РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330110989 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против П. Г. Д., с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1186.97 лева – главница, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия и начислена цена за достъп
до разпределителната мрежа за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление в ***, с ИТН *** и сумата от 25.72 лева – обезщетение за
забавено плащане за периода от 24.03.2022 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.06.2022 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 8554/2022 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който
продава ел. енергия на клиентите си. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите,
предоставяни от ищеца, доколкото собствения му имот находящ се в *** е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и му е открит
клиентски номер № *** и е сключен Индивидуален договор за покупко-продажба на ел.
енергия, предвид което дължи заплащане на цената за достъп, която се изчислява върху
предоставената мощност за всеки ден в рамките на отчетния период. Излагат се твърдения,
че имотът на ответника не отчитан три месеца назад, а именно за периода 01.11.2021 г. до
28.02.2022 г., поради което количествата електроенергия за целия този период са включени
1
в текущия отчет за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8554/2022 г. по описа на
ПРС, срещу която длъжникът е подал възражение в срок, което пораждало интереса от
предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва иска. Признава, че има качеството потребител на услугите, предоставяни от
ищеца за обект на потребление в ***, с ИТН ***. Оспорва да е потребил посоченото във
фактурата количество електроенергия. Счита, че е битов клиент на ищеца, а във фактурата
потреблението е начислено на база цени за небитов клиент. Твърди, че е направил опит
доброволно да уредят възникналия с ищеца спор, като е апелирал към последния да му бъде
обяснено по какъв начин са констатирани потребените количества ел. енергия и по каква
методика са начислени, защо електромерът не е отчетен през предходните периоди и защо
не са взети предвид цените за конкретния период, а за крайния такъв 01.02.2022 г. до
28.02.2022 г. Счита, че към подписания от него индивидуален договор не следва да се
прилагат Търговските условия, на които се позовавал ищеца, доколкото ответника не е
юридическо лице, а физическо и представлява битов клиент на услугите на ищеца. Счита, че
ТУ имат неравноправни клаузи относно корекцията на сметки и нямат действие по
отношение на ответника. Оспорва цената, която е приложена по отношение на количеството
ел. енергия. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8554/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.104а, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има
2
качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е възникнало
облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп до
разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в
сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество
и качество ел. енергия в имот в ***, с ИТН ***, че начисляването й е извършено съобразно
законовите изисквания, че ответникът дължи цена за достъп до разпределителната мрежа,
размер на вземането си, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за
забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
С Определение от 29.09.2022 г. като безспорно е отделено между страните, че
ответникът има качеството потребител на услугите, предоставяни от ищеца за обект на
потребление в ***, с ИТН ***.
По делото не е спорно, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е търговско
дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и
лицензия за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката.
Спорно по делото е дали е доставена за процесния период претендираното от ищеца
количество електроенергия и стойността на същото, както и за кой период е начислено
количеството ел. енергия.
На първо място следва да се посочи, че в заявлението по чл.410 ГПК са изложени
обстоятелства, че сумата в размер на 1186.97 лева се претендира като стойността на
консумираната в процесния обект ел. енергия за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., тоест
за един месец и за този период е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
Исковото производство по чл.422 ГПК е продължение на заповедното такова и
вземанията по двете производства следва да са идентични по размер, основание и период.
Вземанията за доставените от ищеца услуги са с периодично плащане, като за всеки
отделен период, в случая ежемесечен се начислява потребеното за съответния месец
количество електроенергия, което се остойностява се, като за всеки месец вземанията са
самостоятелни и касаят съответния период.
В тази връзка следва да се посочи, че в исковата молба за първи път са въведени нови
обстоятелства, че търсената сума е сбор от стойностите на консумираната ел. енергия за
процесния обект за период от 01.11.2021 г. до 28.02.2022 г., за четири месеца, като периодът
от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. не е въведен в заповедното производство и за този период
не е издавана Заповед по чл.410 ГПК.
С нарочна молба от 17.08.2022 г. /л.27/, след указания на съда, ищецът излага
твърдения, че търсената от него сума в размер на 1186.97 лева представлява консумираната
в процесния обект ел. енергия за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г.
Предвид изложеното съдът приема, че предмет на делото е електрическата енергия,
доставена за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. в обекта на ответника, доколкото за този
отчетен период е издадена Заповед по чл.410 ГПК и за него се формира сила на присъдено
нещо и е недопустимо да се въвежда с исковата молба допълнителен по-дълъг период от
този заявен в заповедното производство.
По отношение на спорния въпрос относно потребеното количество електроенергия за
3
периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г.
По делото е изготвена и приета Съдебно-техническа експертиза /л.96/, съгласно която
се установява, че в периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. реално консумираната в обекта на
ответника ел. енергия е следната: по дневна тарифа – 763 kWh, а по нощна тарифа – 213
kWh.
Съдът кредитира СТЕ като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е
обосновало от къде е получило данните за потребеното количество електроенергия, а именно
снело ги е от информационната система на ищеца, където автоматично се записват
показанията на всеки един електромер по партидата на собственика на имота, за който се
отнася. Ответникът не установи, че записаните данните би могло да бъдат манипулирани от
ищеца и наличието на такава манипулация, поради което съдът приема, че отчетените
показания от електромера за процесния период са тези посочени в СТЕ.
От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза
/л.88/ се установява, че за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. цената на ел. енергия,
съгласно Тарифен план „Тренд Екстра“ по договора между страните е 0.55290 лева/кВч –
дневна тарифа и 0.37421 лева/кВч – по нощна тарифа. В ССчЕ вещото лице е посочило и
компонетните, от които се съставя цената на доставяната ел. енергия за процесния период ,
съгласно действащото Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР, раздел II, т.6.2.2 и Раздел
I, т.1 – задължения към обществото /погрешно посочено в експертизата Решение № Ц-29 от
01.07.2020 г. на КЕВР/.
Следва да се посочи, че цените на електроенергията по нощна и дневна тарифи,
взети предвид от вещото лице са не тези посочени в сключения между страните
индивидуален договор /л.6/.
В действителност в сключения между страните договор, потребителят се приема за
небитов такъв, това следва от свободно определените цени на ел. енергия, а не тези
определени с Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР, в което са фиксирани цените на ел.
енергия за битовите клиенти и които не могат да се изменят по договаряне между страните
по договора за продажна на ел. енергия. С подписването на този договор ответникът се е
съгласил, че е небитов клиент и получава ел. енергия на свободно договорени цени на
ищцовото дружество.
В индивидуалния договор /л.6/ са уговорени конкретни цени за ел. енергия по 0.23189
лева/ квч по нощна тарифа и 0.33967 лева/квч по дневна тарифа. В разпоредбата на т.4.1.3 е
записано, че продавачът може едностранно да променя така уговорените между страните
цени при наличие на необходимост от това. От текста на разпоредбата се разбира, че
промяната на цената едностранно от Продавача зависи само и единствено от неговата воля,
което създава възможност за злоупотреби и неоснователно завишаване на договорените
между страните цени без каквито и да било критерии за това. Видно от ССчЕ цената на ел.
енергия начислявана от продавача всеки месец се повишавала и е над цената, уговорена в
договора без да е обяснено на какво се дължи това повишаване и от какво зависи. Такава
4
информация не се публикува и в сайта на ищцовото дружество, нито пък договора препраща
към клаузи от Търговските условия на ищеца. Уговарянето на такава клауза без да са
посочени ясно критериите от какво зависи промяната в цената на ел. енергия, които
критериите следва да са обективни, а не по субективна преценка на продавача, води до
неравенство между страните и е в разрез с принципите за справедливост и добросъвестност,
поради което клаузата по т.4.1.3 съдът приема, че противоречи на добрите нрави и като
такава е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема, че цената на ел. енергия за процесния период е
тази, която е уговорена в индивидуалния договор, а именно 0.23189 лева/ квч по нощна
тарифа и 0.33967 лева/квч по дневна тарифа, а не както е посочено в ССчЕ, 0.37421 лева/кВч
– по нощна тарифа и 0.55290 лева/кВч – по дневна тарифа.
С оглед посоченото в експертизите стойността на потребеното количество ел. енергия
за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. е 285.52 лева – по дневна тарифа /763 kWh х 0.33967
лева/кВч /, а за нощната тарифа – 49.39 лева /213 kWh х 0.37421 лева/кВч/ или общо 334.91
лева, като към тази сума се включва и останалите компоненти формиращи цената на ел.
енергията – задължение към обществото - 7 лева, /976 kWh х 0.00718 лева/кВч /, акциз – 2
лева /в лева/кВч/ - чл.20 ЗАДС, административна такса, съгласно договора – 2.99 лева, цена
за пренос през разпределителната мрежа 36.92 лева /976 квч х 0.03783/, цена за достъп на
небитови клиенти 20.10 лева /976 кВч х 0.02060/ и цена за пренос и достъп до
електроразпределителната мрежа – 11.68 лева /976 кВч х 0.01197/ или общо задължението би
следвало да възлиза на 415.60 лева без ДДС, а с ДДС – 498.72 лева, изчислена, съгласно
стойностите дадени в ССчЕ и съгласно Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР, раздел II,
т.6.2.2 и Раздел I, т.1.
При небитови клиенти, какъвто е ответникът, е приложимо РМС № *** г., което не е
спорно между страните, съгласно което при небитовите клиенти, се приспадат ежемесечни
компенсации от стойността на потребеното количество ел. енергия в размер на 110 лева за 1
мегаватчас или в случая за 976 квч, компенсацията е в размер на 107.36 лева, която сума се
изважда от 498.72 лева и се получава дължима сума в размер на 391.36 лева с ДДС.
В случая, обаче, ищецът е извършвал корекции на дължимите суми за периода от
01.11.2021 г. до 28.02.2022 г., като е приспадал определени суми за компенсации и
стойности по фактури и така общото задължение е определено в размер на 1186.97 за целия
този период.
От представените от ищеца фактури се установява, че за периода 01.11.2021 г. до
30.11.2021 г. стойността на потребеното количество ел. енергия е 552.57 лева с ДДС /л.13/, за
периода 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. - е 271.44 лева с ДДС /л.15/, за периода 01.01.2022 г. до
31.01.2022 г. – е 142.37 лева.
С оглед така обсъдените документи и доколкото по делото не е представено от ищеца
кредитно известие за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., съдът приема, че за този период
търсената от ищеца стойност на потребеното количество ел. енергия е в размер на 220.59
5
лева /разликата между общо търсената сума от 1186.97 лева и известните суми за посочените
периоди, като остатъка следва да се отнесе като търсената стойност за периода 01.02.2022 г.
до 28.02.2022 г./
С оглед изложеното съдът приема, че за посочения период 01.02.2022 г. до 28.02.2022
г. стойността на ел. енергия, която се претендира от ищеца е в размер на 220.59 лева, до
която сума искът ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 1186.97 лева искът като неоснователен ще се отхвърли, доколкото в себе си
включва цената на услуги, предоставени в период, който не е заявен в заявлението по чл.410
ГПК и не е издадена Заповед по чл.410 ГПК за него.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията
за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.06.2022
г. до окончателното плащане, каквото искане е направено в ИМ и за което е издадена
Заповед по чл.410 ГПК.
По иска за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД
Съгласно т.4.3 от договора срокът за заплащане на задълженията за месечното
потребление на услугите на ищеца е 15 дни след издаване на фактурата. В случая видно от
фактурата за месец февруари /л.12/ на потребителя е предоставен едномесечен срок за
заплащане на задълженията, а именно до 23.03.2022 г., след който срок потребителя изпада
в забава.
В случая, обаче, е предприета корекционна процедура за задълженията, начислени
във фактурата за месец февруари, която е завършила на 17.05.2022 г., с направена корекция
на задълженията като същите са намалени от 2393.03 лева на 1186.97 лева, като е
предоставен срок до 27.05.2022 г. ответникът да заплати задълженията си /л.17/. Съдът
приема, че именно датата 27.05.2022 г. следва да се приеме за падеж на задълженията,
доколкото е проведена корекционна процедура. До дата 17.05.2022 г. ответникът не е бил
наясно конкретно какви задължения има към ищеца и кои от тях са дължими и дали не е
допусната грешка при изчисленията им, установена е такава грешка, направена е корекция и
именно след нея е приключило определянето на стойността на доставените услуги за
процесния период. Кредиторът е бил в забава за определяне на коректното количество
електроенергия и правилното му остойностяване, поради което и ответникът се освобождава
от собствената си забава. Наред с това ищецът е дал нов срок за плащане до 27.05.2022 г. и
след него ответникът изпада в забава.
Изчислена по реда на чл.162 ГПК от съда, доколкото не са необходими специални
знания, с помощта на онлайн калкулатор на НАП, обезщетението за забава върху главница в
размер на 220.59 лева за периода 28.05.2022 г. до 09.06.2022 г. е в размер на 0.80 лева, до
която сума искът ще се уважи като доказан по основание и размер, а за горницата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 25.72 лева и за периода 24.03.2022 г. до
27.05.2022 г., искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
6
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищецът доказа разноски в размер на 75 лева за заповедното производство, от които
на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част ще се присъди сума в размер на
13.69 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева, платена
държавна такса, 180 лева – депозит СТЕ и 150 лева – депозит за ССчЕ. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото
производство в размер на 505 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 92.19 лева.
Ответникът се е представлявал по делото от *** А. П.. Претендира се адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА за предоставена безплатна правна помощ. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2, от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за *** П. в размер на 421.27 лева, от което съразмерно с отхвърлената част
от претенцията ще се присъди сума в размер на 344.36 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 220.59
лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа
енергия за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление в ***, с ИТН ***, съгласно Индивидуален договор за продажба на ел. енергия
от 14.10.2021 г. и сумата от 0.80 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
24.03.2022 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 10.06.2022 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8554/2022 г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения размер от
220.59 лева до пълния предявен размер от 1186.97 лева и иска за обезщетение за забава за
горницата над уважения размер от 0.80 лева до пълния предявен такъв от 25.72 лева и за
периода 24.03.2022 г. до 27.05.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 92.19 лева – разноски в
7
исковото производство и 13.69 лева – разноски по ч.гр.д. № 8554/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА *** А.
Р. П., с ЛН ***, вписана в *** сумата в размер на 344.36 лева, адвокатско възнаграждение
по чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
След стабилизиране на решение ч.гр.д. № 8554/2022 г. на ПРС да се върне на състава.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8