РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Чепеларе, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100115 по описа за 2023 година
Делото е образувано по постъпила искова молба от С. Д. Х. с ЕГН **********, с адрес
гр.А., ул. „****“ №**, ет.**, действаща чрез адв.А. П., срещу Е. Д. К. с ЕГН **********, с адрес:
с.Н., ул. „****“ №**, с която се иска да бъде разпределен начина на ползване на незастроено
дворно място, представляващо УПИ ** – *** в кв.** по плана на с.Х., като част от същото бъде
отредено за общо ползване, с цел осигуряване достъп на ищцата до жилищната сграда и навеса,
както и възможност за саниране и поддръжка на сградата и общите й части; да се разпредели
начина на ползване на навес, построен на нивото на терена до източната фасада на сградата при
квоти 1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид. част за ответника. Предявен е и негаторен иск по чл.109 ЗС, с
който се иска да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ищцата да упражнява правото си на свободен достъп до входна врата на стълбищна
клетка към жилищна сграда с оглед достъпа до тавана и да предаде ключ от вратата.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявените искове се свеждат до
следното: Твърди, че е собственик на първи жилищен етаж в сграда, означена като „***“,
построена в УПИ ** – ** в кв.** по плана на с.Х., със застроена площ на жилището 66,70 кв.м.,
ведно с ½ ид.ч. от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата, по силата на
договор за дарение, за което е съставен нотариален акт №196, том 1, дело № 191/05.05.2022 год. по
описа на Службата по вписванията – гр.Чепеларе. Собственик на вторият жилищен етаж в същата
сграда със застроена площ 63,70 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от
общите части на сградата е ответника, която притежава и цялото дворно място върху което е
построена жилищната сграда, представляващо УПИ ** – ** в кв.** по плана на с.Х..
Твърди, че жилищната сграда е построена от праводателите на страните, а именно Г. С. П.
и Г. А. Т. /Г. А. К./ по време на брака им, върху имот, който бил индивидуална собственост на Г. А.
Т.. През 19** год. брака между Г. С. П. и Г. А. Т. бил прекратен, а впоследствие с протоколно
определение по гр. дело № 6/1983 год. е одобрена спогодба, по силата на която първия жилищен
етаж от построената двуетажна сграда, ведно с ½ ид.ч. от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от
общите части на сградата е останал собственост на Г. С. П., а вторият жилищен етаж ведно с ½
ид.ч. от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата е останал собственост на Г.
1
А. Т.. Още от построяването на сградата двата жилищни етажи били със самостоятелни входове,
като стълбищната клетка за втория етаж и тавана била една. На нивото на първия етаж, откъм
източната страна на сградата П. и Т., построили и навес, състоящ се от два склада, съответно
североизточното - за първия етаж и югоизточното - за втория етаж. Тези складове не били предмет
на делбата по гр. д. № 6/1983г на ЧРС, тъй като навесът не бил заснет в плана на селото,
праводателите никога не са спорели относно принадлежността на тези два склада към съответните
етажи. Същите не представляват самостоятелни обекти в сграда по смисъла на ЗУТ, а имат
прилежащ, обслужващ характер към жилищата.
Твърди, че след като придобила имота започнала да довършва жилището и прилежащото
складово помещение, като пуснала водопровод до него и го посипала с фракция. Установила, че на
нивото на първия етаж има поставена врата от праводателката на ответницата, която врата е
заключена и по този начин е възпрепятстван достъпа до стълбищната клетка за тавана на сградата
и общите части, тъй като нямало друг начин да стигне до тавана, освен по тази стълбищна клетка.
През месец ноември 2022 г. ищцата получила нотариална покана от ответницата, с която й било
указано да си отвори нова дворна врата, да не преминава през дворното място, да не извършва
СМР в складовото помещение и жилището. В отговор на поканата, ищцата поискала да й бъде
осигурен безпрепятствен достъп до тавана на сградата, да й бъде предаден ключ от входната врата
за стълбищната клетка, ответницата да почисти от боклуци общите части на сградата и площта
около нея, и да й осигури възможност да санира фасадата на своя етаж. До настоящият момент
ответницата отказвала да осигури достъп до тавана на сграда, отказва да почисти боклуците в
общите части на сградата, както и не дава възможност на ищцата да ползва безпрепятствено терена
около сграда, с цел санирането й. Твърди, че страните не могат да постигнат съгласие относно
разпределение начина на ползване на дворното място и с оглед връчената нотариална покана - и по
отношение на навеса, построен на нивото на терена до източната фасада на сградата, обосновава
правния си интерес от подаване на исковата молба.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
е депозирал писмен отговор, с който се оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Не
оспорва твърденията относно правото на собственост на първия и втория жилищен етаж от
сградата и дворното място. Твърди, че по никакъв начин нито праводателите на ищцата, нито
самата тя не са били възпрепятствани да имат достъп до първия жилищен етаж. Ползването на
притежаваното от ищцата жилище по предназначение действително включва и достъп до
външните стени на сградата като общи части с оглед необходимостта от извършване на ремонти,
събиране на паднали предмети и др., но целта на закона при разделна собственост на земята и
етажи от постройката върху нея е да се защити и възможността за ползване на земята от нейния
собственик. Ползването, в случая от ищцата, на земята, не може да бъде неограничено,
безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на
правото на собственика на земята да я ползва. Освен това законът определя, че ползването на
чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на етажа пространство, което се
осъществява по предвидения в ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи.
Оспорва твърденията в исковата молба относно построения в имота навес, който се състоял
от два склада, както и представеното с исковата молба архитектурно заснемане, които не
отговаряли на действителното фактическо положение и на сегашното състояние на сградата, в тази
й част. На място нямало построени, изградени складове, няма оградни стени в краищата на т.н.
„складове” с врати в тях, няма и преградна стена между тях. Посоченото в архитектурното
заснемане като складове, в действителност представлява изградена бетонна плоча за достъп от
нивото на терена до втория жилищен етаж, която в другия си край - северния, е изградена
подпорна стена. Никъде в документите за собственост такъв навес със складове не фигурирал,
нямало издадено строително разрешение, нямало одобрени архитектурни проекти, нямало и
никакви строителни книжа за това, не било учредено и право на строеж на такъв навес. Твърди, че
в исковата молба е налице противоречие в твърденията на ищцата, като не ставало ясно дали се
твърди, че в имота има построен навес или че има построени складове. Оспорва твърдението на
ищцата, че е лишена от възможността да ползва безпрепятствено терена около сградата, с цел
санирането й. Оспорва и твърдението относно заключената врата на нивото на първия етаж, като
сочи, че тази врата е поставена още с построяването на сградата, като твърди, че същата е зазидана
2
с тухли от самата ищца. Това преграждане, зазиждане с тухли на вратата, водеща от жилището на
ищцата към тавана, по волята и желанието на самата ищца. Т.е. в случая ответника твърди, че не
той е ограничил достъпа на ответницата до тавана на сградата. Освен това, за да се стигне до
тавана на сградата, трябва да се влезе в жилището на ответника, през входната му врата, след
която е вратата за тавана. Т.е. в случая е недопустимо да се осигури достъп на ищцата до тавана на
сградата, чрез преминаване и право на достъп през жилището на ответника, като е недопустимо и
да се иска да предостави ключ от това жилище на ищцата, за да стигне до тавана. Моли поради
изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочените срещу него
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока за отговор на исковата молба от Е. Д. К. са предявени против С. Д. Х. негаторен
иск по чл.109 от ЗС, с който се иска да бъде осъдена С. Х. да преустанови неоснователните си
действия, с които й пречи да упражнява правото си на свободен достъп до избата на сградата, като
бъде осъдена да й осигури достъп до избата и да й предаде ключ от вратата на стълбищната клетка,
водеща към избата, и иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на избата в
гореописаната жилищна сграда, при квоти: 1/2 ид.ч. за Е. Д. К. и 1/2 ид.ч. за С. Д. Х.. В дадения от
съда срок за отстраняване на констатирани нередовности, ищцата по насрещната искова молба на
основание чл.232 от ГПК е оттеглила предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС. По това искане съдът не
се е произнесъл с нарочно определение за прекратяване на делото в тази му част, тъй като до
момента на размяната на книжа ищецът може да изменя, да оттегля или да се откаже от исковата
си претенция, за което съдът не дължи изрично произнасяне.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск, чрез пълномощника си, е
депозирала писмен отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция. Не оспорва
твърдението, че избата е обща част на сградата, до която се стига през врата от първия жилищен
етаж и през прозорец откъм дворното място. Твърди, че достъпа до избата през вратата от етажа е
много труден, защото височината е много малка и за да влезеш трябва силно да се наведеш или да
лазиш, а също така вътре няма електричество, поради които причини същата не се използва.
Твърди, че съгласно архитектурното заснемане на жилищната сграда, общата изба може да бъде
разделена на две половини, като вътрешното помещение да се използва от собственика на първия
етаж, а другото помещение да се ползва от собственика на втория етаж с достъп от дворното място
от страната на прозореца, на мястото на който може да се монтира входна врата. Твърди, че до
2022 год. първия етаж е бил неизползваем и е нямало монтирана врата към избата, която
впоследствие е поставена от Х., когато е ремонтирала жилището. Фактически в момента за да се
влезе в избата през вратата е необходимо да се влезе в жилището на Х.. Твърди, че никога не е
пречила на Е. К. да ползва избата, но досега такива претенции не е заявявала и в момента избата е
неизползваема. Заявява, че е съгласна с общи средства да преградят избата и да си разпределят
ползването, а и дори да не е преградена няма против да се ползва от К., като достъпът до нея се
осъществява чрез поставяне на врата на мястото на съществуващия прозорец.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.А. П., която поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от адв.К. Т., който оспорва исковете като неоснователни.
Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 05.03.2024 год. страните са постигнали
спогодба по отношение на предявения главен иск по чл.109 ЗС и насрещния иск по чл.109 ЗС,
която е одобрена от съда по реда на чл.234 ГПК и производството по делото е частично прекратено
по отношение на тези искови претенции.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят, че двуетажната жилищна сграда, означена на плана като
„**“, находяща се в УПИ ** – ** в кв.** по плана на с.Х. е построена от праводателите на
страните, а именно Г. С. П. и Г. А. Т. /Г. А. К./ по време на брака им, върху имот, който бил
индивидуална собственост на Г. А. Т.. През 19** год. брака между Г. С. П. и Г. А. Т. бил
прекратен, а впоследствие с протоколно определение по гр. дело № 6/1983 год. е одобрена
3
спогодба, по силата на която първия жилищен етаж от построената двуетажна сграда, ведно с ½
ид.ч. от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата е останал собственост на Г.
С. П., а вторият жилищен етаж ведно с ½ ид.ч. от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите
части на сградата е останал собственост на Г. А. Т..
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че на 18.08.2003 год. Г.
С. П. починал, като оставил свои законни наследници И. Г. С. и С. Г. П., които по силата на
наследственото правоприемство придобили собствеността върху първия жилищен етаж от
построената двуетажна сграда, ведно с ½ ид.ч. от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите
части на сградата. От приложеното по делото заверено копие на нотариален акт №74, том I, рег.
№583, дело №74/05.05.2022 год. по описа на Нотариус В. Е. с рег.№**, с район на действие – РС –
Чепеларе е видно, че И. Г. С. и С. Г. П. са дарили посочения първи жилищен етаж ведно с ½ ид.ч.
от избата, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата на ищцата С. Д. Х. (дъщеря на
първия и племенница на втория дарител).
На 30.08.2021 год. Г. А. К. продала на дъщеря си – ответницата Е. К. втория жилищен етаж
от сградата ведно с ½ ид.ч. от избата, ½ ид. част от тавана и ½ ид. част от общите части на
сградата, за което е съставен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №102, том
I, рег. №973, дело №104/2021 год. по описа на Нотариус В. Е. – рег.№**, а на 29.04.2024 год. Г. А.
К. продала на дъщеря си – ответницата Е. К. и поземлен имот №**, за който е отреден УПИ ** - **
в кв.** по плана на с.Х. с площ 524 кв.м., съгласно приложеният нотариален акт №71, том I, рег.
№570, дело №70/2022 год. по описа на Нотариус В. Е..
На 14.11.2022 год. ответницата Е. К. изпратила до ищцата С. Х. нотариална покана, в която
й указала да премахне водопроводен кран и други изградени съоръжения в имота, както и да
преустанови ползването на съществуващата входна врата в двора, от която се осъществява достъпа
до жилищната сграда като за целта да поставела нова врата на друго място, което и било показано.
Нотариалната покана била връчена на Х. на 18.11.2022 год., като последната изпратила отговор,
който бил връчен на ответника на 06.12.2022 год.
По делото е прието удостоверение по чл.202 от ЗУТ с изх.№ГА-У-9-001/27.04.2022 год.
издадено от Гл. архитект на Община Чепеларе, в което е удостоверено, че е одобрен архитектурен
проект (заснемане) на „Част от жилищна сграда“, намираща се в УПИ ****, кв.** по
регулационния план на с.Х. и представлява двуетажна жилищна сграда с два самостоятелни
жилищни етажа и вкопан избен етаж. Съгласно одобрения проект се обособява: първи жилищен
етаж, който представлява самостоятелно жилище и се състои от дневна, кухня, спалня, коридор,
баня, килер и тераса; втори жилищен етаж, който представлява самостоятелно жилище и не е
предмет на заснемане; избен етаж, който се състои от две изби – изба №1 към първи етаж и изба
№2 към втори етаж. Първи етаж е със застроена площ 66,70 кв.м., склад към първи етаж – 10,60
кв.м., и изба №1 към първи етаж – 17.60 кв.м.
От приложеният на л.141 констативен протокол се установява, че по молба на Е. К., на
17.01.2024 год. служители на Община Чепеларе извършили проверка в имота, при която било
констатирано, че заснетият по одобрения архитектурен проект склад към първи етаж с площ 10,60
кв.м., не е функционално обособен и не отговаря на одобрения проект. Установените
обстоятелства били основание за извършване поправка в издаденото удостоверение по чл.202 от
ЗУТ, касаещ сградата, но до приключване на съдебното дирене по производството такава не е
извършена.
По делото е прието заключение на вещото лице инж.А. С., с което са предложени два
варианта за ползването на незастроената част от поземления имот и един вариант за разпределение
ползването на процесния навес.
В изготвеният вариант №1 (приложение №2) за начина на ползване на дворното място
вещото лице е определил част от същото за общо ползване със средна ширина от 1,30 м. около
сградата и площ от 60 кв.м. оцветени в зелен цвят с цел осигуряване на безпрепятстван достъп на
ищцата (собственик на първия жилищен етаж) до жилищната сграда и навеса, както и възможност
за саниране и поддръжка на сградата и общите й части.
В изготвения вариант №2 (приложение №3) за начина на ползване на дворното място
4
вещото лице е определил част от същото за общо ползване със средна ширина от 1,30 м. около
сградата и площ от 60 кв.м. оцветени в зелен цвят с цел осигуряване на безпрепятстван достъп на
ищцата (собственик на първия жилищен етаж) до жилищната сграда и навеса, както и възможност
за саниране и поддръжка на сградата и общите й части, като в допълнение в източната страна на
сградата на ниво 2 жилищен етаж над и под плочата на навеса е определил същата ивица с ширина
1,30 м. и площ 14 кв.м. оцветена в розов цвят за обслужване на източната фасада, както и за достъп
до вратата на пристройката на втори жилищен етаж, която към момента на огледа е единствената
възможност на ищцата за достъп до коридора и вратата към покривното пространство.
Вещото лице сочи, че построеният на нивото на терена до източната фасада на сградата
навес представлява стоманобетонна плоча стъпила на източната фасада на сградата в продължение
на плочата между първи и втори жилищни етажи и укрепващата терена каменна подпорна стена.
Към момента на оглед навеса се използвал за съхранение на строителни материали и отпадъци от
ремонти както и дърва за огрев и други. Към момента на огледа североизточната половина от
навеса се ползвал от Е. К., а югоизточната част се ползвал от С. Х..
Ангажирани по делото от ищцата са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Г. С.,
а от страна на ответника – на свидетелят Г. А. К..
Св. И. С. е дъщеря на Г. К. и покойния Г. С. П., тя е майка на ищцата С. Х. и сестра на
ответника Е. К.. Твърди, че бетонната плоча е изградена след като била построена къщата и там е
направено входно антре към втория етаж. Сочи, че пространството под тази плоча използвали за
да складират дърва и въглища, тъй като избата не можела да се ползва за такива неща, понеже била
много ниска. След като родителите й се развели баща й се изнесъл от къщата, и пространството
под плочата се ползвало като склад общо от всички. След като дъщеря й придобила първия етаж, а
Е. – втория, това пространство се ползвало за да се оставят различни строителни отпадъци.
Твърди, че винаги достъпът от улицата до къщата се осъществявал през метална входна врата на
двора, след което се преминавало през бетонната плоча до странични стълби и по тях се слизало
до първия етаж на къщата. Отношенията между страните се влошили, когато Г. К. разбрала, че
първия етаж бил прехвърлен на ищцата, след което ответницата изпратила нотариална покана до
С. Х. за да премахне вещите под навеса и поставената там чешма, както и да преминават към
първия етаж от друга улица. Твърди, че достъпът от другата улица бил много по-неудобен, тъй
като трябвало да се заобиколи цялата къща, а и двора не се поддържал, с което допълнително се
затруднявал този достъп.
В показанията си св. Г. К. сочи, че доста време след като с бившият й съпруг построили
къщата изградили подпорната стена в имота. Същата направили заради денивелацията в имота,
като след това направили и бетонната плоча. Под нея се образувало пространство като сайвант,
където оставяли дърва на сушина. Св. К. също сочи, че достъпът до първия и втория етаж на
къщата е бил винаги както и в момента се осъществява, но според нея вече не било удачно С. да
минава оттам, защото се чували шумове, когато се преминава по бетонната плоча.
Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, тъй като същите са еднопосочни и
без съществени противоречия.
С изготвеният по делото доклад с определението по чл.140 ГПК съдът е квалифицирал
предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на незастроеното дворно място,
представляващо УПИ **-** в кв.** по плана на с.Х., като част от същото бъде отредено за общо
ползване с цел осигуряване достъп на ищцата до жилищната сграда и навеса, както и възможност
за саниране и поддръжка на сградата и общите й части, както и за разпределение ползването на
навес, построен на нивото на терена до източната фасада на сградата при квоти ½ ид.ч. за ищцата и
½ ид. част за ответника.
Предмет на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е изключителен
собственик на процесното дворно място, а ищецът е собственик само на първия етаж от
жилищната сграда. В случая е налице суперфициарна собственост на постройката, отделно от
земята, на основание чл. 63 ЗС. Съгласно чл. 64 ЗС, собственикът на постройката може да се
5
ползува от земята, само дотолкова доколкото това е необходимо за използване на постройката
според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено
друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго правото на
собственика само върху постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС
да ползва незастроената част от мястото - земята, доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение. Неговото право се свежда до ползване на такава част
от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до последната,
включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Неговото
право не се разпростира върху останалата част от мястото и той не може на основание на своето
право по чл. 63 и 64 ЗС да иска на основание чл. 32 ЗС разпределение ползването на цялото или на
част от цялото място. На основание чл. 64 ЗС може да иска само да ползва такава част от мястото,
каквато е необходимо за използване на постройката според предназначението й, достъп до входа й
и около нея за поддържането й за нормално ползване. Останалата част от мястото остава на
разположение на собственика му. Той може да ползва незастроената част на мястото, както намери
за добре да го ползва лично, за задоволяване на свои лични нужди, да го отдава под наем и пр. Той
може с тази част от мястото да се разпорежда като построи лично той за свои нужди жилищна
сграда или отстъпи правото на строеж на друго лице, ако кварталният застроителен план позволява
застрояването на втора сграда. Собственикът може и да прехвърли правото си на собственост
върху мястото на трето лице, при запазване на правата на трети лица, придобити на основание чл.
63 ЗС. Собственикът на земята не може, упражнявайки правото на собственост да извършва такива
действия, които ограничават, стесняват или изключват правата на носителя на правото на строеж.
Всички останали действия относно владението, ползването и разпореждането с мястото може да
извършва. Правото на строеж ограничава правомощията на собственика на земята до размер,
определен от разпоредбите на чл. 64 ЗС, или от акта, с който е отстъпено правото.
По тези съображения съдът счита, че правната квалификация на иска относно дворното
място е по чл. 64 от ЗС, която следва да коригира с решението си, като намира на първо място, че
корекцията е несъществена, доколкото правната квалификация се извежда въз основа на
невъведените от ищеца обстоятелства, без да подменя предмета на спора и обхвата на търсената
защита, а именно част от дворното място да се отреди за общо ползване за осигуряване достъп на
ищцата до жилищната сграда, който иск също е на спорна съдебна администрация, а на второ, че
предвид уважените доказателствени искания на страните не накърнява техните права и решението
на това основание не може да се счита за неправилно или недопустимо /така, Опр. № 265 от
21.02.2013 г. по гр. д. № 1067/2012 г., IV гр. отд. на ВКС/. На още по-голямо основание, няма
пречка съдът да коригира пропуска си в решението, съобразявайки липсата на накърняване
правата на страните. В този смисъл е определение №707 от 12.11.2010 год. по т.д. №353/2010 год.
II т. отд. на ВКС, според което „при подробно и правилно изложени факти и обстоятелства, на
които се основава заявената претенция, и излагане на петитума в доклада по чл.146 ГПК, правото
на защита на ответника по иска, включително правото му на възражение и представяне на
доказателства, не са нарушени, поради което разликата в правната квалификация на иска в доклада
и решението не представлява съществено процесуално нарушение“.
Предвид безспорно установеното право на собственост на ищцата по отношение на първия
жилищен етаж от сградата съдът счита, че следва да се определи прилежаща част от дворното
място за ползване на основание чл. 64 ЗС. При липса на уговорено "друго" между собственика на
земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на последния по чл. 64 ЗС включва
ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и
прилежаща към нея площ.
Нормата на чл. 64 ЗС е императивна, като брани не само правата на суперфициарните
собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва
незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Затова
необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който
предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най -
малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част (Решение № 737 от
8.VIII.1985 г. по гр. д. № 459/85 г., IV г. о. ).
6
Съдът намира, че с оглед заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните СТЕ следва да се определи прилежаща за общо ползване площ на дворното място
съобразно предложеният от вещото лице вариант №1 на комбинирана скица №2 - приложение №2
на л. 136 по делото, със средна ширина от 1,30 м. около сградата и площ от 60 кв.м. оцветени със
зелен цвят. Това е така, доколкото тази площ е определена от вещото лице, с цел осигуряване на
безпрепятстван достъп на ищцата до жилищната сграда и възможност за саниране и поддръжка на
сградата и общите й части. Предложеният вариант е по-оптимален и в по-малка степен се засяга
правото на собственика на земята, в сравнение с предложеният от вещото лице вариант №2. При
извършване на преценката кои от вариантите е по-удачен, съдът съобрази, че в настоящото
производство страните са постигнали спогодба по отношение достъпа на ищцата до тавана, поради
което намира, че не се налага в определената площ за ползване да се включва тази за достъп до
вратата на пристройката на втори жилищен етаж, която е единствена възможност за достъп до
коридора и вратата към покривното пространство.
По отношение на исковата претенция за разпределение правото на ползване на навес в
посочения по-горе имот с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС съдът съобрази следното:
Производството по чл.32,ал.2 от ЗС е производство по спорна съдебна администрация на
граждански правоотношения, за което поради липса на особени правила се разглеждат по общия
исков ред. Характерът и целта на производството по чл.32,ал.2 ЗС не налагат отклонение от
процесуалните правила на общия исков процес, съгласно които съдът поначало дължи разглеждане
на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за
решаването на делото. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството,когато
липсва такова или решението е вредно за общата вещ, чрез постановено от съда разпределяне на
ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване
на вещта. В това производство задължително се изследва дали е налице съсобственост между
страните и какви са квотите им в съсобствеността, поради това следва да се разгледат всички
възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно
правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за
собственост.
От анализа на събраните доказателства съдът счита, че ищецът не успя при условията на
пълно и главно доказване да установи по безспорен начин, че процесния навес е обособен обект и
че е в режим на съсобственост между страните. В приложените към делото документи за
собственост на страните, процесния навес не е посочен. От заключението на вещото лице, а и от
събраните гласни доказателства се установи, че същият представлява стоманобетонна плоча
стъпила на източната фасада на сградата в продължение на плочата между първи и втори жилищни
етажи и укрепващата терена каменна подпорна стена. Под плочата е оформено пространство,
което се ползвало за складиране на различни вещи, но същото няма преградни стени и е част от
дворното място. Макар, че в приложеното по делото удостоврение по чл.202 ЗУТ е посочено, че
към първи етаж има склад с площ 10,60 кв.м., то удостоверените в него обстоятелства са оборени
от приетият констативен протокол от извършената проверка на общинската администрация, от
който се установява, че процесния склад /навес/ не е функционално обособен и не отговаря на
одобрения архитектурен проект, поради което следва да се извърши поправка в издаденото
удостоверение. С оглед горното съдът приема, че процесният навес не представлява обособен
обект, както и че част от него не принадлежи към първия етаж, така както се твърди в исковата
молба, а същият е обособено пространство под бетонната плоча на втория етаж и е част от
поземления имот, чийто изключителен собственик е ответника, поради което искът за
разпределение на неговото ползване е неоснователен.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
С исковата молба са предявени три обективно съединени искове (чл.64 ЗС, чл.32, ал.2 ЗС и
7
чл.109 ЗС), които са неоценяеми, за които дължимата държавна такса се определя в размер на 50
лева за всеки или общо 150 лева, като по отношение на предявеният негаторен иск страните са
постигнали спогодба и производството е прекратено, а разноските са останали за сметка на
страните, така както са ги направили. По делото е представено платежно нареждане за внесена
държавна такса в размер на 100 лева, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати
разликата от 50 лева.
Предвид особеностите на производствата по искове с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС и
чл. 64 ЗС, които представляват такива на спорна съдебна администрация по граждански дела, в
които не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие
от страна на съда за тяхното упражняване и които имат за цел да установят и да уредят едно
фактическо положение, съдебната практика приема, че разноски не се дължат и същите остават за
сметка на страните, както са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 от ЗС, на С. Д. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.А., ул.
„****“ №**, ет.**, да ползва съвместно /общо/ с ответника Е. Д. К. с ЕГН ********** с адрес с.Н.,
ул. „****“ №**, собственик на поземлен имот №**, за който е отреден УПИ ** - ** в кв.** по
плана на с.Х., целият с площ 524 кв.м., част от този поземлен имот с площ 60 кв.м., оцветена в
зелен цвят по предложеният вариант №1, отразен на комбинирана скица № 2 – приложение №2 от
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. А. С., за осигуряване на С. Д. Х. с ЕГН
**********, безпрепятстван достъп до собственият й първи жилищен етаж от построената в
поземления имот двуетажна сграда, както и възможност за саниране и поддръжка на сградата и
общите й части.
Неразделна част от решението е комбинирана скица № 2 – приложение №2 към писменото
заключение на вещото лице инж. А. С. по приетата съдебно-техническата експертиза /на л.136/,
която е приподписана от съдията докладчик.
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. Д. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.А., ул. „****“ №**,
ет.**, срещу Е.Д.К. с ЕГН ********** с адрес с.Н., ул. „****“ №**, претенция за РАЗПРЕДЕЛЯНЕ
ПОЛЗВАНЕТО на навес, построен на нивото на терена в поземлен имот №**, за който е отреден
УПИ ** - ** в кв.** по плана на с.Х. до източната фасада на жилищната сграда, при квоти ½ ид.ч.
за ищцата и ½ ид.ч. за ответника, като неоснователна.
ОСЪЖДА С. Д. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.А., ул. „****“ №**, ет.**, да заплати по
сметка на Районен съд - Чепеларе държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
8