№ 2767
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110169434 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.258 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. Й. З.
срещу Е. Н. Н., с която е предявен иск с правно основание чл.258 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД –
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща
част от стойността на изработени мебели и интериорни врати на обща стойност 9000,00
лева, във връзка със сключен между страните неформален договор за ремонт в
жилището на ответника, която сума е заплатена от ищеца от името и за сметка на
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 21.12.2022 г. до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 57972/01.03.2023 г. ищецът твърди,
че между него и ответника бил сключен неформален договор, по силата на ответницата
му възложила да организира и извърши ремонт на собствения й недвижим имот,
находящ се в *************. Поддържа, че на 27.12.2018 г., като част от договора,
следвало да се извърши междинно плащане за произведени и монтирани в апартамента
мебели и интериорни врати, които ищецът бил възложил на трето за делото лице –
1
*************, от името и за сметка на ответницата. Тъй като последната и
семейството й заминавали на почивка за празниците, ответницата заявила на ищеца, че
ще плати след това. Въпреки предходното, ищецът твърди, че поради поетия към
третото лице ангажимент, заплатил процесната сума на 28.12.2018 г. вместо
ответницата. Уведомил последната за това, както и ще че трябва да му върне парите
при първата им среща след празниците, а тя се съгласила. Ищецът поддържа, че и до
датата на подаване на исковата молба в съда ответницата не му е платила сумата от
общо 5000,00 лева, от което обуславя правния си интерес от предявения иск.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва
изложените в исковата молба твърдения и изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Отрича да е възлагала на ищеца или да е очаквала да плаща със
собствени средства каквито и да било суми, в т.ч. и претендираните 5000,00 лева.
Отрича да е пътувала за Новогодишните празници през 2018 г., както и да е водила
описания в исковата молба разговор с ищеца. Оспорва като невярно твърдението на
ищеца, че трето за делото дружество е изработило и доставило мебели и интериорни
врати, за които към 27.12.2018 г. са е имало уговорка за плащане на сумата от 5000,00
лева. С оглед предходното, ответницата оспорва представената от ищеца оферта за
изработка на мебели, като сочи, че в нея няма предвидено междинно плащане на
процесната сума, още по-малко, че офертата се отнася за имота на ответницата.
Последната оспорва и представената по делото разписка от В. В. Б. за получена на
28.12.2018 г. 5000,00 лева от ищеца, с доводи, че същата е съставена за целите на
настоящото производство. Оспорва доказателствените искания на ищеца.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок и двете страни са
депозирали писмени защити.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 87, том I-А, рег.№ 10318, дело № 78 от 28.06.2018 г. по описа на Румен Богданов,
нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответницата се
легитимира като собственик на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.София,
*************.
По делото е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№
16791/23.10.2018 г. по описа на Румен Богданов, нотариус с район на действие СРС, от
което се установява, че ответницата е упълномощила ищеца да я представлява пред
административни органи и търговски дружества във връзка с подаване и получаване на
документи.
По делото е приложена оферта за изработка на мебели – врати и облицовка,
издадена от изпълнител *************, без достоверна дата на документа, на стойност
2
10 800,00 лева.
Съдът не обсъжда приложения по делото заверен препис на разписка от
28.12.2018 г., тъй като този документ е изключен от доказателствата по делото с
определение, обективирано в протокол от проведено на 07.11.2023 г. открито съдебно
заседание.
По делото са допуснати и изслушани обяснения на ответницата, дадени по реда
на чл.176 ГПК, в които същата потвърждава, че ищецът е извършвал ремонт в
собствения й недвижим имот, находящ се на *************, но отрича да е възлагала
на ищеца да плаща от нейно име на мебелна къща ************* сумата от 5000,00
лева. Заявява, че не е пътувала през 2018 г. за Новогодишните празници, тъй като в
апартамента е имало майстори. Ответницата отрича също тя или нейният съпруг да са
предлагали плащане на ищеца в натура – с картини, рисувани от съпруга на
ответницата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
*************, К.а *************-З.а и В. В. Б..
В показанията си св.Б. разказва, че управлява мебелна къща *************,
чиято дейността е свързана с изработка на интериор и обзавеждане. Работила е по два
проекта с ищеца – за обзавеждане на офисно студио и друга – за изработка на
интериорни врати и облицовка. По отношение на поръчката за интериорните врати
свидетелката знае, че са за клиент на ищеца, на когото последният правел ремонт в
апартамент. Свидетелката разказва, че с ищеца нямат писмен договор, уговорките им
били устни, а плащането на части – аванс и доплащане. Тя лично взела размерите за
интериорните врати в жилището, но моделите били на ищеца. Свидетелката не си
спомня датата на поръчката, като при предявяване на приложената по делото оферта за
изработка на мебели потвърждава, че е изготвена от управляваното от нея дружество.
Заявява още, че вратите били изработени, доставени и монтирани в жилището. Спомня
си, че в случая ищецът поискал разписка за сумата от 5000,00 лева и тя му издала
такава, но освен нея не помни дали е издавана фактура или касова бележка.
Свидетелката разказва, че по принцип всичко се превежда по банка и се издава фактура
или касова бележка, но в случая било без документ, тъй като ищецът така пожелал.
В показанията си св. З.а /съпруга на ищеца/ разказва, че знае за ремонта, който
съпругът й извършвал в жилището на ответницата. Двамата работели „на доверие“, не
са сключвали писмен договор. Разказва, че през м.декември 2018 г. в апартамента на
ответницата трябвало да се монтират мебели, които последната казала, че ще плати
след празниците. Свидетелката разказва, че след консултация с тяхна позната, която
познавала й ответницата, съпругът й решил да плати мебелите. Изтеглил пари от
фирмената сметка и заплатил на г-жа Б. – управител на *************, в брой срещу
разписка от 28.12.2018 г., която свидетелката сочи, че лично изготвила. В последствие,
при преместване на офиса, загубили оригинала на разписката. Свидетелката не знае
3
подробности относно уговорките между съпруга й и ответницата във връзка с
плащането на извършваните от него дейности. От него знае само, че Н. го помолила да
изчака, без да уточни срок. В последствия ответницата и съпругът й предложили да
дадат картини, които ищецът сам да продаде и възстанови дължимите суми. От съпруга
си също свидетелката знае, че семейството на ответницата се подготвяло за пътуване
по празниците през м.декември 2018 г.
В показанията си св.Дилова разказва, че познава и двете страни по делото и тя ги
е запознала. От ответницата разбрала, че ищецът прави ремонт на нейно жилище и
била много доволна от работата му. Свидетелката разказва още, че между Коледа и
Нова година на 2018 г. ищецът й се обадил, за да я попита дали може да има доверие на
ответницата и съпруга й. От разговора свидетелката разбрала, че в последния момент
трябвало да се направи плащане към фирма, а г-жа Н. казала, че ще плати след
празниците. Свидетелката разказва още, че тогава гарантирала пред ищеца относно
семейството на ответницата. Когато през пролетта на 2019 г. се видяла с ищеца, той
споделил, че така и не му върнали парите. През лятото на същата година свидетелката
отново се видяла с ищеца и той й споделил, че семейството на ответницата му
предложило да му даде картини вместо пари. Свидетелката случайно присъствала и на
разговор между ищеца и управителя на мебелната къща, от който чула, че той бил
загубил оригинал на разписка, на която пази само копие.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение.
Основателността на така предявения иск е обусловена от наличието на
следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните; точното изпълнение на задължението
на изпълнителя (ищец) в качествено, количествено и времево отношение; предаването
на извършената работа и приемането от възложителя (ответник), както и
неизпълнението на насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното
възнаграждение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявеното вземане.
Договорът за изработка, уреден с разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД, по своята
правна същност представлява неформална, консенсуална, комутативна, възмездна
двустранна сделка. Той се счита за сключен с постигането на съгласие между страните
по него и създава задължения за двете страни – за изпълнителя да изработи нещо на
4
свой риск съобразно поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го
заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за
неговата действителност. Писмената форма не е условие за действителност, а само
форма за доказване.
В конкретния случай ответникът не оспорва наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение по неформален договор за изработка, по силата на
което ответникът, в качеството на възложител е възложил на ищеца, в качеството на
изпълнител извършване на ремонт на жилище. Спорно между страните е
обстоятелството, че претендираната от ищеца сума е във връзка с уговорка за
изработени и доставени в жилището на ответника интериорни врати и мебели, платена
от ищеца от името и за сметка на ответника.
За доказване на извършеното плащане ищецът е представил разписка от
28.12.2018 г., но както бе посочено и по-горе, този документ е изключен на основание
чл.183, изр.2-ро ГПК от доказателствата по делото с определение, обективирано в
протокол от проведено на 07.11.2023 г. открито съдебно заседание. В случая
разпоредбата на чл.165, ал.1 ГПК е неприложима, доколкото от показанията на св.З.а
/съпруга на ищеца/ се установява, че документа е загубен по тяхна вина – при
преместване. Въпреки предходното, буди недоумение обстоятелството, че ищецът е
запазил копие, но не и оригинала на процесната разписка. Съдът намира за необходимо
да отбележи, че в конкретния случай този документ не е необходим за изясняване на
спора по предявения главен иск от фактическа страна, доколкото ответницата оспорва
твърдението на ищеца да са имали уговорка той да заплаща тази сума вместо нея на
трето за спора лице. В тази насока по делото не са събрани каквито и да било
доказателства. За поръчката и изработката на мебели по делото е приложена оферта,
която е без достоверна дата, а и видно от показанията на св.Б. /управител на
дружеството издало офертата/ е, че тя не си спомня „никакви конкретни особености
във връзка с поръчката“. Свидетелката си спомня единствено, че в случая плащането е
било без документи „защото г-н З. така пожела“. По делото не се събраха
доказателства офертата да е била одобрена от ответницата. С оглед предходното, при
преценката им на основание чл.172 ГПК съдът не кредитира показанията на св.З.а
/съпруга на ищеца/ в частта, в която същата разказва, че се наложило съпругът й да
плати вместо ответницата, защото г-жа Б. се притеснявала как ще покрие разходите си.
В тази част показанията на св.З.а не кореспондират с показанията на св.Б., която дори
не си спомня подробности по поръчката. Прави впечатление също, че показанията на
св.З.а са подробни единствено относно плащането на сумата от съпруга й, но същата
не знае каквито и да било подробности относно другите детайли на поръчката –
възлагане, срок за изпълнение, авансово плащане, дали са изработени и монтирани и
т.н., въпреки първоначално заявеното от нея, че работи заедно със съпруга си. Нещо
повече, твърденията на ищеца в исковата молба, че процесната сума е „междинно
5
плащане за произведените и монтирани на място мебели и интериорни врати“ не
кореспондират с приложената оферта за изработка на мебели, съгласно която сумата от
5000,00 лева представлява авансово плащане, както и с показанията на св.Б., която
заявява, че плащането винаги е на части – аванс и доплащане. Съдът не кредитира и
показанията на разпитаната по делото свидетелка Дилова, тъй като нейните показания
относно взаимоотношенията между страните по делото не са преки, а се основават
единствено на това, което ищецът й е разказал. Отделно от предходното, показанията
на свидетелката не съответстват на събраните по делото писмени доказателства, тъй
като видно от приложения в заверен препис нотариален акт е, че ответницата е
закупила недвижимия имот на 28.06.2018 г., докато свидетелката разказва, че
ответницата й е споделила, че е купила ремонт, на който „*************“ прави
ремонт – през пролетта на 2018 г. В останалата част показанията й са неотносими към
предмета на спора.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в хода на производството ищецът не
проведе пълно и главно доказване относно смисъла на постигнатите с ответника
договорености по отношение на съществуващото между тях договорно
правоотношение, обуславящо заплащане на сумата от 5000,00 лева от страна на
ответника, както и каква е била действителната обща воля на страните относно
обстоятелствата, при които е изпълняван сключения между тях договор.
При липса на всички елементи от фактическия състав на правната норма,
регламентираща процесния договор, предявения иск следва да бъда отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД:
Действително, съгласно т. 9 от ППВС № 1/1979 г., когато законът е поставил на
разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на
общия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД. Правото да се претендира равностойността на
обедняването по реда и на основание чл.59, ал.1 ЗЗД възниква в случаите, когато няма
друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното
обогатяване – чл.59, ал.1 ЗЗД, т.е. когато няма друга възможност за правна защита при
настъпилото неоснователно разместване на имущество.
Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на
претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД поради това, че преценката дали ищецът има право да
се ползва от реда за защита по тази разпоредба представлява въпрос по същество на
спора, а не по неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по
отношение на съществуването на материалното право и юридическия факт, от който то
е породено, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства /в този
смисъл е решение № 148 от 28.02.2006 г. по т. д. № 703/2005 г., II т.о. на ВКС/. В
случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и
6
събраните по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е
друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл.59 ал.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен /в този смисъл е решение №
215/29.04.2015 г. по т.д.№ 4171/2013 г., I т.о. на ВКС/.
В настоящия случай искът по чл.59 ЗЗД е предявен като евентуален и е съединен
с главен иск за същата сума, претендирана на договорно основание. Ето защо, с оглед
изводите за наличие на договорно правоотношение по иск с правно основание чл.258
ЗЗД, предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ответникът претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от
приложения към списъка договор за правна защита и съдействие е, че сумата от 800,00
лева е платена в брой, за което договорът служи за разписка. Ето защо ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 800,00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. З., ЕГН ********** против Е. Н. Н., ЕГН
********** иск с правно основание чл.258 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща част от
стойността на изработени мебели и интериорни врати на обща стойност 9000,00 лева,
във връзка със сключен между страните неформален договор за ремонт в жилището на
ответника, която сума е заплатена от ищеца от името и за сметка на ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. З., ЕГН ********** против Е. Н. Н., ЕГН
********** в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Й. З., ЕГН ********** да заплати на
Е. Н. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 800,00 лева, представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8