Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и
четвърти състав
в открито
заседание, проведено на седемнадесети януари 2022 г.,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №1717 по описа за
2021 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на И.Т.Г. *** срещу Заповед № 819з-120/23.07.2021 г., на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която е отказано извършване
промяна на регистрацията на товарен автомобил „Форд Транзит Конект 230“, с
регистрационен номер ***, рама № WF0UXXTTPU4R06516 (по СРМПС), собственост на И.Т.Г..
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Молбата към съда е да отмени
обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата на
сочените в нея основания, като моли съда да отмени атакувания административен
акт, като незаконосъобразен и неправилен.
Ответната
страна – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и пледира за
оставянето й без уважение, позовавайки се на невъзможността да бъде установен
автентичния номер на рамата на автомобила поставен от производителя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима ,
тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес от оспорването, и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Административното производство е започнало по
инициатива на Г., който на 28.10.2020 г. е представил в пункта за регистрация
на ПС към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, товарен автомобил „Форд
Транзит Конект 230“, с регистрационен номер ***, рама № WF0UXXTTPU4R06516 (по
СРМПС) и номер на двигател HCPA4R06516, който бил придобил от официалния
дистрибутор на марката за РБългария – „Мото Пфое“ ЕООД.
С докладна записка с УРИ № 819р - 31981/ 28.10.2020г.
от полицейски инспектор в гр. „РОППСС” към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна е отправено писмено искане за извършване на проверка за автентичността на
номерът на рамата на превозното средство от комисия, назначена със заповед №
365з - 3413/21.08.2018г. на Директора на ОД на МВР Варна.
На 29.10.2020г. член на комисията, назначена със
заповед № 365з - 3413/ 21.08.2018г. на Директора на ОД на МВР Варна, изготвил
експертна справка № 1668, видно от която била установена силна корозия в
областта на номерът на рамата. Не били установени символи. Установени били
стикери на предно стъкло й на предна лява врата с VIN номера. С ДЗ с УРИ № 819р
- 32428/ 02.11.2020г. материалите са били предадени на РУ Девня при ОД на МВР
Варна за допълнителна проверка относно фактите и обстоятелствата, касаещи
номерът на рамата. Материалите от извършената проверка от РУ Девня при ОД на
МВР Варна били изпратени на Районна прокуратура гр. Варна. По случаят била
образувана прокурорска преписка с № 17567/ 2020г. по описа на ВРП.
В хода на проверката е извършено проучване в АИС на
МВР “Издирвателна дейност и НМАП” - Н.ШИС II е било установено, че товарен
автомобил „Форд Транзит Конект“ с peг. №*** и рама № WF0UXXTTPU4R06516, не се
издирва и за него няма въведен сигнал в ШИС.
От направена проверка в АИС на МВР „КАТ Регистрация“,
по история на регистрацията е било установено, че автомобила има първоначална
регистрация на 31.03.2004 г„ като ново превозно средство, внос от официален
вносител, с посочен собственик - „Мото Пфое“ ЕООД гр. София, бул. „Сливница“ №
444, ЕИК *********. На 28.05.2013 г. автомобилът е пререгистриран с посочена
причина „промяна в данните на собственика“, със същите регистрационни табели,
на името на „Мото Пфое“ ЕООД гр. София, а на 23.10.2020 г. е бил регистриран
договор за продажба-праводаване и като собственик се води „Мото Пфое“ ЕООД гр.
София, но е посочен предстоящ собственик - И.Т.Г., с постоянен и настоящ адрес ***.
От направена проверка в АИС на МВР „Граничен контрол“
е било установено, че от 01.01.2010 г. до настоящия момент за товарен автомобил
„Форд Транзит Конект“ с peг. №*** няма регистрирани напускания на Р. България.
Направено е и запитване до „Мото - Пфое“ ЕООД, като
лизингодател на горепосочения автомобил и представител на марката „Форд“ за
България, като от получения отговор е видно, че товарния автомобил е закупен
нов на 30.03.2004 г., на финансово обвързан лизинг от „П. Билд“ ЕООД и в „Мото
- Пфое“ ЕООД е налична информация за обслужване на автомобила в сервизната
мрежа на фирмата до 2007 година. В базата данни на дружеството няма информация
на автомобила да са били извършвани тенекеджийски ремонти. Към отговора е
предоставена схема с местата по автомобила, на които се посочва номера на
рамата, както и схема с местонахождението на номера на двигателя, който се
състои от последните 7 символа от номера на рамата. Няма предоставена
информация за други агрегати които да са със серийни номера.
С постановление
от 15.01.2021 г. преписката била прекратена с отказ да бъде образувано досъдебно
производство на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от НПК.
След приключване на наказателното производство, административното продължило с изготвянето на трасологична експертиза, в хода на която било установено следното:
1. При огледа на мястото за полагане на номера рамата
на товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ КОНЕКТ 230“ с регистрационен номер ***
определено от завода производител е установена силна корозия. Не са установени
символи или щрихи от символи.
2. При
обработка с химичен реактив не са се проявили символи.
3. В
предната част на таблото до предно панорамно стъкло и на колонка на лява врата
са установени полимерни стикери с ВИН номер *WF0UXXTTPU4R06516*. Същите са
закрепени посредством залепяне.
Въз основа на горните данни, административният орган е
издал процесната заповед, с която е отказал да извърши промяна на регистрацията
на автомобила на жалбоподателя, като се е позовал на чл.143, ал.1 от ЗДП и
чл.7, ал.1 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В хода на съдебното следствие бяха представени договор
за покупко – продажба /л.19/; тристранно споразумение между „Мото-пфое“, като
лизингодател, „П.-билд“, като лизингополучател и Г., като правоприемник; копия
от свидетелство за регистрация на МПС І и ІІ част/л.15-17/.
Беше допусната и „Фрактодиагностично-трасологическа
СТЕ“. От заключението на експерта, което не беше оспорено от страните и което
съдът възприема, като обективно и почиващо на доказателствата по делото отново
се установява, че в зоната на положения от производителя седемнадесет
позиционен номер на рама /VIN код/ е
установено наличие на множество продукти от корозионно разрушение на метала.
Степента на корозия е тежка с проникване и разрушение в дълбочина на лицевата
страна на металния участък от носещата конструкция /рама/ на автомобила.
Наличието на тези корозионни разрушения на метала не позволяват едностъпално
репликационно микроскопско разпознаване и още по-малко органолептично
разпознаване на идентификационни символи или щрихи от тях, с касателство
фактическия VIN код върху рамата положен от производителя.
При обследване на двигателя на автомобила, вещото лице
не се ангажира с категоричен извод, дали някога болтовете, които го закрепят за
рамата на автомобила са били развивани, но и по тези елементи са установени
повърхностни корозионни разрушения с относително повишена времеемкост.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба № I-45, законодателят е определил
условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията,
пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно
превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от
производителя идентификационен номер на превозното средство.
Не се спори
по делото, а от представените по делото доказателства се установява, че
идентификационният номер на процесния автомобил не може да бъде разчетен
вследствие на корозия.
Съгласно чл.
143, ал. 3 ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден
идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният
идентификационен номер, поставен от производителя. В съответствие с чл. 7, ал.
1 от Наредба № I-45, превозните средства, на които не може да се установи
поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират.
Въпросът,
който възниква при съобразяване на нормативната уредба, е може ли да се
установи автентичното съдържание на идентификационния номер на пътното превозно
средство или не, като само при втората хипотеза при условията на обвързана
компетентност – административният орган следва да откаже регистрация.
Безспорно е
между страните, че номерът на рамата е заличен вследствие на корозивни процеси
върху метала. Спорът се свежда до това дали може да бъде установено
автентичното съдържание на идентификационен номер на товарния автомобил. Ако
бъде установено това автентичното съдържание на идентификационен номер, то може
да се пристъпи към последващата процедура по възстановяване на
идентификационния номер по реда на чл. 143, ал. 4 ЗДвП и Наредба № 8121 з-1 от
2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер
на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза
на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за
възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство.
Превозното
средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на
превозното средство (чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45), какъвто е и
настоящият случай.
Разпоредбата
на § 2, т. 8 от Наредба № I-45 предвижда, че "идентификация" е
съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните
номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното
средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства
по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация);
проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в
международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани
МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно
средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка
на ПС за изменение в конструкцията.
В случая, съдът намира, че преценени в съвкупност представените по делото доказателства, дават възможност да се направи извод за установяване автентичното съдържание на
идентификационния номер, а именно:
Първоначалната регистрация на
процесния товарен автомобил е направена след закупуването му, като нов.
Липсата на каквито и да е данни
за издирване на същия, както и наличието на 2 бр. полимерни стикери, поставени на означените от
производителя места, съдържащи уникалния 17 цифрено-буквен
идентификационен номер на рамата, съответстваща на документите.
Обстоятелството, че не може да се установи по категоричен начин дали тези стикери са поставени от завода – производител не е равнозначно на извод, че те не са поставен от
него, като в случая следва да се съобрази и заключението на приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза, според която може да се твърди с голяма увереност, че двигателя на
автомобила, който отговаря на документите, не е демонтиран в близко време, тъй
като по закрепващите го болтове има корозия
с „относително повишена времеемкост.“
Не на последно място следва да се отчете и, че в
Европейския съюз съществува хармонизирана рамка, съдържаща административните
разпоредби и общите технически изисквания за одобрение на всички нови превозни
средства в рамките на приложното й поле – Директива 2007/46/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за
одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на
системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива
превозни средства (Рамкова директива). Съгласно член 3, т. 2 на Рамковата
директива за нейното изпълнение се приемат предвидените в приложение ІV, част І
директиви или регламенти. Под номер 18а в приложение ІV, част І фигурира
регулаторен акт установяващ изискванията относно задължителната табела на
производителя и идентификационния номер на превозното средство.
Актовете на Съюза, които регламентират тези изисквания
са Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламенти и на Съвета относно
изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на
моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни
технически възли, предназначени за тях (Регламент № 661/2009) и Регламент (ЕС)
№ 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за
одобрение на типа на поставените от производителя задължителни табели и на идентификационния
номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета,
и за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 (Регламент № 19/2011). Видно от
посоченото в приложение ІV, част І на Рамковата директива регламентацията
относно задължителните табели и идентификационния номер е относима за всички
категории превозни средства по смисъла на част А, приложение ІІ на същата.
В изпълнение на член 14, параграф 1 от Регламент №
661/2009 е приет Регламент № 19/2011, който замества отменената Директива
76/114/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 година за сближаване на
законодателството на държавите членки относно задължителните регистрационни
табели и обозначения на моторните превозни средства и техните ремаркета,
тяхното разположение и метод на закрепване (Директива 76/114).
В член 2, т. 1 и 2 на Регламент № 19/2011 е дадена
легална дефиниция на "задължителна табела на производителя" и на
"идентификационен номер на превозно средство" (VIN).
"Задължителна табела на производителя" означава пластина или етикет,
поставен от производителя върху превозното средство, съдържащ основните
технически характеристики, необходими за идентификация на превозното средство,
и предоставящ на компетентните органи съответната информация за максимално
допустимите маси в натоварено състояние, а "идентификационен номер на
превозно средство" (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозно
средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко
превозно средство.
В приложение І "Технически изисквания" на
Регламент № 19/2011, част А "Задължителна табела" са
регламентирани изискванията към задължителните табели: 1.) задължителната
табела се състои или от правоъгълна метална пластина или от правоъгълен
самозалепващ етикет, като металните табели трябва да бъдат закрепени с нитове,
а етикетите трябва да позволяват проверка на целостта, да бъдат защитени от
неправомерна манипулация, да не позволяват подправяне и да се самоунищожават
при опит за отстраняване; 2.) информацията, която трябва да съдържа:
наименование на производителя; целият номер на одобрението на типа на
превозното средство; идентификационният номер на превозното средство;
технически максимално допустимата маса в натоварено състояние; технически
максимално допустимата маса в съчленено състояние; технически максимално
допустимата маса на всяка от осите, изброени отпред назад, като височината на
шрифта на идентификационния номер трябва да не е по-малка от 4 мм., а
останалата информация – от 2 мм. Посочено изрично в т. 3. 1. "Ремаркета"
е, че "В случай на ремарке трябва да бъде посочена технически максимално
допустимата статична вертикална маса в точката на прикачване". В
допълнение на приложение І са дадени четири образеца на задължителна табела на
производителя, одобрени в съответните държави.
В нито едно от обследванията на автомобила, нито в
рамките на административното производство, нито в рамките на допуснатата в
съдебното производство СТЕ, са открити данни намерените, върху обозначените от
производителя места, полимерни стикери да са с нарушена цялост или да са били
подложени на някакви неправомерни манипулации.
Тълкувайки разпоредбата на чл.2 т.1 и 2 на Регламент
№19/2011, и при положение, че набитият върху рамата на автомобила VIN номер не
може да бъде разчетен, поради корозия, съдът намира, че следва да се приеме, че
идентификационния номер на автомобила, поставен от производителя е този посочен
върху полимерните стикери.
Забраната за регистрация се
отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от
производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които
той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щампован. Неслучайно
производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая на полимерните стикери под предното
панорамно стъкло и върху лявата колонка на вратата) и да се
отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга
умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона – да
се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер.
В случаят
липсват данни товарния автомобил да е обявен за издирване, данните по
документите за регистрация съвпадат с установените при физическата проверка на
автомобила (с изключение на щампования номер, заличен от корозия. Всичко
посочено води до извод, че идентификацията на превозното средство е установима.
При тези
фактически данни изводът на ответника, че "е констатирана невъзможност да бъде установен поставения от
производителя автентичен идентификационен номер" не е съответен на
доказателствата и поради това е неправилен.
В същия смисъл е и константната практика на ВАС: Решение
№ 10111 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2019 г., VII о., докладчик
съдията Полина Богданова; Решение 7346 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15468/2018 г.,
VII о., докладчик съдията В. А.; Решение № 10619 от 31.07.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 2884/2020 г., VII о., докладчик председателят С. Я.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173,
ал.3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 819з-120/23.07.2021 г., на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна,
с която е отказано извършване промяна на регистрацията на товарен автомобил
„Форд Транзит Конект 230“, с регистрационен номер ***, рама № WF0UXXTTPU4R06516
(по СРМПС), собственост на И.Т.Г..
ИЗПРАЩА на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Варна преписката за произнасяне съгласно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението, пред
ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: