Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и пети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Румяна Аврамова,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 1636 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д.П.П. претендира
за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за неимуществените вреди,
описаните в исковата молба и произтичащи от накърняване на честта,
достойнството и доброто му име в обществото, изпитано чувство на страх и
притеснение, влошаване на личните и семейни отношения, които твърди да е
претърпял, поради повдигането и поддържането на обвинение срещу него в извършването
на тежко умишлено престъпление от общ характер. Наказателното
преследване срещу ищеца било образувано с Постановление за привличане на
обвиняем от 24.02.2015г. по ДП № ЗМ 3166/2014г. по описа на 02 РУ при СДВР, съответно на пр. пр. 50579/2014г. по описа на СРП и продължило в съдебна фаза, с
внасяне на обвинителен акт в съда, доколкото обвинението било поддържано от
органите на П.на РБ. След провеждането
на 10 открити съдебни заседания
на всяко от които подсъдимия се явявал лично - наказателното производство срещу
ищеца приключило с първоинстанционна оправдателна Присъда
от 08.12.2016г. която е постановена по НОХД № 6207/2015г. съгласно описа на 95
състав при НО на СРС. Поради подадения въззивен
протест, било образувано въззивно наказателно
производство, в което оправдателната присъда била потвърдена с решение по ВНОХД
№1401/2017г. по описа на IV въззивен състав НО на СГС.
Решението на втората съдебна инстанция влязло в сила на 09.06.2016г. При
изложените фактически твърдения, ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер
на сумата от 26 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законна лихва
от влизане в сила на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда
(09.06.2017г.), до деня на окончателното плащане на претендираното
обезщетение.
С оглед на очакваното от него
благоприятно развитие на процеса, ищеца претендира за осъждане на ответника, да
му заплати и направените деловодни разноски, за които представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът – П.на РБ, оспорва исковата
претенция.
Софийска градска прокуратура,
която участва в процеса като структурно звено на ответника, не оспорва
описаните в исковата молба факти, касаещи воденото срещу ищеца наказателно
производство, но оспорва иска по основание и размер. В отговора, ответникът оспорва
фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на
твърдените вреди, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка
между релевирания вредоносен резултат и действията на
органите на П.на РБ. Посочва, че в
периода на провеждане на наказателно производство, от което ищецът твърди да е
понесъл вреди, са се развивали паралелно още четири наказателни производства,
едно от които е все още висящо. По отношение на ищеца във връзка с повдигнатото
срещу него (процесно) обвинение, не е била прилагана
по- тежка мярка за неотклонение от най- леката възможна „подписка“. Излага твърдения за наличието на многократни
осъждания, които били от значение за преценка на личността на ищеца и
интензитета на понесените неимуществени вреди. Предвид осъщественото
неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в нанесен побой над друго лице
на публично място пред множество лица, счита, че е приложима разпоредбата на
чл.5 от ЗОДОВ. Оспорва твърденията за разпространяване на информация във връзка
с разследването. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за
прекомерност на претендираното обезщетение с оглед
действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Постановление от 24.02.2015 г. от разследващ
полицай при 02 РУП - СДВР е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл. 198, ал. 1, пр 1 от НК и по отношение на него
е била взета мярка за неотклонение
„подписка“.
По обвинителен акт за извършено
от Д.П.П. престъпление по чл. 198, ал.
1, пр 1 от НК, който е внесен на 23.04.2015 г. от
Софийска районна прокуратура, в Софийски районен съд е било
образувано НОХД № 6207/2015 г. по
описа на СРС, НО, 95 състав.
С разпореждане
от 30.04.2015 г. Софийски
районен съд, НО, 95 състав наказателното производство по НОХД № 6207/2015
г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и в периода от месец
юни 2015
г. до месец декември 2016 г. са проведени
общо десет открити
съдебни заседания.
Първите две от тях
не е даден ход на делото и не е
проведено съдебно следствие, по причини свързани с ищеца,
който не е бил редовно призован и при първото си редовно призоваване е поскъл безплатна правна помощ. Третото съдебно заседание е
отложено поради временна неработоспособност
(заболяване) на
съдебните заседатели, а четвъртото не е проведено поради нередовно призоваване
на свидетеля. Първото фактически проведено съдебно заседание, в което е даден
ход на делото и е осъществено съдебно дирене е проведено на 09.04.2016г., а
след него са проведени съдебни заседания на 29.03.2016г., на 18.05.2016г., на
21.06.2016г., на 18.10.2016г., а съдебното дирене е приключило на 08.12.2016г.
На 08.12.2016г. е постановена оправдателна Присъда от 08.12.2016г. по НОХД №
6207/2015г. съгласно описа на 95 състав при НО на СРС.
На 23.12.2016г.
срещу постановената оправдателна присъда по НОХД № 6207/2015г. съгласно описа
на 95 състав при НО на СРС е внесен въззивен протест
от органите на П.на РБ. Въз основа на протеста е образувано ВНОХД №1401/2017г. по описа на IV въззивен състав НО на СГС, което е разгледано в
едно открито съдебно заседание- на 22.05.2017г. и е приключило с Решение №
671/09.06.2017г. на ІV въззивен състав при НО на СГС,
с което първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена.
Решението е окончателно и влиза в сила в деня на постановяването му, поради
което и първоинстанционната оправдателна присъда е влязла в сила на 09.06.2017г.
Приети като
доказателства Справка за съдимост от 18.05.2018г. на Д.П.П.
и Справка от 17.08.2017г. за търсене данни в База данни за съдимост при СРС
(стр.92-95), които са оспорени от ищеца, съдържат запис за осъждане на лицето
за извършване на пет отделни престъпления от общ характер, които са посочени
подробно в съдържанието на документа. Документът е с оспорено от ищеца
съдържание, но за целите на доказателствения анализ,
съдът приема оспорването за недоказано, тъй като в приобщеното към настоящото
гражданско дело процесно НОХД № 6207/2015г. съгласно
описа на 95 състав при НО на СРС се съдържа издадено от Софийски районен съд друго
удостоверение за съдимост (на стр.12-17 от споменатото дело), което носи
белезите на официален удостоверителен документ, с подпис на съдия и печат на
съдебния орган, който го е издал. Съдържанието на двата документа мотивират
идентичен извод за обремененото съдебно минало на Д.П.П.
В дадените пред
съда показания, свидетелят З.Л.К.твърди, че е близък познат на ищеца и по тази причина имал
преки впечатления от обективното и субективното социално отражение на развитието
на наказателния процес срещу ищеца. Според показанията на свидетеля, денят бил
празничен и поводът, по който се били събрали присъстващите в дома на свидетеля
бил рожденият ден на жената на свидетеля. Свидетелят обаче заявява, че не помни
месеца, нито конкретната дата на събитията, но помни, че по време на
празненството, в помещението влязъл „З.“ от квартала, който обвинил ищеца за
това, че му е прострелял кучето. После двамата – З.и Д. се саморазправили,
дошъл полицейски патрул и саморазправата била преустановена. Свидетелят узнал
от Д., че е насрочен съдебен процес. Самият Д. знаел, че не е виновен, но
понеже вече пребивавал в затвора, се притеснявал, че може да бъде осъден, за
престъпно деяние което фактически не е извършил. След като бил оправдан, Д. се
успокоил. Хората в квартала разбрали, че срещу Д. са повдигнати обвинения, тъй
като самият Д. споделял това с трети лица, както и свидетеля споделят с хората
от квартала. Свидетелят категорично
твърди, че никой от тези хора, нито пък членовете на семействата на ищеца
изобщо не вярвал, че Д. може е извършил престъплението в което го обвиняват.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените претенции са
процесуално допустими, доколкото ищеца е предявила искова претенция за защита
на свои субективни права, по особения ред, предвиден в Закона за отговорността
на държавата и общините (ЗОДОВ). Претендира се обезщетение за неимуществени
вреди и на имуществени вреди, които ищеца твърди да е претърпяла, в следствие
на повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ
характер.
Релевираните вредоносни последици за
които се претендира обезщетение за неимуществени вреди са свързани със засягане
на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, с притесненията,
които той твърди да е претърпял, в следствие на воденото наказателно
производство.
Основателността на предявената
претенция е предпоставена от установяването на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно
поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса,
настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпването
на вредоносния резултат. Ето защо, за да се произнесе по основателността на процесната искова претенция - съдът съобрази наличието на
гореспоменатите юридически факти от състава на непозволеното увреждане.
На първо място настоящият
състав на съда взе предвид, че е налице дефинитивно определено от ЗОДОВ противоправно поведение от страна на държавен орган
– П.на Р.Б.. За да достигне до този
правен извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДВ, която предвижда
отговорност на държавата за вредите причинени от П.на РБ в следствие на незаконно
обвинение за извършено престъпление, ако обвиняемият е била оправдан. В
конкретният случай – ищеца е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, за което е бил
оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд.
На второ място, съдът
отчете, че са налице вредоносни
последици – които ищецът е търпял, като изводите за тяхното настъпване и за
техния обем се налагат от събраните доказателства в хода на съдебното дирене.
При внимателно обсъждане
на доказателствената сила на събраните доказателства,
съдът намира, че повдигнатото срещу ищеца
обвинение действително е причинило негативни последици, но намира също така, че претърпените
неимуществени вреди са значително по- малки по обем, в сравнение с твърдените в
исковата молба.
Вредоносните последици
без съмнение са свързани с изпитаното от ищеца притеснение, породено от основателен страх – да не бъде осъден да
изтърпи наказание за престъплението, в което е обвинен. Страхът от
наказателната репресия и свързаните с него притеснения от възможно осъждане в
наказателния процес, който е бил иницииран от органите на Прокуратурата,
впрочем е залегнал в основата на концепцията за генералната превенция т.е.
приема се, че по правило - наказателно отговорните лица се страхуват от
възможността да им бъде наложено наказание за извършване на инкриминирано
деяние. Страхът от осъждане е присъщ както на осъждани лица, така и на
неосъждани лица, защото миналите осъждания също дават ясна опитна представа за орграниченията, които осъжданите лица търпят. Ето защо,
обремененото съдебно минало не изключва негативните преживявания, породени от
страха от евентуално бъдещо осъждане. Предвиденото наказание за конкретното
умишлено престъпление от общ характер, за което е повдигнато обвинение срещу
ищеца, мотивира в достатъчна степен възникването на предпоставки за събуждане
на основателен страх у обвиняемия .
Процесуалните действия,
които са били извършени с участието на ищеца в хода на досъдебното производство
и в продължение на пет открити съдебни заседания в хода на съдебното
производство на две съдебни инстанции, са засегнали също честта и
достойнството на ищеца, тъй като формирането на субективно мнение (самочувствие)
за обществено значима личност, е присъщо на всеки индивид
В хода на процеса обаче,
не бе доказано твърдението на ищеца, че в резултат от наказателното е било
засегнато доброто му име в обществото. Правото на добро име е
конституционно установено право, което се свързва с положителното мнение на
членовете на обществото към определена личност и нейните лични, нравствени,
професионални и други качества. Доброто име на определена личност не е дефинитивно
съществуваща и константна величина, а се определя индивидуално и конкретно, за
всяко конкретно лице и към определен конкретен момент. Според преценката на
настоящия състав на съда, в хода на съдебното дирене не бяха събрани доказателства, които да подкрепят тезата на ищеца, че повдигнатото
срещу него обвинение е повлияло негативно на доброто му име в обществото и на
общественото доверие към него.
Тъкмо
напротив – разпитания по искане на ищеца свидетел посочи субективните
преживявания на самия ищец, след повдигане на обвинение, като единствен
източник на вреди, отричайки промяна в обществените нагласи към ищеца или
проблеми между ищеца и членове на семейството му, по този повод.
В
заключение от анализа на представените доказателства, настоящият състав на съда
намира, че повдигането на
неоснователните обвинения без съмнение е накърнило в много по значителна степен
честта и достойнството на ищеца, отколкото доброто му име в обществото.
В конкретния
случай, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между повдигнатото
от П.на Р.Б. обвинение и претърпените от ищеца по настоящето дело неимуществени
вреди, свързани преди всичко с основателен страх от наказателна репресия. По
всички изложени съображения, искът е доказан по основание и разрешаването на
спора се концентрира върху размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, а съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Преценявайки
доказаните твърдения за настъпването на вредите и за техния характер, настоящият
състав на съда взе предвид следните групи обстоятелства:
От една страна - трябва да се има предвид, че тежестта
на престъплението, в които е бил обвинен ищеца го определя като „тежко
престъпление“, макар предвиденото за това престъпление наказание да е лишаване
от свобода; от друга страна - фактическата продължителност на наказателния
процес през периода: от момента на първото упражняване на правомощия от
органите на досъдебното производство – деня на приключването на наказателното производство с
влязла в сила оправдателна присъда не е голяма (около три години), а при това -
спрямо ищеца е била приложена сравнително най- леката мярка за неотклонение „подписка“.
Производството в съдебна фаза е продължило в две съдебни инстанции, а
отлагането на първите две съдебни заседания на първоинстанционния
съд е причинно свързано именно с подсъдимия, който е ищец в настоящия процес по
ЗОДОВ .
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост. В практиката си, ВКС на
РБ не еднократно е подчертавал, че понятието за справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка които съдът дължи
на направи на конкретни обективни и субективни фактори, определящи обема и
характера на вредите, за които се дължи обезщетението.
Размерът на дължимото обезщетение, отчита
характера, обема и интензивността на доказаните неимуществените вреди, размерите
на минимална и средната работна заплата за периода, по данни на НСИ за средната
издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално-
икономическите критерии за справедливост
са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност, в каквато насока са наведени доводи от страна на ответника.
Доказаните
неимуществени вреди, които се свързват с негативно повлияване върху самочуствието и спокойствието, но не и върху социалните,
емоционалните и личните контакти на ищеца, нито върху доброто му име в
обществото могат да бъдат определени от сравнително леки до средни по тежест
От гледна
точка на споменатите фактори, настоящият състав на съда намира, че справедливият
размер на обезщетението, което ищеца е легитимиран да получи от ответника на релевираното основание възлиза на сумата от 3 000 лева.
До този
размер, претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателна и следва да
бъде уважена, но за разликата
над присъдената сума и до пълния размер на претенцията за 26 000 лева, искът се
явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съобразявайки
константната съдебна практика на АС София и на ВКС по спорове с предмет
обезщетение по ЗОДОВ, както и конкретните правно релевантни факти, които бяха
установени в хода на съдебното дирене и обсъдени по- горе в мотивите на
настоящото решение, в приложение на установения от чл. 52 ЗЗД принцип на
справедлив размер на обезщетението, настоящият състав на съда споделя
становището на ответника за това, че претендираната сума на обезщетението в
частта над присъдените 3 000 лева и до 30 000 лева е прекомерна, като се има
предвид действително установения обем на вредите.
Заедно с присъденото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва, изчислена за периода от датата на влизане в сила на постановената
оправдателна присъда – 09.06.2017г. до деня на окончателното плащане.
По претенциите за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него съдебни разноски, внесената държавна такса, съгласно представения
списък на разноските и възлиза общо на 10 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗАдв. вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ – ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 300 лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство в минимално
установения размер.
От ответната страна не е представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което
разноски не следва да се присъждат, при условията на чл. 78, ал. 11 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул „Витоша“ №2, да заплати на Д.П.П. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. В.Т.,***, офис №3, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ –сумата от 3 000 лева (три хиляди
лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на повдигането на обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по чл. 198,
ал. 1, пр. първо от НК, по което ищеца е бил оправдан, с Присъда от
08.12.2016г. по НОХД № 6207/2015г. съгласно описа на 95 състав при НО на СРС, заедно
със законната лихва върху присъдените суми на обезщетението, считано от деня на
влизане в сила на оправдателната присъда - 09.06.2017г.
до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в частта
- за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран
размер на обезщетението за 26 000 лева и за законна лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул „Витоша“ №2, да заплати на Д.П.П.,
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ –
сумата от 10 лева (десет и три лева), представляваща съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Задължението на ответника към ищеца може да бъде изпълнено чрез заплащане по посочена от него банкова сметка *** № ********с BIC: ***.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул „Витоша“ №2,
да заплати на адв. В.Т.,***, офис №3, на основание чл. чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.
38 от ЗАдв. вр. с чл. 7,
ал.2, т.2 от НМРАВ–сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на Д.П.П..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна
жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: