№ 263
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101681 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е образувано по искове на ИВ. В. М., ЕГН**********, с
адрес град Варна, ж.к. ********** ап.1, Х.В. Тачева, ЕГН**********, с адрес
град Варна, у********** ********** бл.ЗЗ вх.Г ет.4 ап.11, и М**********
Т********** М., ЕГН**********, с адрес град Варна кв.**********
ул.М**********№ 15, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че отв.
С. ВЛ. М., ЕГН**********, от гр. Варна, м. **********, ул. „1**********та“,
№8, не е собственик на следните недвижими имоти:
- 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.1 по КК и КР
на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК
гр. Варна, Вилна зона, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.метра, състояща се от
полуподземен етаж с площ 83,05 кв.метра, първи жилищен етаж с площ от
92,13 кв.метра и втори жилищен етаж с площ от 79,07 кв.метра, построен в
ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на град Варна, Вилна зона,
находящ се ул. „1**********та“, №8, при граници на поземления имот: от
север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ
№10135.2564.557 и от запад - общинска улица;
- 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.2 по КК и КР
на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК
гр. Варна, Вилна зона, съставляващ Гараж със застроена площ от 23.00кв.
метра, построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на гр. Варна,
Вилна зона, находящ се ул. „1**********та“, №8, при граници на терена: от
север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ
№10135.2564.557 и от запад - общинска улица,
по твърдения за право на собственост на ищците върху спорните сгради
в съотношение по 1/4 ид. част за всяка от първите две ищци и 2/4 ид. части за
1
третата ищца.
В срока по чл.211 ГПК са предявени и приети за разглеждане
насрещни искове от С. ВЛ. М., ЕГН**********, с правно основание чл.109
ЗС, за осъждането на ИВ. В. М., ЕГН**********, Х.В. Тачева,
ЕГН**********, и М********** Т********** М., ЕГН**********, да
премахнат самостоятелните постройки с идентификатори
№10135.2564.1828.1 и №10135.2564.1828.2, изградени в ПИ с идентификатор
№10135.2564.1828, индивидуализирани по-горе, по твърдения за собственост
само у С.М. върху поземления имот и доводи за незаконност на постройките,
които й пречат да упражнява собствеността си върху терена.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че са съсобственици, при квоти по 1/4 ид. част за всяка
от първите две ищци и 2/4 ид. части за третата ищца, по отношение на
процесните самостоятелни сгради №1828.1 (вилна сграда) и №1828.2 (гараж),
в гр.Варна, м.**********, ул. „1**********та“, №8, като собствеността им
произтича от следните обстоятелства:
По силата на НА №199/07.02.1983г. том 1, нот. д. № 415/1983г. дядото
на първите две ищци Х. В. Х. дарил на бащата на първите две от тях В.Х.В по
време на брака му с третата от тях, 700кв. м. ид. части от поземлен имот, в гр.
Варна, Вилна зона, к. „Дружба“. След това било издадено разрешение
№119/04.05.1984г. за строеж на вилна сграда с гараж на името на В.В., който
на осн. чл.58 ЗТСУ (отм.) придибил и правото на строеж в съсобствения
терен. И тъй като строежът бил извършен по време на брака на В.В. и
М********** В. (сега М.) сградата била придобита от съпрузите в режим на
СИО. Което било и констатирано с КНА №7/02.04.1996г., том 4, н.д.
№2581/1996г.
По силата на НА №11/22.01.2003г., том 1, н.д. №8/2003г. В.В. дарил
обратно на баща си по-рано дарените му ид. части от дворното място, но без
вече построената в същото място сграда, при което родителте на В. станали
единствени собственици на терена, без жилищната сграда и гаража. Бракът на
В.В. и М********** В. (сега М.) бил прекратен с решение по гр. дело
№1670/2004г на ВРС, след което съсобствеността станала обикновена дялова
между бившите съпрузи при равни квоти.
През 2008г. бившата съпруга М********** В. (М.) предявила иск за
делба на постройките, по който било образувано гр. дело №318/2008г. на
ВРС. С влязло в сила решение по първата фаза сградите били допуснати до
делба между бившите съпрузи В.и при равни квоти, като родителите на В.В.,
също страни по първата фаза, били изключени от делбата на сградите, защото
те имали права само върху терена. Решението се твърди, че обвързва и всички
правоприемници на страните по първата фаза на делбата.
С удостоверение №12/19.03.2012г. на Главния архитект на р-н
Приморски било констатирано, че вилната сграда отговаря на изискванията за
търпимост, а със Заповед №3/13.01.2014г. на същия орган били внесени само
2
корекции по отношение на част от данните на строежа. С тези документи
било потвърдено, че постройката е обект на собственост, който не подлежи на
премахване.
На 09.02.2018г. бащата на първите две ищци В.В. починал и оставил
именно тях за законни наследници. От този момент те придобили всяка по 1/4
ид. част от сградите, а другата половина била на М********** В..
С договори от 05.04.2018г. и от 17.04.2018г. дядото на първите две
ищци Х. Х. и съпругата му И. Х. продали на В.Г.В. по ½ част от земята,
конкретно с втората сделка – тази част от земята, върху която била изградена
вилната сграда. Към 2018г. В.В. е бил в брак с М.В., поради което двамата
придобили права върху терена в СИО, но без постройките върху него.
През 2018г. сегашните ищци предявили иск по чл.108 ЗС срещу бабата
и дядото на първите две - Х. Х. и И. Х., за предаване на владението въхру
процесните вилна сграда и гараж към нея. С влязло в сила решение по гр.д.
№1606/2018г. на ВОС Х. и И. Х.и били осъдени да предадат на ищците
владението върху постройките, поради липса на права върху тях. Което
потвърждавало правата на Х.и само върху земята, които права през
м.04.2018г. те продали на В. и М.В..
Независимо от горното с КНА №152/11.07.2019г., том 3, н.д.
№476/2019г. В. и М.В. били признати за собственици на ½ ид. ч. от спорните
вилна сграда и гараж до нея. А с НА №19/26.07.2019г., том 4, н.д. №536/2019г
В. и М.В. дарили на дъщеря си и ответница по делото С.М. собствеността
върху ½ ид. ч. от жилищната постройка и гаража.
С оглед на всичко гореизложено и без да оспорват правата на С.М.
върху целия поземлен имот, ищците считат, че М. няма как да има права
върху сградите, защото праводателите й не са били собтвеници на правата
върху сградите, нито към 2019г., нито изобщо някога. Само ищците са
собственици на сградите по наследяване и упражнено право на строеж, като
това било установено и със СПН по двете посочени дела (делба и чл.108 ЗС).
Поради това молят за отричане правата на ответницата върху сградите и
за присъждане на съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните по отношение на постройките, при липса на спор между страните за
правата на ответницата върху терена. Не оспорва и че първите две ищци са
единствените наследници на В.Х.В поч. на 09.02.2018г., а третата ищца е
бившата му съпруга, с прекратен брак през 2004г.Признават още, че през
1983г. Х. Х. е дарил на сина си В.В. 700кв. м. от исковия терен, както и че на
В.В. било издадено разрешение №119/04.05.1984г. за строеж на вилна сграда
с гараж, при действието на ЗТСУ (отм.).
Исковете обаче счита за неоснователни, като въвежда следните нейни
твърдения: Издаденият КНА №7/02.04.1996г., том 4, н.д. №2581/1996г., в
3
частта относно М********** В. (сега М.) е установявал несъществуващи
права, тъй като строителството било завършено при съсобственост на терена
между В.В. и родителите му Х. и И. Х.и, с оглед на което и по приращение
сградата била придобита от съсобствениците на терена сред които
М********** В. не била. При строежа освен това били налице значителни
отклонения от разрешението и ахритектурните книжа. След това с договора
по НА №11/22.01.2003г., том 1, н.д. №8/2003г. В.В. дарил обратно на баща си
по-рано дарените му ид. части от дворното място, но ведно с построената
сграта, доколкото тя не била изключена изрично и доколкото не е оспорила
съпругата сделката.
С договор от 05.04.2018г. Х. и И. П. продали на В.В. ½ ид. част от
исковия терен, а другата ½ ид. част от земята Х. и И. П. продали на В.В. с
договор от 17.05.2018г., като тази част от земята била застроената със
спорните сгради. И тъй като отново те не са били изрично изключени
следвало да се приеме, че на 17.05.2018г. Х. и И. П. продали на В.В. и
собствеността върху ½ част от сградите, придобити от В. и М.В. в СИО, с
оглед брака им към този момент. Така издаденият на В. КНА
№152/11.07.2019г., том 3, н.д. №476/2019г. отразявал реалните им права и
върху ½ ид. част от постройките, които права те валидно дарили на дъщеря си
С.М. на 26.07.2019г.
Евентуално се сочи придобивна давност за спорната ½ част от
сградите, с присъединяване владението на сем. В. и сем. Х.и от 2003г. до
2013г. и до 2018г., а от 26.07.2019г. до исковата молба – лично от
ответницата.
Ответницата моли за установяване на правата й отхвърляне на исковете
по чл.124, ал.1 ГПК за спорната ½ чат от жилищния имот и гаража до него.
Насрещните искове по чл.109 ЗС основава на твърденията, че С.М. е
едноличен собственик на ПИ №1828 в гр. Варна, Вилна зона, въз основа на
договор за дарение, отразен в НА №191/18.07.2019г., за което няма спор
между страните по делото. Намиращите се в имота процесни вилна сграда с
гараж до нея обаче се незаконни, построени без отстъпено право на строеж от
собствениците на терена. Наистина било издадено разрешение за строеж, но
построеното на практика било в съществено отклонение от разрешението, от
архитектурния проект и от действащите към този момент допустими норми.
По тези причини строежът бил незаконен, а удостоверението за търпимостта
му от 19.03.2012г. съдържало неверни данни за сградата и не доказвало
търпимост, за която от значение били устройствените правила. И тъй като
сградите пречат на ответницата да упражнява правата си върху терена, в т.ч.
инвестиционните й намерения, претендира премахването им от ищците, в
случай че се уважат начално предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК.
С отговор в срока по чл.131 ГПК началните ищци оспорват
насрещните искове по чл.109 от ЗС с аргументи, аналогични на тези в
исковата молба, при поставени акценти върху СПН на решенията за делбата и
по чл.108 ЗС. Считат построеното за законно, съответно на устройствените
4
правила и разрешението за строеж, като евентуални отклонения считат за
незначителни, поради което и построеното няма как да подлежи на
премахване. Отделно за процесния гараж категорично липсвали каквито и да
било отклонения от предвиденото.
С оглед отговора на С.М. първоначалните ищци също се позовават
евентуално на изтекла придобивна давност от 2003г. и досега, при
присъединяване и на владението на бащата и бившия съпруг В.В. от 2003г. до
2018г.
Молят за уважаване на главните искове, евентуално за отхвърлянето на
насрещно предявените такива, както и за разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а
именно:извършен въз основа на надлежно разрешение строеж на сградите
през време на брака на В.В. и М********** В. (сега М.), върху съсобствения
на В. и родителите му терен; придобиването на сгратата от сем. В.и в СИО
след довършване на строежа, с оглед действалите нормативи; наличието на
съответствие на построеното с основните параметри на разрешителното; че
предмет на договора, описан в НА №11/22.01.2003г., са само части от земята,
а не и части от сградите; че строежът е правно търпим; обвързващата
страните по делото СПН на решенията по делбата от 2008г. и поиска по
чл.108 ЗС от 2018г.; евентуалното – явно, трайно и несмутено своително
владение на В.В. от 2003г. до 2018г., а след това и на ищците, върху
процесните ½ ид. части от сградите; и всички останали положителни
твърдения, на които ищците базират правата си на собственост върху
сградите; както и всичките твърдения чрез които оборват КНА на насрещната
по делото страна.
По насрещните искове следва да докажат още цялостно и законността
на строежа или обективните обстоятелства за неговата нормативна
търпимост.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителните твърдения, на които основава
възраженията си; в това число и относно противопоставимите си на ищеца
права на собственост върху спорния имот; в т.ч. и че спорните сгради са били
придобити, след като са били построени, не от В.В. и М********** В. (сега
М.), а от съсобствениците на земята В.В. и Х. и И. П., при равни квоти и по
приращение;че предмет на договора, по НА №11/22.01.2003г. са били и
съответните части от построените върху земята сгради; че предмет на
договора от 17.05.2018г. също са били и съответните части от построените
върху земята сгради, валидно прехвърлени от Х.и на В.; че така и издаденият
на В. КНА №152/11.07.2019г. отразява реалните им права и върху ½ ид. част
от постройките, които права те валидно дарили на дъщеря си С.М. на
26.07.2019г.; евентуалното – явно, трайно и несмутено своително владение, с
5
присъединяване на владението на сем. В. и сем. Х.и от 2003г. до 2018г., а от
26.07.2019г. до исковата молба и лично от ответницата, конкретно върху
спорните ½ ид. части от постройките;всички други положителни твърдения,
на които базира правата си; и всички твърдения чрез които оборва КНА на
насрещната по делото страна.
По насрещните искове следва да докажае пълно и главно правото си на
собственост върху целия терен и незаконността на построеното в него, респ.
същественото му отклонение от параметрите на разрешението, с последица
годност на обектите за премахване.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото :
че между страните има спор за материално право досежно ½ ч. от
постройките; че първите две ищци са единствените наследници на В.Х.В поч.
на 09.02.2018г., а третата ищца е бившата му съпруга, с прекратен брак през
2004г.; че през 1983г. Х. Х. е дарил на сина си В.В. 700кв. м. от исковия
терен; че на В.В. е било издадено разрешение №119/04.05.1984г. за строеж на
вилна сграда с гараж, при действието на ЗТСУ (отм.); че строежът е
приключил преди 1996г. по време на брака на В. В. с М********** В. (сега
М.); който е бил прекратен с решение по гр. д. №1670/2004г на ВРС; че към
2018г. В. и Мария Вадеви са били в брак; че отв. С.М. е едноличен собственик
на поземления имот, върху който са ситуирани и към момента спорните
сгради.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Следва да се изискат сочените от ищците гр. дело №318/2008г. на ВРС
и гр. дело №1606/2018г. на ВОС – за послужване и прилагане по делото.
Данни за брака на В. и Мария Вадеви не се налагат поради липсата на
спор по правоотношението.
Справка от СГКК-Варна за историята на поземления имот не се налага с
оглед липсата на спор по индивидуализацията му и по правата върху него.
Замолената информация от д-я Местни данъци при общ. Варна следва
да се изиска с оглед насрещните (евентуални) придобивни основания -
давност.
Произнасянето по молбата на ищците за един свидетел за това, че точно
те владеят исковите сгради, следва да се отложи до о.с.з. и до уточняването на
предмета на искането и относимостта му за спора.
Произнасянето по молбата на ищците за това „съдът да прецени дали му
е необходимо провеждането на СТЕ и в чия тежест“ следва да се отложи до
о.с.з. и до уточняването на предмета на искането и относимостта му за спора.
Искания от ответницата, освен за приемане на писмени доказателства,
не се констатират от съда.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
6
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 10.03.2022г. от
10.20ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците за изискване на
данни за брака на В. и Мария Вадеви.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците за изискване на
справка от СГКК-Варна за историята на исковия поземления имот.
* ДА СЕ ИЗИСКАТ от ВРС и от ВОС гр. дело №318/2008г. на ВРС и
гр. дело №1606/2018г. на ВОС за послужване и прилагане по делото.
* ДА СЕ ИЗИСКА от Община Варна, д-я Местни данъци, замолената
още с исковата молба (л.6 от началното дело) информация, на осн. чл.186
ГПК.
* ОТЛАГА произнасянето по молбата на ищците за „допускане на
един свидетел за това, че те владеят исковите сгради“ – до о.с.з. и до
уточняване на предмета на искането и относимостта му за спора от ищците.
* ОТЛАГА произнасянето по молбата на ищците за това „съдът да
прецени дали е необходимо провеждането на СТЕ и в чия тежест“ – до о.с.з. и
уточняване на предмета на искането и относимостта му за спора от ищците.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
7
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8