Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 05.10.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Я. Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 487/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от А.А.Г.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-002688/08.10.2019 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на Г. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 05.08.2019 г., около 18.50 ч. по сигнал на гражданин за неправилно паркиран лек автомобил в гр. Русе, ул.“Нови Сад“ № 2, на мястото бил изпратен полицейски екип на Второ РУ при ОД МВР-Русе в състав свидетелите В.Б. и Ж.Ж. – полицейски служители в управлението. При пристигането си с патрулен полицейски автомобил, полицаите видели лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег.№ Р 5910 КА, чиито водач извършвал маневри с предвижване напред и назад за напускане на мястото, на което бил паркирал. Спрели до него и пристъпили към извършване на проверка, тъй като това бил автомобила, за който се отнасял сигнала. Установили, че водача на автомобила е жалб.А.Г. и, че същият лъха на алкохол. Поради това поискали съдействие от служители на Сектор ПП-Русе, тъй като се усъмнили, че жалб.Г. е употребил алкохол. На мястото пристигнали свидетелите С.И. и М.Р. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. Свид. С.И. пристъпил към изпробване с техническо средство за наличие на алкохол в организма на жалб. Г., но той категорично отказал да даде проба за изследване. Това обстоятелство било отразено в Талон за изследване № 0033250, след което със същият талон свид. М.И. дал предписание на А.Г. за явяване на медицинско изследване и даване на кръвна проба в УМБАЛ Канев-Русе до 45 минути от връчването на талона. Жалбоподателя отказал да подпише талона и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел – свид. С.И.. След това последният, след като приел, че жалб. А.Г. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП му съставил АУАН. Г. отказал да се подпише за нарушител, да получи препис и да се подпише за това. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на трето лице, избрано случайно сред преминаващи граждани.

 В указаният му в талона срок, жалб. Г. не се явил в посоченото медицинско заведение за медицинско изследване и даване на кръвна проба.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на А.Г. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да прецени дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.

Вярно е, че в нормата на  чл.174, ал.3 ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази алтернативност, обаче, е свързана със самия начин за установяване тяхната употребата, тъй като всеки един от двата способа – чрез техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща чл.174, ал.4 ЗДвП. По същество тази правна норма предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици. Доколкото самата проверка може да бъде извършена по посочените два начина, в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно – извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал медицинско изследване, ще отсъства основание за прилагане на  чл.174, ал.3 ЗДвП.

В конкретният случай безспорно се установява, че жалб. Г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а в последствие не изпълнил и предписаното му медицинско изследване за вземане на биологични проби за установяване на употребата на алкохол.

Основното спорно обстоятелство по делото е, дали жалб.А.Г. е управлявал процесният л.а. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег.№ Р 59 10 КА, при пристигането на полицейските служители от Второ РУ-Русе, или не.

По мнение на Съда, от съвкупният анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че жалб. Г. е управлявал процесният лек автомобил, по времето и на мястото описани в АУАН и НП.  В тази насока, Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Б. и Ж.Ж., които при пристигането си на мястото, където били изпратени по сигнал, видели и наблюдавали поведението на жалб. Г., който в този момент, като водач на л.а. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. № Р 59 10 КА правел маневри с предвижване напред и назад за напускане на мястото, на което бил паркирал. Тези показания са последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с останалите доказателства по делото. Свидетелите лично и непосредствено възприели факта, че именно жалб.Г. бил на мястото на шофьора и управлявал автомобила, в който бил сам. Освен, че в показанията си свид. Б. описва външният вид на жалб. Г., същият го разпознава и в проведеното в съдебно заседание разпознаване именно като водачът на л.а. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег.№ Р 59 10 КА. По делото липсват каквито и да било данни тези свидетели, да били предубеден по отношение на жалбоподателя или да имали специално, негативно отношение към него, което да внесе съмнение в тяхна добросъвестност и обективност. Тези обстоятелства полицейските служители по идентичен начин отразили и в изготвеният от тях Доклад за установени факти и предприети действия до Началника на Второ РУ-Русе. Нещо повече, именно В.Б. и Ж.Ж. посочили на пристигналите на мястото полицейски служители от Сектор ПП-Русе жалб. Г., като лицето управлявало автомобила, които от своя страна отново установили самоличността му и му предложили да даде проба с техническо средство за установяване наличието на алкохол в издишаните пари, което жалбоподателя отказал да стори.

В същото време, в обясненията си в хода на съдебното следствие жалбоподателя заявява, че при идването на полицейските служители не е управлявал автомобила, а влязъл в него само за да си провери документите, като през това време се разправял с гражданин, правещ му забележка за неправилно паркиране. Твърди, че отказал да даде проба за алкохол с техническо средство, защото не е управлявал автомобила си. Заявява, че не е имал и намерение да управлява, тъй като бил изтекъл срока за заплащане на поредната вноска за застраховката „Граждански отговорност“, поради което се обадил на своя приятел – свид. Й.П.да плати застраховката и да дойде да го вземе с неговата кола.

Съдът намира обясненията на жалб. Г. в тази им част за нелогични, недостоверни и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, поради което и не ги кредитира като правдиви, а ги оценява като защитна теза. Не става ясно от тези обяснения, защо след като знаел, че е изтекъл срокът за плащане на вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, по-рано през деня, със същият автомобил Г. се придвижил до мястото, където му била извършена проверката. Очевидно, след като това обстоятелство не го възпряло да управлява автомобила в едната посока, няма как да бъде оценено като логичен аргумент за отказа му да управлява в обратната посока. Освен това Съдът отчита и същественото противоречие на тези обяснения с показанията на В.Б. и Ж.Ж., като според жалбоподателя полицейските служители от Второ РУ-Русе само преминали с автомобила си покрай него, изобщо не са го спирали и не са му извършвали проверка, докато от показанията на свидетелите се установява, че именно те са възприели управлението на автомобила от Г., спрели до него и му извършили проверка, при която снели самоличността му и едва когато установили, че той лъха на алкохол, поискали съдействие от служители на Сектор ПП-Русе. Едва ли може да бъде оценено като логично и правдоподобно така описаното от жалбоподателя бездействие от полицейски служители, изпратени на мястото от дежурният при ОД МВР-Русе по сигнал от гражданин, за което пък в последствие поискали съдействие от друга полицейска служба и  изготвили подробен доклад, с отразени данни за самоличността на Г. и факти, които няма как да са им станали известни, ако именно те не са извършили проверката.

Предвид изложеното дотук, Съдът намира за безспорно доказано, че именно жалб. А.Г. е управлявал л.а. „Мерцедес Ц 220 Д“ с рег. № Р 59 10 КА на 05.08.2019 г., около 19.00 ч. по улица „Нови Сад“ в гр. Русе, поради което и напълно законосъобразно именно от него е изискано да даде проба за наличие на алкохол в кръвта.

Не могат да внесат съмнение в крайният извод, че при пристигане на полицейските служители жалб.Г. е управлявал автомобила, и показанията на свидетелите Й.П.и С. И.. От заявеното от първият свидетел става ясно, че когато той пристигнал на мястото, полицейските служители вече извършвали проверка на жалб. Г.. Свид. И. пък твърди, че след като се черпили в механа „Елит“ /в непосредствена близост до процесното място/, двамата с жалбоподателя отишли да пазаруват в магазин наблизо. От магазина първо излязъл жалб.Г., а няколко минути след него излязла и С. И., която видяла, че той разговаря с полицейски служители, чиито автомобил бил спрян в близост. Очевидно е, че в тази ситуация нито Пеев, нито И. са могли да имат възприятия за факта дали преди появата на полицейските служители жалбоподателя е управлявал автомобила, извършвайки маневри за напускане на мястото, на което бил паркирал, или не. Междувпрочем, твърдения в тази насока нито един от двамата свидетели не излага.

От показанията на свидетелите С.И., Ж.Ж. и М.И., който имат ясен спомен за конкретни обстоятелства по случая, се удостоверява заявеният от жалб. Г., в тяхно присъствие, отказ от извършване на тест за установяване употребата на алкохол с техническо средство.

Установява се по несъмнен начин и факта, че жалб. Г. не изпълнил и предписаното му медицинско изследване за установяване на употребата на алкохол, като не се явил в указаният в талона срок, в посоченото му медицинско заведение.

От изложеното дотук става ясно, че жалб. А.Г. осъществил и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като отказал да се подложи на проверка с техническо средство и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Поради това, правилно била ангажирана отговорността на А.Г. за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и правилно за същото му били  наложени предвидените административни наказания –

Поради това Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Наложените с наказателното постановление наказания - „Глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно предвидената от закона санкция „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, били правилно определени по вид и в техният абсолютен размер и съответни на допуснатото нарушение.

С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                            

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-002688/08.10.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на А.А.Г.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                                   Районен съдия :