Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..03.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЙОАНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №11351 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №76777/27.03.2019г.,
постановено по гр.д. №66881/2018г. по описа на СРС, 27 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че А.М.Ц. дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата от 4248,66 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от
08.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 37,20
лева такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.,
за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 21.04.2018г. по ч.гр.д. №72046/2016г. по описа на СРС, 27
състав, като е отхвърлен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г.
до 06.10.2016г., както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 6,20
лева за обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2015г. до 06.10.2016г., като неоснователни. Осъдена
е на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД разноски по
делото, а именно: 213,41 лева за държавна такса, 373,94 лева депозити за вещи
лица и 233,71 за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 85,72 за
държавна такса и 46,74 за юрисконсултско възнаграждение, представляващи
разноски по ч.гр.д. №72046/2016г. по описа на СРС, 27 състав. Решението е
постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
Постъпила е
въззивна жалба от ответницата в производството А.М.Ц., чрез пълномощника адв. Н.К.,
срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са
уважени. Излагат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както
и, че решението е необосновано. Жалбоподателката поддържа, че не са събрани
доказателства за доставена енергия точно определена по количество и качество,
както и, че начислените сметки са необосновано завишени. Излага доводи, че
сумите са изчислени неправилно, съобразно квадратурата на жилището и
изискванията на Наредбата за топлоснабдяването. Не били събрани доказателства и
за уведомяване на ответницата от ищцовото дружество за претендираните суми. Не
било доказано, че са монтирани технически изправни топлинни разпределители,
както и не били представени доказателства, че уредите са преминали през
задължителните проверки относно тяхната изправност. Не било установено дали за
абонатната станция на процесната сграда е издадено разрешение за ползване. Не
били получени от ответницата и изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение, не бил налице протокол или други доказателства за
предаване на изравнителните сметки на упълномощен представител на етажната
собственост, поради което ответницата нямала възможност да направи рекламация.
Излагат се съображения, че между ответницата и ищцовото дружество не е налице
валидно правоотношение, въз основа на което да се дължат претендираните суми,
както и, че ответницата не е обвързана от общите условия на дружеството.
Оспорва решението на общото събрание на етажната собственост за избор на
дружество за извършване на дялово разпределение, като поддържа, че решението не
е било прието по установения ред, както и, че договорът с дружеството за дялово
разпределение не бил подписан от упълномощен представител на етажните
собственици. Поддържа, че не било установено присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Излага доводи за противоречие на клаузите на общите
условия със Закона за защита на потребителите. Поддържа, че претендираните суми
са неправилно изчислени. Оспорва и претенцията за лихви, като счита, че такава
не се дължи. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната
страна „Т.С.” ЕАД и от третото лице – помагач.
Постъпила е
въззивна жалба и от ищеца в производството „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт И.М., срещу първоинстанционното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените искове за мораторна лихва. Жалбоподателят поддържа, че
съобразно общите условия на ищцовото дружество дължимите суми за доставената
топлинна енергия се заплащат най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на топлинна енергия, поради което ответникът е изпаднал в забава,
считано от изтичане на последния ден от месеца, за който същите се дължат. С
оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част предявените
искове за мораторна лихва да бъдат уважени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
А.М.Ц., чрез пълномощника адв. Н.К., с който жалбата се оспорва изцяло и се
излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу А.М.Ц.
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №72046/2016г. на СРС, 27 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че ответницата
е била собственик на топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул. „*********,
през процесния период, поради което въззивният съд приема, че същата е била
битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №397154.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Б.” ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното
производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството,
че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен № 397154. От заключенията
на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява
и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза
общо на 4248,66 лева. Ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса
да установи, че е платила на ищцовото дружество дължимите суми за доставената
топлинна енергия за процесния период, не е ангажирала по делото доказателства
за извършени плащания. Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и
доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд в пълния му предявен
размер от 4248,66 лева.
В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. е предвидено, че клиентите
заплащат цена за извършената услуга дялово разпределение, извършвана от избран
от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 – възнаграждението за извършеното
дялово разпределение се заплаща на продавача. В настоящия случай услугата
"дялово разпределение" е извършена, видно от събраните по делото
доказателства, от които се установява, че за топлоснабдения имот са съставени
изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на
уредите, като съгласно кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява и размерът на посоченото вземане за процесния период.
По жалбата на „Т.С.” ООД по отношение на исковете с
правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД мнозинството от съдебния състав приема следното:
Съгласно действалите през процесния период Общи
условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. В случаите, когато начислените прогнозни месечни
вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия и изравнителният резултат е сума за доплащане,
посочената разлика представлява ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие. В този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите
суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), ответникът не дължи мораторна лихва върху
задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. По
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че
ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия за процесния период по уредения в общите
условия начин, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Неоснователна
се явява и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху сумите за дялово
разпределение, доколкото за същите не е предвиден срок за плащане и съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД стават изискуеми след покана, като ищецът в
настоящото производство не е ангажирал доказателства да е отправил такава до
ответника.
Поради съвпадане
на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Предвид извода за
неоснователност на жалбите и на двете страни, разноски за настоящото
производство не следва да им бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №76777/27.03.2019г., постановено по гр.д. №66881/2018г. по описа на
СРС, 27 състав.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.” ООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по
гр.д.№ 11 351/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от решаващия
състав на СГС, че е налице договорен срок за изпълнение на задължението на
купувача за заплащане на доставената топлинна енергия за исковия пе-риод.
Клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за
периода от м.04.2014 г. до м.04. 2016 г. Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофика-ция София” ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19
минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
са нищожност на
основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително нерав-новесие
на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ –
ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прог-нозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на
чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми
за доплащане след изготвянето на изравни-телните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/
– отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Приемам, че така обвърза-ното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обез-печи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя
в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца.
Потребителят не може да бъде задължаван да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от
тях – да направи и допълнителни парични вложе-ния, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. От друга страна, от
потребителя не може да се изисква да извършва постоянни справки в един
неопределен пе-риод от време за това кога точно топлопреносното дружество ще
публикува в интернет страницата си дължимите се месечни сметки, за да може да
съобрази едностранно опреде-ляните по този начин от „Т.С.” ЕАД падежи за
изпълнение.
Предвид горното считам, че клаузите на чл.33, ал.1 и
ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на императивната норма на
чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр. 1 ЗЗП – са нищожни. Съобразно
това обстоятелство, за вземанията на ищеца за дължимата се стойност на
топлинната енергия за времето: м.04.2014 г. – м.04.2016 г. вкл., които попа-дат
изцяло в приложното поле на Общите условия от 2014 г., ответницата не е
изпаднала в забава, тъй като липсва договорен срок за изпълнение между
страните, а по делото не е представена и покана за изпълнение на тези
задължения в съответствие с изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Този мой извод не влияе на
крайното ми становище по съществото на спора, тъй като искът на „Т.С.“ ЕАД
относно обезщетението за забава, касаещо визираното главно вземане е приет за
неоснователен от мнозинството на състава. Особено-то ми мнение е единствено по
мотивите на съдебния акт в тази му част, но намирам послед-ното за важно с
оглед съществото на разглежданата материя.
СЪДИЯ:
/Е.Иванова/