П Р О Т О К О Л
Гр.
София, 27 ноември 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение – 11-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ
ИЛИЕВА
Секретар: МАРИАНА КОСАЧЕВА
Прокурор: ЛИЛИЯ
ДАМЯНОВА
сложи за
разглеждане докладваното от съдия ГЕТОВ НЧД № 4681 по описа за 2019
г.
На
именното повикване в 11.40 часа се явиха:
ТРАНСФЕРИРАНОТО ЛИЦЕ Я.А.Ф. се явява лично, конвоиран от СЦЗ.
За него се явява поисканият служебно от съда в качеството на служебен защитник адв. И.Н..
Едновременно с това се явява и упълномощения
защитник на лицето Стойко С. от САК с пълномощно, приложено по делото.
ТРАНСФЕРИРАНОТО ЛИЦЕ Я.Ф.: Ще се ползвам от адвокатската защита в лицето на
упълномощения ми защитник адв. С..
Съдът, като констатира, че трансферираното лице желае да се ползва от упълномощения
си защитник счита, че поисканият такъв служебен защитник следва да бъде освободен
от участие в производството, като му се издаде препис от протокола и се отбележи,
че същият се е запознал с материалите по делото и е бил готов да поеме защитата
на трансферираното лице в настоящото производство.
Воден от гореизложените съображения
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от участие адвокат И.С.Н. от САК в качеството на служебен защитник
на Я.А.Ф..
Да се издаде препис от протокола на служебния защитник.
АДВ. С.: Не правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът, като намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото
в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ТРАНСФЕРИРАНОТО ЛИЦЕ:
Я.А.Ф. - роден на *** ***, българин,
българско гражданство, живущ ***, със средно образование, неженен, шофьор на
такси, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се ДОКЛАДВА с прочитане на предложението на Главния прокурор на
Република България с искане за приспособяване на издадената в Република Турция
присъда от 19 години, 8 месеца и 7 дни наказание „Лишаване от свобода“ за извършено
престъпление по чл. 188 от НК на Република Турция срещу българския гражданин Я.А.Ф..
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. С.: Видно от доказателствата по делото съдът в гр. Одрин е наложил две
наказания на трансферираното лице, а
именно „Лишаване от свобода“ в размер на 19 години, 8 месеца и 7 дни и кумулативно
глоба в размер на 5 600 лири. Тъй като въпросът, относно заплащането на глобата
е относим към настоящото производство, представям доказателство - квитанция от
Министерство на Външните работи, от която е видно, че въпросната глоба е била
заплатена от бащата на трансферираното лице, а освен това на трансферираното
лице му е било поставено условие от турските власти да заплати глобата, като в
противен случай няма да бъде допуснат трансфера. Във въпросната квитанция не се
чете добре името на трансферираното лице, тъй като е закрито от сумата, но би
могло да се направи извод, че се касае точно за него.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното от защитата писмено доказателство.
Съдът счита, че представената квитанция, издадена от Министерство на
Външните работа на Република България е относимо към предмета на доказване, с оглед
на което следва да бъде приобщена към материалите по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА квитанция от 21.05.2019 г., издадена от Министерство на Външните
работи и получено от Я.А.Ф..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът предвид становищата на страните и като намери делото за изяснено от фактическа
и правна страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА писмените доказателства, приложени по делото.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да приспособите и приемете за продължаване на изпълнението
присъдата на Втори тежък наказателен съд гр. Одрин, влязла в сила на 02.02.2018
г., с която на осъдения е наложено наказание в размер на 19 години, 8 месеца и
7 дни за престъпление трафик на наркотици,
деяние, извършено на 09.11.2014 г. Считам, че същото съответства на това по чл.
242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от Българския НК. Намирам, че в случая сме
поставени пред хипотезата на чл. 457, ал. 4 от НПК, тъй като максималното наказание
за престъплението по този текст е 15 години „Лишаване от свобода“, поради което
наказанието, наложено на осъдения от турските съдебни власти в размер на 19 години,
8 месеца и 7 дни, следва да бъде редуцирано до този размер. Първоначалният режим
следва да бъдат „строг“. Следва да бъдат приспаднете периодите на предварително
задържане и изтърпяване на наказанието на територията на Република Турция и Република България, считано от 09.11.2014 г.
до 19.02.2018 г. е предварителното задържане и от 19.02.2018 г. до влизане в сила на определението,
период в който е изтърпявал наказанието.
АДВ. С.: Напълно се солидаризирам със становището на представителя на СГП.
Считам, че това е правната квалификация,
която в най-пълна степен съответства на деянието, за което Я.А.Ф. е
осъден. Видно е, че е осъден от съда в Одрин за две деяние, а именно едното
представлява опит за износ на наркотично вещество, а другото пренасяне на наркотично
вещество, като считам, че съгласно нашия НК първото деяние поглъща второто, т.
е. при приспособяване на присъдата, деянието следва да се квалифицира единствено по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал.
1, тъй като деянието е опит. Предвид максималното
наказание, което предвижда нашия наказателен кодекс за това деяние считам, че
са налице предпоставките определеното му
от съда в Одрин наказание в размер на 19 години, 8 месеца и 7 дни да бъде
намалено до 15 години „Лишаване от свобода“.
Моля да не му бъде налагано кумулативно предвиденото в НК наказание „Глоба“,
тъй като същата е заплатена, видно от представеното от мен писмено доказателство.
Турската страна не сочи и не дава информация дали глобата е заплатена, или не.
Моля да зачетете изтърпяното до момента наказание, както и времето на предварителното
задържане, считано от 09.11.2014 г. Очевидно, ако се определи такова наказание,
режимът следва да бъде „Строг“, тъй като законът не позволява друг режим на изтърпяване
на наказанието. Моля да се произнесете в този смисъл.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ТРАНСФЕРИРАНОТО ЛИЦЕ: Няма какво да
допълня.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 457, ал. 3 от НПК, инициирано по предложение
на Главния прокурор на Република България, с което се иска съдът да се произнесе
с определение, относно приемането за изпълнение
в Република България на влязло в сила решение № 2017/199 от 02.10.2017
г. на Втори тежък наказателен съд гр. Одрин Република Турция / в превод на
български език /, влязла в сила на 02.02.2018 г., с което на българския гражданин
Я.А.Ф. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 19 години, 8
месеца и 7 дни, както и съдебно парично наказание в размер на 5 600 турски
лири. От представените по делото доказателства се установява, че с влязла в
сила присъда на 02.02.2018 г. българският гражданин Я.Ф. е осъден, като му е
наложено наказание на основание чл. 188, ал. 3 вр. чл.35 от Наказателния закон
на Република Турция №5237 за това, че на 09.11.2014 г. е направил опит да
пренесе през границата на Република Турция наркотични вещества, посочени в
присъдата.
Съдът намира, че така посочения
закон от Турския Наказателен Кодекс съответства в най-пълна степен на чл. 242,
ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК на Република България, доколкото се касае за
опит за пренасяне на наркотично вещество през граница. Наказанието, което е наложено от турския съд е 19 години, 8 месеца
и 7 дни „Лишаване от свобода“. Съобразно разпоредбата на чл. 457, ал. 4 от НПК настоящият
съдебен състав следва да съобрази обстоятелството, че за посоченото престъпление
по българския НК се предвижда максимално наказание от 15 години „Лишаване от
свобода“, поради което следва да бъде намалено при изпълняване в България
наложеното наказание в Република Турция на 15 години „Лишаване от свобода“, което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС следва да бъде изпълнено при първоначален
„Строг“ режим, доколкото е над 5 години „Лишаване от свобода“.
На следващо място съдът намира, че наложеното съдебно - парично наказание в
Република Турция съответства на наказанието „Глоба“, което се предвижда и в българския НК. От представената
в днешното съдебно заседание квитанция от Министерство на Външните работи е
видно, че А. Я. Ф. е заплатил в МВР
левовата равностойност на сумата 5 600 турски лири, но от това представено
доказателство не става ясно, че тази сума е платена именно за погасяване на наложеното парично наказание в Република
Турция. Ето защо настоящият съдебен
състав приема за изпълнение и това наказание, като го приравни на наказание „глоба“
в размер на левовата равностойност на 5600 турски лири към днешна дата по курса
на БНБ – а именно на 1731.50 лева. При евентуално принудителното събиране на
тази сума, осъденият би могъл да събере и да представи доказателства, че именно
платената в МВнР сума е тази, на която е осъден
в Република Турция.
На следващо място съдът намира, че следва да бъде приспаднато времето, през което българският гражданин Я.А.Ф.
е бил задържан под стража в Република Турция, считано от 09.11.2014 г. до 19.02.2018
г., времето, през което е търпял наказанието си в Република Турция, считано от 19.02.2018 г. до
23.10.2019 г. и времето, през което е задържан по настоящото производство в
Република България, считано от 23.10.2019 г.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за изпълнение в Република България на основание чл. 457, ал. 3 от НПК
Решение № 2017/199 от 02.10.2017 г. на
Втори тежък наказателен съд гр. Одрин Република Турция, с което българският гражданин
Я.А.Ф., ЕГН ********** е осъден на наказание 19 /деветнадесет/ години, 8 /осем/
месеца и 7 /седем/ дни „Лишаване от свобода“ и съдебно - парично наказание в размер
на 5 600 турски лири за извършено престъпление „извършване на опит за внос
на наркотично вещество или производни“ в Република Турция - престъпление по чл.
188, ал. 3 вр. чл.35 от Наказателен Закон 5237 на Република Турция.
Квалифицира престъплението по чл. 188, ал. 3 вр. чл.35, Наказателен закон
5237 на Република Турция като такова по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК
на Република България.
На основание чл. 457, ал. 4 от НПК НАМАЛЯВА наложеното наказание 19 години,
8 месеца и 7 дни „Лишаване от свобода“ на 15
/петнадесет/ години „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 457, ал. 6 от НПК приема като подлежащо на изпълнение в
Република България наложеното съдебно – парично наказание в размер на
5 600 турски лири, като наказание „Глоба“ в размер на левовата
равностойност на 5600 турски лири към днешна дата по курса на БНБ – а именно на
1731.50 лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
А от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното
наказание „лишаване от свобода“ да се изпълни при първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
ПРИСПАДА времето, през което Я.А.Ф., ЕГН ********** е бел задържан в
Република Турция, считано от 09.11.2014 г. до 19.02.2018 г., времето, през
което е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Република Турция, считано от
19.02.2018 г. до 23.10.2019 г., както и времето, през което е задържан по
настоящото производство в Република България, считано от 23.10.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: