Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 06. 08. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юли през двехиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 687 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Ц.В.К.
*** против О.П. В молбата се твърди, че на 22. 02.
2019 год. около 18. 45 часа, ищецът, прибирайки се от работа- от ***, находяща се в ***, се е е придвижвал
по тротоара на *** по посока *** от страната на магазин „***“. Твърди се, че е било тъмно и
студено, а времето е било дъждовно.
Твърди се, че в този участък няма поставена нито една улична лампа. Твърди се,
че ищецът се е движел с ускорена крачка с ръце в джобовете, когато изведнъж
пропаднал в бетонна дупка, доста широка, почти като тротоарното платно. Твърди
се, че при падането си ищецът си е ударил скулата на лицето и коляното. Твърди се, че на ищеца са му били
необходими около няколко минути, за да осъзнае случилото се, след което трудно
той е излязъл от там, продължил е да се движи леко и се е прибрал до дома си
накуцвайки. Твърди се, че вследствие на удара на следващия ден ищецът е получил
оток в коляното, ходенето му е било затруднено и се е наложило последният да
посети спешен ортопедичен кабинет в ***. Твърди се, че
ищецът веднага е бил насочен за рентгенография, при което се е установило, че
последният няма счупване на крака. Твърди се, че коляното на ищеца е било с
голям оток, с хематом и охлузвания като движенията на пострадалия ищец са били
силно ограничени и много болезнени. Твърди се, че на същия ден- 23. 02. 2019 год.
около 15. 30 часа ищецът е посетил кабинет по съдебна медицина, при което
посещение му е бил извършен преглед от *** С. К., издадено му е удостоверение
за нанесените увреждания по тялото вследствие на падането в шахтата, които се
изразяват в следното: оток и охлузване по лява скула, кръвонасядане по левия
лакът, охлузване, оток и ограничени движения в областта на дясна колянна става.
Твърди се, че уврежданията са в резултат на тъпа травма, може да са получени по
начин и време, както се съобщава, по наличните данни са довели до разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота. Твърди се, че посочените увреждания
са причинили на ищеца болка, страдания и стрес, същият е бил трудно подвижен в
продължение на около месец и половина като това негово състояние е било
свързано с редица неудобства. Твърди се, че от 25. 02. 2019 год. до 05. 04. 2019
год. ищецът е бил в отпуск по болест е не е можел да извършва трудова дейност.
Твърди се, че страданията на ищеца са продължили около месец и половина, тъй
като травмата в коляното му е ограничавала движенията му и при всяко движение-
активно или пасивно ищецът е изпитвал остри болки. Твърди се, че инцидентът се
е отразил и на душевното равновесие на ищеца, тъй като две- три нощи след
настъпилия инцидент ищецът не е можел да спи нормално поради болки, чувствал се
е напрегнат и раздразнен през деня, изпитвал е и неудобство от инцидента, който
за ищеца е бил позорен и унизителен. Твърди се, че вследствие на това ищецът е
избягвал срещите с приятели и близки и се е изолирал. Твърди се, че и към
настоящия момент ищецът изпитва страх да се излиза и да се прибира в тъмната
част на денонощието в района, където е получил травмата. Твърди се, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на ответната О.П. да
упражни задълженията си по осигуряване на условия за непрекъснато безопасно и удобно движение
целогодишно по тротоарната част на ***. „***“. Твърди се, че съгласно чл. 30
ал. 4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община. В заключение ищецът моли съда да осъди ответната община
да му заплати сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди- преживени болки и страдания вследствие на
падането на ищеца в шахта на тротоара на *** в гр. П., ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
О.П. чрез своя процесуален
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе
предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Твърденията на ищеца Ц.В.К.,
че вечерта на 22. 02. 2019 год., прибирайки се от работа, е попаднал в
необезопасена шахта на тротоара на ***. „***“, посока ***, и е претърпял
определени неимуществени вреди се потвърждават от събраните в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателства. По делото е приложено искане/ назначение
за образна диагностика, издадено на 23. 02. 2019 год. от ***, ***в спешен
ортопедичен кабинет, за изследване на колянна става- фас и профил- на ищеца. Видно
от резултата от образното изследване от същата дата е, че липсват
рентгенологично доловими травматични костни увреди на дясната колянна става на
ищеца. Приложено е и съдебномедицинско удостоверение от същата дата, издадено
от ***С. К., ***на *** при *** гр. П., от което се установява, че при прегледа
на ищеца са се установили оток и охлузване по лявата скула, кръвонасядане по
левия лакът, охлузване, оток и ограничени движения в областта на дясната
колянна става. В удостоверението е отразено, че уврежданията са резултат на
тъпа травма и може да са получени по начин и време, както се съобщава, като са
довели до разстройство на здравето на ищеца, временно и неопасно за живота.
Подобни са изводите и в анамнезата от 25.
02. 2019 год., изготвена от ***К.Х., в която е посочено, че дясното коляно на
ищеца е с оток, хематом и охлузвания, с ограничени и силно болезнени движения. Вследствие
на това на ищеца е бил издаден болничен лист за домашно- амбулаторен режим на
лечение до 06. 03. 2019 год. Видно е, че при последващия преглед на ищеца в
кабинет по ортопедия и травматология на 07. 03. 2019 год. не е констатирана
промяна в обективното състояние на дясната колянна става: посочено е, че същата
е оточна и все още леко болезнена, като ограничени и болезнени са активните и
пасивните движения в нея. Поради това с нов болничен лист отпускът на ищеца е
бил удължен до 05. 04. 2019 год. От заключението на назначената съдебно-
медицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента от 22. 02. 2019
год. на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: тежка контузия
/натъртване/ на дясната колянна става; оток и охлузване на лява скула и
кръвонасядане на лявата лакътна става. Отразено е, че уврежданията са резултат
от тъпи травми, като механизмът на причиняване на тези увреждания по техния вид
и локализация добре може да бъде обяснен с обстановката „падане в дупка“, както
съобщава пострадалия. Вещото лице е посочило, оздравителният процес е продължил
около месец и половина, като през този период от време ищецът е търпял болки и
страдания, значително силни през първите 2 и половина- 3 седмици, след което
тяхната интензивност е намаляла и няма данни за остатъчни явления. От
показанията на разпитания свидетел И.Х. се установява, че той е човекът, на
когото ищецът първо се е обадил след инцидента на 22. 02. 2019 год. Свидетелят
посочва, че още същата вечер след обаждането е отишъл да види местонахождението
на необезопасената шахта, която била дълбока около метър и нещо. Свидетелят
твърди, че ищецът видимо не бил добре- имал охлузвания под окото, накуцвал,
било му отекло коляното, изпитвал силни болки при движения. В показанията на
свидетеля се съдържат сведения и относно психическото и емоционалното състояние
на ищеца: същият станал затворен, не искал да излиза. Аналогични са и
показанията на втория разпитан свидетел- Р.Х., който посочва, че след инцидента
ищецът бил унил, умърлушен, без настроение, не искал да излиза и да контактува
с приятели. За изясняване на
обстоятелствата по делото от националния институт по метеорология и хидрология-
филиал П. е изискана справка какво е било времето на процесната дата- 22. 02.
2019 год. В получената справка е отразено, че на този ден в гр. П. в часовете
преди обяд облачността бързо се е увеличила до значителна, в 12. 20 часа е
започнал валеж от дъжд, който в 19. 40 часа е преминал в сняг. В табличен вид е
посочена промяната във видимостта вследствие променящите се атмосферни условия.
От заключението на назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че
местонахождението на процесната шахта е в гр. П., на левия тротоар на *** в
посока от ***. „***“ към ул. „***“, между четвърти и пети стълб на
тролейбусната мрежа. Вещото лице е посочило, че процесната шахта съществува и
към момента на огледа, но същата е бетонирана и е с размери 1/ 1 м. Както в
заключението, така и в обясненията си пред съда вещото лице е посочило, че при
проследяване на сателитните снимки за ***в Google.earth се установява, че към м.
февруари 2019 год. процесната шахта е била отворена и необезопасена, а към м.
октомври 2019 год. същата вече е била бетонирана. Вещото лице е изследвало и
каква е осветеността и видимостта в района на шахтата, като е посочило, че
осветлението е по- интензивно върху пътните платна и по- разсеяно към
тротоарите, поради което при движение в тъмната част на деня и при лошо време
шахтата може и да не се забележи от пешеходците.
При така изложените
обстоятелства се налага следните правни изводи:
Претенцията на ищеца Ц.В.К. намира своята правна
квалификация в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. От съдържанието на
тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т. е. отговорността по чл. 49 от ЗДД
е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия, като тя е
различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на виновно
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. За да бъде ангажирана отговорността по този текст следва
да бъде установено наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод извършване на възложената му работа- чрез действия, които пряко
съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата; наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД- деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина. Тук е мястото да
се отбележи разликата между разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД- в първия
случай отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на този,
който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД
настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е въздействано
върху тази вещ по начин да се използват нейните особености, водещи до
увреждането. В тази насока са и дадените задължителни указания по приложението
на закона- Постановление № 4/ 1975 год., ППВС, според т. 3 от което, когато при ползване на дадена вещ са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл. 45
или чл. 49 от ЗЗД,
а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността е по чл. 50 от ЗЗД,
т.е. основната разлика между отговорността по двата текста е в това вещта, от
която са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена- при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД,
а при такава възможност-
по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД. В настоящия случай безспорно се установи, че процесната улица- ***. „***“-
е собственост на О.П. по силата на чл. 2 ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост
във вр. с §7 ал. 1 т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
местното самоуправление и местната администрация. Нормата на чл. 11 ал. 1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска
собственост се управляват в интерес на населението на общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. Следователно поддръжката
на процесната улица, в това
число поставянето на сигнализация за необезопасена шахта на тротоара, е в тежест на ответната община, но нейните служители не са положили необходимата грижа. С оглед на
гореизложеното съдът приема за безспорно установено наличието на определено увреждане,
което е последица от бездействието на ответната община и неизпълнението на
страна на последната на законово вменените й задължения да поддържа улиците-
нейна собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Релевантен
за размера на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното
решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на пострадалия. При съобразяване особеностите
на конкретния случай, вида
на нанесените физически увреждания, продължителността на периода на
възстановяване от същите, както и претърпените негативни психически преживявания и стрес, които не са преодолени и понастоящем,
съдът счита, че на ищеца Ц.В.К. следва да се определи обезщетение в размер на 2 500
лв. За
разликата до претендираните 4 000 лв. предявеният иск
за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото претърпените от ищеца
неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата
на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането
/22. 02. 2019 год./ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 593, 75 лв. съобразно уважената част
от иска.
По тези съображения П.ският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***,
представлявана от ***, да заплати на Ц.В.К. ***, ЕГН **********, сумата от 2 500, 00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на злополука от 22. 02. 2019 год.
/падане в необозначена и необезопасена шахта на ***в гр. П./, ведно със
законната лихва, считано от 22. 02. 2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 4 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***,
представлявана от ***, да заплати на Ц.В.К. ***, ЕГН **********, сумата от 593, 75 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред П.ския окръжен
съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: