Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
10.08.2018 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Цветелина Станчева
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията
АНД №847
по описа на Районен съд - Хасково за
2018 година
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба
от „Ол Трейд Кли” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Хасково представлявано от управителя Т.Х.С. срещу Наказателно постановление № 336255 –F373359/09.05.2018 г. издадено от Зам. -
Директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за
нарушение на състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита . Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно,
атакуваното наказателно постановление на Зам. Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, а при условията на
евентуалност – наложената с него имуществена санкция - намалена.
В съдебно заседание
пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано не
изпраща представител ..
Административнонаказващият орган - Зам. директора на ТД на НАП, град
Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – гл.
юрисконсулт Тодорова , оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде
оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление –
потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно
заседание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 30.01.2018 г. в
около 10:30 часа била извършена проверка от свидетелите И.К.Б. , на длъжност „ст.инспектор по приходите” в
ТД на НАП – Пловдив и Л.Г.М. в търговски обект – бензиностанция ,намираща
се в град Хасково, ул. „Стара планина „ № 42, стопанисван от „Ол Трейд Кли” ” ЕООД град Хасково . След
това контролните органи се легитимирали и уведомили, че се извършва проверка за
спазване на данъчното и осигурителното законодателство, като предприели засичане
на касова наличност в присъствието на работник от страна на дружеството – жалбоподател . В рамките на
извършената проверка и засичане на касовата наличност в обекта , контролните
органи установили, че разчетената касова наличност от ФУ била 1350.62 лева, а фактическата наличност на
парични средства в касата на обекта
е 851.83 лева . Вследствие констатираната разлика
проверяващите , достигнали до извод, че не всяка промяна в касовата наличност
се регистрирала чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми
в използваното фискално устройство „DATECS FP550-05KL“, с ИН на ФУ OS001844,като не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени сума“ промяна на касовата наличност в размер на 448.79 лв.,представляваща парични
средства к протокол 46.50 лв. при започване на работа системата не е пущала
гориво ,а е отчела продажби и разликата от 452.29 лв. е сума взета от
управителя и не е отразена като
„служебно изведени суми“ . Горните констатации от проверката били обективирани
в Протокол за извършена проверка, сер. АА, № 0334002 от 30.01.2018 г. След като
контролните органи достигнали до извод за допусната разлика между фактическата
наличност и отразените във ФУ парични средства в размер на лева, на управителя на дружеството е отправено
разпореждане да се яви на 05.02.2018 г. в ТД на НАП Пловдив ИРМ-Хасково за съставяне
на АУАН.
Актът за установяване
на административно нарушение с №F373359
е съставен на 15.02.2018 г. от свид. И.Б.
в отсъствие на представляващия по
закон дружеството – жалбоподател, като е връчен на 17.02.2018г. на упълномощено
лице срещу подпис. Възражения по отношение на съставения АУАН не са депозирани
в хода на административнонаказателното производство в рамките на
законоустановения тридневен срок.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа
обстановка,квалифицирайки нарушението като повторно по смисъла на $1 т.35 от ДР към ЗДДС /извършено в
едногодишния срок от влизане в сила на
25.12.2017г на НП№249696-F89656/28.02.2017г.
на Зам.Директор на ТД на НАП-Пловдив/, налагайки на основание чл.185
ал.5,вр.ал.4 ,вр.ал.2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява
от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите И.К.Б. и Л.Г.М. относно обстоятелствата, свързани с начина
на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на проверката , както и за
обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., с изм. и доп. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. По силата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв, а според ал. 2 извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Съгласно чл. 185, ал. 5 ЗДДС при повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лева, а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лева Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4,които са глоба от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на дружеството – жалбоподателя,препис от който впоследствие е връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице . На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 33, ал., 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Доказан е фактът, че монтирното в проверявания обект фискално устройство, разполага с техническата възможност да се въвеждат промени на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, които се регистрират във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В случая обаче, не е въведена промяна в тази касова наличност, предвид констатираното разминаване между отчетените продажби по ФУ и наличните в касата към това фискално устройство парични средства . Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото отчет на парични средства в касата на обекта към датата и часа на проверката, както и от показанията на разпитаните свидетели, преценени в тяхната взаимовръзка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, след като с деянието не се е стигнало до неотразяване на приходи , явяващо се предпоставка за квалификация по ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС, вр. ал. 1 на цитираната норма. Посочената разпоредба от наредбата пък е част от установените правила за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства, а неспазването им представлява нарушение по смисъла на чл. 185, ал.2 от ЗДДС. В случая по безспорен начин, както бе посочено по – горе е установена промяна в касовата наличност в размер на 452.29 лв. /получена от разчетена касова наличност 1350.62 лв. ,намалена с фактическа наличност от 851.83 лв. и с 46.50 лв.-сума за започване на деня/ ,която не е регистрирана чрез операция „служебно изведени суми“ от ФУ .
На следващо място не се установяват обстоятелства извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случай.
В същото време съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил санкцията за нарушението по чл. 185, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г. в размер за имуществената санкция от 1000 лева, т.е. в минимален размер на предвидената санкция. Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение,извършено в условията на повторност .Разпоредбата на §1, т.35 от ДР на ЗДДС дава легалната дефиниция на "повторно нарушение", именно това, което извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Предвид изложеното и като съобрази, че административната отговорност на дружеството - жалбоподател е била ангажирана за същото по вид нарушение – такова по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
с НП№249696-F89656/28.02.2017г. на Зам.Директор на ТД на НАП-Пловдив влязло в сила на 23.12.2017 г.,и като прецени датата на извършване на процесното нарушение – 30.01.2018 г. намира, че последното е извършено в условията на повторност.Горното налага обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.