РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Кюстендил, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20241520102538 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу П. И. К., както следва:
- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата от 180.96 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г. – 30.06.2022г., за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. **, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК-11.06.2024г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 70.25 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 16.07.2021г. – 29.05.2024г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот, e клиент на топлинна енергия, поради което е задължен да заплати стойността й, което
не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1840/2024г. на КРС, I състав, срещу която длъжникът е подал
възражение в срок. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - П. И. К., е депозирал отговор на исковата молба, в
1
който заявява, че е платил търсените суми. Представя платежни документи. Претендира
адвокатско възнаграждение.
В с.з. са докладвани молби от ищеца, с които заявява, че задълженията към него са платени
изцяло, но моли производството да продължи, като се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение с оглед процесуалното поведение на ответника.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД, изразява становище, че
разпределението на топлинна енергия в сградата, където се помещава процесният имот, се
извършва по система за дялово разпределение. Сочи, че начислението на потребеното
количество топлинна енергия за отопление и топла вода в имота за периода м. май 2021 г. до
м. юни 2021 г. са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента
законови разпоредби. Представя доказателства.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Представен е Протокол от проведено на 12.09.2002г. Общо събрание на етажните
собственици в жилищния блок, където се намира процесният имот, на което е взето решение
за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 17.09.2002г. Наличен е също договор,
сключен между ищеца и „Нелбо“ АД от 03.06.2020г. Съгласно постановките на ТР №
2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Предвид изложеното,
съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било
спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично
оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
По делото е приет договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от
21.11.2005г., по силата на който П. И. К. е придобил собствеността върху апартамент № ***,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. **. Представен е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 06.07.2022г., по силата на който П. И. К. е
прехвърлил собствеността върху същия имот на М. И. Ж. Следователно за процесния период
като собственик на топлоснабдения имот се легитимира именно ответникът, който в това си
качество се явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
2
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл.
150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Това обстоятелство също не е било спорно между
страните.
По делото не се спори, че за процесния период ищцовото дружество е доставило в имота
топлинна енергия в количеството и с качество, посочено в исковата молба, както и че
законната лихва за забава върху главното вземане за процесния период е в размер на
исковата претенция. Като последица от липсата на спор за тези обстоятелства е
релевираното възражение, че вземанията са платени. Плащането се доказва от приложения
към отговора на исковата молба един брой фискален бон от 11.03.2025г., видно от който
ответникът в хода на процеса е заплатил на ищеца сумата от 370.15 лева с посочено
основание – главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва, като със сумата
са погасени вземанията, заявени с исковата молба за главница за топлинна енергия /180.96
лева/, търсената мораторна лихва /70.25 лева/; разноските по делото /100.00 лева за държавна
такса в заповедното и настоящото исково производство/, както и законната лихва до момента
на плащането – 18.94 лева. Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от 02.04.2025 г.
и 11.04.2025г.
Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на търсените
вземания /по арг. чл. 235, ал. 3 от ГПК, приложим в производството по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК - т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК/, съдът следва да отхвърли предявените искове.
По разноските
Съдът намира, че в настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на
производството – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните
парични задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне на исковете, е извършено
в хода на процеса, след получаване на исковата молба. Ето защо следва на общо основание
да понесе отговорността за направените от заявителя разноски в процеса.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които са в размер на 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящото
исково производство, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу П. И. К., ЕГН **********, искове, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2024 г. по ч.гр.д.№
1840/2024г. на КРС, I състав, както следва:
3
- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 180.96 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.06.2022г., за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр.***, ж.к. „**“, бл. ***, вх. *, ет. *, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-11.06.2024г., до окончателното
плащане;
- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата от
70.25 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода
16.07.2021г. – 29.05.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. И. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 150.00 лева – разноски по делото,
от които: 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1840/2024г. на КРС, I
състав и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК *********, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4