№ 269
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110153486 по описа за 2022 година
Ищецът „Д...“ АД е предявил срещу ответника ЗД „Б...” АД обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата от 197.68 лв., (съобразно допуснатото изменение на предявените
искове в проведеното на 15.06.2023 г. открито съдебно заседание по делото)
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане
на исковата молба до пълното изплащане на сумата, представляваща част от
общо дължимата сума от 1 354.29 лв. и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 25.70 лв., представляваща част от общо дължимата
мораторна лихва за периода от 18.06.2021 г. до 28.09.2022 г., цялата в размер
на 176.07 лв. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 28.02.2021 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. Пловдив, е изплатил сумата от 2
708.58 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил с марка „Пежо 301” с регистрационен № ..., застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при „Д...“ АД, със застрахователна полица
№ 0313200300000345, валидна към момента на застрахователното събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
лек автомобил с марка „Ауди” с рег. № .., но задължението към ищеца не
1
било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника. Ищецът
твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е
суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
обезщетение в размер на 197.68 лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Б...”
АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Заявява, че претендираният размер на застрахователното
обезщетение е прекомерен, както и че е изплатило извънсъдебно на ищеца
сумата от 1 369.29 лв. по процесната щета. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 20.04.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Ауди” с рег. № .., е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със
срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното
произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек автомобил „Пежо
301” с регистрационен № ..., настъпили във връзка с реализирано на
28.02.2021 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 2 708.58 лв.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП
от 28.02.2021 г. (лист 8 по делото), се установява, че на 28.02.2021 г., в 18.00
ч., в гр. Пловдив, на бул. ..., е реализирано ПТП между лек автомобил с марка
„Пежо 301” с регистрационен № ... и лек автомобил с марка „Ауди” с рег. №
.., в резултат на което са причинени материални щети и на двата автомобила,
като протоколът е подписан от водачите и двете горепосочени МПС-та без
възражения.
Установява се от показанията на свидетеля С. Т. И., че през 2021 г.
свидетелката била паркирала лек автомобил с марка „Пежо 301” на паркинг
пред дома си в гр. Пловдив, бул. ..., когато й се обадили съседи и я
уведомили, че лекият й автомобил е бил ударен.
Установява се от показанията на свидетеля Е. Н. Й. (водач на лек
автомобил с марка „Ауди” с рег. № ..), че през 2021 г. свидетелката при опит
да паркира лекия автомобил в гр. Пловдив, бул. ..., ударила при движение на
2
заден ход друг лек автомобил с марка „Пежо 301”, който бил в спряно
положение. Сочи, че причината за настъпване на ПТП била неправилната й
преценка при паркирането.
Установява се от показанията на свидетеля И. Г. К., че през 2021 г. в гр.
Пловдив, бул. ..., лек автомобил с марка „Пежо 301” – собственост на
сестрата на свитделетя, претърпял материални щети. Сочи, че приятелката му
С., го повикала, тъй като автомобилът бил увреден, и че когато посетил
мястото на ПТП-то установил, че по колата имало материални щети.
Застрахованият е уведомил на 04.03.2021 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № *********. Към преписката са приложени още опис на
заключение по щета и ликвидационен акт, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 2 708.58 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Пежо 301” с регистрационен № ... са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в
размер на 1 551.97 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за
обема на причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер .
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
3
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 0313200300000345. В срока на
действие на договора на 28.02.2021 г., в гр. Пловдив, на бул. ..., е настъпило
застрахователно събитие, при което застрахованото имущество е било
увредено в резултат на ПТП, предизвикано по вина на Е. Н. Й., управлявала
лек автомобил с марка „Ауди” с рег. № .., още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага като тази презумпция
не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника. Установи се още, че ищецът е изплатил за отремонтиране на
щетите по застрахования лек автомобил „Пежо 301” с регистрационен № ...
във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 2
708.58 лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер на 15.00 лв.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил „Пежо 301”
с регистрационен № ... в следствие на процесното ПТП са в размер на 1 551.97
лв. и ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., както
и че за отстраняване на щетите, настъпили във връзка с процесното ПТП,
ищецът е заплатил сума в размер на 2 708.58 лв., а ответникът е изплатил
извънсъдебно на ищеца сумата от 1 369.29 лв. по процесната щета, то искът е
основателен и доказан до пълния предявен размер от 197.68 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
4
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 03.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 КЗ
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното
обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на
дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на
задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е било необходимо
да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била отправена по процесната щета
на 18.05.2021 г., което се установява от представеното по делото писмо от
ищеца и известие за неговото доставяне (лист 41-44 по делото). Предвид
изложеното и с оглед предвидения в разпоредбата на чл. 412, ал.3 краен 30-
дневен срок за изпълнение, то ответникът е изпаднал в забава на 18.06.2021 г.,
като за претендирания периода на забавата от 18.06.2021 г. до 28.09.2022 г.
размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата в размер на
уважената й част от 197.68 лв., изчислен с помощта на компютърна програма,
с която разполага съдът за изчисляване на лихви, възлиза на 25.70 лв., поради
искът следва да се уважи до пълния предявен размер.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 960.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗД „Б...” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „...” № 87, да заплати на „Д...” АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ..., на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 197.68 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при
„Д...” АД по щета № *********, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на исковата молба – 03.10.2022 г. до окончателното й
изплащане, и сумата от 25.70 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 18.06.2021 г. до 28.09.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б...” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „...” № 87, да заплати на „Д...” АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 960.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6