Определение по дело №614/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1088
Дата: 4 август 2021 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20214400500614
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1088
гр. Плевен , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на трети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова

Стоянова
Членове:Стефан Ас. Данчев

Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500614 по описа за 2021 година
По ч. гр.д.№ 6397 / 2016 г.на ПлРС е издадена Заповед № 4106 от
24.08.2016г. на осн. чл. 410 от ГПК с която се разпорежда длъжникът
Е.В.Х.А , с ЕГН-**********, с постоянен адрес – гр. Плевен ,*** да заплати
на кредитора „Топлофикация-Плевен „ ЕАД сумите , както следва :
2015,29лв. главница за потребена топлинна енергия ; сумата 1146,56лв.
лихва за забава за периода от 03.05.2006г.- 16.08.2016г. г. ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на
заявлението – 23.08.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,както и
направените деловодни разноски .
На 06.07.2021 г. в ПлРС е било депозирано възражение с посочено правно
осн. чл. 414 от ГПК от Х.Г.Х.. ,което обаче е съдържало и позоваване на
обстоятелства по чл. 423 от ГПК с оглед на което ПлРС е оставил без
движение това възражение ,като дал срок на подателят му да уточни дали
подава възражение по чл. 423 от ГПК и а ок е така ,то да го адресира до
ПлОС.
В даденият му срок за уточняване , Х.Г.Х.. е посочил ,че прави възражение
по чл. 423 от ГПК, което е изрично адресирано до Плевенски окръжен съд ,
внесена е дължимата д.т. и е представен екземпляр за връчване на противната
страна .
С оглед на това изрично уточнение, ПлРС също така е възприел
възражението като такова по чл. 423 от ГПК и е администрирал същото като
го изпратил за разглеждане от Плевенски окръжен съд. В него Х.Х. в
качеството му на наследник на Е. Х.а се позовава на изтекла погасителна
давност ,но освен това твърди ,че заповедта за изпълнение не е била
надлежно връчена на Е. Х.а,тъй като в деня на връчването тя не била на
обичайното си местоположение и не е могла своевременно да узнае за
1
връчването поради особени непредвидени обстоятелства , а и не е могла да
подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства ,свързани с
физическа и психическа невъзможност поради прекарани тежки инсулти и
инфаркти . Тези обстоятелства / извън позоваването на погасителна давност/
съдът възприема именно като възражение по чл. 423, ал.1, т. 1 , т. 3 и т. 4 от
ГПК.
Противната страна –„Топлофикация-Плевен „ЕАД е подала писмен
отговор срещу възражението в дадения и едноседмичен срок,според който
възражението по чл. 423 от ГПК е на първо място недопустимо ,тъй като Е.
Х.а е узнала за заповедта за изпълнение най –късно на 13.01.2017г., когато е
подала молба до ЧСИ П.П. по изп.дело № 998 /2016г.за „възстановяване на
пенсията и „ /в смисъл на вдигане на наложения запор върху пенсията и / в
какъвто случай едномесечният преклузивен срок по чл. 423 , ал.1 от ГПК е
изтекъл на 13.02.2017г. без да е било подадено такова възражение от което
следва ,че това право не е преминало и в патримониума на наследника
Х.Г.Х.. . При условията на евентуалност се счита, че възражението е
неоснователно ,тъй като не се потвърждават изложените в него
обстоятелства.
В конкретния случай по ч.гр.д.№ 6397 / 2016 г.на ПлРС е била извършена
справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника от която е видно ,че
постоянният и настоящият му адреси съвпадат с посочения адрес в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -
гр.Плевен ***. След като длъжникът Е. Х.а не е била намерена на посочения
адрес ,е било разпоредено от ПлРС залепване на уведомление по чл. 47, ал.1
от ГПК ,което е станало на 07.10.2016г. и след изтичане на двуседмичният
срок за получаване на книжата в който никой не се е явил да ги получи от
канцеларията на ПЛРС, е прието на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК ,че е извършено
редовно връчване на заповедта. Плевенски окръжен съд не констатира
нарушение на правилата на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал.1 от ГПК при
извършеното по този начин връчване на заповедта за изпълнение,което
следва да се счита ,че е станало надлежно на 21.10.2016г.
Дори ако условно се приеме ,че не е налице надлежно връчване на
заповедта за изпълнение ,обаче , то има доказателства за това ,че Е. Х.а е
узнала за тази заповед за изпълнение най-късно на 13.01.2017г. , когато е
подала посочената по-горе молба с вх.№ 00290/ 13.01.2017г. по изп.дело №
998/ 2016г. на ЧСИ П.П. с искане да и бъде възстановена пенсията. Тази
молба е датирана от самата молителка от 10.01.2017г. ,като очевидно се
намира във връзка с приложеното към нея извлечение от сметката и при
„Банка ДСК“ЕАД от което се вижда , че е бил наложен запор на пенсията и
на 09.01.2017г. по посоченото изпълнително дело.
С оглед на това обстоятелство следва да се приеме ,че едномесечният срок
по чл. 423 , ал.1 от ГПК за подаване на такова възражение ,по отношение на
конкретния длъжник –Е. Х.а е изтекъл още на 13.02.2017г. В рамките на този
2
преклузивен едномесечен срок не е било подадено възражение от Е. Х.а ,
позоваващо се на някоя от хипотезите на чл. 423 от ГПК.Това нейно право-да
подаде възражение по чл. 423 от ГПК се е погасило с неупражняването му в
посочения преклузивен срок и в т.см. то няма как да бъде наследено от
наследника и по закон- Х.Г.Х.. ,който да го упражни вместо наследодателката
си.
Самият Х.Г.Х..,който е конституиран като длъжник в изпълнителното
производство в качеството си на наследник по закон на починалата на
13.11.2017г. Е. Х.а, няма отделно свое самостоятелно право да подаде
възражение по чл. 423 от ГПК. Той самият не е посочен като длъжник в
заповедта за изпълнение,с оглед на което и не е било необходимо същата да
му се връчва тепърва след конституирането му като длъжник по
изпълнително дело № 988/ 2016г. на ЧСИ Петков и да започва да тече за него
нов срок за подаване на възражение ,различен от този ,който е изтекъл за
неговата наследодателка Е. Х.а.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
конкретното възражение от Х.Г.Х.. по чл. 423, ал.1 от ГПК се явява
недопустимо,като подадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 423,
ал.1 от ГПК ,който както беше посочено по-горе е изтекъл на 13.02.2017г. , а
освен това и като подадено от ненадлежна страна –лице, което не е посочено
като длъжник в самата заповед за изпълнение, а чието качество на длъжник
по изпълнителното дело произтича от наследствено правоприемство спрямо
длъжника по заповедта за изпълнение, и по тази причина не следва да бъде
разглеждано по същество , а следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното , Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо възражението с
правно осн. чл. 423 от ГПК ,подадено от Х.Г.Х.. , с ЕГН- **********
срещу издадената по ч. гр.д.№ 6397/ 2016г. на ПлРС Заповед за изпълнение
№ 4106 от 24.08.2016г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд-Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3