№ 7107
гр. ......., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110154367 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени от „В..............” ООД – гр. ....... обективно съединени
осъдителни искове срещу „М..........“ ЕООД за заплащане на сумата 2886,42 лв. за доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в периода от 19.11.2018г. до
19.04.2021г. по партида с абонатен № 5051515 за имот на адрес: с. ....., общ. ......., обл. .......,
......., ул. „.......“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане; сумата 357,03 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла
в периода от 19.12.2018г. до 30.08.2021г. Претендира и присъждане на разноските за
производството.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за доставена и потребена питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г. и са общо достъпни до интернет страницата на ищцовото дружество, са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника питейна вода,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води е длъжен да заплаща дължимата цена ежемесечно след изтичане на периода,
за който е доставена и потребена вода.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор.
Впоследствие с молби от 10.11.2022г. и от 02.05.2023г. ответникът заявява, че е
заплатил изцяло задълженията си към ищцовото дружество, като представя писмени
1
доказателства в подкрепа на твърдението си за извършено плащане на сума в общ размер от
3577,83 лв., като плащането не се оспорва от ищеца.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК услуги възниква и по
силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв предмет.
Ответникът е оспорил вземанията единствено с възражение за плащането им.
Предвид липсата на оспорване от страна на ответника на наличието на облигационно
правооотношение между страните и с оглед доказателствата за извънпроцесуалното му
поведение, съдът прави извод, че между страните е налице договор за доставка на ВиК
услуги при публично известни общи условия. Следователно, ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот.
По делото не се оспорва количеството доставени ВиК услуги в процесния имот,
както и че цената за същите възлиза в посочения в исковата молба размер. Не се оспорва и
че ответника е в забава в плащането.
При постановяване на настоящото решение съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.
3 ГПК следва да вземе предвид осъщественото в хода на процеса плащане от ответната
страна на сумата от общо 3577,83 лв.
Съгласно указанията в ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, при
плащане, достатъчно да погаси някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е
заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него –
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е, че ответника има следните парични задължения, предмет на исковата
молба, които той и не оспорва да дължи, а именно главница за цена на доставена, отведена и
пречистена вода в размер на 2886,42 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 357,03 лв.,
както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 20.09.20201г. до датата на всяко едно плащане - последното на 28.04.2023г., в размер на
общо 295,48 лв., определени от съда по реда на чл. 162 ГПК, или общо парично задължение
в размер на 3538,93 лв. към 28.04.2023 г.
Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се
налага извод, че с извършените плащания са погасени изцяло претендираните вземания за
2
главница, лихва за забава и законни лихви. Следва да бъде отбелязано, че за съдебните
разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
само когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.
Доколкото обаче в случая ответника е извършил плащане на сума в общ размер 3577,83 лв.,
т.е в размер по-голям от стойността на всички претендирани главници и лихви – 3538,93 лв.,
следва да се приеме, че с плащането им са погасени и част от направените от ищеца
разноски за платена държавна такса в размер на 38,90 лв.
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
Относно отговорността за разноските:
Ищецът установява разноски в размер на 429,74 лв., от които 129,74 лв. заплатена
държавна такса и 300 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове поради погасяването им чрез
плащане в хода на процеса, ответникът дължи претендираните от ищеца разноски за
остатъка от непогасената държавна такса /90,84 лв./ и адв. Възнаграждение /300 лв./,
доколкото същият е станал повод за завеждане на исковете – плащането е след подаване на
исковата молба, като в този случай хипотезата на 78, ал. 2 ГПК е неприложима.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В..............” ООД – гр. ......., ЕИК ..., със съдебен адрес
гр. ......., ул. „...“ 1 ет. Оф.№ 13В – чрез адв. М...., обективно съединени осъдителни искове
срещу „М..........“ ЕООД, ЕИК ..... със съдебен адрес гр. ......., бул. „....“ № 86, ет. 1, офис 4 –
чрез адв. Б., за заплащане на сумата 2886,42 лв. за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води в периода от 19.11.2018г. до 19.04.2021г. по партида с
абонатен № 5051515 за имот на адрес: с. ....., общ. ......., обл. ......., ......., ул. „.......“, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда 20.09.2021г. до окончателното
плащане – 28.04.2023г.; сумата 357,03 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла
в периода от 19.12.2018г. до 30.08.2021г., като погасени чрез плащане входа на процеса.
ОСЪЖДА „М..........“ ЕООД, ЕИК ..........., да заплати на „В..............” ООД – гр. .......,
ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 390,84
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3