РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101878 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ОТП Факторинг
България" ЕАД - град София срещу ЕНВ. Т. Х.. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че на 18.06.2014 година между "Банка ДСК" ЕАД и
ответникът е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит, съгласно който дружеството предоставя на клиента револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1
000.00 лева, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
стандартен при ГПР 26.46 % или общо дължима сума в размер на 1 131.84 лева към
датата на сключване на договора. За месечна падежна дата е определено 20 число.
Посочва, че в чл. 9 от договора е уговорено заплащането на такси, съгласно
действащата тарифа. Твърди, че в Условията за издаване и обслужване на кредитната
карта, подписани от кредитополучателя е уговорено, че при допусната забава се плаща
допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта към уговорения
лихвен процент, като се начислява такса в размер на 15.00 лева за неревлвиране на
определената минимална сума в гратисния период от 15 дни от падежната дата, като
срокът на валидност на картата е 3 години. Посочва, че съгласно чл. 30, ал. 2 от ОУ
правото на ползване на кредита се спира в случай, че четири поредни месеца, считано
от месечната падежна дата, кредитът не се револвира или се револвира със суми, по-
1
малки от минималните суми за револвиране за съответния период, а съгласно чл. 31 от
ОУ, ако до края на следващия /пети/ гратисен период задължението не се погаси,
ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на банката за целия ползван
кредитен лимит става изискуемо и започва да се олихвява с лихва равна на действащия
лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава, като банката има право
да събира дължимите суми от всички сметки на клиента, както и да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си. Твърди, че на основание чл. 30 и чл. 31 от
ОУ банката е прекратила ползването на кредитния лимит и е обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен с Нотариална покана, № 1445,
том I, акт № 83 от 20.04.2016 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ.
Твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, кредиторът "Банка ДСК" ЕАД се е снабдил със Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.д. №
1152/2016г. на ВТРС, връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочва, че на
11.10.2016 година, т.е. след издаване на заповедта за изпълнение между "Банка ДСК"
ЕАД и ищцовото дружество е сключен Договор за покупко-продажба на вземания
/Договор за цесия/, по силата на който банката е прехвърлила на ищеца вземането,
възникнало от сключения с ЕНВ. Т. Х. Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит от 18.06.2014 година, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. Твърди, че в качеството
си на пълномощник на цедента е направил опит да уведоми длъжника за извършената
цесия в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез изпратените до него уведомителни писма.
Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената
цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Направено е
искане да бъде прието за установено по отношение на ЕНВ. Т. Х., че дължи на "ОТП
Факторинг България" ЕАД - град София сумата в размер на 741.30 лева - главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от
18.06.2014 година, сключен с "Банка ДСК" ЕАД; сумата в размер на 222.23 лева -
редовна договорна лихва за периода от 21.10.2015 година до 27.04.2016 година; сумата
в размер на 0.10 лева - лихва за забава върху цялата главница за периода от 27.04.2016
година до 27.04.2016 година, сумата в размер на 149.12 лева - дължими такси по
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 565 за изпълнение на парично задължение от 04.05.2016
година и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 1152/2016 година на ВТРС. Претендира да
бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото,
така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му по делото
особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
2
молба, с който оспорва изцяло дължимостта на посочените в исковата молба суми.
Развива съображения, че по делото липсват доказателства за предоставяне на сумата по
кредита на ответника. Посочва, че липсват доказателства и за уведомяването на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията и за извършената
цесия на същите. Оспорва и начислените на ответника такси, като посочва, че не е ясно
дали кредиторът действително е извършил действия или услуги, за които са начислени.
Отделно от това навежда доводи за нищожност на клаузата, уреждаща дължимостта на
таксите, поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че клаузите от договора, по
които се формира лихвата по кредита са неравноправни. Направено е искане
предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения заверен препис на Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 18.06.2014 година, ведно с
ОУ и Погасителен план и ГПР, и Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK MAXICARD на „Банка ДСК“ /л. 19-26/ се установява, че „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, усвояван чрез кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1 000,00 лв. /чл. 1,
ал. 2 от договора/, който е предоставен по сметка на ответника. Съгласно раздел IV от
приложимите условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти,
подписани от ответника по делото, срокът на валидност на издадената карта е 3
години, а в чл. 75, т. 2, б. „а“ и чл. 17, ал. 2 от ОУ е предвидено, че срокът на договора
съвпада със срока на валидност на картата, като след изтичането му се издава нова
карта и действието на договора се подновява автоматично за нов период -равняващ се
на срока на валидност на новата карта. В чл. 1, ал. 2 и чл. 9 от договора страните
уговорили заплащането на договорна лихва с променлив лихвен процент и на такси
съгласно действащата тарифа на банката. В чл. 30, ал. 3, 4 и 5 от ОУ е предвидено, че
в случай, че четири месеца, считано от месечната падежна дата, кредитът не се
револвира или се револвира със суми по-малки от минималните, правото на ползване
на кредита се преустановява, а ако до края на следващия (пети) гратисен период
задължението не се погаси, ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането
на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и започва да се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна
надбавка за забава.
По делото са изискани и приложени заверени копия от Нотариална покана, рег.
№ 1445, том I, акт № 83 от 20.04.2016 година и Разписка № 1445/2016 година на
нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ /л. 89-90/.
От Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.10.2016 година /л. 6-
3
13/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "ОТП Факторинг
България" ЕАД всички вземания, дължими на продавача от предоставени кредити на
физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се погасяват
надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
включително и с изтекли лихви, посочени в Приемо-предавателния протокол по чл.
1.7. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 15 цедентът е
потвърдил прехвърлянето на вземанията по договора от 11.10.2016 година. В
представеното по делото заверено копие на извлечение от Приемо-предавателен
протокол от 18.10.2016 година са посочени дата на договора за кредит, ЕГН и трите
имена на кредитополучателя и задълженията от него. Приложени е и пълномощно във
връзка с цесията /л. 16/.
Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия /л.
17/ е изпратил до ответника уведомително писмо от 31.10.2016 година. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена.
Видно от приложеното по делото споразумение от 27.04.2017 година /л. 120/,
сключено между страните по делото, за извършената смяна на кредитора за вземанията
срещу Е.Х., произтичащи от Договор за кредит от 16.06.2014 година, длъжникът е
уведомен с писма-уведомления, като към датата на подписване на споразумението
задълженията на ответника по договора за кредит и за които е издадена Заповед № 565
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 1152/2016 година на ВТРС са в размер на: 741.30 лв. -
главница; 222.33 лв. –лихва; 74.96 лева – законна лихва; 374.12 лв. – разноски. Със
споразумението страните са постигнали съгласие ответникът да заплати посочените
суми на 14 равни месечни вноски всяка в размер на 100.00 лева.
Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 106-117/ На 23.06.2014 година в изпълнение на Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.06.2014
година, „Банка ДСК“ ЕАД предоставя кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв. по
сметка с IBAN: * на ЕНВ. Т. Х.. За периода от 23.06.2014 г. до 22.03.2016 г., ЕНВ. Т. Х.
е внесъл 553.93 лв. за погасяване на задължения по кредита, а са отчетени задължения
на обща стойност 1 649.85 лв. До 08.06.2015 година ЕНВ. Т. Х. е погасявал
задълженията си по кредита с малки закъснения, а след тази дата, вноски с падеж
07.07.2015г., 04.08.2015г. и 04.09.2015г. са платени със закъснение на 11.09.2015 г.,
вноски с падеж 04.11.2015г. и 07.12.2015г. са платени със закъснение на 15.12.2015
година, като вноска с падеж 07.12.2015г. не е издължена в пълен размер, а е платена
19.34 лв. по-малко. Вноски с падеж 05.01.2016 г., 04.02.2016 г., 08.03.2016 г. и
05.04.2016 г. не са платени от кредитополучателя. Револвирането на кредитната карта е
прекратено на 15.12.2015г., на която дата е извършено последното плащане на
задължения по картата на сума в размер на 48.00 лв. Непогасените изискуеми
4
задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист (28.04.2016 г.) са в общ размер на 1 095.92 лв., в
това число: 741.30 лв. - усвоена и непогасена главница; 222.23 лв. - просрочена редовна
лихва за периода от 21.10.2015г. до 26.04.2016г.; 0.10 лв. - просрочена лихва за забава
върху цялата главница за периода от 27.04.2016г. до 27.04.2016г.; 149.12 лв. - дължими
такси. Въз основа на подписано на 27.04.2017 година между „ОТП Факторинг
България“ ЕАД и ЕНВ. Т. Х. споразумение за разсрочено плащане на задълженията на
ответника по процесния договор, са платени 500.00 лв. на дати: 21.04.2017г.,
11.05.2017г., 14.06.2017г., 10.07.2017г. и 11.09.2017г. От страна на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД с така внесените суми са погасени: 0.38 лв. - главница по договора;
222.33 лв. - редовна лихва; 116.28 лв. - лихва за забава; 149.12 лв. - такси и 11.89 лв. -
разноски. Дължимите суми към датата на изготвяне на заключението са в общ размер
на 1 044.08 лв., от които: 740.92 лв. - главница; 0.00 лв. - редовна лихва; 303.16 лв. -
лихва за забава върху цялата главница и 0.00 лв. - дължими такси. Към датата на
подаване на исковата молба (23.06.2021г.) дължимата главница по кредита е в размер
на 740.92 лева.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1152 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2016 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 04.05.2016 година е издадена Заповед №
565 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД – град София срещу длъжника ЕНВ. Т. Х. за
сумата в размер на 741.30 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 18.06.2014 година; сумата в размер на
222.23 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 21.10.2012 година до 27.04.2016
година, сумата в размер на 0.10 лева – лихва за забава върху цялата главница за
периода от 27.04.2016 година до 27.04.2016 година, сумата в размер на 149.12 лева –
дължими такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
28.04.2016 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо
в размер на 325.00 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск
за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
5
ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица,
усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по
кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията
по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с
ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.10.2016 година и Приемо-предавателен
протокол от 18.10.2016 година към него, в който цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 18.06.2014
година, сключен с ЕНВ. Т. Х.. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по
договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се
явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо
длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е
необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за
прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде
обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да
бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в
чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане
това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор
- цесионера въз снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от
02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от
приложените по делото доказателствата безспорно се установява, че ищецът е
упълномощен от „Банка ДСК“ ЕАД да уведоми ответника за извършеното прехвърляне
на процесното вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен
за прехвърлянето на вземанията с уведомително писмо, но от приложеното по делото
споразумение между страните по делото /л. 120/ безспорно се установява, че
длъжникът е уведомен както за смяната на кредитора, така и за размера на
задължението му към датата на подписването му, и то преди подаване на исковата
молба. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за
6
извършеното прехвърляне на вземането и към настоящия момент ищецът е титуляр на
вземанията по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит, сключен със ЕНВ. Т. Х..
На следващо място от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит. Видно от приложеното по делото
споразумение от 27.04.2017 година, сключено между страните по делото, освен за
извършената смяна на кредитора, Е.Х. е признал извънсъдебно, че към датата на
подписването му задълженията му по договора за кредит от 18.06.2014 година и за
които е издадена Заповед № 565 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 1152/2016 година на ВТРС
са в размер на: 741.30 лв. - главница; 222.33 лв. –лихва; 74.96 лева – законна лихва;
374.12 лв. – разноски, т. е. признал е изцяло както основанието, така и размера на
задълженията му по договора, като се е задължил да заплати посочените суми на 14
равни месечни вноски всяка в размер на 100.00 лева. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че кредитодателя е изправна страна по договора е изпълнил
задължението си по договора. Не на последно място, за да приеме, че кредиторът е
изправна страна по договора за кредит, съдът взе предвид и заключението по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която на 23.06.2014 година „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставила по сметка на ответника кредитен лимит в размер на 1 000.00
лева, като за периода от 23.06.2014 година до 22.03.2016 година по сметката са
отчетени задължения в размер на 1 649.89 лева. Това от своя страна е породило
задължението на ответника да върне заетата сума в сроковете и в размерите,
предвидени в договора, ОУ и условията за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ответникът е внесъл за погасяване на задълженията си по договора сумата в размер
на 553.93 лева година, а непогасеният остатък от задълженията по договора към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
(28.04.2016 г.) са в общ размер на 1 095.92 лв., в това число: 741.30 лв. - усвоена и
непогасена главница; 222.23 лв. - просрочена редовна лихва за периода от 21.10.2015г.
до 26.04.2016г.; 0.10 лв. - просрочена лихва за забава върху цялата главница за периода
от 27.04.2016г. до 27.04.2016г.; 149.12 лв. - дължими такси.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ответника по делото, че последният не е надлежно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по договора. Видно от
изисканите и приложени по делото заверени копия на Нотариална покана, рег. № 1445,
том I, акт № 83 от 20.04.2016 година и Разписка № 1445/2016 година на нотариус Д.
Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ /л. 89-90/, до кредитополучателя е изпратена
нотариална покана, в която изрично е посочено, че поради забава в погасяване на
7
задълженията му по договора за кредит от 18.06.2014 година, банката обвява кредита за
окончателно изискуем. От приложената разписка е видно, че връчителят е
удостоверил, че адресатът живее в чужбина и е оставил уведомление, а от
извършеното на 22.04.0216 година нотариално удостоверяване е видно, че на същата
датата, нотариалната покана, съдържаща уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост, е връчена на майка му, т.е. същата е връчена по реда на чл. 46 ГПК. В
тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че доколкото с подписаното
между страните по делото споразумение, ответникът е признал всички задължения по
договора, то същият е признал и настъпването на самата предсрочна изискуемост.
По отношение на размера на предявените по делото искове, съдът взе предвид
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което въз
основа на подписано на 27.04.2017 година между страните по делото споразумение за
разсрочено плащане на задълженията на ответника по процесния договор, са платени
500.00 лв., с които в съответствие с чл. 32 от ОУ са погасени: 0.38 лв. - главница по
договора; 222.33 лв. - редовна лихва; 116.28 лв. - лихва за забава; 149.12 лв. - такси и
11.89 лв. – разноски, като дължимата към датата на подаване на исковата молба
главница по кредита е в размер на 740.92 лева. От заключението е видно и че с
внесените от ответника суми е погасена и част от лихвата за забава в размер на 116.28
лева. Изчислена с помощта на он-лайн калкулатор, съдът изчисли, че с посочената
сума е погасена лихвата за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до 12.11.2017 година. В този смисъл извършените от ответника
доброволни плащания след издаване на заповедта за изпълнение, но преди подаване на
исковата молба, следва да бъдат съобразени, като в тази им част предявените искове се
явяват неоснователни.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата в размер на 740.92 лв. - главница, представляваща задължение по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 18.06.2014 година, сключен с
"Банка ДСК" ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 13.11.2017 година до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 565 за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК от 04.05.2016 година по Ч.гр.д. № 1152/2016г. по описа на Районен съд – Велико
Търново. В останалата част, за сумата в размер на 0.38 лева – главница; за сумата в
размер на 222.23 лева - редовна лихва за периода от 21.10.2015 година до 27.04.2016
година; за сумата в размер на 0.10 лева – лихва за забава за периода от периода от
27.04.2016 година до 27.04.2016 година и за сумата в размер на 149.12 лева – дължими
такси, както и за сумата в размер на 116.18 лева – лихва за забава от датата на подаване
на заявлението - 28.04.2016 година до 12.11.2017 година, предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват неоснователни,
8
поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тези им части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 125.00 лева, за депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер
на 310.00 лева, за депозит по изготвената ССЕ в размер на 200.00 лева, като
същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер на минималния
такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част на предявените искове в размер на 489.40 лева, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в пълен размер от 325.00
лева, доколкото извършените от ответника плащания са направени след издаване на
заповедта за изпълнение и преди подаване на исковата молба.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕНВ. Т. Х. от *, с ЕГН
**********, че дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление град София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 19, ет. 2, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 740.92 лв. /седемстотин и
четиридесет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща
задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 18.06.2014
година, сключен с "Банка ДСК" ЕАД, ведно със законната лихва от 13.11.2017 година
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
565 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.05.2016 година по
Ч.гр.д. № 1152/2016г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление град София, район Оборище, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет. 2, с ЕИК ********* срещу ЕНВ. Т. Х. от *, с ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в
останалата им част, над уважените размери - ЗА СУМАТА в размер на 0.38 лева
/тридесет и осем стотинки/ – главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 18.06.2014 година, сключен с "Банка ДСК" ЕАД, ЗА СУМАТА в
размер на 222.23 лева /двеста двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/ –
9
представляваща редовна лихва за периода от 21.10.2015 година до 27.04.2016 година;
ЗА СУМАТА в размер на 0.10 лева /десет стотинки/ –лихва за забава върху цялата
главница за периода от периода от 27.04.2016 година до 27.04.2016 година; ЗА
СУМАТА в размер на 149.12 лева /сто четиридесет и девет лева и дванадесет
стотинки/ – дължими такси, както и ЗА СУМАТА в размер на 116.18 лева /сто и
шестнадесет лева и осемнадесет стотинки/ – лихва за забава от датата на подаване на
заявлението 28.04.2016 година до 12.11.2017 година, за които суми е издадена Заповед
№ 565 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.05.2016 година по
Ч.гр.д. № 1152/2016г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЕНВ. Т. Х. от *, с ЕГН ********** да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София,
район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, с ЕИК *********
сумата в размер на 489.40 лева /четиристотин осемдесет и девет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове,
както и сумата в размер на 325.00 лева /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни
разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1152 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2016 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10