Решение по дело №340/2012 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 19
Дата: 11 февруари 2013 г. (в сила от 30 април 2014 г.)
Съдия: Мариета Спасова Спасова
Дело: 20124150100340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

19

гр. Свищов, 11.02.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Свищовският районен съд в публично заседание на 16.01.2013г., в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,

 

при секретаря П.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 340/ 2012г., за да се произнесе взема предвид :

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът ЕТ Л.И. Л. с фирма „Л.И. – А.” чрез пълномощника си адвокат Б. *** твърди, че за периода от 07.01.2008г. до 30.09.2009г. сключил устен договор за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница. Договореният рандеман бил 70% от това количество за брашно и 30% - за трици. Посочва, че изработката на пшеницата не му била заплатена, а дължимата сума била 12 375,12 лв с ДДС. Поради неплащане от страна на ответника задържал 5 608 кг брашно и 8 047 кг трици, като по-късно по силата на съдебно решение бил осъден да му заплати стойността на задържаното. Моли съда да осъди ответника за му заплати сумата 12 375,12 лв, представляваща неизплатената от ответника сума за извършена от ищеца идработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008г. до 30.09.2009г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 30.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

            Ответникът „НОВЕ – П.” ЕООД, гр. Свищов в депозирания отговор по чл. 131 от ГПК оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди, че вземането на ищеца, заявено като обезщетение за неизпълнен договор е погасено по давност по смисъла на чл. 111, б. „б” от ЗЗД. Посочва, че договорената цена между страните за преработка на процесната пшеница била 20 лв/тон. Твърди, че по същото време установили наемни отношения помежду си в рамките н акоито се споразумяли да погасява задълженията си до края на 2012г. с прихващане за сметка на свои активи, които бил предоставил под наем на ищеца. Прави възражение за прихващане, като моли съда в случай, че евентуално намери ищцовите претенции за основателни, да прихване същите със сумата 12 375,12 лв, която сума ищецът му дължи за наем за периода април 2008г. до май 2012г. В случай, че това възражение бъде прието за неоснователно претендира, че ищецът се  е обогатил неоснователно за негова сметка. Претендира разноски.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : 

Видно от приложените удостоверения от 06.01.2012г. на Агенцията по вписванията страните по делото са регистрирани като търговци.

По делото е приложено гражданско дело № 1179/ 2010г. на Великотърновския окръжен съд, като с решението по същото е осъден ЕТ с фирма „Л.И. – А.” да заплати на „НОВЕ – П.” ЕООД сумата 10 344,34 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2010г. до окончателното изплащане на дължимото, както и за разноски. В мотивите съдът е приел, че между страните бил сключен устен договор за ишлеме на 103 526 кг пшеница за периода от 07.01.2008г. до 11.12.2008г. при договорен рандеман 70% брашно и 30% трици.

По делото е приложено и В. търг. дело № 188/ 2011г. на Великотърновския апелативен съд, като с решението по същото е отменено решение по търг. дело № 1179/ 2010г. на ВТОС в частта, с която ЕТ с фирма „Л.И. – А.” е осъден да заплати на „НОВЕ – П.” ЕООД сума в размер на разликата над сумата 6 587,18 лв до пълния уважен от съда размер, като в тази част предявеният иск е отхвърлен. Решението е потвърдено в останалата си обжалвана част.

            По делото е изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза, от което се установи, че в счетоводството на двете страни не са намерени документи за извършено заплащане на услугата мелене на жито. Няма издадена и осчетоводена фактура от ищеца за извършена услуга на „НОВЕ – П.” ЕООД.

Представените като доказателство пътно-прехвърлителни разписки са неотносими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Безспорно между страните е, че е имало сключен устен договор за изработка на ишлеме съгласно чл. 258 и следващите от ЗЗД. Съобразно мотивите на решение по търг. дело № 1179/ 2010г. на ВТОС на основание чл. 297 от ГПК настоящият съдебен състав приема, че ищецът е изработил на ишлеме за ответника процесното количество пшеница, а именно 103 526 кг за периода 07.01.2008г. до 11.12.2008г. Не е спорно по делото и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимата стойност на извършената от него услуга. Спори се по делото каква е стойността на преработката на пшеница, извършена от ищеца. На основание чл. 162 от ПГК тъй като искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът с оглед правомощията си определя по своя преценка, че ответникът следва да заплати по 80 лв на тон с ДДС за извършената преработка на ишлеме. Предвид изложеното ответното дружество следва да се осъди да заплати в полза на ищеца сумата 8 282,08 лв, до който размер съдът намира претенцията за основателна и доказана. За разликата до пълния предявен размер от 12 375,12 лв искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед установеното по главния иск, съдът намира за основателна и акцесорната претенция за заплащане от ответника на дължимата лихва за забава върху главницата, считано от 30.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. В настоящия случай не са налице основания за приложение на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „б” от ЗЗД. Предвидените в тази разпоредба вземания за обезщетения и неустойки по неизпълнен договор имат санкционен характер и са различни от вземанията за реално изпълнение на задължението, какъвто е настоящият иск.

По отношение направеното възражение за прихващане от страна на ответника съдът намира, че същото е неоснователно. По делото не се събраха безспорни доказателства относно съществуването на наемно правоотношение между страните. Действително писмената форма на договора не е задължителна, но ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване съществените елементи на твърдяния договор. Разпитаните по делото свидетели на ответника Г., П., И. изразиха единствено своите предположения относно съществуването на договор между страните. Поради което искането за прихващане следва да бъде оставено без уважение. Поради гореизложените съображения относно липсата на каквито и да било доказателства, че между страните е имало наемен договор или “наемоподобни отношения” за процесните вещи, неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът се е обогатил в размер на неплатения наем, който обичайно се дължи между несвързани лица за процесния период.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят на всяка от страните направените разноски по съразмерност. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 1804,31 лв. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 163,97 лв.

Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА       „НОВЕ – П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. Цар Освободител № 72, представлявано от управителя Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ Л.И. Л. с фирма „Л.И. – А.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Новград, общ. Ценово, ул. "Етър" № 25 сумата 8 282,08 лв (осем хиляди двеста осемдесет и два лева 08 ст), представляваща незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008г. до 30.09.2009г. в размер на 80 лв с ДДС за тон, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 804,31 лв (хиляда осемстотин и четири лв и 31 ст) - разноски.

 

ОСЪЖДА ЕТ Л.И. Л. с фирма „Л.И. – А.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Новград, общ. Ценово, ул. "Етър" № 25 ДА ЗАПЛАТИ НА „НОВЕ – П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. Цар Освободител № 72, представлявано от управителя Н.П.П. сумата 163,97 лв (сто шестдесет и три лв 97 ст) – разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. В. Търново.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: