Определение по дело №191/2023 на Административен съд - Добрич

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………………………/20.04.2023 г.,гр.Добрич

 

                                                                                                                                   

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

          като разгледа докладваното от председателя адм.дело № 191 по описа на АдмС - Добрич за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                   Производството по делото е по чл. 88, ал. 3 от АПК.

Образувано е по жалба на И.Й.Ц., ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат Д.А. ***, срещу Решение № 5/10.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Разпореждане № **********/02.09.2022г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) в ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на административния орган за просрочие на жалбата. Твърди, че тя е подадена не на 18.01.2023 г., както се сочи в решението, а на 11.11.2022 г., тъй като тогава е заведена под № 55865598 в Център Социално осигуряване Сюлейманпаша към Областна дирекция Социално осигуряване Текирдаг на Република Турция. Поради това счита, че е спазен едномесечният срок за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО и жалбата срещу разпореждането е следвало да бъде разгледана по същество. Иска отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски.            

          Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Добрич, не изразява становище по нея.           

          Съдът, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното :

          Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, против годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

          От данните по делото е видно, че с двуезичен формуляр на молба, подадена в Турския осигурителен институт и регистрирана в ТП на НОИ – Добрич с вх. № 2113-24-1148/08.08.2022 г., И.Й.Ц. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, прилагайки необходимите документи за това.

С Разпореждане № **********/02.09.2022 г. ръководител ПО в ТП на НОИ – Добрич е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето на основание чл. 68, ал. 3 от КСО поради липса на изискуемия минимален стаж за пенсиониране.

Това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 24.10.2022 г. съгласно справка от „Български пощи“ ЕАД за проследяване на пратки до Република Турция.

На 11.11.2022 г. И.Й.Ц. е подал жалба срещу разпореждането, депозирана в Център Социално осигуряване Сюлейманпаша към Областна дирекция Социално осигуряване Текирдаг на Република Турция.

Жалбата е заведена под номер 55865598 и е изпратена оттам на НОИ – София с писмо № 80915096-208.06-Е.57928173/13.12.2022 г. Впоследствие с писмо с изх. № 3102-90-18≠1/11.01.2023 г. на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ – София жалбата е препратена по компетентност на ТП на НОИ – Добрич, където е заведена под номер 1012-24-12/18.01.2023 г.

С оспореното Решение № 5/10.02.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Административният орган е приел, че разпореждането е получено от лицето в РТурция на 24.10.2022 г., а жалбата срещу него е с вх. № 1012-24-12 от 18.01.2023 г. С оглед на това е направил извод, че жалбата е подадена извън законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, т.е. е просрочена, поради което е налице процесуална пречка за разглеждането й по същество.      

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :     

Процесното решение е постановено от компетентен орган, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите. Единственият спорен въпрос между страните е дали е спазен срокът за обжалване на разпореждането, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и при условията на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция, подписано в Анкара на 04.11.1998 г.

Съгласно чл. 5 от това споразумение молби и документи за отпускане или възобновяване на пенсии се подават до компетентния орган на България посредством компетентния орган на Турция. Датата на подаване на молбата в компетентния орган на Турция се приема за дата на подаване на молбата в компетентния орган на България. По аналогия разпоредбата следва да се приложи и по отношение на всички останали документи, подадени по повод на възникналите между правоимащото лице и българския компетентен орган правоотношения, включително по отношение на жалбата срещу разпореждането. В случая жалбата е депозирана пред турския компетентен орган на 11.11.2022 г., поради което следва да се приеме, че е подадена в едномесечния срок по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, считано от датата на получаване на разпореждането – 24.10.2022 г. Ето защо, като не е зачел данните за датата на завеждане на документа в компетентния орган на Турция и не е приложил действащото споразумение между двете държави, пенсионният орган е стигнал до неправилен и необоснован извод, че подадената жалба е просрочена и не подлежи на разглеждане по същество като процесуално недопустима.  

С оглед на изложеното решението, с което жалбата е оставена без разглеждане, е материалнонезаконосъобразно, поради което следва да се отмени, а преписката - да се върне на административния орган за произнасяне по същество на жалбата срещу разпореждането.       

При този изход на спора жалбоподателят има право на сторените от него разноски в размер на 500 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОТМЕНЯ Решение № 5/10.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Добрич.

ВРЪЩА делото като преписка на директора на ТП на НОИ – Добрич за произнасяне по същество на жалба от И.Й.Ц., ЕГН **********,***, против Разпореждане № **********/02.09.2022г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) в ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст(ОСВ) по чл. 63, ал. 3 от КСО, подадена посредством турския компетентен орган на 11.11.2022 г. и заведена в ТП на НОИ – Добрич с вх. № 1012-24-12/18.01.2023 г.   

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на И.Й.Ц., ЕГН **********,***,  сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

       

                                          Административен съдия: