№ 962
гр. П., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220104026 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл.128,т.2 от КТ от
ищеца Д. Т. Н. , ЕГН-********** от гр.К., против „В.“ЕООД,
ЕИК[1]*********, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. „Г.“№17,
представлявано от управителя А.Л.Б..
В подадената искова молба се твърди, че ищецът Н. е заемал
длъжността „ОЕТРСД“ в ответното дружество, с шифър по НКИД 5320, код
по НКПД 43212010 , на основание Трудов договор №158 от 12.07.2023г.
По силата на сключеният трудов договор, ищцецът следвало да
получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780.00лв..
Съгласно изложеното в исковата молба, ответното дружество не заплатило
дължимото на ищеца трудово възнаграждение в пълен размер за месеците
август,2023г. и септември,2023г. Впоследствие Н. отправил молба към
работодателя да му бъде изплатено дължимото възнаграждение за посочените
месеци в цялост, но това така и не се случило.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди ответната страна да
заплати на ищеца полагащите се трудови възнаграждения за посочените
месеци август,2023г. и септември,2023г. в тяхната цялост, като дължимата
разлика възлизала общо на сумата от 1500.00лв., както и дължимата законна
1
лихва , считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Към исковата молба са представени доказателства и са направени
доказателствени искания да бъде допусната съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси.
Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в законоустановения
срок по чл.131 от ГПК, съгласно който, подадената от ищеца искова молба е
допустима, но неоснователна по същество. Твърди се в подадения отговор, че
работодателят не дължи на ищеца претендираните от последния трудови
възнаграждения. Изложени са съображения в тази насока, като се моли да
бъдат отхвърлени предявените искове. Сочи се, че трудовото правоотношение
със страните е било прекратено на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ- по взаимно
съгласие, като това е станало със Заповед №418 от 18.09.2023г. Ищецът е
получавал дължимото му се възнаграждение в брой срещу подпис във
ведомост за всеки изработен месец.
Сочи се, че на 14.08.2023г. ищецът е получил възнаграждение за месец
юли,2023г.,а ищецът е получил на 11.09.2023г. трудовото си възнаграждение за
август,2023г. в нетен размер на 605.27лв. На 19.09.2023г. Н. отказал да се
разпише, че му се изплаща в брой тр. възнаграждение за отработените 7 дни и
3 дни отпуск, което било отразено във ведомостта за заплати за м. септември.
На 07.12.2023г. дължимото ТВ в нетен размер на 318.55лв. било
изплатено на ищеца с паричен превод от офис на Еконт в гр. П. до офис в гр.
К.. Освен посочените ТВ, на ищеца не се дължали никакви премии над
уговореното В ТД възнаграждение.
Моли се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Сочат се доказателства и са направени съответните
доказателствени искания
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а същото обстоятелство се установява и от
приетите по делото доказателства, че ищецът Д. Т. Н. , ЕГН-********** от
гр.К., бул. „Б.“№38,вх.А,ет.1,ап.1 , е работил във „В.“ЕООД,
ЕИК[1]*********, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. „Г.“№17,
2
представлявано от управителя А.Л.Б. ,през процесният период от време, като е
заемал длъжността „ОЕТРСД“ в ответното дружество, с шифър по НКИД
5320, код по НКПД 43212010 , на основание Трудов договор №158 от
12.07.2023г.
Съгласно приложеният Трудов договор, ищецът Н. е бил със срок на
изпитване, при условията на 8 часов работен ден и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 780.00лв.
Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на
основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ- по взаимно съгласие, като това е станало със
Заповед №418 от 18.09.2023г. /приложена по делото/.
В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-
икономическа експертиза, видно от заключението на която, трудовите
възнаграждения на ищеца за месеците август и септември,2023г. са били
начислени в разчетно-платежните ведомости на ответното дружество.Във
ведомостта на ищеца за месец август,2023г. има положен подпис за
посоченото трудово възнаграждение и купони за храна в брой, което доказва,
че възнаграждението за посоченият период е било изплатено. Ведомостта за
месец септември,2023г. не е била подписана от служителя за получаване на
възнаграждението в брой. Същото е било преведено чрез паричен превод с
ЕКОНТ на 07.12.2023г. в размер на 318.55лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото
е пълно, ясно и компетентно изготвено.
От представеният отговор от Еконт става ясно, че паричният превод от
07.12.2023г. е нареден в офис К., като към днешна дата продължава да
престоява там.
От заключението по допуснатата почеркова експертиза /Протокол №59/
се установява, че подписът , поставен за получател на сума в разчетно-
платежна ведомост за м. август,2023г. е бил положен от ищеца Н..
В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна
страна приема следното :
От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че
страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка, като ищецът е
3
работил в ответното дружество, като е заемал длъжността „ОЕТРСД“ в
ответното дружество, с шифър по НКИД 5320, код по НКПД 43212010 , на
основание Трудов договор №158 от 12.07.2023г.
Съгласно приложеният Трудов договор, ищецът Н. е бил със срок на
изпитване, при условията на 8 часов работен ден и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 780.00лв.
Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на
основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ- по взаимно съгласие, като това е станало със
Заповед №418 от 18.09.2023г. /приложена по делото/.
Установи се, че през исковия период ищецът е полагал труд, като на
същият се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни
норми.
От приетата по делото фактическа обстановка, а и от заключенията на
вещите лица по приетите от съда съдебни експертизи се установява по
категоричен начин, че за месец юли,2023г. /през който месец Н. е започнал
работа при ответника/ са били отработени от ищеца 13 работни дни, за които
му се дължи трудово възнаграждение в размер на 416.33лв. След направените
удръжки за осигуровки и ДДФЛ, чистата сума за получаване е била в размер
на 374.70лв., която сума Н. е получил в брой срещу положен подпис във
ведомостта, както и 200.00лв. под формата на купони за храна.
За месец август,2023г. от ищеца са били отработени 23 работни дни, като
дължимото възнаграждение е в размер на 780.00лв. След направените
удръжки за осигуровки и ДДФЛ в размер на 174.73лв., чистата сума за
получаване е била в размер на 672.52лв, която сума Н. е получил в брой срещу
положен подпис във ведомостта, както и 200.00лв. под формата на купони за
храна. Това обстоятелство се установява и от заключението по допуснатата
почеркова експертиза /Протокол №59/ , от което е видно, че подписът ,
поставен за „получател“ на сума в разчетно-платежна ведомост за м.
август,2023г. е бил положен от ищеца Н..
За месец септември,2023г. Н. е отработил 7 работни дни преди
прекратяването на правоотношенията между страните със Заповед №418 от
18.09.2023г. /приложена по делото/. Дължимото възнаграждение за този
месец е в размер на 410.52лв. След направените удръжки за осигуровки и
ДДФЛ в размер на 91.97лв., чистата сума за получаване е била в размер на
4
318.55лв. Ведомостта за месец септември,2023г. не е била подписана от Н.,
тъй като последният е отказал да подпише ведомостта.
Спорният между страните въпрос е дали ищецът е получил
дължимите му се от работодателя суми за месеците август и септември,2023г.
От обсъдените доказателства се установява, че чистата сума за получаване за
месец август е била в размер на 672.52лв, която сума Н. е получил в брой
срещу положен подпис във ведомостта. Ищецът е получил на 11.09.2023г.
трудовото си възнаграждение за август,2023г. , а на 19.09.2023г. Н. е отказал
да се разпише, че му се изплаща в брой трудово възнаграждение за
отработените 7 дни и 3 дни отпуск през месец септември, което е отразено
във ведомостта за заплати за м. септември.
На 07.12.2023г. дължимото трудово възнаграждение в нетен размер на
318.55лв. е било изплатено на ищеца с паричен превод от офис на Еконт в гр.
П. до офис в гр. К.. От представеният отговор от Еконт става ясно, че
паричният превод от 07.12.2023г. е нареден в офис К., като към днешна дата
продължава да престоява там, тъй като не е потърсен от ищеца.
Освен посочените трудови възнаграждения, на ищеца не се дължат
никакви премии над уговореното в трудовия договор възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът приема , че ответното дружество е
изплатило дължимите се трудови възнаграждения на ищеца Н., като
единствено възнаграждението за месец септември,2023г. не е било получено
от ищеца , но не по вина на дружеството- работодател. Ведомостта не е била
подписана от служителя за получаване на възнаграждението в брой, тъй като
Н. е отказал да я подпише, поради което, в резултат от собствените си
действия не е получил дължимото се възнаграждение. Същото е било
преведено чрез паричен превод с ЕКОНТ на 07.12.2023г. в размер на 318.55лв.
и би могло да бъде получено от ищеца в офис К., където продължава да
престоява там като непотърсено.
С оглед на това, предявените искови претенции се явяват неоснователни
и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени като такива.
По разноските: Съгласно практиката на съдилищата , производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от
тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359
КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по
5
производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове
производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението
на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от
отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по
делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или
юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото
работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78,
ал.3 ГПК/.
В конкретният случай, ответникът претендира разноски за адвокатски
хонорар в размер на 480.00 лв., които разноски следва да му се присъдят.
Предвид отхвърляне на исковете на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, държавна такса за разглеждане на същите в настоящия случай не
следва да се определя
Водим от горното РАЙОНЕН СЪД - П.:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Д. Т. Н. , ЕГН-********** от гр.К.,
бул. „Б.“№38,вх.А,ет.1,ап.1 , срещу „В.“ЕООД, ЕИК[1]*********, със
седалище и адрес на управление- гр. П., ул. „Г.“№17, представлявано от
управителя А.Л.Б., искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева /, представляваща сбор от
дължими, неизплатени части от дължимо трудово възнаграждение за
месеците август,2023г. и септември,2023г., ведно със законната лихва ,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /10.11.2023г./ до
окончателното изплащане на задължението , като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Д. Т. Н. , ЕГН-********** от гр.К., бул.
„Б.“№38,вх.А,ет.1,ап.1 , да заплати на „В.“ЕООД, ЕИК[1]*********, със
седалище и адрес на управление- гр. П., ул. „Г.“№17, представлявано от
управителя А.Л.Б., сумата от 480.00лв. /четиристотин и осемдесет лева / за
сторените от ответника разноски по гр.дело №4026/2023г. , по описа на РС-П.
, на основание чл.78,ал.3 ГПК
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7