Решение по дело №10778/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261066
Дата: 9 август 2023 г.
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20191100110778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

 

  ……………

 

гр. София, 09.08.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в закрито заседание на девети август две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                  СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

като разгледа гр. дело № 10778/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК

С молба с вх. № 269914/23.03.2023 г., А.Е.З. е направил искане да бъде допълнено постановеното по делото решение относно иска по чл. 30 ЗН,  като бъде посочено, че намаляването на процесното завещание, респ. възстановяване на запазената част на ищците е спрямо бенефициера по завещанието, а в условията на евентуалност – да бъде прекратено делото спрямо А.Е.З. по този иск, евентуално, да бъде отхвърлен.

Със същата молба е направено и искане, да бъде изменено решението в частта за разноските.

Противните страни: А.-Д.Б.В. и Н.Б.Б. – В. считат, че молбата е неоснователна.

Б.Р.Б. не изразява становище по молбата.

Софийският градски съд, след като прецени доводите по молбата и доказателствата по делото намира за установено следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

В обжалваното решение съдът е изложил мотиви, обусловили формирания по отношение на отговорността за разноските извод, поради което няма основание решението да бъде изменено от настоящия състав по реда на чл. 248 ГПК. Ненужно е и повторно да се излагат съображенията, вече обективирани в обжалваното решение. Касае се за правен извод по приложение на процесуалния закон, който по аргумент от чл. 246 ГПК, е неоттегляем. Още по-малко пък е допустимо с определение по реда на чл. 248 ГПК да се допълват мотивите на съда с оглед последващо обосноваване на формирания и отразен в диспозитива извод.  В този смисъл, молбата за изменение на решението в частта за разноските, основана на правни съображения, а не на грешки в пресмятането, не обуславя необходимост изводите на съда да бъдат преосмислени. Молбата следва да се остави без уважение.

Искането по чл. 250 ГПК също е неоснователно. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В настоящия случай, А.Е.З. е ответник по делото, който не е предявил насрещни искове и/или възражения за прихващане или подобрения, поради което и обективно невъзможно е съдът да не се е произнесъл по „цялото й искане“. Дори да се приеме, че доколкото в чл. 250, ал. 1 ГПК се говори за „страна“ /а не за ищец/ и допълването на решението може да става по инициатива на всяка от страните, то искането е неоснователно, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца.

Съдът констатира, обаче, че са налице предпоставките на чл. 247 ГПК.

Производството по делото е образувано е по искова молба,предявена от А.-Д.Б.В. и Н.Б.Б. – В. против Б.Р.Б.. Още с исковата молба, ищците са заявили, че предявяват срещу ответника иск по чл. 30, ал. 1 ЗН (като са формулирали и петитум в тази връзка).

С определение № 265960/07.12.2020 г. (л. 35 от делото на СГС), е конституиран нов ответник, като в определението изрично е посочено, че А.Е.З. е конституиран като ответник само по иска по чл. 108 ЗС (друг е въпросът, че в процесния случай, предявяването на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу него е недопустимо).

В диспозитива на решението, обаче, не е посочено, че искът по чл. 30 ЗН е предявен от А.-Д.Б.В. и Н.Б.Б. – В. против Б.Р.Б.. Налице е очевидна фактическа грешка, като несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, което следва да бъде поправено на основание чл. 247 ГПК.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 269914/23.03.2023 г. на А.Е.З. по чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК за изменение в частта за разноските и за допълване на решение № 260343/22.02.2023 г.  по гр. д. № 10778/2019 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав.

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 260343/22.02.2023 г.  по гр. д. № 10778/2019 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, като: 

вместо „НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя М.Н.Б.-М.“,

да се чете: „НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, по иска, предявен от А.-Д.Б.В. и Н.Б.Б. – В. против Б.Р.Б., завещателното разпореждане, извършено от наследодателя М.Н.Б.-М.“.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

 

                                                              СЪДИЯ: