О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….12.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 29.12.2016 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1374 по описа за 2014 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
приключено с решение №874/25.11.2016г,
като съдът разгледал и отхвърлил предявен
иск за присъждане на остатък над размер, за който в полза на ищеца е било
постановено вече осъдително решение по частичен иск, като в същия акт е
разгледал и исканията на насрещните страните за определяне на разноски.
Постъпила е молба вх.№ 34173/12.12.16г от „ГЛОБАЛ БИОМЕТ” ЕООД, ЕИК *********, чрез
адв. И.П. (САК) за изменение на частта от това решение, касаеща претенцията на
ищеца за разноски, чрез присъждане на претендираните от тази страна разходи. Изложените
оплаквания срещу решението в частта му, с която съдът е отрекъл правото на тази
страна да бъде компенсирана за разноските по водене на процеса изцяло
съответства на искане по чл. 248 ал.1 ГПК. Молителят твърди, че съдът неправилно
е преценил установеното извънпроцесуално поведение на ответника и е приложил
закона буквално, без да съобрази духа на процесуалния закон и справедливостта
при правораздаването. Счита, че предприетото след изпадане в забава и след
предявяване на исков процес( а случая дори и след осъждане по частичен
иск) плащане от страна на ответника,
което е послужило за основание за отхвърляне на претенцията по същество
представлява поведение идентично с признание на иск от страна, причинила
недобросъвестно спора и следва да ангажира обективната отговорност за
направените от добросъвестната страна разноски. Позовава се на съдебна практика
в сходни хипотези и моли да бъде изменено произнасянето, като решението се
допълни с присъждане на разноските в полза на ищеца.
Молбата е допустима, с оглед разпоредбата на
чл.248, ал.1 ГПК, подадена е преди изтичане на срока за обжалване по пощата (с
клеймо от 09.12.2016) от заинтересована страна, която е представила
своевременно списък за разноски,
неприсъдени от съда( т.9 от ТР 6-2012
ОСГТК на ВКС).
Насрещната страна ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр.
Варна, представлявано от директори Н.Н. и К.И. оспорва искането, като в отговор вх.№ 35771 от
28.12.2016г. е възразил за причиняване на спора не от негово поведение, а от
отмяна на административен акт, като е изложил и съображения относно
компенсирането на разноските на ищеца в първоначално предявения по избор на
ищеца само частичен иск и добросъвестно свое поведение след установяването на
задължението му. Моли неоснователната молба да не бъде уважавана.
При
извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът намира молбата за
неоснователна.
Както изрично е указал вече в мотивите си
при разглеждане на претенциите на насрещните страни за определяне на разноски
съдът е отчел, че липсва изрична норма, която да урежда като основание за
ангажиране на обективна отговорност на страната в процеса отхвърлянето на
предявена срещу нея претенция. В този смисъл е счел за неприложима съдебната
практика, формирана при хипотези, в които искът е бил уважен(без съдебно дирене
поради признанието на правото на ищеца) или съдът е бил десезиран (с оттегляне
или отказ от иск на удовлетворения ищец).
Въпреки тази своя констатация, съдът е
преценил, че празнотата в уредбата следва да се попълни с правоприлагане в
съответствие с общия принцип на добросъвестност в процеса (чл. 3 ГПК), и е
изложил своите съображения относно фактите, които са определили поведението и
на двете страни в конкретния спор. Именно затова е приел за относимо не само
поведението на ответника (както това се препоръчва за уредената изрично
хипотеза на уважен поради признание иск), но и извънсъдебното поведение на
ищеца, предпочел да защити правото си само отчасти, като е предявил частична
претенция и така е спестил разноски, съразмерни с тези които претендира в този
процес. Изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права, изведено
като общ принцип на чл. 3 ГПК задължава и двете страни по делото за се
въздържат от сезиране на съд, чиято цел не е насочена към получаване на
ефективна защита на накърнени права, а се изчерпва с поддържане на спор, който
вече не съществува.
Като отчита, че вече е изложил своите
съображения по оплакванията на молителя и няма основание за корекция на това
произнасяне.
По тези съображения и
на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 248 ал.1 ГПК молба вх.№ 34173/12.12.16г на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ” ЕООД, ЕИК ********* за изменение
на решение №874/25.11.2016г по т.д.1374/14г на ВОС, т.о., в частта с която е
разгледано искане за определяне на разноски, чрез присъждане на претендираните
от тази страна разходи.
Определението подлежи на
обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, а именно: с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните, чрез пълномощниците им със
съобщение образец № 9 от Наредба №.7 на МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: