Решение по дело №936/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 484
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Ева Димитрова Пелова
Дело: 20227150700936
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 484/21.7.2023г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА

 

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 936/2022год., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Инвест 556“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника – адв. Б., срещу  Решение  403/08.09.2022г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден Ревизионен акт № P-03001921006242-091-001/27.06.2022 г., /РА/ издаден на „Инвест 556“ ЕООД, като правоприемник на А. В. А. с регистрация като ЕТ „С - Садих Фейзичауш - 67 - Еко тур - Айнур Адил“ в обжалваната част, с която допълнително са установени следните задължения:

 

Период

Главница (лв.)

Лихви (лв.)

• Годишен и авансов данък по  ЗДДФЛ на ЕТ

2016 г.

3 485,00

1 822,99

• Годишен и авансов данък по   ЗДДФЛ на ЕТ

2017 г.

3 485,00

1 469,63

• Годишен и авансов данък по    ЗДДФЛ на ЕТ

2018 г.

3 485,00

1 116,26

• Годишен и авансов данък по    ЗДДФЛ на ЕТ

2019 г.

3 485,00

703,83

• Непризнат данъчен кредит

м.05.2020г.

1 260,61

238,84

 ОБЩО:

15 200,61

5 351,55

 

 

 

 


и е изменен РА в обжалваната част, с която не е признат данъчен кредит за периода м.12.2020 г. от 335,83 лв. на 204,33 лв. и прилежащите лихви от 49,35 лв. на 30,03 лв.

В жалбата се посочва, че обжалваното Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.  Прави се искане оспорения административен акт да бъде отменен, претендират се разноски.

Ответникът -  директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП намира жалбата за неоснователна и недоказана, моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в депозирано писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пазарджик, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001921006242-020-001/05.11.2021г., на основание чл.112-113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на жалб. „Инвест 556“ ЕООД – гр. Велинград, относно Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г. и  по ДДС за периода 01.12.2015г. до 12.10.2021г.

След приключване на проверката бил издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001921006242-092-001/30.05.2022г., на основание  чл.117 от ДОПК, а въз основана него и процесния РА, в който органите по приходите приели, че основна дейност на ЕТ „С - Садих Фейзичауш - 67 - Еко тур - Айнур Адил“ през ревизирания период е туристическа дейност по краткострочно настаняване в шест вили, собственост на лицето, находящи се в гр. Сърница, м. Орлино. Според данъчните органи в хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК -  липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството / ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015г. - 31.12.2020г. и същата била определена по реда на чл. 122 от ДОПК.

При преглед на представените в хода на обжалването на РД справки за амортизационни отчисления и счетоводни справки,  органите по приходите приели, че от РЛ са определени повече данъчни амортизации по чл. 55 от ЗКПО, посочени в намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, като неправилно е намалена данъчната основа с по-голяма стойност, а именно с тази на счетоводните разходи за амортизации, съгласно представена справка за амортизационните отчисления, в която било отразено, че са начислени 10% амортизация за активи от Категория I - (Сгради и конструкции), а съгласно чл. 55, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 4%.

Ревизиращият екип установил, че отчитането на счетоводните амортизации е в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводен стандарт  /СС/ 4 - Отчитане на амортизациите. Според ЗКПО на ЕТ се признават нормативно установените за съответните категории активи годишни данъчни амортизационни норми, съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и със същите се намалява СФР по години, на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО, като в резултат данъчно признатия размер на амортизациите по години, определен съгласно чл.55 от ЗКПО, с който следва да се намали счетоводния финансов резултат на ЕТ, е както следва:

за 2016г. - данъчни амортизации - 35907,86лв.

-                 сметка 203 Сгради и конструкции - 697 445,15 лв. (4%) - 27897.81лв.

-                 сметка 204 Машини и оборудване - 9 360,94 лв. (30%) - 1931.93лв., съгласно счетоводна справка

-                 сметка 206 Офис обзавеждане - 55957,89 лв (15%) – 5328,12 лв., съгласно сч. справка

-                 сметка 207 Съоръжения на стойност - 18 000 лв. ( 30%) - 750лв;, въведени в експлоатация от м.10.2016г. съгласно сч. справка

за 2017г. - данъчни амортизации - 38175,47лв.

-                 сметка 203 Сгради и конструкции - 697 445,15 лв. ( 4%) - 27897.81лв.

-                 сметка 204 Машини и оборудване - 9 360,94 лв. ( 30%) - 2281.93лв.- сч.справка

-                 сметка 206 Офис обзавеждане - 46 737,06 лв. ( 15%) - 6870.73лв.-сч.справка

           -    сметка 207 Съоръжения на стойност - 18 000 лв. ( 30%) - 1125лв. сч.справка

за 2018г. - данъчни амортизации - 36079,94 лв.

-                 сметка 203 Сгради и конструкции - 697 445,15 лв. ( 4%) - 27897.81лв.

-                 сметка 204 Машини и оборудване - 6 560.94 лв. ( 30%) - 1503,41лв. - сч.справка

-                 сметка 206 Офис обзавеждане - 46 737,06 лв. ( 15%) - 6678.72лв.- сч.справка

-                 за 2019г. - данъчни амортизации - 34576,53лв.

-                 сметка 203 Сгради и конструкции - 697 445 15 лв. ( 4%) - 27897.81лв.

-                 сметка 206 Офис обзавеждане - 46 737.06 лв. ( 15%) - 6678.72лв.- сч.справка.

            С РА бил установен данъчен финансов резултат, годишен и авансов данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ на ЕТ, както следва:

Показатели 2016г.

 

Декларирано

Установено

Общо приходи по ОПР

156024.64

156 024.64

Общо разходи по ОПР

142 336,94

142 336,94

Счетоводен финансов резултат  печалба

13 687,70

13 687,70

Увеличения на финансовия резултат в т.ч.;

59 140,97

59 140,97

чл.54, ал.2 от ЗКПО

59 140,97

59 140.97

Намаления на финансовия резултат в т.ч.

60 616,32

37 383,21

чл.54, ал.1 от ЗКПО

59 140,97

35 907,86

приспадане на дан. загуба от мин. години

1 475,35

1 475.35

Данъчен финансов резултат - дан. печалба

12 212,35

35 445,46

Облагаем доход

12 212,35

35 445,46

Окончателни ЗОВ

807,02

807,02

Годишна данъчна основа

11 405,33

34 638,44

Общ размер на дан. облекчения

3 772,38

3 772,38

Год. дан. основа намалена с облекченията

7 632.95

30 866,06

Данък върху год. дан. основа

1 144,94

4 629,91

Дължим данък за довнасяне

1 144,00

4 629,00

Отстъпка

57,20

57,20

 

ЕТ бил внесъл данък в размер на 1 086,80лв. Установеният годишен и авансов данък на ЕТ за 2016г. за довнасяне в размер на 3 485,00лв. се дължал от РЛ, ведно с лихва за просрочие в размер на 1822,99лв. определена на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл.175 от ДОПК.

 

Показатели 2017г.

 Декларирано

Установено

Общо приходи по ОПР

183554,04

183 554,04

Общо разходи по ОПР

163 834,73

163 834,73

Счетоводен финансов резултат- печалба

19 719,31

19 719,31

Увеличения ма финансовия резултат в т.ч.:

61 408,56

61 408,56

чл.54, ал.2 от ЗКПО

61 408,56

61 408 56

Намаления на финансовия резултат

61 408,56

38 175,47

Чл. 54, ал.1 от ЗКПО

61 408,56

38 175,47 _

 Данъчен финансов резултат - печалба

19 719,31

42 952,40

Облагаем доход

19 719,31

42 952,40

Окончателни ЗОВ, вкл. от минали години

2 823,14

2 823,14

 

 Годишна данъчна основа

16 896,17

40 129,26

Общ размер на дан. облекчения

1 677,59

1 677,59

Год. дан. основа намалена с облекченията

15 218,58

38 451,67

Данък върху год. дан. основа

2 282,79

5 767,75

Дължим данък за довнасяне

2 282,00

5 767,00

Отстъпка

114,10

114,10

 

 

ЕТ внесъл данък за 2017г. в размер на 2 167,90лв. Установеният годишен и авансов данък на ЕТ за 2017г. за довнасяне бил в размер на 3 485,00лв. и се дължал от РЛ, ведно с лихва за просрочие в размер на 1469,63лв.

 

Показатели 2018г.           Декларирано

Установено

С'

Общо приходи по ОПР

143 368,85

143 368,85

Общо разходи по ОПР

131 085,31

131 085,31

Счетоводен финансов резултат - печалба

12 283,54

 

12 283,54

.

Увеличения на финансовия резултат в т.ч.:

59 313,05

59 313,05

чл.54, ал.2 от ЗКПО

59 313,05

59 313,05

Намаления на финансовия резултат в т.ч.

59 313,05

36 079,94

чл.54. ал.1 от ЗКПО

59 313,05

36 079,94

Данъчен финансов резултат - дан. печалба

12 283,54

 

35 516,65

Облагаем доход

12 283,54

35 516,65

Окончателни ЗОВ. в т.ч. от минали години

982,68

982,68

Годишна данъчна основа

11 300,86

34 533,97

Общ размер на дан. облекчения

691,03

691,03

Гад. дан. основа намалена с облекченията

10 609,83

33 842,94

Данък върху год. дан. основа

1 591,47

5 076,44

Дължим данък за довнасяне

1 591,00

5 076,00

Отстъпка

0

0

 

ЕТ внесъл данък за 2016г. в размер на 1 591,00лв. Установеният годишен и авансов данък на ЕТ за 2018г. за довнасяне бил размер на 3 485,00лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 1116,26лв.

 

Показатели 2019г.

Декларирано

Установено |

Общо приходи по ОПР

135 931.80

135 931.80

Общо разходи по ОПР

134 881.40

134 881,40

Счетоводен финансов резултат - печалба

1 050,40

1 050,40

Увеличения на финансовия резултат в т.ч.:

57 809,64

57 809,64

чл.54, ал.2 от ЗКЛО

57 809,64

57 809,64

Намаления на финансовия резултат в т.ч.

57 809,64

34 576,53

чл.54, ал.1 от ЗКПО

57 809,64

34 576,53

Данъчен финансов резултат - дан. печалба

1 050,40

24 283,51

Облагаем доход

 

1 050,40

 

24 283,51

Окончателни ЗОВ

537,60

 

537,60

 

Годишна данъчна основа

512,80

23 745,91

Общ размер на дан. облекчения

0,00

0,00

Год. дан. основа намалена с облекченията

512,80

23 745,91

Данък върху год. дан. основа

76,92

3 561,89

Дължим данък за довнасяне

76,00                     3 561,00

Отстъпка

 

 

ЕТ внесъл данък за 2019г. в размер на 76,00лв. Установеният годишен и авансов данък на ЕТ за 2019г. за довнасяме бил в размер на 3 465,00лв.,ведно с лихва за просрочие в размер на 703,83лв.

При преглед на представените първични счетоводни документи – фактури ревизиращите установили, че са изпълнени условията на чл.71, т.1 от ЗДДС за упражняване на данъчен кредит, с изключение на следните фактури:

За данъчен период м. 05.2020г.:

 

ф-ра N

дата на издаване

Идент. на контрагента

Име на контрагента

Предмет на доставка

Дан. ДДС основа

**********

20.05.2020

BG120506305

Доспатлес 2000 АД

Материали

1401,23

280,25

**********

26.05.2020

BG120506305

Доспатлес 2000 АД

Материали

1516,42

303,28

**********

20.05.2020

BG*********

Доспатлес 2000 АД

Материали

1747,28

349,46

**********

15.05.2020

BG*********

Доспатлес 2000 АД

 

Материали

1638,08

327,62

За данъчен период м.07.2020г.

1260,61

**********     04.07.2020  BG*********   Фейзал ЕООД            Материали           7200,00     

За данъчен период м.12.2020г.

 

1440

 

 

**********     22.12.2020    BG*********   „А и С-2“ЕТ             Материали            1021,67     

2204,33

**********

22.12.2020

BG*********      „Филкаб“АД           Материали             657,52     131,50

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

204.33

 

 

 

 

 

131,50

 

335,83

Общо ДДС за м.05.2020г. – 160,61 лв., за м.12 – 335,83 лв.

За дан.период м.10.2021г.

**********-13.09.2021-BG********* - ОДБХ- Силистра- Разход за външни услуги 338,4- 67,68

19-25.08.2021- BG*********- 2+1 Архитекти ЕООД - Разход за външни услуги – 5935-1187.

Относно упражненото право на данъчен кредит за м.11.2016г. по ф-ра №5331/22.10.2016г. издадена от ЕООД „Венбо“, ЕИК 118002839 данъчните органи приели, че същата е от 22.10.2015г. за продажба на гуми на стойност 1220 лв. и начислен ДДС 244 лв., като на основание чл. 72, ал.1 от ЗДДС за РЛ не  е налице  право на кредит, тъй като срокът за упражняването му е изтекъл през дан. период м.10.2016г.

В резултат на изложеното с РА проверяващите установили:

За данъчен период от 01.11.201 г. до 30.11.2016г., на основание чл. 125 от ЗДДС е подадена СД вх. № 19001127960/13 12.16г. с резултат ДДС за възстановяване е размер на 263,66 лв., който бил приспаднат изцяло на основание чл. 92, ал.1, т.2 от ЗДДС от ДДС за внасяне по СД за м.12.2016г.

За данъчен период 01-31.12.2016г., на основание чл. 125 от ЗДДС била подадена СД вх. 19001130579/14.01.2017г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 264.17 лв. Част от данъка в размер на 263,66 лв. бил приспаднат на основание чл. 92, ал. 1, т. 2 от ДДС за възстановяване по СД за м. 11.2016г. Разликата в размер на 0,51 лв. била внесена в законоустановеният срок. Част от декларирания ДДС за внасяне за периода се приспадал от установения ДДС за възстановяване за м.11.2016г. в размер на 19,66 лв.

 За данъчен период 01-31.05.2020г., на основание чл. 125 от ЗДДС била подадена СД вх. № 19001233091/13.06.20г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 2 401,09 лв. Ревизиращите не признали на ЕТ  правото на данъчен кредит общо в размер на 1 260,61 лв. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС по включените в дневника за покупки фактури, в резултат на което е установен ДДС за възстановяване в размер на 1140,48 лв., на основание чл. 92 от ЗКПО.

За данъчен период 01-31.07.2020г. на основание чл. 125 от ЗДДС била подадена СД вх. 19001238770/14.08.2020г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 48 826,16 лв., който участвал в процедурата по приспадане на ДДС по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, започнала м. 05.2020г., като част от него в размер на 2 401,09 лв., била приспадната, а разликата в размер на 46 425,07 лв.  внесена с лихва за просрочие. Част от установения ДДС за внасяне за периода според проверяващите следва да се приспадне от установения ДДС за възстановяване за м.05.2020г., като разликата между установеният данък за довнасяне и внесеният ДДС бил  в размер на 2700,61 лв.

За данъчен период 01-31.12.2020г. била подадена СД вх. № 19001252076/14.01.2021 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 2 796,80 лв., който участвал в процедурата по приспадане на ДДС по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, за м. 11.2020г., като част от него в размер на 400 лв. била приспадната, а разликата от 2 396,80 лв. внесена с лихва за просрочие. На ЕТ не било признато правото на данъчен кредит общо в размер на 335,83 лв., на основание чл.71, т.1 от ЗДДС. Част от установения ДДС за внасяне за периода се приспадал от декларирания ДДС за възстановяване за м.11.2020г. в размер на 400 лв. Разликата между установеният за този данъчен период данък за довнасяне и ефективно внесеният ДДС, в размер на 335,83 лв. се дължал, ведно с начислената лихва.

За данъчен период 01-12.10.2021г., на основание чл. 125 от ЗДДС била подадена СД вх. № 19001252076/14.01.2021 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 2 796,80 лв. Данъкът участвал в процедурата по приспадане на ДДС по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, през м. 11.2020г., като част от него в размер на 400 лв. била приспадната, а разликата от 2 396,80 лв. внесена с лихва за просрочие. Ревизиращият екип не признал правото на ЕТ на  данъчен кредит в размер на 335,83 лв. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС по включените в дневника за покупки фактури. Установеният при ревизията ДДС за внасяне за този данъчен период в размер на 1 254,68 лв. се дължал, ведно лихвата.

В оспорения административен акт /АА/ е прието, че на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на ЕТ без заличаването му от търговския регистър. Съгласно разпоредбите на ЗКПО, касаещи амортизациите, с данъчно признатия размер на разходите за амортизации се намалява финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно със счетоводните разходи за амортизации за процесния период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Според ответника РЛ неправилно е определило годишна данъчна амортизационна норма (%) за съответната категория активи (първа), съобразно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, доколкото се касае до финансиране по договор с ДФЗ за придобиване на дълготрайни активи. Административния орган е приел, че неправилно е била определена  данъчната амортизируема стойност на данъчните амортизируеми активи. При изготвяне на данъчния амортизационен план (ДАП) е следвало да се съобразят и нормите на чл. 53  и чл. 68 от ЗКПО.

В оспорения АА е посочено, че съгласно чл. 34, ал. ал.1 и ал.2 от  Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията съставят финансовите си отчети на базата на Националните счетоводни стандарти (НСС). Отчитането на директните плащания, транзакциите по проекти и финансиранията се осъществява по реда на СС № 20 -  Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, който определя начина на счетоводното отчитане и оповестяване на правителствени дарения и правителствена помощ. Същият се прилага за действия от страна на правителството, чрез които се представя икономическа изгода за конкретно предприятие или за гpyпa предприятия, отговарящи на определени критерии, които действия на правителството се дефинират като правителствена помощ. Съгласно определението, дадено в СС № 20, правителство е всеки държавен орган, институция, служба или други подобни органи на местно, национално или международно равнище. Начинът на отчитане и признаване на средствата, получени като правителствена помощ, е в зависимост от това дали са предназначени за придобиване на дълготрайни материални активи, за краткотрайни активи или за претърпени в миналото разходи, отнасящи се до текущата дейност на предприятието. Съгласно разпоредбата на т.3.2, б. „а“ от СС № 20, правителствените дарения се отчитат като финансиране. Финансиранията, свързани с амортизируеми активи, се признават като приход, пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението. За счетоводни цели предприятието е следвало да приложи разпоредбите на СС № 20, да отчете финансиране и признае приход от финансиране в размер на начислените счетоводни разходи за амортизации на актива/вите, придобит/и със средства по програми на ДФЗ.

Относно данъчното третиране ответника е приел, че  следва да се имат предвид разпоредбите на глава десета „Данъчни амортизируеми активи“ от ЗКПО и по-конкретно чл. 53, ал. 1, чл. 54 и чл. 68. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКПО, в случаите на дарение, обвързано с амортизируем актив, данъчната амортизируема стойност се намалява със стойността на дарението, т.е. тези активи се завеждат в ДАП по нетна стойност, независимо от приложимата счетоводна база за отразяване, в счетоводния амортизационен план /САП/. Следователно амортизируемите активи, придобити чрез дарение, следва да се заведат в ДАП с амортизируема стойност, която е за сметка на ЕТ, за което в случая няма доказателства и документи да е сторено. Тъй като ревизираното лице (РЛ) не е спазило посочените разпоредби, неправомерно е приело САП за ДАП, т.е. е завело в ДАП придобитите активи с пълната им стойност - историческа стойност, вследствие на което и от констатираното в РД/РА, се установява, че са определени повече данъчни амортизации по чл. 55 от ЗКПО, посочени в намаление на СФР по реда на чл. 54, ал. 1, т.е. неправилно РЛ е намалило данъчната си основа с по-голяма стойност. В тази връзка ответника е посочил, че ревизиращите органи са процедирали правилно и законосъобразно, като са извършили корекция в стойността на намалението на счетоводния финансов резултат на ЕТ за ревизираните години по реда на чл. 53, ал.1, чл. 55 и чл. 68 от ЗКПО, доколкото не е налице намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, респ. и основание за непризнати в тази връзка счетоводни приходи и разходи, отчетени по повод на дарение. Тъй като в хода на ревизията не са били предоставени данни за сочения едва в жалбата договор с ДФЗ, така определените в РА данъчни амортизации са изчислени по начин, по-благоприятен за РЛ и са посочени в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Отчитането на счетоводните амортизации е съгласно изискванията на ЗСч и СС № 4. При определяне на данъчния финансов резултат спрямо начислените в разходите счетоводни амортизации е приложима нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, т.е. се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат. С оглед на това в оспореното Решение е прието, че ЕТ неправилно е изготвил своя ДАП (идентичен на САП) за процесните отчетни периоди, без да спази изискванията на ЗКПО - глава десета „Данъчни амортизируеми активи“, поради което правилно ревизиращият екип е извършил обжалваната корекция в декларираното в ГДД намаление на финансовия резултат за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съответно с 23 233,11 лв., 23 233,09 лв., 23 233,11 лв. и 23 233,11 лв., респ. са доначислени процесните задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ на правоприемника „Инвест 556“ ЕООД, ведно със съответните лихви.

В оспореното Решение е посочено, че на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, поради непредставянето на екземплярите на първичните документи - фактури, по които РЛ  е упражнило данъчен кредит, чрез обжалвания РА е отказано правото на приспадане на ДДС по следните документи:

- за периода м.05.2020 г. по четири фактури, издадени от „Доспатлес 2000“ АД с ЕИК BG*********, с предмет на доставките материали: № **********/20.05.2020 г. с данъчна основа 1 401,23 лв. и ДДС 280,25 лв., № **********/26.05.2020 г. с данъчна основа 1 516,42 лв. и ДДС 303,28 лв., № **********/20.05.2020 г. с данъчна основа 1 747,28 лв. и ДДС 349,46 лв., № **********/15.05.2020 г. с данъчна основа 1 638,08 лв. и ДДС 327,62 лв. или общо ДДС за м.05.2020 г.- 1 260,61 лв.

-   за периода м.07.2020 г. по фактура № **********/04.07.2020 г. с предмет на доставката материали, издадена от „Фейзал“ ЕООД с EИK BG112590346 с данъчна основа 7 200,00 лв. и ДДС 1 440,00 лв.

-   за периода м. 12.2020 г. по фактури с № **********/22.12.2020 г. с данъчна основа 1 021,67 лв. и ДДС 204,33 лв., издадена от „А и С - 2“ ЕТ с ЕИК BG********* и № **********/22.12.2020 г. с данъчна основа 657,52 лв. и ДДС 131,50 лв., издадена от „Филкаб“ АД с ЕИК BG115328801 и с предмет на доставките материали или общо ДДС за м.12.2020 г. - 335,83 лв.

След като се запознал с представените с жалбата документи, административния орган счел последната за частично основателна, като се мотивирал с това, че съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. При преглед на приложените към жалбата фактури ответника констатирал, че в тези, издадени от „Доспатлес“ АД не е идентифициран вида на доставките – било отразено общо „строителни материали по опис“, липсвали данни за количества, единичната цена и стойността на отделни видове материали. По фактурата, издадена от „А и С - 2“ ЕТ, не се установявали количествата и единична цена на отделните артикули. Тъй като доставката се обективира във фактурата, въз основа на която се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит, в нея задължително следва да присъстват количеството и видът на стоката/услугата, единичната цена без данъка и данъчната основа, ставката на данъка, размерът на данъка, съгласно изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9, т. 11, т. 12 и т. 13 от ЗДДС и чл. 226, т. 6, 8, 9 и 10 от Директива 2006/112/ЕО за ДДС, каквито реквизити процесните фактури не притежавали. Предвид това ответника счел, че следва да се приемат за законосъобразни констатациите на органите по приходите за непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от „Доспатлес“ АД за м.05.2020 г. с ДДС общо за 1 260,61 лв. и по фактурата, издадена от „А и С-2“ ЕТ за м. 12.2020 г. с ДДС 204,33 лв., ведно с прилежащите лихви, а в останалата обжалвана част РА следва да се отмени. С тези аргументи и на  основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК ответника издал оспореното в настоящото съдебно производство Решение.

За изясняване на обстоятелствата от съществено значение за делото, са назначени и изслушани  съдебно-счетоводни експертизи, чийто заключения  настоящия съдебен състав кредитира изцяло, като обосновани и компетентни, приети и неоспорени от страните. От същите е видно, че ЕТ „С - Салих Фейзичауш - 67 - Еко тур Айнур Адил“, с пълен правоприемник „Инвест 556“ ЕООД има изготвен данъчен амортизационен план в който са отразени всички данъчни амортизируеми активи за периода от 2016г. до 2019г. вкл.

За процесния период, в счетоводството на ЕТ „С - Салих Фейзичауш - 67 - Еко тур Айнур Адил“ са осчетоводени амортизации, изчислени с амортизационни норми, както следва:

-     ДМА заведени счетоводно по сметка 203 „Сгради и конструкции“ - на Вилна сграда от №1 до №6 с амортизационна норма 4%; на „Вилна сграда от №1 до № 6 - ДФЗ с амортизационна норма 10%;

-                        ДМА заведени счетоводно по сметка 204 „Машини и оборудване“ - амортизационна норма 30,00%.

-                        ДМА заведени счетоводно по сметка 206 „Офис обзавеждане“ - амортизационна норма 15,00%.

-                        ДМА заведени счетоводно по сметка 207 „Съоръжения“ - амортизационна норма 30,00%.

Амортизационните отчисления са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 603 „Разходи за амортизации“ и по кредита на счетоводна сметка 241 „Амортизации на материални активи“, както следва:

-                            2016  година - счетоводни амортизации в размер на 59 140,97 лв.

-                            2017  година - счетоводни амортизации в размер на 61 408,56 лв.

-                            2018  година - счетоводни амортизации в размер на 59 313,05 лв.

-                            2019  година - счетоводни амортизации в размер на 57 809,64 лв.

Разликата между декларирания от ЕТ данък по ЗДДФЛ и полученият размер на данъка след корекция на годишните данъчни амортизации (ГДА) съобразно регламентираната в чл.55, ал.2 от ЗКПО годишна данъчна амортизационна норма, е както следва:

За 2016г.

-     деклариран данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 1 144,94 лв.

-     данък по ЗДДФЛ на ЕТ след корекция на ДА - 4 629,91 лв.

-     разлика 3 484,97 лв.

За 2017г.

-     деклариран данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 2 282,79 лв.

-     данък по ЗДДФЛ на ЕТ след корекция на ДА - 5 767,75лв.

-     разлика 3 484,97 лв.

За 2018г.

-     деклариран данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 1 591,47 лв.

-     данък по ЗДДФЛ на ЕТ след корекция на ДА - 5 075,67 лв.

-     разлика 3 484,19 лв.

-     За 2019г.

-     деклариран данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 76,92 лв.

-     данък по ЗДДФЛ на ЕТ след корекция на ГДА - 3 561,89 лв., разлика 3 484,97 лв.

По издадените от „Доспатлес“ АД за м. май 2020 г. и ЕТ „А и С – 2“ за м. декември 2020 г. фактури е начислен ДДС, както следва:

Доставки от „Доспатлес“ АД:

1.                            Ф-ра №**********/15.05.2020г. - начислен ДДС в размер на 327,62 лв.;

2.                             Ф-ра №**********/20.05.2020г. - начислен ДДС в размер на 280,25 лв.;

3.                             Ф-ра №**********/20.05.2020г. - начислен ДДС в размер на 349,46 лв.;

4.                             Ф-ра №**********/26.05.2020г. - начислен ДДС в размер на 303.28 лв.;

Доставки от ЕТ „А и С - 2“:

1.Ф-ра №**********/22.12.2020г. - начислен ДДС в размер на 204,33 лв.

Предмет на доставките от „Доспатлес“ АД са строителни материали, като във фактурите за наименование на стоката или услугата е записано „Строителни материали по опис“. Представени са описи към фактурите и фискални бонове. Фискалните бонове съдържат наименование и количество на доставените материали, единична цена и общата сума за плащане в брой.

Предмет на доставките от ЕТ „А и С - 2“ по фактура №**********/22.12.2020г. са ел.материали; В и К части; PVC части; фишинги; строителни материали. Във фактурата няма описани количества и единична цена. Представените към фактурата фискални бонове съдържат наименование на стоката „железария“ и обща сума за плащане.

Фактурите, издадени от „Доспатлес“ АД съдържат необходимите реквизити съгласно ЗСч. Фактурата, издадена от ЕТ „А и С - 2“ и приложените към нея фискални бонове не съдържат информация за количеството на доставените стоки. За всяка една от процесните фактури, са налични фискални бонове за плащане в брой и са отразени счетоводни записвания по кредита на сметка 501 „Каса“ в счетоводните регистри на ЕТ „С - Салих Фейзичауш - 67 - Еко тур Айнур Адил“. Съгласно представените и проверени хронологични справки на счетоводни сметки, оборотни ведомости и първични счетоводни документи и ГДД, счетоводството на ЕТ е организирал редовно текущо счетоводно отчитане на стопанските операции.

Съгласно  представения  договор № 13/311/00830/03.10.2014г., сключен между ДФЗ и ЕТ е предоставена субсидия в размер на 70% за изграждане на 6 бр. вилни  сгради, като е отпусната безвъзмездна помощ в размер на 387 218,36лв. Субсидията е включена в ДАП, което е неправилно. Общата стойност на заведените активи – 6 бр. вилни сгради е 697 445,15 лв., от които сумата, представляваща финансиране е 387 218,36лв., т.е в ДАП тези активи, в съответствие с чл.57, ал.2, т.2 от ЗКПО е следвало да бъдат заведени с обща данъчно-амортизируема стойност 310226,79 лв=697445,15лв. минус стойността на субсидията, което не е сторено, като в ДАП тези активи са заведени с  амортизируема стойност 697445,15лв. Начислените данъчни амортизации са отчетени като стойност равна на счетоводните амортизации и са посочени в намаление на финансовия резултат, като същевременно при формиране на данъчния финансов резултат не е отчетено намалението, съгласно чл.68 от ЗКПО. Счетоводно не е налице разлика между САП и ДАП. В РД и РА не  обследван сключения с ДФЗ договор, което от своя срана е довело до неправилни изводи  и изчисления, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.68 от ЗКПО. Счетоводно, дружеството-жалбоподател неправилно е приложил нормите на чл.57, ал.2 от ЗКПО. При извършената от експертизата корекция на данните, същата не води до последващо облагане, т.е няма дължим данък за довнасяне в процесните периоди, което се дължи на обстоятелството, че ревизираното търговско дружество е отчело намаление на данъчните амортизации за сметка на факта, че не е посочило намаление на финансовия резултат по чл.68 от ЗКПО. За 2018г и 2019г. се получава едновременно положителна и отрицателна разлика на една и съща сума – 517,22 лв., която се дължи на неправилно отчетени приходи за 2018г. в размер на 3447,82лв, сторнирани през 2019г., поради което установените различия не водят до фискален ефект.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните  съображения:

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК.

Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на РА, като незаконосъобразен.

След анализ на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира изводите на приходната администрация, за неправилни и незаконосъобразни, поради  следните съображения:

Когато ДМА по смисъла на Счетоводен стандарт /СС/ № 16 отговаря на изискванията на чл. 50 от ЗКПО, той се определя като данъчен ДМА, подлежащ на амортизиране с данъчни амортизации. Отчитането на счетоводните амортизации се осъществява в съответствие с изискванията на ЗСч и СС № 4 -  Отчитане на амортизациите.
Спрямо начислените данъчни амортизации, определени съгласно разпоредбата на 
чл. 55 от ЗКПО, приложение следва да намери нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, а именно да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат. При определяне на данъчния финансов резултат спрямо начислените в разходите счетоводни амортизации, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, а именно, като се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат.

Съгласно разпоредбите на СС № 20, правителствените дарения се отчитат като финансиране, а тези, свързани с амортизируеми активи, се признават като приход, пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активите, придобити в резултат на дарението. Т.е ЕТ следва да приложи разпоредбите на СС 20, да отчете финансиране и признае приход от финансиране в размер на начислените счетоводни разходи за амортизации на активите, придобити със средствата от финансирането.
Получената от РЛ субсидия без съмнение отговаря на легалното определение за „правителствено дарение“ по т. 2 на Национален счетоводен стандарт 20 „Оповестяване на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ“, приет с ПМС № 46 от 21.03.2005 г., обн. ДВ. бр. 30 от 7 април 2005 г., доп. ДВ. бр. 86 от 26 октомври 2007 г.

Настоящият съдебен състав намира, че за данъчното облагане, респ. за режима на амортизациите на ДМА и законосъобразното определяне на счетоводния финансов резултат, е релевантен именно източникът на средствата, с които са придобити ДМА и безвъзмездният им характер, а не правната квалификация на сделката, по която са получени. Не са налице основания предоставената по договора с ДФЗ безвъзмездна помощ да бъде изключена от периода на ревизията. Съгласно т. 3. 2, б. „а“ от СС 20 правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, както следва за: а) дарения, свързани с амортизируеми активи - пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението, съответно счетоводният стандарт обвързва осчетоводяването на прихода от правителствено дарение с размера на начисляваните амортизации на активите, придобити от тези дарения. Това определя и смисъла на нормата, който е приходите от правителствени дарения да се отчитат всяка финансова година (чл. 21, ал. 1 от ЗКПО) и да се начисляват от получателя като приход през целия амортизационен срок на активите, а не само в периода на действие на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Този извод се подкрепя и от факта, че СС 20 не се съдържа подобно правило.
Процесните вилни имоти са амортизируем актив, тъй като представляват дълготраен материален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период и за него се начислява данъчна амортизация по силата на 
чл. 52, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи. Данъчният амортизационен план е механизъм, въведен в ЗКПО, който има за цел да елиминира влиянието на счетоводната политика на предприятието по отношение на амортизацията на дълготрайните активи върху данъчния финансов резултат, определен по реда на материалния данъчен закон. С ДАП се въвеждат собствени принципи за признаване на разходите за амортизация за данъчни цели. ДАП има задачата да неутрализира влиянието на счетоводно начислените разходи за амортизации в счетоводните регистри на предприятието, за да може равнопоставено да се определи дължимия данък, без оглед на това дали отчетите са изготвени по реда на Националните счетоводни стандарти или по реда на Международните стандарти за финансово отчитане.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 3, т. 3 от ЗКПО изисква при изготвянето на ДАП да се въвежда данъчната амортизируема стойност, която според чл. 53, ал. 3 от ЗКПО е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случая при ревизията е установено, че това правило не е спазено, тъй като от момента на закупуване на активите до ревизираните периоди РЛ е начислявало счетоводни амортизации за тези активи върху покупната им/фактурирана цена. Начисляването на данъчни и счетоводни амортизации и върху безвъзмездно финансираната част от стойността на закупените активи представлява нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО. Това означава, че РЛ е отчело като разход начислените по-големи размери счетоводни амортизации върху цялата стойност на придобитите активи при определяне на счетоводния финансов резултат.

Счетоводните операции, които предприятията отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от страна на органите по приходите от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Установено е в хода на ревизията, че на ЕТ е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ. Тези активи са включени в счетоводния амортизационен план /САП/ и данъчния амортизационен план /ДАП/, но е прието от ревизиращите, че в ДАП са заведени неправилно, като е игнорирана нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която придобитите ДМА се завеждат на стойност, с която ЕТ участва със собствени средства, като сумата на субсидията за придобиване на актив, не следва да участва в ДАП, тъй като тя е дарение. В тази връзка и е коригирано декларираното намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Тези изводи съдът намира за правилни, но неправилни са определените размери на данъчно признатите разходи за амортизации. Това е така, тъй като в случаите на придобиване на амортизируеми активи с финансиране, каквито безспорно са придобитите такива от ЕТ, разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО определя, че данъчната амортизируема стойност, с която активът следва да се заведе в ДАП, е неговата историческа цена /цена на придобиване/, намалена със стойността на дарението /финансирането/. Т.е следва в ДАП активите да бъдат заведени със стойност, намалена със стойността на финансирането, извършено от ДФЗ. С оглед на това, че първоначално ДМА са закупени със средства на ЕТ, правилно са заведени в ДАП и САП с еднакви стойности. След получаване на финансирането,  е следвало ДМА да бъдат презаведени, като се заведат със стойност, съответстваща на частта, съфинансирана от собствени средства, след приспадане на начислените до момента счетоводни/данъчни амортизации, което не е било сторено. Когато ДМА по смисъла на СС № 16 отговаря на изискванията на чл. 50 от ЗКПО, той се определя като данъчен ДМА, подлежащ на амортизиране с данъчни амортизации. Отчитането на счетоводните амортизации е съгласно изискванията на ЗСч и СС № 4 - Отчитане на амортизациите. Спрямо начислените данъчни амортизации, определени съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗКПО, приложение следва да намери нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, а именно да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат. При определяне на данъчния финансов резултат спрямо начислените в разходите счетоводни амортизации, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, а именно, като се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат.

Видно от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани съдено-счетоводни експертизи, както и от разясненията, направени в съдебно заседание, по издадените от „Доспатлес“ АД фактури е начислен ДДС, като предмет на доставките са строителни материали, като съгласно  представените  описи към фактурите и фискални бонове, последните съдържат наименованието на доставените материали, единична цена и сумата, дължаща се в брой. Фактурите, издадени от посоченото търговско дружество съдържат необходимите  реквизити, съгласно ЗСч. За всяка една от изследваните 5 бр. фактури са налични фискални бонове за плащане в брой и са отразени счетоводни записвания по кредита на сметка 501 „Каса“ в счетоводните регистри на ЕТ. По отношение на фактура № 3061/22.12.2020г., издадена от ЕТ „А и С-2“, са вписани ел.материали, ВиК части, ПВЦ части, фишинги, строителни материали, която стойност съответства напълно на издадения фискален бон. ВЛ е категорично, че ЕТ е организирал редовно текущото счетоводно отчитане на стопанските операции и е водил счетоводната си отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти.  По отношение спазване разпоредбите на ЗДДФЛ, ВЛ С. както в представеното пред съда експертно заключение, така и при разпита си в присъствието на редовно призованите за съдебното заседание страни беше еднозначна в отговора си и мотивира заключението си, относно обстоятелството, че в хода на ревизията договора между ЕТ и ДФЗ не е  бил представен, поради което  ревизиращият екип не го взел предвид. ВЛ е категорично, че при наличието на въпросния договор с ДФЗ, е  налице безвъзмездна финансова помощ, което от своя страна променя начина на завеждане на активите, довело до неправилни констатации в РД, и едновременно в счетоводството на ЕТ, като в представеното експертно заключение е посочено подробно по какъв начин е следвало да бъде завадена въпросната субсидия, съобразявайки нормите на СС и ЗКПО при правилните амортизационни норми. Вследствие на направените коректни изчисления, ВЛ е констатирало, че при сравнение на стойностите, не се  получава фискален ефект, т.е. ревизираното дружество не дължи посочения в РА данък, което следва от обстоятелството, че ЕТ не е отразил субсидията в счетоводната си документация по коректен начин, което обаче не носи вреда и не ощетява държавният фиск. Увеличените амортизационни отчисления не са довели до увеличаване на финансовия резултат, тъй като ЕТ не е правил намаления на финансовия резултат по чл. 68 от ЗКПО, поради което не е налице дължим данък за нито един от процесните периоди. В тази връзка РД и РА неправилни, поради липсата на информация от договора с ДФЗ, който е същността на начина на завеждане. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключенията на експертизите, като обосновани и компетентни. По делото липсват данни, от които да може да се направи дори и хипотетичен извод, за заинтересованост на вещите лица от изхода на настоящото производство. Вещите лица са предупредени от съда за наказателната отговорност, която носят по смисъла на чл. 291 от НК. Регистрираните в списъка на вещите лица експерти са специалист в областта на счетоводството, въз основа на което упражняват професията вещо лице – експерти, висококвалифицирани, известни в системата като обективни и безпристрастни професионалисти. Видно от обстоятелствената част на коментираните експертизи, вещите лица са се запознали с приложените по делото материали и след обсъждане на всички релевантни за делото въпроси са отговорили професионално и компетентно на поставените въпроси. Поради тези съображения съдът кредитира изцяло приложените по делото ССчЕ, като обосновани, аргументирани, изготвени от професионалисти в съответната област, поради което и не намира основание да не формира вътрешното си убеждение и върху тези заключения.

Следва да се подчертае, че ответника не оспори истинността на представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства – фактури, описи, фискални бонове, договор с ДФЗ, поради което  и при липсата на други доказателствени източници, които да ги опровергават, съдът ги цени като част от доказателствената маса.

Според разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Принципът на законност, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за обективност, възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Съгласно принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК  органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на органите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред контролния административен орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Относно разпределението на доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган решаващо е обстоятелството каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.
Следва да се подчертае, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – 
чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оспореното Решение за неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради  което  следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.

Така мотивиран, Административен съд –Пазарджик, ХIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Инвест 556“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника – адв. Б., Решение  403/08.09.2022г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: (П)