Решение по дело №383/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с §19 , ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК, чл. 27, ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 56м, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр. В. Търново против Решение № 23/14.03.2025г. постановено по гр.д. 452/2024г. по описа на Районен съд Е., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ПО-03-21/16.09.2024г. на Директор на ОДЗ В. Търново, с която е прекратена тръжната процедура за поземлени имоти с идентификатори по КК 55261.42.69, 55261.42.71,55261.42.75 и 55261.42.78 на [населено място], общ. Елена, открита със Заповед № РД -04-124/12.12.2023г. на Директор ОДЗ В. Търново и преписката е изпратена на касатора за продължаване на тръжната процедура при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната си жалба навеждат доводи и оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се поддържа наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че съдът не се е съобразил с доказаните по делото факти, а именно наличието на свързани лица, участници в процедурата: жалбоподателят Брезово 2020 ЕООД с едноличен собственик М., който с нотариален акт за покупко- продажба от 29.12.2023г. е прехвърлили след обявяването на търга имот на Б. М. – негова снаха, за да може същата да има качеството на собственик на съседен имот и да участва в обявения търг. Последният е започнал с издаването на Заповед № РД -04-124/ 12.12.2023г. на Директор ОДЗ В. Търново, която дава възможност за участие в процедурата само на собственици на съседни имоти, при което търгът може да се счита за проведен, ако има поне двама участника. В конкретния случай както се посочи по- горе двамата участници са свързани лица, което съответно води до манипулиране на тръжните условия. С оглед на това обстоятелство, касаторът е прекратил тръжната процедура, като за дружеството съществува възможност за участие в следваща процедура, която няма да е ограничена само за собственици на съседни имоти.

С оглед на така изложеното и факта, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, при спазване на административно- процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, Решението следва да бъде отменено, което се иска в петитума на жалбата.

Ответникът по касационната жалба БРЕЗОВО 2020 ЕООД е депозирал писмен отговор, в който намира подадената жалба за неоснователна, тъй като не е налице твърдяната от касатора свързаност между участниците в търга и следователно същият е неправомерно прекратен. В о.з. се представлява от ... И., която поддържа писмения отговор. Счита, че ЕРС е събрал всички относими и допустими доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, които са ценени в тяхната съвкупност и поотделно, при което съдът въз основа на тях е формирал своите изводи. Посочва, че съдът правилно е приел, че ответникът по жалбата и заинтересованата страна нямат качеството на свързани лица по смисъла на §1 ал.1 т.1 от ДР на ТЗ, тъй като не е налице нито една от изчерпателно изброените хипотези. Намира, че АО си е позволил разширително тълкуване на посочения законов текст, в противоречие с правните доводи, приети от ВАС в Решение № 1945/12.12.2014 по адм.д. 15763/2013г. С оглед на горното моли обжалваното Решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Заинтересованата страна Б. В.- М. депозира писмено становище по жалбата, в което поддържа, че жалбата е неоснователна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като правилно. Споделя становището на ЕРС, че в случая не е налице нито една от изчерпателно изброените в §1 от ДР на ТЗ разпоредби за понятието свързани лица.

 

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна по въззивното производство, за които съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК същото е неблагоприятно, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното: С обжалваното Решение ЕРС приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед № РД -04-124/12.12.2023г. на Директор ОДЗ В. Търново е открита процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за придобиване правото на собственост по реда на чл. 27, ал. 8, изр.2 от ЗСПЗЗ на имоти, представляващи частна държавна собственост, с идентификатори по КК 55261.42.69, 55261.42.71,55261.42.75 и 55261.42.78 по КК на [населено място], общ. Елена, определен е депозит за участие в търга, както и имащите право да участват в този първи търг лица- собственици на съседни на обявените имоти. Заповедта е била обявена на 13.12.2023г. на сайта на ОДЗ В. Търново, на 14.12.2023г. на сайта на ЗМЗХ на РБ, във в.“ Янтра днес“ на 15.12.2023г., в сградата на Кметството в [населено място] на 14.12.2023г. , в сградата на ОбСЗ Елена и Община [населено място].

Заявления за участие в процедурата са подали: БРЕЗОВО 2020 ЕООД и заинтересованата страна Б. М., които внесли депозити за участие, подали съответно Декларации, с които дават съгласие ОДЗ В. Търново да обработва личните им данни и съответно Декларация по чл. 56к, ал.11 от ППЗСПЗЗ, че не са свързани лица.

Със Заповед № РД -04-4/16.1.2024 на Директор на ОДЗ В. Търново е определена комисия, която да проведе търга, като разгледа заявленията, класира предложенията и определи спечелилия търга кандидат за всеки един имот. Същата изпълнила задължението си като съставила Протокол № 2/ 16.1.2024г. за всеки един от имотите.

Касаторът изискал от Столична община информация за наличието на роднинска връзка между Управителя на дружеството и другия участник в процедурата и дали същите се явяват свързани лица по смисъла на § 1а ал.1 от ТЗ. Отговор е бил депозиран от МРРБ ГД ГРАО, в който се посочва, че лицата нямат родствена връзка по права линия от първа степен и съребрена линия от втора степен и между тях няма сключен граждански брак.

Описаният по – горе Протокол № 2/ 16.1.2024г. е бил изпратен на Министъра на земеделието и храните, който е отказал да го одобри в частта, с която тези две лица са били допуснати до участие в процедурата, както и в частта, с която са одобрени за класирани за съответните имоти и е върнал преписката на Директор ОДЗ В. Търново да издаде Заповед за прекратяване на тръжната процедура за тези имоти.

Такава е издадена, надлежно обявена, и оспорена пред ЕРС от Брезово 2020 ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, която се явява безспорна , ЕРС е намерил подадената жалба за допустима и основателна.

Съдът е приел, че наличието на връзка по сватовство от първа степен между участниците в процедурата е доказано, тъй като едноличният собственик на капитала на дружеството М. М. се явява свекър на Б. М..

Посочената свързаност между едноличния собственик на капитала на дружеството и другото лице, участник в търга обаче, съдът е приел, че не може да се приравни на свързаност между ЮЛ –Брегово 2020 ЕООД и Б. М. по смисъла на §1,т. 1 от ТЗ, като същите не попадат в нито една от хипотезите. След като в процесната Заповед е цитирана свързаност по §1, ал.1, т.1 от ДР на ТЗ, преценка следва да бъде правена за нейното приложение. Освен, че касае изчерпателно изброени хипотези, свързаността по този текст се отнася за конкретните физически лица, но не и за свързаност между ФЛ и ЮЛ. Освен това съдът е посочил, че неправилно от АО е прието, че М. М. е Управител на дружеството, същият е негов едноличен собственик, като Управител е вписан Я. А., който няма никакви установени връзки с другия участник в процедурата.

ЕРС е цитирал и практиката на ВАС по приложението на § 1,ал.1 от ДР на ТЗ, в която изрично е посочено, че са налице девет хипотези и същите са изчерпателно изброени. След като Директор ОДЗ В. Търново е тълкувал закона разширително, то той е постановил един материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Настоящият касационен състав намира, че в обжалваното решение не са допуснати релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата тези основания са наведени на практика бланкетно, доколкото са изтъкнати най-вече доводи за законосъобразност на обжалвания пред районния съд административен акт, докато конкретни пороци на решението на съда не са обосновани, особено от гледна точка на съществени съдопроизводствени нарушения, допуснати в производството и необоснованост на съдебния акт. Тъй като настоящата касационна инстанция, съгласно, разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК, следва да се произнесе не само по посоченото в жалбата касационно основание, но и по валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон, то и при липсата на конкретни пороци на решението, касационният състав следва да изложи аргументи.

При проверката за основателността на жалбата, съставът на районния съд е събрал всички допустими от процесуалния закон, относими към предмета на делото и необходими за разкриването на обективната истина доказателства. Съдът е анализирал тези доказателствата в съвкупност и поотделно, правилно и обосновано е формирал правните си изводи въз основа на тях. В тази насока съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение от ЕРС, което да се явява основание за отмяна на съдебния акт. На практика самият касатор не оспорва, установената от съда фактическа обстановка, не посочва нито в касационната жалба, нито в хода на производството пред въззивния съд искане за събиране на доказателства. Следователно не е налице бланкетно твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на ЕРС.

Неоснователно е и второто касационно оплакване за незаконосъобразност на процесното Решение, поради необоснованост. Както се посочи по- горе, съдът е обсъдил всички приети доказателства и направени възражения, изложил е пълни и подробни мотиви, като въз основа на тълкувателните правила по отношение на приложимите правни норми и правилата на формалната логика е извел правните си изводи.

ЕРС правилно е приложил и материалния закон, при което касационният състав на основание чл. 221, ал.2 изр. Второ от АПК изцяло препраща към мотивите на съда.

Реално единственият спорен въпрос в настоящото производство е наличието на свързаност между участниците в търга по смисъла на §1, ал.1 т.1 от ДР на ТЗ, което се явява пречка за участие на двете лица в търга за един и същи имот, поради нарушение на разпоредбата на чл. 56к, ал.11 от ППЗСПЗЗ, която сочи, че свързани лица по смисъла на ТЗ не могат свързани предприятия по ЗМСП не могат да бъдат самостоятелни кандидати или участници в тръжната процедура за един имот. Разпоредбите на §1 от ДР на ТЗ съдържат легални дефиниции на понятието "свързани лица", но за целите на съответния нормативен акт. Съгласно посочената от АО норма на §1, ал.1 от ТЗ са посочени девет групи лица, които отговарят на тази легална дефиниция. Правилно и законосъобразно ЕРС е приел, че се касае за numeros clausus, или с други думи изчерпателно са посочени всички хипотези, като в нито една от тях участниците в търга не попадат. Тази норма не може да се тълкува разширително, поради гореизложеното. Доколкото се касае за наличие на свързаност между ЮЛ и ФЛ, както правилно е посочил и ЕРС, то приложима би била единствено т.3, т.8 от §1,ал.1 от ДР на ТЗ. При първата следва да има свързаност между лицата, от които едното участва в управлението на дружеството на другото, но тъй като Управителят на ЕООД не се явява роднина по сватовство, а само собственикът на капитала на дружеството, каквато връзка не е предвидена в посочената норма, то не може да се приеме, че е налице свързаност по смисъла на ТЗ. Съответно в т. 8 е прието, че свързаност е налице, когато едното е търговски представител на другото, която също не е приложима. ЕРС правилно се е позовал и на константната практика на ВАС, че е недопустимо разширително тълкуване на §1, ал.1 от ДР На ТЗ, тъй като посочените девет хипотези се явяват изчерпателно изброени.

Макар в атакуваната Заповед да не е посочена нормата на §1, ал.1 от ДР на ТЗ, с оглед задължението по чл. 168 от АПК съдът счита, че следва да изложи мотиви досежно наличието на основание за нейното приложение. Според §1, ал.2 от ДР на ТЗ свързани лица са и и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. От приложението от АО доказателства не се установява такава свързаност между ЮЛ и ФЛ, доколкото при стриктното тълкуване на тази норма това би било налице, ако собственикът на капитала на Брезово 2020 ЕООД беше участвал в търга и като ФЛ. В този смисъл е и практиката на ВАС напр.. Решение № 3438 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6969/2019 г., на ВКС напр. Определение № 1228 от 16.04.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2382/2024г, Определение № 92/15.1.2024г. на ВКС по т.д. 250/23г.

Обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответник касационна жалба следва да се присъдят направените по делото разноски. По делото е установено, че във въззивната инстанция- изготвяне на жалба, процесуално представителство, отговор на касационна жалба са изготвени от ... А.. Участието на ... И. е само в касационното производство, при което се заявява, че поддържа отговора на касационната жалба поради което съдът намира, че не следва да й бъде присъдено исканото възнаграждение от колосалната сума от 6000 лева, въпреки доказателствата, че същото е платено по банков път.

Водим от изложеното, втори касационен състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/14.03.2025г. постановено по гр.д. 452/2024г. по описа на Районен съд Елена

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.