№ 745
гр. София, 15.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Весислава Иванова
Владимир Астарджиев
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600871 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 444, ал. 2 НПК и е
образувано по жалба на осъдения Б. О. Т. срещу определение № 355 от 2.8.2021 г. на
Окръжен съд – Враца (ВрОС), постановено по н.ч.д. № 378/22 г. С определението е уважено
искането на началника на Затвора – гр. *** за отмяна на зачетените работни дни през
последните две години, възлизащи в размер на общо 545 дни.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по пощата на
5.8.2022 г.) осъденият е подал частна жалба, с която изразява недоволство от определението.
Намира, че съдът неправилно не бил отчел съвестното изпълнение на трудовите задължения
от страна на Т., обстоятелството, че не бил наказван, а награждаван. Счита, че съдът е
отменил зачитането на повече работни дни от поисканото от затворническата
администрация. Отправя искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Не
навежда конкретни съображения в подкрепа на последното.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, извършвайки пълна служебна
проверка, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че разглеждането на делото е по реда на глава
22. НПК и протича в закрито съдебно заседание, в което не се събират доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 1, алт. 2. НПК, когато намери за необходимо съдът
може да разгледа делото и в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Съдът
практикува тази хипотеза, когато намери, че за правилното решаване на делото е
необходимо изясняването на обстоятелства, които не са били разкрити. В конкретния случай
1
обаче съдът не намери, че има неизяснени обстоятелства, налагащи разглеждането на делото
в открито съдебно заседание. Осъденият също не сочи такива.
ВрОС е отчел всички релевантни обстоятелства, за да прецени дали са налице
основания за уважаване на направеното от страна на началника на затвора искане. Така с
основание е приел, че значими са следните обстоятелства:
Б.Т. е осъждан многократно и е търпял наказание лишаване от свобода и преди. Бил е
условно предсрочно освободен с определение по н.ч.д. № 259/09 г., но за времето от
14.1.2012 г. до 16.2.2012 г. е изтърпял остатъка от един месец и два дни поради нарушаване
на изпитателния срок.
Понастоящем (считано от 16.8.2012 г.) търпи наказание от 17 години и шест месеца
лишаване от свобода, наложено му като общо най-тежко такова измежду наказанията по 13
отделни съдебни акта. Изпълнението на общото най-тежко наказание е започнало при
определения първоначален строг режим. Той е прилаган до 24.1.2017 г., когато с протокол №
1 от същата дата на комисията по чл. 73 (отм.) ЗИНЗС е бил заменен в общ режим.
Със заповед № 25/28.2.2019 г. на началника на затвора лишенията от свобода е бил
прекатегоризиран в общежитие от открит тип, но със забрана за извеждане на работа на
външни обекти.
Със заповед № Л – 1238/2.6.2021 г. е отменена горната забрана и лишеният от
свобода е извеждан на неохраняеми обекти. Въз основа на заповед № 178/28.4.2022 г. на
началника на ЗООТ – Враца осъденият е разпределен на работа в „Йотов стафф“ ООД – гр.
Мездра. Същият обаче се е отклонил от обекта още същия ден, около 13.20 ч. Това му
поведение е наложило обявяването му за общодържавно издирване с Телеграма №
3/28.4.2022 г. След издирване осъденият е бил заловен след 21 дни и на 19.5.2022 г. е бил
конвоиран в затвора в гр. ***.
Заради бягството от затвора осъденият Т. е бил настанен временно със заповед на
началника на затвора в корпуса на затвора. С определение по н.ч.д. № 246/22 г. по описа на
ОС – Враца осъденият е бил преместен от затворническото общежитие от открит тип в
корпуса на затвора в гр. ***.
По предложение на затворническата администрация съдът е постановил замяна на
първоначално определения строг режим на специален (пон.ч.д. № 281/22 г.)
Б.Т. е признат за виновен за бягството от затвора на 28.4.2022 г. и с определение за
одобряване на споразумение на РС – Мездра по н.о.х.д. № 188/22 г., в сила от 22.6.2022 г., е
осъден на шест месеца лишаване от свобода, което следва да търпи по реда на чл. 27, ал. 1
НК.
По време на проведената корекционна работа с осъдения той е бил наказван; има и
актуално наказание. Бил е и награждаван. Полагал е и доброволен труд.
За периода, включващ последните две години, считано от извършване на
престъпление по чл. 297, ал. 1 НК, осъденият е имал зачетени работни дни, както следва: от
28.4.2020 г. до 31.12.2020 г. – 209 дни; от 1.1.2021 до 31.12.2021 г. – 268 дни; от 1.1.2022 г.
до 28.4.2022 – 68 дни или общо 545 дни.
Така изяснената фактология обосновава извод за наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 41, ал. 4 НК, защото е несъмнено установено,
че при изтърпяване на наказанието лишеният от свобода е извършил престъпление, каквото
представлява бягството от затвора. Фактът на извършване на престъплението, ценен
съвместно с данните от досието на затворника и съдържащите се такива в изготвяните
доклади от ИСДВР и в актуалния доклад (видно от който рискът от рецидив е в горните
граници на средния, клонящ към високия), определят като обоснован извода на предната
инстанция, че с поведението си лишеният от свобода демонстрира, че не е оценил
предимствата на облекчените условия на изтърпяване на наказанието и по същество показва,
2
че не се поправя. А именно това е предпоставката с решаващо значение, а не дали осъденият
се е справял съвестно или не с предишните си трудови ангажименти. Бягството от затвора
недвусмислено сочи, че осъденият е показал липса на елементарен самоконтрол в
неохранявана среда, тоест в такава, която се доближава максимално до условията на
свобода, от което също се извежда, че корекционният процес досега не е стабилизирал
поведението му в насока на поправяне, а напротив. В този смисъл искането на началника на
затвора правилно е прието за основателно.
Първоинстанционният съд не е отменил зачитането на повече дни от поисканото от
администрацията. Видно от искането, в него е посочен именно период от две години,
считано преди нарушението, и отмяната на общо 545 дни.
В обобщение на изложените съображения, съдебният състав намери, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание
чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 355 от 2.8.2021 г. на Окръжен съд –
Враца (ВрОС), постановено по н.ч.д. № 378/22 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3