РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110210256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ ” ЕООД против Наказателно постановление № г., издадено от
Директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.
16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) вр. чл. 3 от Наредба
РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
НП е обжалвано от наказаното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за обективна несъставомерност и за
маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, предлага НП да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като излага съображения по наведените от
жалбоподателя доводи. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
1
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.05.2021 г. от страна на ДИТ-София била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект – строителен обект, многофамилна жилищна сграда с подземни
гаражи и магазини, находящ се в строен от дружеството-жалбоподател. На място било установено
лицето , който извършвал дейност по декофриране на пети жилищен етаж (етажна плоча). В
саморъчно попълнена декларация Колев заявил заемна длъжност от 7 дни, фиксирано работно
време, почивни дни – събота и неделя, получавано седмично трудово възнаграждение. Декларирал,
също така, че към цитираната дата все още не е получил от работодателя работно облекло и лични
предпазни средства. На същия не бил извършен и начален инструктаж на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, нито такъв – за съответния ден.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя Г.В.; АУАН; НП; разписка за връчване на НП; протоколи за проверка;
постановление; справка от регистър на уведомления за трудови договори; декларация; договор за
изработка; трудов договор; справка от НАП; уведомление; протокол за постъпване на работа;
служебна бележка; длъжностна характеристика; извлечения от книги за инструктаж; книга за
раздадени работни облекла и лични предпазни средства; снимков материал; ID карта; сигнал;
заповед за компетентност
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за
случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа
на казаното от него е и приложеният протокол за проверка и декларация, а също и копия от
дневници за инструктаж, като не може да се пренебрегне и обстоятелството, че в подадената
жалба дружеството оспорва атакуваното НП на материалноправно основание, а не – касателно
установените фактически положения.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
2
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на дата 17.02.2021 г. на строителен обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, е полагало труд лице, на което не е бил проведен
инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд и на което не са били предоставени
работно облекло и лични предпазни средства.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ.
По повод възражението за обективна съставомерност, ЗЗБУТ разширява кръга на лицата
по чл. 281, ал. 4 КТ, като забранява на места, където съществува сериозна или специфична
опасност за здравето и живота, да се допускат лица, които не са подходящо инструктирани. В този
смисъл, от една страна КТ забранява полагане на труд от тази категория лица (какъвто К,
междувпрочем, декларира, че официално полага), а от друга – ЗЗБУТ в принципен план забранява
достъпа им до тази категория обекти, с оглед наличието на завишен риск за живота и/или здравето
им (какъвто в условията на строителни обекти, с оглед параметрите на използваната техника и
химически вещества, както и с оглед обема и теглото на ползвани материали, е не просто реален,
но и на нива, над средните).
Същината на възражението за обективна несъставомерност касае наличния по
преписката граждански договор и твърдението, че към инкриминираната дата трудово
правоотношение не е съществувало, респективно – ЗЗБУТ и Наредба РД-07-2/2009 г. Предметът на
трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като
съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на
определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е
3
налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор в писмена форма, следва да
съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на едно трудово правоотношение, а
именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, при определен
работен режим, заплащане и работно време. Съдът намира, че по несъмнен начин се доказа
наличие на фактическо трудово правоотношение между “ ” ЕООД и към момента на извършване
на проверката в обекта на 17.05.2021 г.
Съгласно § 1, т. 1 КТ „ ” ЕООД представлява работодател, по отношение на К, тъй като е
юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Представеният граждански договор, според настоящия съдебен състав, цели да прикрие
едно действително трудово правоотношение. За да се счете един договор за трудов, той трябва да
съдържа задължителните реквизити изброени в чл. 66, ал. 1 КТ. Основните са месторабота (която
за К е била фиксирана), продължителност на работния ден и работната седмица, периодично (в
случая - седмично) възнаграждение. Тези реквизити липсват при гражданския договор. При
последния изпълнителят сам определя работното си време и място (дискреция, която работникът
не е имал), както и продължителността на работния ден (отново предварително фиксиран за
процесния работник). Това е и причината по време на работа на граждански договор да се
признава само осигурителен стаж, а трудов – не, защото не е изпълнено условието посочено в чл.
351 ал.1 – 2 от КТ, а именно - „Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което
работникът или служителят е работил по трудово правоотношение“. Характерно за гражданския
договор, е и че страните по него са равнопоставени. Всички коментирани специфики на
организацията на работата на Адам Колев налагат извод, че правоотношението има подчертано
трудов характер.
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Касае се не за
административно нарушение на физическо лице, а за неизпълнено задължение на юридическо лице
към държавата, която отговорност е безвиновна, обективна, поради което обсъждане на субективна
страна е неуместно.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗЗБУТ
4
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване
на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
обезпечаването на физическата сигурност на находящи се в рисков обект физически лица, което
поражда реален риск от трудов инцидент с фатален край, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме,
че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, според настоящия съдебен състав, законосъобразно и
обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 413, ал. 2 КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Наложената санкция е в близък размер до предвидения законов минимум – съобразен с
обстоятелството за констатирани при проверката на обекта редица отклонения от законовите
изисквания (вкл. липса на инструктажни книги и техническо лице на обекта), вкл. и прикриване на
трудово правоотношение, като гражданско.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007458/29.06.2021 г., издадено от
Директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 413, ал. 2 КТ, на „ ” ЕООД била наложена
имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ вр. чл. 3 от
Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
ОСЪЖДА „” ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на ГИТ сумата от 100 лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6