел автомобила при недовършени
ремонти, като ответникът имал претенция за оставащи 380 лева неплатени за
труд. Оспорва иска за обезщетение за забава, тъй като сочи, че такова е
несъвместимо с иска за обезщетение от неизпълнение на договора. Сочи, че
не е бил канен да плати и не е изпаднал в забава.
В съдебното заседание ищецът поддържа, че е трябвало да му се върне
работеща кола, че той сам си я поддържа и затова иска да му се плати. В
писмените си бележки поддържа доводите си от исковата молба, твърди, че е
установен договор за работа в твърдения от него обем от свидетелските
показания по делото, като поддържа, че е претърпял имуществени и
неимуществени вреди и иска да се уважи искът, като сочи, че разпоредбата на
чл. 264 ЗЗД е неприложима, тъй като въобще не е имало приемане на
работата, за да може да се смята за качествена. Ответникът подробно
възразява срещу твърденията, че са му възложени всички твърдени от ищеца
дейности, поддържа, че ищецът е приел работите без забележки и сочи според
него противоречия в тезите на ищеца – вкл. че няма как да е приел цената за
целия поискан труд да е 100 лева. Поддържа недоказаност на иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 12 от делото и неоспорена разписка №
0100013075876575/13.05.2021 г. за електронно плащане чрез „Изипей“ АД
2
ищецът е изпратил на ответника 151,80 лева за ремонт на автомобил, от което
се установява, че договор за ремонт на автомобил между страните е имало.
Тъй като представената на лист 22 от делото в препис ремонтна карта е
изключена от доказателствения материал с протоколно определение от
07.02.2024 г. (на лист 66 от делото), точният обем на възложената работа не
може да се установи от нея. Точният обем не може да се установи и от
представената на лист 13 – 17 от делото електронна кореспонденция с кратки
съобщения между страните (не се спори, че е между тях), осъществена между
01.04.2021 г. и 07.06.2021 г., доколкото ответникът в нея единствено урежда
срещу между страните и посочва дни на срещата, като няма нито едно
съобщение, изходящо от ответника във връзка с точния обем на договорените
ремонти.
В съдебното заседание на 20.03.2024 г. е разпитан свидетелят Е. Н. (на
лист 85 – 86 от делото), който дава показания, че ищецът му казвал, че
автомобилът му имал повреди по ходова част и затова го бил дал на ремонт,
като ищецът поискал да качи колата на подемник в гаража на свидетеля и там
гледал от някакъв списък описание на части, като установил, че повечето не
са сменени. Помни, че имало проблем със спирачни маркучи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, но от същите не може да се
установи какъв конкретно е обемът на поправките, които страните са се
договорили да се извършат.
В съдебното заседание на 20.03.2024 г. е разпитана и свидетелката
Мария К.а – съпруга на ищеца (на лист 86 – 87 от делото), който дава
показания, че ищецът казвал, че автомобилът има нужда от поправки по
спирачната система и ходовата част. После го чувала да си говори с ответника
по телефона. Същата не помни конкретни уговорки между страните, видяла
показан от ищеца нацепен маркуч за спирачките. Свидетелства, че след
това са търсили друг монтьор, който да отстрани проблема, а междувременно
управлявали автомобила само по по-равни пътища. Имала страх, че карат с
неизправни спирачки.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценени по реда на чл.
172 ГПК, като същите съвпадат с показанията на свидетеля Н. и електронната
кореспонденция, но от същите отново не може да се установи какъв
конкретно е обемът на поправките, които страните са се договорили да се
извършат.
С оглед изводите на съда, че не се установява пълен обем на възложени
ремонти от нито едно прието по делото доказателство, не се налага
обсъждане на останалите такива по делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Главните искове се уважават, ако съдът установи, че между страните е
3
сключен договор за изработка – ремонт на посочените в исковата молба части
и агрегати на лек автомобил, по който е уговорено възнаграждение на
ответника, освен ако не се установи, че ответникът е извършил ремонта в
обичаен срок за това, като искът е основателен за претърпените от ищеца
вреди – извършени плащания по договора и увеличена стойност на ремонта
при друг монтьор или за покупка на части на по-високи цени (поради
повишена пазарна цена на същите или повреди по време на ремонтните
дейности). Искът за неимуществени вреди се уважава, ако се установи, че
ищецът е търпял стрес във връзка с неизвършения ремонт, като това може да
се предвиди от ответника като последица от неизпълнението на договора.
Искът за лихва за забава се уважава, ако се установи, че ищецът е поканил
ответника да му плати.
В случая не се доказа обемът на ремонтите, които е следвало да се
извършат по автомобила, поради което не се установява неизпълнение на
ответника по сключения между страните договор, и поради това исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 1500 лева – платено адвокатско
възнаграждение по договор от 09.01.2024 г. (на лист 62 от делото), който
съдържа и разписка за плащане в брой. Възражението на ответника за
прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като същият сам
претендира хонорар за адвоката си от 2200 лева (вж. лист 79), т.е. оценява
труда по делото поне на толкова. На ответника следва да се присъдят 1500
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Й. К. искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. Г. С. , с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „С.“,
ул. „Д.“ № **, да плати на А. Й. К., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.
р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумите от 573 лева (петстотин седемдесет и три
лева) – вреди от заплащане на недовършени ремонтни дейности по лек
автомобил „Форд Скорпио МК1“, с рег. ****** поради неизпълнен договор за
ремонт на същия автомобил от ответника, сключен на 09.04.2021 г.; 550 лева
(петстотин и петдесет лева) – цена за поправка на автомобил, платена по
неизпълнен устен договор за ремонт на лек автомобил „Форд Скорпио МК1“,
с рег. ******, сключен на 09.04.2021 г.; 144 лева (сто четиридесет и четири
лева) – обезщетение за вреди от оскъпяване на материали, които следва да се
вложат в бъдещ ремонт на същия автомобил; 200 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху трите посочени по-горе суми за
периода от 09.04.2021 г. до 30.01.2023 г., както и 1500 лева (хиляда и
4
петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на
договора, представляващи неприятни емоции от страх при ползване на
неремонтирания автомобил, описан по-горе.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Й. К., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на Р. Г. С. , с ЕГН:
**********, и адрес: С., кв. „С.“, ул. „Д.“ № **, сумата от 1500 лева (хиляда
и петстотин лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5