№ 366
гр. Пловдив , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330200550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4271971 от
дата 16.12.2020г. ,с който на С. П. И. качеството му на законен представител на
Адвокатско дружество И. и Т. е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21ал.1
ЗДвП.
Жалбоподателят И. лично и чрез процесуалния представител в писмена
форма обжалва процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в
депозираната жалба, както и впоследствие изложени в допълнителни писмени
становища .Твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което
иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, като в
писмена форма излага становище по конкретния случай. А именно иска
потвърждаване на електронния фиш ,както и претендира разноски .
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да
1
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.12.2020г. в 12.55 часа в гр.Пловдив бул България 236а
жалбоподателят С.И. като законен представител на Адвокатско дружество
И. и Т. е наказан,че като собственик натоварен автомобил *** с рег.№ ***, е
установено нарушаване на скоростта с автоматизирано техническо средство
TFR1-M-581 е установено скорост на движение- 81км/ч при разрешена такава
50 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3
км/ч била установена стойност на скоростта на движение налице е
превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя И. бил издаден Електронен фиш серия К 34271971 , с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 581.
От Протокол № 6-30-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство е преминало
последваща проверка на 01.02.2020г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-6085/17.02.2020 г.) се установява, че на дата 16.12.2020г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M 581 е заснела статични изображения с
номера от 23767 до 23797, с начален час на работа 09.20 ч. и краен час на
работа 15.20 ч. и с място на контрол .Пловдив бул.“ България „до №236 а
посока изток запад.
От клип № 23797 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № *** е 84 км/ч,
а заснемането е извършено на 16.12.2020 г. в 12.55 часа.
2
От справка за собственост на МПС с рег. *** се установява, че същото е
собственост на „Адвокатско дружество И. и Т..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; гр.Пловдив бул.България 236 а
,посока на движение Пазарджик датата – 16.12.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението –12.55 часа; регистрационният номер на МПС –
*** ;собственика и неговия законен представител.; описание на нарушението
– управление на лек автомобил с превишена скорост от 81 км/ч при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.В този смисъл са напълно несъстоятелни доводите на в
жалбата за неяснота при изписване на нарушението ,както и непосочване на
мястотото на нарушението.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 581. От протокола за
използване на АТСС се установява, че техническото средство е било
позиционирано в с място на контрол бул. България №236 а .Работата с него е
започнала на 16.12.2020 г. в 09.20 часа и е приключила в 15.20 часа на същата
3
дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден №
237 67 а последното с № 23797 . Процесният клип е с № 23797и следователно
е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. № 581 на дата 16.12.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 16.12.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 16.12.2020г. в 12.55 часа в жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил *** с рег.№ *** с със скорост 81 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. Направеното описание на нарушението позволява мястото на
извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква никакво
съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е
станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и
че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.В същото време е налице и правилно попълване на същия
,както и не буди съмнение както иска да акцентира пълномощника на
жалбоподателяи в този смисъл са неоснователни доводите му.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя И.
. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното
нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че
електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-
дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице.
Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното
МПС се води на името на Адвокатско дружество И. И Т. .Също така и в чл.188
ал.2 от ЗДвП изрично е посочено,че:“Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил „.По
делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросния автомобил да
4
е управляван от трето лице на въпросната дата ,поради което и правилно е
определен субекта на административно –наказателната отговорност-а именно
законния представител на дружеството. И в този ред на мисли в конкретния
случай е приложена разпоредбата на чл.188ал.2от .Не е налице и
противоречие между фактическото и юридическото формулиране на
обвинението,описанието е ясно и точно и не буди съмнение досежно волята
на административно-наказващия орган.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 31 к м/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Съдът намира и че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 81 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото ,въззиваемата страна писмено прави
искане за присъждане на направените разноски по делото за юристконсулстко
възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3
5
ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от
юрисконсулт,като съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна .
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния
размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. Във въззивното производство наказващият орган не е
защитаван от юрисконсулт,но е дал писмено становище по спора. Съдът,
като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие, направените доказателствени искания,
проведените открити съдебни заседания и материалният интерес по делото,
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на
възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят С. П. И. в качеството му на законен представител на
Адвокатско дружество И. и Т. . Разноските следва да бъдат присъдени в полза
на ОДМВР-Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш глоба Серия К № 4271971 от дата
16.12.2020г. ,с който на С. П. И. в качеството му на законен представител „
Адвокатско дружество И. и Т. е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл. 21ал.1
ЗДвП.
ОСЪЖДА С. П. И. ЕГН ********** в качество на законен
представител на Адвокатско дружество И. и Т. ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6
7