№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
дванадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова
изслуша докладваното от съдията административно
дело № 1244/2018г.
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано въз основа на жалба
на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД, представлявано от управителя С.Н.К. срещу ревизионен
акт №Р-03000317002037-091-001/22.12.2017г., издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – Варна, изцяло потвърден с решение 24/26.03.2018г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно
управление на НАП, с който са установени задължения по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с непризнато право на приспадане на
данъчен кредит на основание чл.70 ал.5
във връзка с чл.68 ал.1 от ЗДДС в общ размер от 38204.19 лева /за данъчен
период м.05/2015г. в размер на 12020.24 лева, за данъчен период м.03/2016г. в
размер на 6110.28 лева, за данъчен период м.05/2016г. в размер на 20073.67
лева/ по фактури, издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД. За фактури №1596 и №1598 за
данъчен период м.03/2016г. не е налице право на приспадане на данъчен кредит и
на основание чл.71 т.1 от ЗДДС. На основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.71 т.1 от ЗДДС
не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3250 лева
/за данъчен период м.05/2015г. в размер на 616.67 лева и за данъчен период
м.02/2016г. в размер на 2633.33 лева/ по фактури, издадени от „Акуанова“ ЕООД,
тъй като е ползван данъчен кредит два пъти по едни и същи фактури в различни
данъчни периоди. На основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.71 т.1 от ЗДДС не е признато
право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер от 176.19 лева /за данъчен период м.06/2015г. в размер на 153.09
лева и за данъчен период м.02/2016г. в размер на 23.10 лева/, тъй като е
ползван данъчен кредит два пъти по едни и същи фактури в различни данъчни
периоди. На основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.71 т.1 от ЗДДС не е признато право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 76.95 лева за данъчен период
м.05/2015г., тъй като ревизираното лице не притежава данъчен документ, въз
основа на който да упражни право на приспадане на данъчен кредит.
С
ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит през периода
от 01.04.2015г. до 30.06.2016г. по фактури, издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД и
„Акуанова“ ЕООД както следва:
· м.05/2015г.
ДДС в размер на 12713.86 лева и лихви 3254.82 лева;
· м.06/2015г.
ДДС в размер на 153.09 лева и лихви 32.21 лева;
· м.09/2015г.
ДДС в размер на 83.33 лева и лихви 17.98 лева;
· м.02/2016г.
ДДС в размер на 2656.43 лева и лихви 478.28 лева;
· м.03/2016г.
ДДС в размер на 6110.28 лева и лихви 1047.46 лева;
· м.04/2016г.
ДДС в размер на 23.36 лева и лихви 3.80 лева;
· м.05/2016г.
ДДС в размер на 20103.72 лева и лихви 3099.44 лева;
· м.06/2016г.
ДДС в размер на 22.79 лева и лихви 3.33 лева;
Поради
двойното ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Акуанова“ ЕООД,
органите по приходите са отказали повторното му упражняване. В тази част,
жалбоподателят не оспорва с конкретни доводи констатациите в ревизионния акт, с
което признава направените от органите по приходите констатации.
Общият
размер на данъчните задължения по непризнатия данъчен кредит е 41 707.33
лева.
С
ревизионния акт на основание чл.86 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.6 и чл.9, чл.25
ал.1 и ал.7 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС във връзка с получени преводи
по разплащателни сметки на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД, които са били
осчетоводени като плащания от клиенти, за които не е бил издаден данъчен
документ и не е бил начислен дължимия данък в обща размер от 159.53 лева, както
следва: в размер на 83.33 лв за данъчен период м.09/2015г.; в размер на 23.36
лв за данъчен период м.04/2016г.; в размер на 30.05 лева за данъчен период
м.05/2016г.; в размер на 22.79 лв за данъчен период м.06/2016г. В хода на
цялото съдебно производство жалбоподателят не е навеждал доводи за
незаконосъобразност на ревизионния акт в частта, с която е начислен
допълнително ДДС в обща размер от 159.53 лева.
С
оглед на изложеното, определените данъчни задължения с обжалвания ревизионен
акт във връзка с непризнатия данъчен кредит и начисления ДДС са в общ размер на
41866.86 лева /41707.33 лева + 159.53
лева/ и лихви за забава в размер на 7937.32 лева.
С
обжалвания ревизионен акт е определен данък върху добавената стойност за
довнасяне във връзка с неплатен ДДС по подадени от задълженото лице
справки-декларации за данъчни периоди: 01.06.2015г.-30.06.2015г.,
01.09.2015г.-30.09.2015г., 01.02.2016г.-29.02.2016г., 01.03.2016г.-31.03.2016г.,
01.04.2016г.-30.04.2016г., 01.05.2016г.-31.05.2016г. и 01.06.2016г.-30.06.2016г.,
както следва:
· м.05/2015г.
допълнително дължим ДДС в размер на 12728.93 лева и лихви за просрочие в размер
на 3258.67 лева;
· м.06/2015г.
допълнително дължим ДДС в размер на 129.91 лева и лихви 32.21 лв;
· м.09/2015г.
допълнително дължим ДДС в размер на 80.86 лв и лихви 17.98 лв;
· м.02/2016г.
допълнително дължим ДДС в размер на 2746.13 лв и лихви 494.43 лв;
· м.03/2016г.
допълнително дължим ДДС в размер на 6277.24 лв и лихви 1076.08 лв;
· м.04/2016г.
допълнително дължим ДДС в размер на 23.36 лв и лихви 3.80 лв;
· м.05/2016г.
допълнително дължим ДДС в размер на 20112.32 лв и лихви 3100.99 лв;
· м.06/2016г.
допълнително дължим ДДС в размер на 22.79
лв и лихви 3.33 лв.
Общият
размер на допълнително дължимия ДДС е в размер на 42121.54 лева и лихви за
просрочие в размер на 7987.49 лева.
Видно от доводите в жалбата срещу ревизионния акт и срещу
решението, което го потвърждава, както и предвид твърденията на жалбоподателя в хода на
съдебното производство, предмет на оспорването е отказаното право на приспадане
на данъчен кредит по фактури, издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД в размер на 38204.19
лева.
Съображения
по допустимостта на оспорването:
Обжалваното
решение е било съобщено по електронен път на жалбоподателя на 03.04.2018г., а
жалбата срещу ревизионния акт е постъпила на 16.04.2018г., с което е спазен
срока за оспорване по чл.156 ал.1 от ДОПК. Подадена е от лице с правен интерес
от оспорване и пред компетентния административен съд, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
В
жалбата се излагат доводи за неправилно отказано упражняване право на данъчен
кредит във връзка с фактурите, издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД, предвид
реалността на извършените услуги: строително-монтажни работи с предмет - изграждане
на бетонова основа на ограда в жилищен комплекс за сезонен отдих „Санта“ –
протокол обр.19 от 08.05.2017г. и договор от 23.03.2017г. за изграждане на
бетонова основа и зидария на ограда;
демонтаж на стъклокерамика и хидроизолация, монтаж на ел.инсталация,
полагане на подова замазка и запечатване на открит басейн с обем 100 куб.м - протокол обр.19 от 14.05.2017г. и договор от
06.04.2017г.; опис на продадената стока и извършените услуги по договор от
14.03.2016г. за доставка и монтаж на метални оградни пана, приемо-предавателен
протокол от 03.05.2016г. и спецификация към договора; ремонт на паркови
пешеходни алеи – протокол образец 19 от 30.04.2017г.; договор от 30.04.2016г.
за извършване на авариен ремонт на жилищен комплекс за сезонен отдих „Санта“ с
приемо-предавателни протоколи за извършени дейности; опис на стоки по фактури с
предмет – изграждане на видеонаблюдение
/различни видове камери, монитори и др./, приемо-предавателен протокол
от 18.05.2016г. и договор от 12.04.2016г. да доставка и монтаж на компоненти и
материали за изграждане на система за видеонаблюдение и др. Счита, че е налице
пряка обвързаност между получените и извършените доставки от ревизираното лице.
Подчертава, че е неправилен извода, че „Вю Технолоджи“ ЕООД не притежава необходимата
техника за извършване на описаните във фактурите строителни услуги. Изтъква, че
ревизията е извършена изцяло дистанционно и презумпцията по чл.37 ал.4 от ДОПК,
че непредставените доказателства не съществуват е опровергана от бездействието
на органите по приходите по чл.115 ал.2 от ДОПК, като неспазването на процедурата по събиране
на доказателства е довело до необоснованост на ревизионния акт. Прави се
оплакване, че ревизионният акт е издаден при непълнота на доказателствата и
неизяснена фактическа обстановка. Изтъква, че неоткриването на поддоставчика на
адрес и непредставянето на документи от негова страна не е основание за
отказване упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното
лице. Счита, че не е ясно от мотивите на ревизионния доклад и ревизионния акт
дали ревизиращите органи са приели, че липсват доставки въобще или са отказали
приспадането на данъчен кредит, защото доставките не са били осъществени от издателя на фактурите.
Иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски по
представения списък.
В
писмена защита с вх.№21986/19.12.2018г. пълномощника на жалбоподателя адв.М.
отново са изложени съображения относно реалността на доставките по фактури,
издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД.
Ответната
страна – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика” при
ЦУ на НАП гр. Варна чрез юрисконсулт И. Н.-П. оспорва жалбата като
неоснователна и иска да бъде отхвърлена, като претендира юрисконсултско
възнаграждение. В становище с вх.№230/07.01.2019г. се отбелязва, че към фактура
№1582/08.05.2015г. /л.277/, издадена от
„Вю Технолоджи“ ЕООД с предмет: изграждане на бетонова основа и зидария на
ограда по договор от 23.03.2015г.“ на стойност 23948.39 лева и ДДС 4789.68 лева
е приложен протокол обр.19 за извършени СМР
от дата 08.05.2017г. /л.282-гръб/ с основание на извършевите СМР:
изграждане на бетонова основа на ограда, договор от 23.03.2015г. /л.283-гръб/,
съгласно който „Вю Технолоджи“ ЕООД приема да извърши изграждане на бетонова
основа и зидария на ограда на жилищен комплекс за сезонен отдих „Санта“ на обща
стойност на предвидените СМР в размер на 28738.07 лева с включен ДДС.
Същевременно, фактура №1582/08.05.2017г.
/л.236/ за изписани стоки с шифри, под които са заведени съответните
артикули от централен склад с данъчна основа 23948.39 лева и ДДС 4789.68 лева,
което представлява посочване на противоречиви доказателства за предмета на
доставката – строителна услуга или строителни материали. Към фактура №1587/14.05.2015г.,
издадена от „Вю Технолоджи“ ЕООД с предмет: „демонтаж и изграждане на воден
басейн“ на стойност 26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева, при извършена насрещна
проверка на доставчика е представен договор от 06.04.2015г., съгласно който
същия приема да извърши посочените в протокола строително-монтажни работи – демонтаж
на стъклокерамика и хидроизолация и реновиране на открит басейн в жилищен
комплекс за сезонен отдих „Санта“ на обща стойност в размер на 31320.86 лева с
включен ДДС ведно със спецификация, в която са описани видовете услуги:
демонтаж на стъклокерамично покритие, хидроизолация, монтаж на ел.инсталация,
облицовъчна стъклокерамика, почистване на водни проби с данъчна основа 26100.72
лева и ДДС 5220.14 лева, протокол обр.19 от 14.05.2017г. за идвършени СМР:
демонтаж на стъклокерамика и хидроизолация, поставяне на облицовъчна
стъклокерамика, запечатване на открит басейн – 100 куб.м с данъчна основа
26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева /л.274 и л.275-гръб/, както и опис на
продадената стока по фактура №1587/14.05.2015г. с вписани видове стоки, мярка,
количество и единична цена, труд по демонтаж
на басейн, отливане, монтаж на ел.исталация, полагане на подова замазка,
запечатване на басейн с единична цена 3750 лева или обща данъчна основа
26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева. Органите по приходите приемат, че и за тази
фактура са представени противоречиви доказателства относно предмета на
доставката, защото не може да се ремонтира басейн през 2015г., след като за
изграждането му е издадено разрешение за строеж едва на 10.08.2017г. с №125. Освен
това, за ремонта на същия открит басейн е издадена от „Вю Технолоджи“ ЕООД и
фактура №1751/05.05.2016г. /л.270-гръб/ с предмет: „ремонт на паркови алеи и
открит басейн“ на стойност 24260 лева и ДДС 4852 лева с приложен към нея
протокол обр.19 от 30.04.2017г. за
извършени СМР в т.ч. по т.2 – ремонт на бетонова конструкция, хидроизолация и
стъклокерамика на открит басейн 100 куб.м по договор от 30.04.2016г. Във връзка
с фактура №1750/03.05.2016г. с предмет: „доставка и монтаж на метални оградни
пана“ на стойност 37500 лева и ДДС 7500 лева, издадена от „Вю Технолоджи“ ЕООД
се установява, че в представените картони по материали за предходен доставчик е
посочен „АИС-ТВ“ ЕООД по фактура №1…7/05.01.2016г. /л.199/ и фактура №1…28/08.02.2016г.
/л.198-гръб/, т.е. материалите са получени от „Вю Технолоджи“ ЕООД преди да е
сключен договора от 14.03.2016г. за доставка и монтаж на метални оградни пана и
не са представени доказателства за извършен превоз от „Вю Технолоджи“ ЕООД на
метални оградни пана, метални колони, портални и пешеходни врати до строителния
обект. Подчертава се, че не са представени доказателства, че доставчикът „Вю
Технолоджи“ ЕООД е притежавал кадрови ресурс за извършване на фактурираните от
него доставки.
С
разпореждане №7020/04.05.2018г. съдът много подробно е разпределил
доказателствената тежест между страните в настоящото съдебно производство.
Съдебните указания са получени от жалбоподателя на 15 май 2018г. /видно от
върнатата разписка/, а от ответника на 4 май 2018г. /видно от електронния
запис/.
Във
връзка със служебната проверка за извършени съществени нарушения на
административно-производствените правила:
Ревизията
на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД обхващаща периода от 01.04.2015г. до
30.06.2016г. е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия
№Р-03000317002037-020-001/06.04.2017г., съобщена на ревизираното лице на
12.05.2017г. Срокът за извършването ѝ е бил продължен до 12.09.2017г. със
заповед №Р-03000317002037-020.002/10.08.2017г., съобщена на ревизираното лице
на 29.08.2017г. И отново удължен до 12.10.2017г. със заповед
№Р-03000317002037-020-003/04.09.2017г. съобщена на дружеството на 18.09.2017г. Ревизионният
доклад е изготвен на 26.10.2017г., т.е. в 14-дневния срок по чл.117 ал.1 от ДОПК, и е бил връчен на ревизираното лице на 27.10.2017г. Ревизионният акт е
издаден след изтичане на срока за възражение, съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК от органите
посочени в същата разпоредба и съгласно приложените заповеди
№Д-1230/15.09.2014г., №Д-1229/15.09.2014г.,
№Д-14/03.01.2017г. и №Д-1249/30.06.2017г. всички на директора на ТД на НАП –
Варна.
Съдът
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че ревизията, задето е
била извършена изцяло дистанционно, не
са били спазени изискванията по чл.115 ал.2 от ДОПК, както и не са били
съставени протоколи по чл.50 от ДОПК, което е довело до нарушение на
процедурата за събиране на доказателства и съответно до необоснованост на
ревизионния акт. Разпоредбата на чл.115 ал.3 от ДОПК дава възможност на органите
по приходите да извършат ревизията в териториалната дирекция. В
административната преписка са налични протоколи за извършени насрещни проверки
на доставчика и на предходните му доставчици, както и искания към задълженото
лице за представяне на доказателства включително протоколи по чл.50 от ДОПК,
което опровергава оплакванията на жалбоподателя за неспазване на правилата за
събиране на доказателства. Органите по приходите са обосновали с доказателства
фактическите си констатации. Това се вижда и от обстоятелството, че в съдебното
производство жалбоподателят представи единствено и само два приходни касови
ордера, което говори, че са били събрани всички относими документи, налични у ревизираното лице и у трети лица, към
момента на извършване на ревизията, което е довело до изясняване на
фактическата обстановка относно правилното установяване на съответните данъчни
задължения.
Водим
от горното, съдът не установи допуснати в хода на ревизията съществени
процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на
материалния закон.
Въпреки,
че жалбоподателят не е оспорил електронния подпис, с който са подписани
ревизионния акт и ревизионния доклад, съдът счита за необходимо да изложи
следните съображения: обжалваният ревизионен акт не е нищожен, както поради
Тълкувателно решение №5/13.12.2016г. на Върховния административен съд по
тълкувателно дело №10/2016г., така и поради следното:
В оспорения ревизионен
акт и ревизионния доклад към него, е вписано, че са електронни документи, т.е.
отправени са от информационна система, предназначена да
работи в автоматичен режим, поради което на основание чл.15 ал.1 т.1 от
Закона за електронния документ и електронния подпис, поради което лицето, посочено като титуляр или автор на електронното изявление, не може
да оспори авторството спрямо адресата, ако изявлението е подписано с електронен
подпис. По аргумент на по-силното основание, в този случай и адресата на
електронното изявление не може да оспори авторството на електронния подпис, ако
електронния документ е отправен от информационна система „Контрол“ при ТД на
НАП, предназначена да работи в автоматичен режим. Освен това, ревизионният акт,
подписан с квалифициран електронен подпис, отправен от информационна система
„Контрол“ е електронен документ по смисъла на чл.3 от Закона за електронния
документ и електронния подпис и неговата писмена форма е спазена, след като
може да бъде възпроизведен на хартиен носител. Противното би означавало липса
на завършено ревизионно производство и съответно недопустимост на жалбата срещу
ревизионния акт и решението, което го потвърждава.
Приемането на подобна
теза, че ревизионният акт, подписан с квалифициран електронен подпис и
представляващ електронен документ, когато е възпроизведен на хартиен носител е
неподписан документ, ако не е придружен с
електронния му формат, би било в
противоречие с Директива 1999/93/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от
13 декември 1999 година относно правната рамка на Общността за
електронните подписи, чиято цел е да гарантира достъпността на електронните административни услуги и за граждани от
други държави‐членки на ЕС.
Според чл.5 „Правна сила на електронните подписи“, ал.2 от визираната
директива: „Държавите-членки гарантират, че правната сила и допустимост на
електронния подпис като доказателство при съдебни производства не може да бъде
оспорена единствено на основанието, че той е: в електронна форма, или не се
основава на квалифицирано удостоверение, или не се основава на квалифицирано
удостоверение, издадено от акредитиран доставчик на удостоверителни услуги, или
не е създаден от устройство за създаване на защитени подписи.“. Липсата на
разпоредби в българския Закона за електронния документ и електронния подпис прави пряко приложима
нормата на чл.5 от Директива 1999/93/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 13 декември 1999
година относно правната рамка на Общността за електронните подписи.
Следователно, оспорването на електронния подпис под
ревизионния доклад и ревизионния акт с твърдение, че не се основава на квалифицирано удостоверение
е в противоречие с чл.5 от Директива 1999/93/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от
13 декември 1999 година относно правната рамка на Общността за
електронните подписи.
В
ревизионното производство е установено следното:
През
ревизираният период от 01.04.2015г. до 30.06.2016г. основната дейност на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД е била свързана
с построената сграда за сезонен отдих в гр.Варна и продажбата на обектите в
нея. Органите по приходите са приели, че ревизираното дружество е упражнило
право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Вю Технолоджи“
ЕООД при липса на доказателства за реално извършени услуги и доставки на стоки.
Предходните доставчици на „Вю Технолоджи“ ЕООД не са били открити на
декларираните от тях адреси за кореспонденция и не са осигурили достъп до
счетоводната си документация. Липсват годни доказателства, от които по
безспорен начин да се направи извода, че на съответните дати, посочени във
фактурите и приемо-предавателните протоколи посочените в тях стоки и услуги са
достигнали до ревизираното лице. Прекият му доставчик и неговите предходни не
са доказали наличието на стоки, както и извършването на подобна икономическа
дейност в периода, в който са издадени
фактурите, наличие на техническа и кадрова обезпеченост да извършат
доставките. Не са представени документи
за извършени плащания по анализираните фактури, издадени от „Вю Технолоджи“
ЕООД, както и от неговите предходни доставчици. Органите по приходите са
приложили чл.37 ал.4 от ДОПК и поради това, че субектите не са представили
исканите на основание чл.37 ал.3 от ДОПК документи и счетоводни регистри и не е
получен достъп до оригиналната счетоводна документация, са приели че те не
съществуват. Поради липсата на действителни по смисъла на чл.6 и чл.9 по ЗДДС
доставки на стоки и услуги в ревизионния акт е прието, че не е възникнало
данъчно събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС и съгласно чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка
с чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъкът е бил начислен неправилно, поради което у
„Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД не е налице право на данъчен кредит в общ размер
от 38204.19 лева за следните фактури,
издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД:
· №
1582/08.05.2015г. за данъчен период 05/2015г. с предмет: „изграждане на
бетонова основа и зидария на ограда на комплекс за сезонен отдих „Санта“ по
договор от 23.03.2015г.“ с данъчна
основа 23948.39 лева и ДДС 4789.68 лева или общо 28738.07 лева;
Съгласно
договор от 23.03.2015г. „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД възлага на и „Вю
Технолоджи“ ЕООД да изгради бетонова основа и зидария на ограда на жилищен
комплекс за сезонен отдих „Санта“, намиращ се в гр.Варна, м.Траката,
ул.“Архитект Манол Йорданов“ №6 на стойност 28738.07 лева с включен ДДС със
срок на изпълнение до 22.05.2015г. Уговорено е плащането да бъде по банков път
и след подписване на приемо-предавателен протокол.
Приложен
е сключен между страните по горепосочения договор протокол образец 19 за извършени СМР от
08.05.2015г. на обща стойност 28738.07 лева, от които данъчна основа от
23948.39 лева и ДДС от 4789.68 лева.
· №1587/14.05.2015г.
за данъчен период 05/2015г. с предмет: „демонтаж и изграждане на воден басейн“
с данъчна основа 26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева или общо 31320.86 лв;
Приложен
е договор от 06.04.2015г. между възложителя „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД и
изпълнителя „Вю Технолоджи“ ЕООД за извършване на демонтаж на стъклокерамика и
хидроизолация, монтаж на ел.инсталация, полагане на подова замазка и
запечатване на открит басейн – 100 куб.м“ в жилищен комплекс за сезонен отдих
„Санта“, като е посочено, че транспортните разходи във връзка с доставката на
материалите до обект и всички останали дейности, свързани с изпълнение предмета
на договора са за сметка на изпълнителя. Стойността на договора е 31320.86 лева
с включен ДДС и срок на изпълнение до 20.05.2015г. Уговорено е плащане по
банков път и след подписване на приемо-предавателен протокол.
В
тази връзка е приложен протокол образец 19 от 14.05.2015г. за извършени работи,
подписан от същите страни, в който са описани следните СМР: демонтаж на
стъклокерамика, демонтаж на хидроизолация, монтаж на ел.инсталация, полагане на
подова замазка и шпакловане, полагане на хидроизолация – 2 пласта, подмяна на
скимери и дънен сифон, поставяне на облицовъчна стъклокерамика, почистване на
водни проби на обща стойност 31320.86 лева в това число: данъчна основа от
26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева. Към договора от 06.04.2015г. е приложена и
спецификация, отразяваща същите видове стоки и услуги, описани в протокол
образец 19 с обща стойност 31320.86 лева
включваща данъчна основа от 26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева. Представен е и
опис на продадена стока по фактура №1587/14.05.2015г. включващ: подова замазка, циментова
шпакловка, фина шпакловка бетон, колор кит, грунд, универсален силикон,
двукомп.полиуретанова смола, понижаващ трасформатор, прожектор, LED захранване, лунички, дистанционно, LED лента, алуминиев профил за LED лента, декоративни капачки за
алуминиев профил, монтажни скоби за алуминиев профил, влагозащитно LED захранване, контролер, димиращ ключ с
дистанционно, изолирбанд, антигронова скоба, негоряща клема, труд демонтаж на
басейн, отливане, монтаж ел.инсталация, полагане на подова замазка и
запечатване на басейн, на обща стойност 31320.86 лева в това число данъчна
основа от 26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева.
· №1598/28.05.2015г.
за данъчен период 05/2015г. с предмет: „фина шпакловка бетон, грунд,
универсално лепило, полиуретаново лепило“ с данъчна основа 10052.10 лева и ДДС
2010.42 лева или общо 12062.52 лева;
Към
фактурата не са приложени протоколи и договори. Същата е за продадени
материали, използвани при ремонта на открития басейн, които не са включени в
стойността на договора от 06.04.2015г.
· №1596/28.05.2015г.
за данъчен период 03/2016г. с предмет – услуга с данъчна основа 12328.60 лв и
ДДС 2465.72 лева;
Самата
фактура не е представена и към нея не са
приложени протоколи и договори. Отразена е от жалбоподателя в дневник за покупки за
данъчен период 03/2016г. с данъчна основа 12328.60 лв и ДДС 2465.72 лева.
Същата фактура е отразена от „Вю Технолоджи“ ЕООД в дневника за продажби за
данъчен период 05/2015г. със стойност: нула лева.
· №1598/28.05.2015г.
за данъчен период 03/2016г. с предмет: материали с данъчна основа 10052.10 лв и
ДДС 2010.42 лева;
Към
фактурата не са приложени протоколи и договори. Същата е отразена от жалбоподателя
два пъти в дневника за покупки, веднъж за данъчен период 05/2015г. и втори път
за данъчен период 03/2016г. Тази фактура е отразена от доставчика „Вю
Технолоджи“ ЕООД като заплатена в брой в размер на 12062.52 лева, но от „Санта
Хоум Дивелопмънт“ ЕООД не е представен фискален бон за извършено плащане, както
и в счетоводството му не е видно извършено осчетоводяване на плащане по тази
фактура.
· №1763/28.03.2016г.
за данъчен период 03/2016г. с предмет: „подова замазка и грунд“ с данъчна
основа 8170.68 лева и ДДС 1634.14 лева;
Към
фактурата не са приложени протоколи и договори.
· №1750/03.05.2016г.
за данъчен период 05/2016г. с предмет: „доставка и монтаж на метални оградни
пана и врати, съгласно договор от 14.03.2016г.“
с данъчна основа 37500 лв и ДДС 7500 лв;
Според
договор от 14.03.2016г., възложителя „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД възлага на
изпълнителя „Вю Технолоджи“ ЕООД да извърши доставка и монтаж на метални
оградни пана с метални ламели, метални оградни пана тип решетка, метални
оградни колони, както и доставка на двукрила и плъзгаща се метална портална
врата за оградата на жилищен комплекс за сезонен отдих „Санта“ на стойност
45000 лева с ДДС и срок за изпълнение до 20.05.2016г. Договорено е плащането да
бъде по банков път и след подписване на приемо-предавателен протокол. Към този
договор е приложена спецификация на същата стойност и съдържаща изброените в
договора материали. Представен е приемо-предавателен протокол от 03.05.2016г.
във връзка с договора от 14.03.2016г. относно доставката и монтажа на метални
оградни пана с метални ламели, метални оградни пана тип решетка, метални
оградни колони, двукрила и плъзгаща се метална портална врана за оградата на
жилищния комплекс.
· №1751/05.05.2016г.
за данъчен период 05/2016г. с предмет: „ремонт на паркови алеи и открит басейн,
съгласно договор от 20.01.2016г.“ с данъчна основа 24260 лв и ДДС 4852 лв;
Според
договора от 20.01.2016г. жалбоподателят в качеството на възложител възлага на
изпълнителя „Вю Технолоджи“ ЕООД да извърши ремонт /включително авариен“ на
бетонова конструкция и хидроизолация /скимери, сифони, стъклокерамика/ на
открит басейн 100 куб.м, намиращ се в жилищен комплекс за сезонен отдих „Санта“
на стойност 29112 лева с включен ДДС и срок за изпълнение до 01.05.2016г. Договорено е плащането да бъде извършено по
банков път и след подписване на приемо-предавателен протокол. Такъв е представен
с дата 30.04.2016г. отразяващ същите като в договора строително-монтажни
работи.
· №1778/18.05.2016г.
за данъчен период 05/2016г. с предмет: „изграждане на система за видео
наблюдение съгласно договор от 12.04.2016г.“ с данъчна основа 27240 лв и ДДС
5448 лв;
Представения
договор от 12.04.2016г. е между същите страни на стойност 32688 лева с ДДС със
срок за изпълнение до 20.05.2016г., по който плащането трябва да бъде извършено
по банков път и след подписване на приемо-предавателен протокол. Предметът на
договора съвпада с предмета на фактурата. Между страните във връзка с
горепосочения договор е подписан приемо-предавателен протокол от 18.05.2016г.
във връзка с изграждане на система за видео наблюдение в жилищен комплекс за
сезонен отдих „Санта“. Приложен е опис на продадената стока по фактура
№1778/18.05.2016г. на обща стойност 32688 лева в т.ч. данъчна основа 27240 лева
и ДДС 5448 лева с изброени компоненти, които могат да бъдат свързани с
изграждането на система за видео наблюдение като камери, монитори, видео
рекордер, твърд диск, конектор, суич, захранване и др.
· №1781/26.05.2016г.
за данъчен период 05/2016г. с предмет: „шпакловка бетон, фина шпакловка бетон,
полиуретенова смола, лепило за хидроизолация“ с данъчна основа 11368.33 лева и
ДДС 2273.67 лева.
Към
фактурата не са приложени протоколи и договори.
Липсват
доказателства за извършени разплащания от „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД по всички горепосочени фактури, издадени от „Вю
Технолоджи“ ЕООД и не са представени и счетоводни справки, отразяващи
осчетоводяването на плащания. От счетоводната справка за периода 01.01.2015г. –
31.12.2015г. е осчетоводено плащане в брой само по фактура №1598/28.05.2015г. в
размер на 12062.52 лева, което е отразено в приходен касов ордер
№1598/28.05.2015г., но копие от него не е представено в хода на извършената
насрещна проверка на доставчика „Вю
Технолоджи“ ЕООД. В писменото обяснение на ревизираното лице, дадено в хода на
ревизията се признава, че част от фактурите не са платени и се водят преговори с „Вю Технолоджи“ ЕООД
за придобиване на собственост върху апартаменти от жилищен комплекс за сезонен
отдих „Санта“ в замяна на дълга на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД. Посоченото в
писмените обяснения на управителя на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД споразумение
от 25.11.2016г. между двете дружества за разсрочено плащане по фактурите на
обща стойност 180 500.93 лева с
краен срок на погасяване на дълга до 31.12.2017г. не е било представено в хода
на ревизията от нито едно от двете дружества – страни по него.
Предметът
на дейност на доставчика по процесните фактури „Вю Технолоджи“ ЕООД е търговия
на дребно и едро с ЕКАФП и фискални системи, електронни везни, компютри
/настолни и преносими/, компютърни компоненти, монитори, принтери, скенери и
друга офис техника, системи за видеонаблюдение и компоненти за тях, търговско
обслужване, електроматериали и строителни материали и др. Наред с това фирмата
извършва услуги по фискализация и поддържка на фискални устройства, изграждане
на слаботокови и силнотокови електроинсталации, компютърни мрежи и системи за
видеонаблюдение и тяхното сервизно обслужване, монтаж на търговско обзавеждане.
Установено
е, че работниците, посочени като използвани за извършване на доставката на
стоки и услуги, фактурирани от „Вю Технолоджи“ ЕООД са наети по договор с „Медия
15“ ЕООД, което не е намерено на адреса, деклариран пред органите по приходите.
Самият доставчик не е доказал, че в процесния период на доставките към „Санта
Хоум Дивелопмънт“ ЕООД е притежавал персонал с нужната квалификация за
извършване на фактурираните услуги. От представените ведомости за заплати за
м.януари, февруари, март, април и май 2016г. е видно, че Вю Технолоджи“ ЕООД е
имало назначени по трудов договор: чертожник, оператор въвеждане на данни,
монтьор микроелектроника, търговски директор, продавач-консултант, шофьор на
лек автомобил и общ работник. Нито едно от наетите през процесния данъчен
период лица не е заемало длъжност в областта на
строителството.
В
договорите, сключени между жалбоподателя и доставчика по процесните фактури е
договорено, че услугите ще се извършват с материали на изпълнителя и
транспортът им до обекта също ще бъде за негова сметка. В тази връзка доставчикът
не е доказал произхода и наличността на съответните материали. Справки за
покупка на материали, доставени от „Вю Технолоджи“ ЕООД във връзка с
фактурираните услуги са представени само
от ревизираното лице, но не и от доставчика и не са придружени от фактури,
протоколи, складови разписки, транспортни документи, поради което органите по
приходите са приели, че те не са доказателство за произхода на материалите. Няма
доказателства и за извършения транспорт до самия комплекс или до склада в
с.Каменар. „Щастливец С.“ ЕООД в качеството си на предходния доставчик на „Вю
Технолоджи“ ЕООД не е имал наети по трудови правоотношения лица в процесния
данъчен период. Притежаваните от „Вю Технолоджи“ ЕООД автомобили Ивеко и Дачия
Логан не са предназначени за транспортиране
на строителни материали. Доставчикът не е представил документи за притежавана
от него собствена или наета строителна
техника.
Направени
са насрещни проверки на предходните доставчици: „Халети“ ЕООД, „А И С-ТВ“ ЕООД,
„Герисима 69“ ЕООД, „Арвима“ ЕООД, „Щастливец С.“ ЕООД, „ГАРД КИ 78“ ЕООД и са
изискани от тях документи и писмени обяснения, които са връчени по реда на
чл.32 от ДОПК, но след извършени най-малко две посещения на декларираните от
тях адреси за кореспонденция и окачане на съобщения по чл.32 от ДОПК, не са
представени отговори от дружествата. Предвид факта, че в хода на извършените
насрещни проверки на предходните доставчици не е бил осигурен достъп до техните
счетоводни документи, органите по приходите са пристъпили към анализ на
информацията, налична в информационните бази на НАП /протокол №1286849 от 09.10.2017г./ и е
констатирано, че всички предходни доставчици на „Вю Технолоджи“ ЕООД са били
дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите, поради системно
неизпълнение на задълженията им по ЗДДС на
основание по чл.176 от ЗДДС. Всички горепосочени дружества с изключение
на „Герисима 69“ ЕООД не са подавали годишни данъчни декларации за 2015г. и
2016г., само „Герисима 69“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015г. с
нулеви данни. Всички предходни доставчици не са декларирали изплатени доходи по
граждански договори. Предходните доставчици са имали назначени лица по трудови
договори като охранител, продавач-консултант и обслужващ бензиностанция и
газстанция. По фактурите, издадени от предходните доставчици към „Вю
Технолоджи“ ЕООД за данъчен период м.март 2015г. са налице кредитни известие от
04.05.2015г., други от тях са без отчетени обороти към 31.12.2015г. и
недекларирани продажби.
Във
връзка с направените от органите по приходите насрещни проверки на предходните
на „Вю Технолоджи“ ЕООД доставчици е направен извода, че не е доказано
извършването на доставките от тях към „Вю Технолоджи“ ЕООД, тъй като не са
доказали произхода и наличността на материалите, както и ресурсна /техническа и
кадрова/ обезпеченост за извършване на предходните доставки. Липсват и
доказателства за извършени плащания от този доставчик към неговите предходни
доставчици във връзка с материалите – предмет на ревизираните доставки. Срещу „Вю
Технолоджи“ ЕООД е издаден ревизионен акт
№Р-03000316004323-091-001/19.04.2017г. за ревизия в периода от 30.06.2014г. до
30.04.2016г. относно данъчни задължение по ЗДДС и ЗКПО, потвърден с решение
№243/01.08.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, което е влязло в сила на 04.10.2017г.
При
ревизията е установено ползването право на приспадане на данъчен кредит по
фактури, издадени от „Акуанова“ ЕООД, отразени в дневника за покупки на ревизираното лице два пъти, както следва:
· Фактура
№20…87/31.03.2015г. с предмет на доставка аванс, с данъчна основа 3083.33 лева
и ДДС 616.67 лева е отразена веднъж в дневник да покупки в данъчен период
м.април 2015г. и втори път в данъчен период м.май 2015г.;
· Фактура
№20…929/30.04.2015г. с предмет на доставка аванс, с данъчна основа 11666.67
лева и ДДС 2333.33 лева е отразена веднъж в дневника за покупки в данъчен
период м.май 2015г. и втори път в
данъчен период м.февруари 2016г.;
· Фактура
№20…99/29.05.2015г. с предмет на доставка аванс, с данъчна основа 1500 лева и
ДДС 300 лева е отразена веднъж в дневник за покупки в данъчен период м.май
2015г. и втори път в данъчен период м.февруари 2016г.;
Към
молба с вх.№19070/05.11.2018г. пълномощникът на жалбоподателя представи
проходен касов ордер №0081/28.03.2015г. във връзка с плащане от страна на
жалбоподателя на сумата от 9804.82 лева по фактура №1763/28.03.2015г., издадена
от „Вю Технолоджи“ ЕООД и проходен касов ордер №0117/28.05.2015г. за плащане от
жалбоподателя на сумата от 12062.52 лева по фактура №1598/28.05.2015г.,
издадена от същия доставчик, които не са били представени при извършване на
ревизията. Същите са части диспозитивни документи, които съдържат изгодни за
жалбоподателя факти, поради което не се ползват с материална доказателствена сила.
Ответникът не оспори тяхната автентичност по отношение на подпис и печат,
поставени за „Вю Технолоджи“ ЕООД. Представянето на разходен касов ордер без
надлежно счетоводно записване във връзка с него в счетоводството на двете
дружества по сделката не е достатъчно красноречиво доказателство, както за
действителността на самото плащане, така за реалното извършване на доставката.
Във
връзка със счетоводното отразяване на процесните доставки и разплащането по
тях, в хода на съдебното производство
беше приета съдебно-счетоводна експертиза с вх.№18116/22.10.2018г., изготвена
от вещото лице М.П., която е посетила на място адреса на управление на „Вю
Технолоджи“ ЕООД, но там се е помещавала счетоводна кантора „Ажур плюс“.
Счетоводителката Г.А., служител в счетоводната кантора е пояснила, че е имала задължението да подава нулеви
декларации по ЗДДС на „Вю Технолоджи“ ЕООД.
В
счетоводството на доставчика „Вю Технолоджи“ ЕООД, вещото лице е анализирало
счетоводните му регистри и е установило следното:
· По
отношение на фактура №1596/28.05.2015г. в ревизионният акт е записано, че не е
била представена на проверяващите органи. Вещото лице е установило, че в
счетоводния регистър на доставчика за 2015г. за записванията по счетоводна
сметка 411 „Клиенти“, аналитична партида 47326 „Санта Хоум Дивелопмънт“ /л.252/ е отразено, че е анулирана. Фактурата
е отразена в дневника за продажби на доставчика за данъчен период м.май 2015г.
със стойност „нула“;
· Селекция
на счетоводни записвания по аналитична партида 47326 „Санта Хоум Дивелопмънт“ /л.261 – гръб/ за периода 01.01.-31.12.2015г.
за процесните фактури от 2015г. са взети идентични записвания за отразяване на
вземане от „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД, отчитане на приход и задължение за
ДДС, а именно ДТ 411/ КТ 70, 4532 със стойността на фактурите. Записано е единствено
плащане в брой на цялата стойност от 12062.52 лева по фактура №1598/28.05.2015г.,
отразено с приходен касов ордер от датата на издаване на фактурата; Посочените
записвания се съдържат в хронологичните помесечни регистри /л.262/ за счетоводни сметка 411 „Клиенти“,
сч.сметка 453 „ДДС“ сч.сметка 703 „Продажба на услуги“, сч.сметка 702 „Продажба
на стоки“;
По
отношение на фактура №1598/28.05.2015г. по делото се установява, че нея не са
приложени протоколи и договори. Същата е отразена от жалбоподателя два пъти в
дневника за покупки, веднъж за данъчен период 05/2015г. и втори път за данъчен
период 03/2016г. Тази фактура е отразена от доставчика „Вю Технолоджи“ ЕООД
като заплатена в брой в размер на 12062.52 лева, но от „Санта Хоум Дивелопмънт“
ЕООД не е представен фискален бон за извършено плащане, както и в
счетоводството му не е видно извършено осчетоводяване на плащане по тази
фактура. Ето защо, съдът не може да приеме, че било налице реално плащане по
нея, както и счетоводните записвания само при доставчика на плащането, но
липсата на такива в счетоводството на купувача „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД и
непредставянето на доказателства за завеждане в счетоводството на жалбоподателя
на закупените от него материали, не водят до обосноват извод за действителност
на доставката по тази фактура.
· Селекция
на счетоводни записвания по аналитична партида 47326 „Санта Хоум
Дивелопмънт“ /л.253-гръб/ за периода
01.01.-31.12.2016г. за процесните фактури от 2016г. са взети идентични
записвания за отразяване на вземане от „Санта Хоум Дивелопмънт“ , отчитане на
приход и задължения за ДДС, а именно: ДТ 411/КТ 50, 4532 със стойността на
фактурите. Записано е плащане единствено по фактура №1736/28.03.2015г. –
плащане в брой на цялата стойност от 9804.82 лева, отразено с приходен касов
ордер от датата на издаване на фактурата. Посочените записвания са констатирани
в представените хронологични помесечни регистри за счетоводна сметка 411
„Клиенти“, сч.сметка 453 „ДДС“, сч.сметка 703 „Продажба на услуги“ и сч.сметка
702 „Продажба на стоки“.
Въпреки
счетоводното отразяване на плащане по фактура №1736/28.03.2015г., съдът счита,
че не са налице доказателства за действителност на доставката по нея, тъй като
не са приложени протоколи и договори, които да отразяват фактическата наличност
и влагането на посочения в нея предмет: предмет: „подова замазка и грунд“ във
въпросния строителен обект от страна на „Вю Технолоджи“ ЕООД.
Към
процесните фактури са представени счетоводни справки за движението на
материални ценности от складовото стопанство на доставчика, както и са
представени счетоводни картони за наличностите и движенията за всеки отделен
вид материален запас – с посочен контрагент, от когото са придобити изписаните
към „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД
материали. В същото време по делото липсват складови разписки и документи за
получаване на материалите от предходните доставчици, тяхното съхраняване, или
транспортирането им директно до строителния обект и влагането им в строителните
дейности по него. Поради това, заключението на вещото лице, че при доставчика „Вю
Технолоджи“ ЕООД са взети надлежни счетоводни записвания по процесните фактури,
не доказва действителността на доставките по фактурите, издадени от него. За
признаване правото на данъчен кредит не е достатъчно фактурата да съдържа
необходимите реквизити, както не веднъж е постановил Съдът на Европейския съюз
по преюдициални запитвания относно тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност.
При
справка в счетоводството на получателя-жалбоподател по процесните фактури „Санта
Хоум Дивелопмънт“ ЕООД, експертизата съдържа следните установявания:
· От
хронологичния регистър за партньор аналитична партида 53 „Вю Технолоджи“ /л.54-гръб/ за периода
01.04.-31.12.2015г. вещото лице е установило, че фактурите от 2015г. са
отразени в счетоводството на получателя, като са взети идентични счетоводни
операции ДТ 60. Разходи по икономически елементи срещу КТ 401 „Задължения към
доставчици“, аналитична партида 53 и 453/1 „ДДС от покупки“.
· Само
фактура №1596/28.05.2015г. не е отразена по аналитична партида 53. Задълженията
по тази фактура са отчетени по сметка 401. В счетоводството на жалбоподателя е
заведен разчет /задължение/ по този документ, но не по партидата на „Вю
Технолоджи“. От аналитичния регистър /л.53-гръб/ се установява за м.05/2015г. е
отразено записване ДТ 401/КТ 501 в размер на 18 386.86 лева по партида
„служебен партньор“, с което са закрити задълженията по тази партида, вероятно
включваща и фактура №1596;
· По
отношение на фактури №1596 и №1598 вещото лице е установило, че ДДС е отнесен
по друга разчетна сметка за този вид данък – 4591, в която са отразявани суми
за данъчен кредит, който не е ползван в текущия отчетен период, а ще бъде
ползван в следващия такъв /през 2016г./;
· Фактура
№1596/28.05.2015г. в счетоводството на „Вю Технолоджи“ е отразена като
анулирана, а в счетоводството на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД е намерила
счетоводно отражение с обща стойност 14 794.32 лева;
· От
хронологичен регистър за партньори аналитична партида 53 „Вю Технолоджи“ /л.28-гръб/ за периода
01.01.-30.06.2016г. вещото лице е установило, че фактурите от 2016г. са
отразени в счетоводството на получателя-жалбоподател като са взети идентични
счетоводни операции ДТ 602. Разходи за външни услуги срещу КТ 401. Задължения
към доставчици, ан.п.53 и 453/1 „ДДС от покупки“;
· В
регистъра на л.24-25 вещото лице е констатирало записване, свързано с
прехвърляне на ДДС по фактури 1596 и 1598 от 2015г. от сметка 459 по сметка
453/1. Записването е отразено за данъчен период м.03/2016г., през който е
ползван данъчен кредит по тези две фактури, издадени през предходния отчетен
период;
· От аналитичния регистър на сметка 401
„Доставчици“ /л.19-гръб/ за периода 01.01.-30.06.2016г. вещото лице е
установило, че през този период не са отразени счетоводни записвания, свързани
с разплащания по фактури, издадени от „Вю Технолоджи“.
Представени
са счетоводни справки от „Вю Технолоджи“ ЕООД /л.236/ за начина на формиране на
стойностите по всяка отделна фактура в т.ч. изписани материали – по вид,
количество, продажна цена и стойност на фактурирани услуги, както и складови
документи – движения по картони по видове материални ценности. При съпоставка
на данните от справките към фактурите и записванията по аналитичните партиди на
отделните видове материални запаси, вещото лице е установило съответствие между
вида и количеството от даден артикул, посочен във фактурите. Това означава, че
данните от фактурите са нанесени в счетоводството на доставчика, което обаче не
е достатъчно, за да се направи извод за осъществени в действителност доставки
по тях. Според вещото лице, от картоните може да се извлече информация относно
отчетната стойност /цена на придобиване/
и документа за придобиване в т.ч. от кой доставчик е закупен съответния
материал, както и в стойността на коя продажна фактура е вложен. По отношение
на посочените движения на материални ценности, отразени по аналитичните партиди
на отделните материални запаси, нито в хода на ревизията, нито в съдебната фаза
не са представени хронологични счетоводни записвания по материалните сметки от
група 30 „Материални запаси“ и от група 60 „Разходи по икономически елементи“,
от които да се установи какви разходи са отчетени в счетоводството на „Вю
Технолоджи“ ЕООД във връзка с продажбите към „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД.
Това е пречка да се направи извод по какъв начин е формирана продажната цена на
съответните материали, както и цената на фактурираните строителни услуги.
Липсата на отчетени в счетоводството на доставчика разходи във връзка с тях е предпоставка да се
приеме, че съответните материали изобщо не са били налични при него. Липсата на
категорични доказателства, че доставчика е разполагал със стоките, посочени във
фактурите, навежда на заключението, че фактурираните от него доставки към „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД не
са били осъществени в действителност.
По
въпроса дали са налице счетоводни отразявания в счетоводството на „Санта Хоум Дивелопмънт“ към „Вю Технолоджи“
за извършени плащания по процесните фактури, вещото лице е установило следното:
· От
представените счетоводни регистри на доставчика „Вю Технолоджи“ /л.253-гръб и 254/ за периода 01.01.2015г. –
31.12.2016г. /по години/ - за сметка 411 „Клиенти“, аналитична партида 47326
„Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД, в които са записани счетоводни статии, отразяващи разплащания – ДТ 501/ КТ
411-47326 само две фактури: №1763/28.03.2016г.
/на стойност 9804.82 лева/ и
№1598/28.05.2015г. /на стойност 12062.52
лева/, които са посочени като платени изцяло в брой на датата на издаването им.
Общият размер на отразените плащания по процесните фактури възлиза на 21867.34
лева /9804.82 лева +2062.52 лева/;
· На
л.76 е приложено споразумение от 25.11.2016г. между „Санта Хоум Дивелопмънт“
ЕООД и „Вю Технолоджи“ ЕООД, с което страните се съгласяват, че са налице
неплатени фактури в общ размер 180 500.93 лева, както следва: фактура
№1582/08.05.2015г. – неплатено задължение от 28 738.07 лева; фактура
№1587/14.05.2015г. – неплатено задължение от
31 320.86 лева; фактура №1750/03.05.2016г. – неплатено задължение
от 45 000 лева; фактура №1751/05.05.2016г. – неплатено задължение от
29 112 лева; фактура №1778/18.05.2016г. – неплатено задължение от
32 688 лева; фактура №1781/26.05.2016г. – неплатено задължение от
13 642 лева. Уговорено е разсрочено плащане с краен срок 31.12.2017г.,
както и възможност за погасяване на
задължението чрез прехвърляне на недвижими имоти от страна на жалбоподателя към
доставчика;
· При
съпоставка между обсъдените счетоводни регистри на „Вю Технолоджи“ ЕООД и
споразумението, вещото лице е констатирало съответствие между общата стойност
на неплатените фактури – предмет на споразумението /180500.93 лева/ и разликата
между стойността на всички процесни фактури /202386.26 лева/ и стойността на
двете платени фактури /21867.34 лева/.
Заедно
с направените до този момент от съда фактически констатации, изложените такива
в обжалвания ревизионен акт и доказателствените изводи на вещото лице, може да се обобщи следното:
· Фактура
№ 1582/08.05.2015г. за данъчен период 05/2015г. с предмет: „изграждане на
бетонова основа и зидария на ограда на комплекс за сезонен отдих „Санта“ по
договор от 23.03.2015г.“ с данъчна
основа 23948.39 лева и ДДС 4789.68 лева или общо 28738.07 лева;
Към
нея е приложен договор и протокол обр.19. Изграждането на плътна ограда с
бетонова основа е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за който се
изискват строителни книжа – разрешение за строеж и становище на
инженер-конструктор /чл.147 ал.1 т.7 и ал.2 от Закона за устройство на
територията/, каквито не са представени.
Не е установено оградата да е част от разрешението за строеж на
комплекса. Като строителна дейност нейното изграждане се доказва с актове и
протоколи, които се съставят във връзка със строителството, съгласно наредбите
по приложението на ЗУТ, такива не бяха представени от жалбоподателя, каквито
указания е получил с разпореждане №7020/04.05.2018г. В аналитичния регистър на „Санта Хоум
Дивелопмънт“ ЕООД на сметка 401 „Доставчици“
фактурата е отразена по кредит сметка 401/53 и дебит сметка 602 и 453/1,
което не показва плащане по нея, тъй като плащанията се отразяват в сметка 501
или 503 /група 50/. Освен това, липсва фискален касов бон, издаден от
доставчика, който е задължителен при плащането в брой. В националния сметкоплан група 60 „Разходи по
икономически елементи“ и в сметките от нея се отразяват разходи за дейности или
за използвани услуги, които в последствие могат да участват при формиране
себестойността на крайния продукт или услуга. Поради, което счетоводното
записване по сметка 602 не установява плащане. Липсват данни в счетоводството
на жалбоподателя за заприходяване оградата като дълготраен материален актив. Вещото
лице не е установило в счетоводството на доставчика отразяване на разходи във
връзка си изпълнението на фактурираните СМР вкл. разходи за заплати,
осигуровки, закупуване на материали, транспорт и др. Няма данни за
остойностяване на фактурираните от него услуги.
· Фактура
№1587/14.05.2015г. за данъчен период 05/2015г. с предмет: „демонтаж и
изграждане на воден басейн“ с данъчна основа 26100.72 лева и ДДС 5220.14 лева
или общо 31320.86 лв;
Басейнът
е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за
строеж и становище на инженер-конструктор, съгласно чл.147 ал.1 т.4 и ал.2 от ЗУТ, каквито не бяха представени. Не са представени и актове и протоколи, които
се издават във връзка със строителството на тази категория строеж, съгласно подзаконовите
норми по приложението на ЗУТ, каквито указания е получил с разпореждане
№7020/04.05.2018г. Липсват данни в счетоводството на жалбоподателя за
заприходяването му като дълготраен материален актив. Приложеният договор,
протокол обр.19, спецификация и опис на продадена стока са частни диспозитивни
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и освен това
съдържат изгодни за жалбоподателя факти, както и могат да бъдат антидатирани. В аналитичния регистър на „Санта Хоум Дивелопмънт“
ЕООД на сметка 401 „Доставчици“
фактурата е отразена по кредит сметка 401/53 и дебит сметка 602 и 453/1,
където се записват разходи от дейности или използвани услуги, които
впоследствие могат да участват при формиране себестойността на крайния продукт –
комплекса и не установяват плащане, което трябва да бъде отразено в сметка от
група 50. Освен това, липсва фискален касов бон, издаден от доставчика –
регистриран по ЗДДС, който е задължителен при плащането в брой. Вещото лице не е установило в счетоводството
на доставчика отразяване на разходи във връзка си изпълнението на фактурираните
СМР вкл. разходи за заплати, осигуровки, закупуване на материали, транспорт и
др. Няма данни за остойностяване на фактурираните от него услуги.
· Фактура
№1598/28.05.2015г. за данъчен период 05/2015г. с предмет: „фина шпакловка
бетон, грунд, универсално лепило, полиуретаново лепило“ с данъчна основа
10052.10 лева и ДДС 2010.42 лева или общо 12062.52 лева;
Към
нея няма приложени договор и протоколи. Липсват доказателства за остойностяване
на услугата по шпакловане, в т.ч. плащане на заплати на строителни работници,
закупуване на материалите и пр. Едва в съдебното производство беше представен
приходен касов ордер /ПКО/ от 28.05.2015г. за плащане в полза на доставчика в
размер на 12062.52 лева. ПКО е частен
диспозитивен документ, който съдържа изгодни за жалбоподателя факти и не се
ползва с материална доказателствена сила по отношение верността на съдържанието
му и датата. Освен това, доставчикът като регистрирано по ЗДДС лице е задължен
при плащане в брой към него да издава фискален касов бон, поради което ПКО не
удостоверява постъпване на сумата в касата му. Вещото лице твърди, че е записано е единствено
плащане в брой на цялата стойност от 12062.52 лева по фактура №1598/28.05.2015г.,
отразено с приходен касов ордер от датата на издаване на фактурата, но
посочените в експертизата записвания в счетоводството на доставчика по
счетоводни сметки 411, 453, 702 и 703 не отразяват плащането, което трябва да
бъде осчетоводено по сметки от група 50, според Националния сметкоплан. В
счетоводството на жалбоподателя не е открито осчетоводено плащане по въпросната
фактура.
· Фактура
№1596/28.05.2015г. за данъчен период 03/2016г. с предмет – услуга с данъчна
основа 12328.60 лв и ДДС 2465.72 лева;
Самата
фактура липсва, което е установено и от вещото лице и е анулирана при
доставчика. Не е сключен договор и не са
съставени протоколи за фактурираната с нея услуга. В счетоводството на
доставчика и на жалбоподателя липсва отразяване на плащане по нея, както и
доказателства за нейното остойностяване.
· Фактура
№1598/28.05.2015г. за данъчен период м.03/2016г. – отразена е два пъти в
счетоводството на ревизираното лице: за д.п.05/2015г. и за д.п.03/2016г.
· Фактура
№1763/28.03.2016г. за данъчен период 03/2016г. с предмет: „подова замазка и
грунд“ с данъчна основа 8170.68 лева и ДДС 1634.14 лева;
Липсват
договор и протоколи. Едва в съдебното производство беше представен приходен
касов ордер /ПКО/ от 28.05.2015г. за плащане в полза на доставчика в размер на
9804.82 лева. ПКО е частен диспозитивен
документ, който съдържа изгодни за жалбоподателя факти и не се ползва с
материална доказателствена сила по отношение верността на съдържанието му и
датата. Освен това, доставчикът като регистрирано по ЗДДС лице е задължен при
плащане в брой към него да издава фискален касов бон, поради което ПКО не
удостоверява постъпване на сумата в касата му.
В счетоводството на жалбоподателя и на доставчика липсват както
осчетоводяване на плащане, така и данни за закупуване на материалите и тяхното
влагане в строителния обект. Отразяването на фактурата в счетоводството на
жалбоподателя по сметки от група 60 не удостоверява нито плащане, нито
заприходяване.
· Фактура
№1750/03.05.2016г. за данъчен период 05/2016г. с предмет: „доставка и монтаж на
метални оградни пана и врати, съгласно договор от 14.03.2016г.“ с данъчна основа 37500 лв и ДДС 7500 лв;
Приложения
договор, спецификация, приемо-предавателен протокол са частни документи, които
се ползват само с формална доказателствена сила. Счетоводните записвания във
връзка с тази фактура в счетоводството на жалбоподателя и доставчика по сметки
702, 703 и сметка 602 не отразяват плащане по фактурата, заприхождаване на
стоката при получателя и изписването ѝ при доставчика. Липсват и доказателства
за монтажа на металните оградни пана и врати в строителния обект относно заплащане на транспорт и труд.
· Фактура
№1751/05.05.2016г. за данъчен период 05/2016г. с предмет: „ремонт на паркови
алеи и открит басейн, съгласно договор от 20.01.2016г.“ с данъчна основа 24260
лв и ДДС 4852 лв;
Към
нея е приложен договор и приемо-предавателен протокол от 30.04.2016г. /т.е.
преди датата на фактурата/. Една година след издаване на фактура
№1587/14.05.2015г. с предмет: „демонтаж и изграждане на воден басейн“ е
издадена и настоящата, свързана с ремонта на същия басейн. От обясненията на
жалбоподателя, че ремонта на парковите алеи и открития басейн е бил свързан с
активирани свлачищни процеси става ясно, че този ремонт е бил свързан с
конструкцията на тези обекти, които води до извода, че е основен ремонт по
смисъла на §5 т.42 от ДР на ЗУТ, за извършването на който е необходимо
разрешение за строеж и становище на инженер-конструктор /чл.147 от ЗУТ/. В
зависимост от категорията на строежа, за който се отнася основния ремонт е било
необходимо съставянето на актове и протоколи, съгласно наредбите по
приложението на ЗУТ, каквито не бяха представени от жалбоподателя, въпреки указания към него, дадени с
разпореждане №7020/04.05.2018г. Няма осчетоводено плащане по тази фактура и в
двете счетоводства – на жалбоподателя и на доставчика, липсва фискален касов
бон. Липсват счетоводни данни относно остойностяването на услугата по отношение
на закупуване на материали от доставчика, тяхното транспортиране до обекта,
заплащането на трудови възнаграждения на ремонтиращите и др.
· Фактура
№1778/18.05.2016г. за данъчен период 05/2016г. с предмет: „изграждане на
система за видео наблюдение съгласно договор от 12.04.2016г.“ с данъчна основа
27240 лв и ДДС 5448 лв;
Към
нея е приложен договор, опис на продадената стока, приемо-предавателен протокол.
Извършената ревизия, обхващаща периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. срещу
„Вю Технолоджи“ ЕООД е приключила с ревизионен акт
№Р-03000316004323-091-001/19.04.2017г., потвърден с решение №243/01.08.2017г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна,
за което ответника твърди, че поради необжалване ревизионния акт е влязъл в
сила, което обстоятелство не се оспорва от настоящия жалбоподател. В цитирания
ревизионен акт е посочено, че в ревизирания период „Вю Технолоджи“ ЕООД е
декларирало доставки на стоки – офис техника, ЕКАФП и аксесоари в България,
доставки на услуги – техническо и абонаментно обслужване на офис техника с
получатели – контрагенти от България. Органите по приходите са отбелязали, че
от събраните по време на ревизията срещу „Вю Технолоджи“ ЕООД доказателства
може да се направи извод, че доставки на стоки и услуги от неговите доставчици
не са осъществени. Налице е знание от страна на „Вю Технолоджи“ ЕООД за участие
в привидни доставки, поради използването на документи с невярно съдържание, което
обстоятелство следва да се тълкува, че това юридическо лице не би могло да не
предполага, че доставките са част от данъчна измама и е поело риск от това. С
ревизионния акт срещу „Вю Технолоджи“ ЕООД е отказано приспадане на данъчен
кредит за доставки на електронни везни, детектор, сейф, скенери, принтери,
мобилни терминали, монитори, компютърна памет, дъно, прожектори и др., като
ревизиращите органи са установили несъответствия в наличността по материални
картони към 31.12.2014г. с наличностите по материални картони към 01.01.2015г. Влезлите
в сила ревизионни актове се ползват със стабилитет. Нееднократно в свои решения
ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се
спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 133 и сл. от ДОПК /решение №10960 от
29.07.2011г. по адм.д.№421/2011г. на ВАС, съдия-докладчик Иска Александрова/. Макар
и мотивите на влезлия в сила ревизионен акт да не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, съдът намира, че посочените
в него фактически констатации косвено установяват доказателствено-релевантни факти /индиции/, че
доставчикът в същия ревизиран период не е разполагал със стоките, които е
фактурирал като доставени на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД. Следователно, влезлия в сила ревизионен акт
срещу доставчика е насрещно доказване от страна на ответника за юридически
факт, за който той не носи доказателствена тежест в настоящото съдебно
производство, а именно, че доставчикът не е получил от своите предходни
доставчици стоките, предмет на фактура №1778/18.05.2016г. Жалбоподателят не
успя да осъществи пълно и главно доказване на факта, че „Вю Технолоджи“ ЕООД е
разполагал с тези стоки, въпреки дадените му указания с разпореждане
№7020/04.05.2018г.
· Фактура
№1781/26.05.2016г. за данъчен период м.05/2016г. – липсват договор и протоколи
Съдът
счита, че посочените от вещото лице счетоводни картони за наличност и движение
на материалите в деловодството на доставчика не доказват по несъмнен и
безспорен начин фактическото заприходяване и изписване на същите. Те не са
достатъчно доказателство за складовата им наличност при липсата на счетоводни записвания и доказателства за
закупуването и продажбата им. Още
повече, че в ревизията срещу „Вю Технолоджи“ ЕООД е установено с влязъл в сила
ревизионен акт, че са налице в неговото счетоводство за същия данъчен период несъответствия
в наличността по материални /счетоводни/ картони.
С
оглед на всичко изложено до тук, според съда към процесните фактури, издадени
от „Вю Технолоджи“ ЕООД не са представени доказателства за относимите към
правния спор факти и обстоятелства,
които по несъмнен и безспорен начин да доказват реалността на доставката
на фактурираните стоки и услуги.
Съдът
намира за правилен отказа в ревизионния акт срещу жалбоподателя да упражни
повторно право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Акуанова“
ЕООД.
Относно
приложението на материалния закон, съдът изразява следното становище:
Във
връзка с констатираните обстоятелства за липса на доставки по смисъла на чл.9
ал.1 от ЗДДС, респективно облагаеми
доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и липса на данъчно събитие по чл.
25, от с.з., на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС,
ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по
фактурите на „Вю Технолоджи“ ЕООД.
Съгласно
чл.68, ал.1, от ЗДДС, данъчният кредит
се определя като сумата на данъка, която регистрираното лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1./ получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка; 2./ извършено от него плащане, преди да
е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3./ осъществен от него
внос; 4./ изискуемия от него данък като платец по гл. VІІІ. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък
стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2
и 3 от ЗДДС. В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли
ДДС. Разпоредбата на чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла
на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена, както и в специфичните случаи, описани в чл.25, ал.3 ЗДДС. Извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС е абсолютна
предпоставка за възникването и упражняването на право на данъчен кредит.
Съгласно цитираната разпоредба, доставката на стока/услуга се определя, като
прехвърляне на правото на собственост
върху стоката/услугата. В конкретния случай, за да достигнат до извода, че
фактурираните доставки на услуги с процесните фактури не са действително
извършени, органите по приходите са се позовали на извършените насрещни
проверки на предходните доставчици на „Вю Технолоджи“ ЕООД.
Доказване
реалността на доставката на услуги е по-трудно от доказване реалността на
стоки, предвид трудността на установяване на
самото фактическо предаване на услугата от изпълнителя на възложителя.
Във връзка с доказване получаването на услугата, съгласно съдебната практика на
ВАС и СЕС от значение са кадровата, материално-техническата обезпеченост на
доставчика и формиране на себестойността
на услугата.
Относно
кадрова обезпеченост на „Вю
Технолоджи“ ЕООД да извърши възложената му услуга съдът приема за установени
констатациите на органите по приходите, че в ревизирания период дружеството не
е разполагало с наети строителни
работници. Дружеството е сключило договор с „Медия 15“ ЕОАОД за предоставяне на
персонал на 04.01.2016г., който не се ползва с обвързваща доказателствена сила
по отношение на достоверността на датата и съдържанието му. От представените от
„Медия 15“ ЕООД ведомости, поискани в хода на ревизията срещу жалбоподателя, е
видно че лицата, предоставени за полагане на труд във „Вю Технолоджи“ ЕООД са
били назначени на длъжности: чертожник,
оператор по въвеждане на данни, монтьор микроелектроника, търговски директор,
продавач-консултант, шофьор на лек автомобил /категория В/ и общ работник. Нито
едно от посочените лица не е заемало длъжност в областта на строителството.
Следователно,
съдът приема, че „Вю Технолоджи“ ЕООД не е имало кадрова обезпеченост да
извършат СМР услугите, по чиито фактури жалбоподателя претендира приспадане на
данъчен кредит.
Относно
материално-техническата обезпеченост
на „Вю Технолоджи“ ЕООД, която да му позволи да
извърши процесните строителни услуги
съдът приема, че доставчикът не е разполагал с такава в ревизирания период. Обясненията дадени пред ревизиращите органи,
че транспортът на строителните материали до обекта на жалбоподателя е бил
осъществен от други фирми е предизвикало насрещни проверки на същите, при които
е било установено: „Щастливец С.“ ЕООД и „Герасима 69“ ЕООД не са имали
назначени по трудов договор лица през ревизирания период. През същия период
„Гард Ки 78“ ЕООД е имало само едно назначено по трудов договор лице на
длъжност „охранител“ и към 31.12.2015г. не е имало отчетени обороти. Наетите по
трудови правоотношения лица от „А и С – ТВ“ ЕООД са били прекратени на
01.06.2015г., а издадените от него фактури в качеството му на предходен
доставчик са от 2016г. Предходен доставчик е и „Халети“ ЕООД, което през
ревизирания период е имало назначени по трудови правоотношения лица като
продавач-консултант, технически ръководител и обслужващ бензиностанция и
газстанция. Предходните доставчици на „А и С – ТВ“ ЕООД и „Халети“ ЕООД не са
декларирали продажби към тях в процесния период.
За
съда не става ясно как е формирана
себестойността на СМР услугите по
процесните фактури. Няма данни какви разходи е направил доставчикът „Вю
Технолоджи“ ЕООД връзка с доставката им. Съдебно-счетоводната експертиза не е
установила записвания по сметките от група 60 - за материали, за външни услуги, за амортизация, за заплати, за
осигуровки, и записванията по счетоводните сметки от гр.61 - разходи за основна дейност,
административни разходи, за придобиване на ДМА. Установени са от вещото лице
счетоводни записвания в счетоводството на доставчика само по сметки от група 70
/703 „Продажба на услуги“ и 702 „Продажба на стоки“/. Единствено при съпоставка на счетоводните
записвания при доставчика по групи 20, 30, 40, 45, 50, 60 и анализът на
счетоводните сметки по тях може да се определи
себестойността на извършените услуги, след което да се съпостави с посочената
продажна цена по оспорените фактури.
В
тежест на жалбоподателя е да установи при главно и пълно доказване, че
процесните доставки са реално извършени,
че доставчикът му е разполагал с кадрова и материална обезпеченост, т.е. бил е
в обективна възможност да извърши строителните услуги и да достави
фактурираните стоки. Съгласно ЗДДС в тежест на жалбоподателя е да установи, че
неговият пряк доставчик е имал в наличност ресурс за доставка на процесните
стоки, за да има обективната възможност да прехвърли собствеността им по силата
на чл.9 ал.1 ЗДДС на получателя -
настоящия жалбоподател. В тази връзка установяването на произхода на стоките у прекия доставчик следва да се приравни до
възможността той да е разполагал с тях, което не беше доказано от
жалбоподателя. В същото време, не бяха
оборени и констатациите на органите по приходите по отношение на предходните
доставчици на „Вю Технолоджи“ ЕООД.
Изводите
на органите по приходите, че от счетоводството на „Вю Технолоджи“ ЕООД не могат да бъдат
изведени данни за себестойността на конкретните СМР услуги, както и калкулации
на вложените елементи в натурално и себестойностно изражение във всяка от
последващите услуги са правилни и обосновани, доказват се и приетата от съда
експертиза. Жалбоподателят не е спазил едно
от основните задължения като регистрирано по ЗДДДС лице да води подробна
счетоводна отчетност, която да дава възможност за определяне на задълженията по
ЗДДС – чл.242 от Директива 112/2006, принцип възприет с разпоредбата на чл.123
от ЗДДС. Редовна и подробна счетоводна отчетност се сочи и в т.64 от решение на
СЕС от 21.06.2012г. по обединени дела С-80/2011 и С-142/2011, като гаранция за
предотвратяване на злоупотребата с право на приспадане на данъчен кредит.
Данъчната
фактура представлява частен документ, удостоверяващ съгласно чл.180 от ГПК, че изявленията, които
се съдържат в нея, са направени от лицата, които са я подписали. Същата не
представлява доказателство за фактическо осъществяване на доставката. Такова доказателство не е и
осчетоводяването фактурата и включването и
в СД и в дневниците за покупки и продажби. За да бъде призната доставката
за реална, не е достатъчно да бъдат
издадени счетоводни документи, а и да има доказателства, че доставчикът е
извършил доставката. За опровергаване на констатациите в РД и РА жалбоподателят
не е ангажирал достатъчно доказателства, обуславящи реалност на доставките. Реалността
на извършените доставки на стоки и услуги се установява с удостоверяване на
надеждно доказани и отчетени разходи за тяхното извършване от страна на
доставчика. Това произтича от правилото, че услугата се счита за извършена на
датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно
Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Приходът по ЗСч. и
СС 18 "Приходи” т.7.2 вр.т.5.1. „в” се признава, когато разходите
направени по сделката, както и разходите за завършване на услугата, могат да
бъдат надеждно измерени. Тези обстоятелства следва да бъдат установени със
съответните доказателства при изпълнителя на услугата. При ревизията, както и
към жалбата не са представени доказателства за отчетени разходи по изпълнението
на услугите, които могат да бъдат съпоставени със стойността на фактурите,
поради което не са изпълнени законовите предпоставки за наличие на данъчно
събитие и доставка на услуга.
От
легалното определение на понятието „данъчен кредит“, визирано в чл.68 и сл. от ЗДДС следва, че реалното извършване на доставката - предмет на фактурата, е
издигнато от закона като задължителна предпоставка за признаване на правото на
данъчен кредит за получателя по нея. Доколкото наличието на реална доставка на
услуга по смисъла на чл.9, ал.1от ЗДДС е кумулативно за възникване на правото
на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на
услуга е „неправомерно” по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за
непризнаване право на данъчен кредит.
Липсата
на получена стока, респ. услуга, представлява и липса на доставка по смисъла на
ЗДДС, поради което и в съответствие с материалния закон е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД. При
липсата на реални доставки, издадените от този доставчик фактури се явяват издадени в нарушение на
закона, тъй като не документират настъпила за първи път стопанска операция и
начисленият по тях ДДС се явява неправомерно начислен по смисъла на чл.70, ал.5
от ЗДДС. Липсват данни неправомерно начисления ДДС да е коригиран от
начислилото го лице.
Описаните
факти, разгледани в тяхната съвкупност сочат, че доставките по фактури,
издадени от „Вю Технолоджи“ ЕООД са недействителни, поради което жалбоподателя неправомерно
претендира приспадане на данъчен кредит
по тях.
Следователно,
правилно с РА са установени задължения
по ЗДДС за съответните данъчни периоди в резултат на непризнато право на
данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 41707.33 лева. Жалбата е изцяло неоснователна
и следва да бъда отхвърлена.
Жалбоподателят
не оспорва ревизионният акт в частта, с която на основание чл.86 ал.1 и ал.2
във връзка с чл.6 и чл.9, чл.25 ал.1 и ал.7 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС
във връзка с получени преводи по разплащателни сметки на „Санта Хоум
Дивелопмънт“ ЕООД, които са били осчетоводени като плащания от клиенти, за
които не е бил издаден данъчен документ и не е бил начислен дължимия данък в
обща размер от 159.53 лева, както следва: в размер на 83.33 лв за данъчен
период м.09/2015г.; в размер на 23.36 лв за данъчен период м.04/2016г.; в
размер на 30.05 лева за данъчен период м.05/2016г.; в размер на 22.79 лв за
данъчен период м.06/2016г. Не оспорва същия и в частта, с която е установено
задължение за довнасяне на ДДС в размер на 280.33 лв, който е бил деклариран,
но не е бил внесен.
На основание
чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.161 от ДОПК на ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част на жалбата, но по делото такива не са
направени от него. С оглед изхода на делото, сторените от жалбоподателя такива
си остават за негова сметка. Отделно от разноските, в изречение 3 на чл.161
ал.1 от ДОПК законодателят е казал, че
на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, т.е. от
точното съдържание на разпоредбата е видно, че юрисконуслтското възнаграждение
не зависи от размера на материалния интерес по делото или по отхвърлената част
от жалбата, а се присъжда в размера на минималното възнаграждение за
един адвокат.
С решение /т.47 и т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16 е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и
по-специално не съответства на член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с
Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година. Задължителността на
решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания и предимството
им пред решенията на върховните съдилища на държавите-членки произтича от чл.267
и сл. от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради това, както и
на основание чл.5 ал.4 от Конституцията
на Република България, съдът намира за единствена приложима по отношение
дължимото на данъчната администрация юрисконсултско възнаграждение Наредбата за
заплащане на правната помощ. Във връзка с това,
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ следа да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 200 лева по чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, поради високата фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
и чл.160 ал.1 от ДОПК, както на
основание чл.161 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Н.К.
срещу ревизионен акт №Р-03000317002037-091-001/22.12.2017г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – Варна, изцяло потвърден с решение 24/26.03.2018г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при
Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „Санта
Хоум Дивелопмънт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Н.К. да
заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при
Централно управление на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението може да се оспори пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: