ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 13.10.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На тринадесети октомври
2020г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 1130 по описа за 2020 година:
Предявена е искова молба от Д.П.Й. против Д.Я.П..
Ответникът Д.Я.П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
В писмена молба в срока за отговор ответникът Д.Я.П. е направил искане за
привличане като трети лица - помагачи на страната на ответника на Н.Д.М.и Д.А.М..
Съдът като взе предвид изложеното в молбата намира, че не са налице
предпоставките на чл.219 ГПК. В разпоредбата на чл.219 ал.1 от ГПК е предвидена
правна възможност за ответника по предявен иск да поиска в срока за отговор на
исковата молба привличане на трето лице – помагач в процеса. Привличането и
конституирането на трето лице – помагач е допустимо, когато за това лице
съществува интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го
страна, респ. когато привличащата главна страна има право да предяви обратен
иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите към решението за целите на
бъдещ съдебен процес. Интересът от привличане и участие на трето лице – помагач
е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219
ал.1 от ГПК и обосноваването на този интерес е в тежест на страната, която иска
привличането.
В настоящия случай единственото сочено в молбата обстоятелство,
обосноваващо интереса на ответника от привличането е, че същия е закупил
процесното МПС на 07.05.2008г. от посочените трети лица. Съдът намира, че това
твърдение не обосновава правен интерес от привличането на трета подпомагаща
страна по делото, поради което счита, че следва да остави без уважение искането
на ответника за допускане и привличане на трето лице помагач.
В срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от Д.Я.П. против Д.П.Й.
Ответникът по насрещната искова молба Д.П.Й. е представил писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че исковата молба и насрещната искова молба са
редовни и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за
разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените
писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по
отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че
следва да уважи искането на ответника да се изискат посочените в отговора
преписки.
Искането на ответника за допускане на гласни доказателства относно
посочените в писмения отговор обстоятелства следва да бъде оставено без
уважение, тъй като сочените обстоятелства подлежат на установяване с писмени
доказателства.
По отношение искането на страните за допускане и назначаване на трасологична
експертиза съдът ще се произнесе в съдебно заседание след прилагане на
изисканите преписки и установяване местонахождението на процесното МПС.
Съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа
страна по предявения насрещен иск следва да уважи искането за допускане и
назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез
медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА привличането на Н.Д.М.и Д.А.М. като трети лица помагачи на
ответника Д.Я.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за недопускане на третото лице помагач може да бъде
обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред СтОС.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Договор за
покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите рег. №2501 от
03.04.2015г.; Заповед №43323499 от 25.06.2019г. на началника на отдел „Пътна
полиция“ – СДВР София; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство №14553/04.05.2017г.; протокол за доброволно предаване от
15.02.2017г.; свидетелство за регистрация на МПС част I; договор за покупко-продажба на МПС от 07.05.2008г.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.дело №5932/2019г. по описа на СтРС.
ДА СЕ ИЗИСКА от Отдел Пътна полиция – СДВР София заверено копие от преписка
по Заповед № 43323499 от 25.06.2019г. за отказ от регистрация на ПС - лек
автомобил Мерцедес С 320, peг.№ СТ 6666 СХ, рама № WDB2200651A201276, двигател
№ 11294430972179.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районна прокуратура София заверено копие от преписка №14553/2017г. по описа на РП София.
ДА СЕ ИЗИСКА от Отдел Пътна полиция – ОД на МВР Ст.Загора заверено копие от
наличната документация свързана с придобиване, отчуждаване и пререгистрация на
лек автомобил Мерцедес С 320, peг.№ СТ 6666 СХ, рама № WDB2200651A201276,
двигател № 11294430972179.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Я.П. за допускане на гласни доказателства
относно посочените обстоятелства.
ОБЯВЯВА, че по искането на страните за допускане на трасологична експертиза ще се произнесе в съдебно
заседание.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
която след като се запознае с материалите по настоящото дело и извърши
съответните справки, където е необходимо, да даде отговор на въпросите,
поставени от Д.Я.П. в насрещната
искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250,00лв., който да се внесе
от Д.Я.П. в едноседмичен
срок от получаване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза Михаил
Димитров Михов.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят
и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора,
като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не
е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява
(чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права,
изложени в исковата молба, са следните: Ищецът Д.П.Й. твърди в исковата си
молба, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 3089 от
15.11.2019г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5932/2019 г. по
описа на PC Стара Загора, ответникът Д.Я.П. бил осъден да заплати на ищеца сумата
от 9 000 лв. - главница, сумата от 4 220 лв. - мораторна лихва за периода от 03.04.2015г.
до 13.11.2019г., законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото - 264,40 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатски
хонорар. Тъй като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на
ищцата било указана от съда, че на основание чл. 415 ГПК, може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок, поради което предявява
настоящия иск.
Ищцата твърди също, че на 03.04.2015 г. между нея като купувач и Д.Я.П.-продавач,
бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на
подписите от 03.04.2015г. за лек автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, peг.№ СТ
6666 СХ, рама № WDB2200651A201276, двигател № 11294430972179 при договорената
цена 9 000 лв., която ищцата заплатила изцяло на ответника.
На 15.02.2017г. Д.П.Й. представила в Отдел „Пътна Полиция" - СДВР,
гореописаното МПС за промяна на регистрацията. При оглед на автомобила,
служителите на ОПП-СДВР констатирали следи от интервенция в областта на номера
на рамата. Вследствие на това била назначена и изготвена експертна справка №
42-Е/2017 г., в резултат на която е установено, че е налице изменение в номера
на рамата, поради което със Заповед № 43323499 от 25.06.2019г. бил постановен
отказ за регистрация на процесното МПС.
С оглед констатираните от компетентния орган следи от интервенции и предвид
постановения отказ за регистрация на МПС счита, че сключеният между нея и Д.Я.П.
Договор за покупко-продажба на МПС е нищожен на основание чл.26 ал.2, предл.1 ЗЗД. В подкрепа на това заявява, че съгласно чл.143, ал.3 ЗДвП, подправянето на
номера на рамата води до невъзможност да се осъществи регистрационния режим на
лекия автомобил. Във връзка с това, правните последиците, които настъпват и които
трябва да търпи ищцата са следните: На първо място, при наличие на данни за
неавтентичност номера на рамата и предвид постановения от Отдел „Пътна
полиция" - СДВР отказ за регистрация на процесното МПС, за нея ползването
на закупения лек автомобил, съгласно законовите изисквания и по предназначение,
се явява невъзможно. На второ място, горепосочените обстоятелства водят както
до абсолютна невъзможност автомобилът да бъде ползван, така и до пречка да бъде
извършено последващо разпореждане с него. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на чл. 5 ал.
1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС, идентификационният номер е основен белег за
индивидуализиране на всяко МПС. Останалите данни за МПС - категория, марка,
модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. В тази
връзка и с оглед установената интервенция върху поставения от производителя
идентификационен номер счита, че сключения между страните Договор за
покупко-продажба на МПС е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД,
поради невъзможност да бъде индивидуализирано МПС, чиято собственост се
прехвърля. Несъществуването на индивидуално определена вещ по сключения между
страните договор, води до фактическа невъзможност на предмета, респ. до
нищожност на Договора.
По правилата на чл.34 ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде
унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е
получила от нея, но до настоящият момент, ответника не й е върнал платената
сума.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор
за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите peг. № 2501 от
03.04.2015 г. на нотариус Радка Богданова на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД; да признае за установено по отношение на ответника Д.Я.П., че същият дължи
на Д.П.Й., сумата от 9 000 лв., представляваща главница и сумата от 4 220 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.2019г.,
както и законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира
направените в настоящото производство и в заповедното производство разноски.
Ответникът Д.Я.П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че не оспорва обстоятелството, че на 03.04.2015г. между ищцата
и ответника е сключен договор за покупко-продажба на МПС е нотариална заверка
на подписите, по силата на който ответникът е продал на ищцата лек автомобил
Мерцедес С320 с регистрационен номер СТ 6666 СХ, с рама ****и двигател ****в
състоянието, в каквото се е намирал в момента на продажбата за сумата от 9 000
лв. С оглед представените официални писмени документи - постановление за отказ
да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка 14553/2017 г. по
описа на СРП, протокол за доброволно предаване от 15.02.2017 г., Заповед
43323-499/25.06.19г. счита за безспорни следните факти: След закупуване на
процесния автомобил от ответника почти две години по-късно, на 15.02.2017 г.
ищцата е представила в отдел Пътна полиция при СДВР процесното МПС за промяна
на регистрацията. На същата дата ищцата е предала на служител при Пето РУ -
СДВР процесния автомобил. Безспорно счита също, че прокурор при СРП е
коментирал във връзка извършваната проверка, че по нея е изготвена експертна
справка, има констатирано наличие на трасологични следи от металообработващ
инструмент върху металния детайл под задна дясна седалка на автомобила, на
който стандартно се изписва номера на рамата при този модел и марка автомобили
и не е констатирано наличие на идентификационен номер с друго съдържание. Не е
спорно също, че в хода на проверката не е констатирана манипулация върху номер
рама на автомобила. Не е спорно, че по тази прокурорска преписка е получена
официална справка от Балкан Стар Аутомотив ЕООД - оторизиран генерален
представител на Мерцедес Бенц за България, в която е отразено, че номерът на
двигателя на автомобила отговарял на фабрично произведената за този автомобил е
този номер рама. В справката било посочено, че лек автомобил Мерцедес С320 е
регистрационен номер СТ 6666 СХ, с рама №WDB2200651А201276 и двигател ****е
произведен в Германия за вътрешния пазар на 21.02.2001г. и каквато дата според
прокуратурата е посочената и в намиращата се под преписката справка от Интерпол
Германия, според която автомобилът е регистриран в Германия и не е обявяван за
издирване. Не оспорва, че с оглед издаденото на 04.05.2017 г. постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, автомобилът е върнат на ищцата. Не
е спорно и че почти 2 години след издаване на постановлението на СРП, на
15.04.2019 г. за втори път ищцата е подала заявление за пререгистрация на
съответния автомобил. Не е спорно по делото и че в хода на тази пререгистрация
и извършваната въз основа на нея проверка отново не са открити следи от
манипулация върху номер рама на МПС. Не е спорно и че в издадената заповед на
началник-отдел Пътна полиция при СДВР №43323-499/25.06.2019 г. е отказано да се
регистрира процесния автомобил е мотив, че не можел да се установи поставеният
от производителя идентификационен номер на рамата на превозното средство.
Именно предвид горните обстоятелства счита за неприемливо твърдението на
ищцата, че сключеният между страните по делото договор е нищожен. Сочи, че едно
МПС се идентифицира от номер рама, който се поставя от завода производител на
различни места, част от които са явни, а друга част са скрити с цел при
извършване на интервенция да може да се установи оригиналният номер на рама на
МПС. В конкретния случай МПС било внесено в Република България, извършена била
проверка от служителите на КАТ и било регистрирано по съответния ред.
Впоследствие автомобила бил препродаван и пререгистриран на трети лица на
24.01.03г., на 12.06.06г. и на 08.05.08г., когато е закупен от ответника. При
всяка една пререгистрация автомобилът бил предоставян на органите на КАТ
своевременно за нейното извършване и при тези процедури не била констатирана
каквато и да е интервенция по номер рама на МПС, който е отразяван в
документацията, съпътстваща МПС. Ответникът стопанисвал процесния автомобил с
грижата на добър стопанин и като такъв не му било известно да е имало, а и
самият той не е извършвал интервенции върху части и агрегати на автомобила,
включително на местата, на които е отбелязана номер на рама на МПС. П. продал
процесния автомобил на ищцата, която го приела без възражения и в състоянието,
в което е бил.
Оспорва твърдение, че е налице изменение на № рама на автомобила и че е
невъзможно да се осъществи регистрационен режим на МПС. Съгласно постановлението
на СРП освен под задна дясна седалка на автомобила другаде интервенция по №
рама на МПС не била констатирана. Идентификационният номер на рамата на
автомобила се поставял на няколко места и при наличие на идентичност и липса на
интервенции автомобила може да бъде регистриран. В тази връзка, счита за необяснимо
бездействието на ищцата да обжалва издадената Заповед на началник-отдел Пътна
полиция при СДВР №43323- 499/25.06.2019г., с която е отказано да се регистрира
процесния автомобил.
Заявява, че закупил на 07.05.2008г. автомобила от трето лице, като при
закупуването му номерът на рамата бил идентичен с този, който е в момента на
автомобила. Не е имало интервенции, автомобилът е преминал през преглед и
регистрация в КАТ Стара Загора, при които не били констатирани интервенции
спрямо мястото, където е отбелязан номер рама на МПС.
Сочи също, че с оглед настъпила законодателна промяна, не е необходимо да
се променят регистрационните табели на автомобила. Достатъчно било новия
собственик само да представи документите за собственост в съответната служба на
КАТ и да поиска да бъдат сменени само регистрационни талони част 1 и 2, като в
тях да бъде вписан новият собственик на МПС. В тази връзка сочи, че за периода
от 03.04.2015г. и до настоящия момент Й. ползва процесния автомобил. Същата
можела след 15.02.2017г., когато узнала от служителите на КАТ за проблема на
рамата на автомобила, да предприеме съответни действия. Това не било сторено,
като Й. продължила да ползва процесния автомобил, което довело до неговата
амортизация, съответно до многократно намаляване на стойността му. По тази
причина прави възражение за прихващане на сумата от 6 000лв., с която счита, че
се е намалила стойността на автомобила, считано от 15.02.2017г. до момента на
подаване на настоящия отговор.
С оглед изложеното счита исковите претенции за неоснователни и моли същите
да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.
В случай, че съдът приеме за допустим и основателен иска за обявяване на
процесния договор за покупко-продажба на МПС за нищожен, то счита, че не се
дължи претендираната от ищцата лихва. Покана от нейна страна до ответника за
връщане на сумата от 9 000лв. не била отправяна, съответно лихва върху тази
сума не се дължи. Тъй като вземането за лихви се погасява с тригодишен
давностен срок прави възражение за погасяване на иска, касаещ стойността на
претенцията за лихви за времето от 03.04.2015г. до 14.11.2016г. поради изтекла
погасителна давност.
Ищеца по насрещния иск Д.Я.П. твърди в насрещната искова
молба, че на 07.05.2008г. с Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите изслушан от нотариус Пламен Иванов закупил от Н.Д.М.и Д.А.М.
МПС - лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер СТ 6666 СХ, с рама ****и
двигател №11294430972179. На 03.04.2015г. отчуждил автомобила, като го продал
на Д.П.Й., за което бил сключен договор е нотариална заверка на подписите. На
26.05.2020г. получил искова молба от Д.П.Й., с пискане на основание чл.26 ал.2
пр.1 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите peг.№2501/03.04.2015г. на нотариус Радка
Богданова. Отправена била и искова претенция към съда да бъде признато за
установено по отношение на него, че дължа на Д.Й. следните суми - 9000лв.
главница, 4 220 лв. мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.19т.,
законна лихва от 14.11.19г. до изплащане на вземането и разноски по заповедно
производство, които са 264, 40 лв. - държавна такса и 750 лв. адвокатски
хонорар.
Твърди, че за периода от 03.04.2015г. и до
настоящия момент Й. ползва процесния автомобил, а той съответно е лишен от тази
възможност. Сочи, че в случай, че съдът уважи исковата претенция на ищцата по
делото и прогласи за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил
Мерцедес С320 с регистрационен номер СТ 6666 СХ, е рама ****и двигател ****с
нотариална заверка на подписите от 03.04.2015г. на нотариус Радка Богданова
следва да получи обратно автомобила и да върне на Й. сумата, предмет на
договора. Й. ще е ползвала МПС без да има налице годно правно основание и без
да заплаща за това обичайната сума за наем на МПС. В този случай за него е
налице основание да иска ответницата да бъде осъдена да му върне МПС, както и
да му заплати обезщетение за лишаване от правото му да ползва лекия автомобил
за времето от 25.06.2015г. до 25.06.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на настоящия иск в съда до окончателното
и изплащане. Автомобилът бил луксозен клас и цената за ползването му била в
рамките на около 150 - 200 лв. на месец, които можел да получава, ако МПС било
в негово владение. Общата стойност на обезщетението за лишаването му от
ползване на автомобила за посочения период оценявам на 10 000 лв.
В условията на евентуалност, ако съдът уважи
исковата претенция на ищцата и на основание чл.26 ал.2 пр. 1 от ЗЗД прогласи за
нищожен Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил Мерцедес С320 е
регистрационен номер СТ 6666 СХ, е рама ****и двигател ****сключен е нотариална
заверка на подписите peг. № 2501/03.04.2015г. на нотариус Радка Богданова, моли
съда да осъди Д.П.Й. да му предаде владението върху МПС - лек автомобил
Мерцедес С320 е регистрационен номер СТ 6666 СХ, рама ****и двигател №
11294430972179, както и да му заплати обезщетение в размер на 10 000 десет
хиляди лева за лишаване от правото му да ползва лекия автомобил за времето от
25.06.2015г. до 25.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане.
Ответникът по насрещния иск Д.П.Й. представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва всички твърдения
изложени в насрещния иск. Възразява, че обстоятелствата, на който се основава
иска за нищожност по естеството си са такива, че са я лишили както от
възможността да ползва МПС, съгласно законовите изисквания и по предназначение,
така и от възможността да бъде извършено последващо разпореждане с автомобила. Практическото
ползване на процесното МПП е било абсолютно невъзможно, поради пречката то да
бъде регистрирано, съгласно българското законодателство. Това обстоятелство
отнело възможността вещта да бъде използвана на практика с единственото й
предназначение, а именно да превозва пътници и багаж от една точка до друга,
тъй като няма как да бъде ползвано по предназначение МПС, което не е
регистрирано по съответния законов ред, тъй като такова ползване би
съставлявало нарушение на закона. В тази връзка счита претенцията на Д.П. за
обезщетение за ползване в размер на 10 000 лв. за изцяло неоснователна,
доколкото вещта - предмет на Договора за покупко-продажба е изцяло негодна за
ползване.
Дори да се приеме, че е налице основание за
присъждане на обезщетение за ползване то счита, че същото може да бъде
присъдено за период следващ прогласяване нищожността на процесния договор. Сочи,
че с прокламиране нищожността на договора, тя се превръща в държател на
процесното МПС, което би било основание за Д.П. да търси обезщетение по чл. 59 ЗЗД, в случай, че Й., в качеството си на купувач не върне прехвърлената вещ,
съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗЗД,.
Правото на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД и
правото да се иска възстановяване на разменените престации по нищожен договор
на основание чл.34 ЗЗД, са с различно правно основание. В случая връщането на
собствеността се дължи на изначална липса на основание за придобиването й, но
обезщетението за ползването на вещта без основание - на отпаднало основание от
момента на превръщането на собственика в държател, т. е. от влизане в сила на
решението за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба. В този
смисъл се позовава на Решение №131 от 27.10.2009 г. по търг. д. N° 268/2009г.
на ВКС.
Заявява, че нищожната сделка от своя страна не
поражда правни последици, а укоримото поведение и съответно възникване на
задължение за обезщетяване би било налице, в случай че държателят откаже
връщане на вещта, с което би причинил вреди на собственика. При нищожна сделка
е налице правонарушение при сключването й, поради което не би следвало от това
правонарушение да произтичат права, които не са изрично предвидени в закона,
съответно изгодни правни последици за една от страните, особено когато това е
страната, която не е изпълнила задължението си да прехвърли валидно
собствеността върху процесното МПС.
Завява, че имуществените последици на даденото и
полученото по нищожен договор са уредени в чл.34 ЗЗД. В настоящия случай, ако
договорът бъде прогласен за нищожен, Д.Й. ще дължи връщане на автомобила, а Д.П.
- връщане на продажната цена по договора, с което правоотношенията им ще бъдат
уредени, съгласно закона.
С оглед изложеното счита, че претенцията на ищеца
по насрещния иск е изцяло неоснователна и недоказана. Не са налице законови
предпоставки за присъждане на обезщетение за ползване, доколкото такова
практически не е извършвано, считано от сключване на Договорът за
покупко-продажба на МПС.
Изложените обстоятелства дават основание предявените
от ищеца установителни искове да се квалифицират първия – с правно основание
чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД, вторият - с правно основание чл.422 ГПК. По първият иск за
обявяване за нищожен договор за покупко-продажба на МПС, поради невъзможен
предмет в тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава
претенцията си за нищожност на сделката, а ответникът следва да докаже
възраженията си във връзка с валидността на сделката.
По исковете по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта,
от който произтичат вземанията му за главница и лихва, а ответникът следва да
докаже възраженията си срещу тяхното съществуване.
Тъй като по предявения иск с правно
основание чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД не е внесена дължимата държавна такса
УКАЗВА на ищцата Д.П.Й. в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение да внесе държавна такса в размер на 360,00лв. /определена по
правилата на чл.69 ал.1 т.4 ГПК във вр. с чл.1 ог Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на Районен съд Ст.Загора и представи
квитанция по делото, като предупреждава ищцата, че при неизпълнение на
указанията ще приложи чл.129 ал.2 и ал.3 ГПК.
Предявения насрещен иск следва да бъде квалифициран
с правно основание чл.59 ЗЗД. В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в искова молба относно осъществяването на
фактическият състав по чл.59 ЗЗД /обогатяване на едно лице за чужда сметка;
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване; отсъствие на
основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез
друг иск/ тъй като на тях е основал предявения иск. Ответникът следва да докаже
възраженията си.
Предявения с насрещната искова молба евентуален иск
е по чл.34 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за 10.11.2020г. от 10,15ч., за която дата да се призоват
страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищците по
първоначалния и насрещния иск да се връчи и препис от писмените отговори на
ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: