МОТИВИ към присъда от
02.12.2019г. по НОХД № 3526/2019г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е
образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт
против А.И.А.-ЕГН **********,*** ,
за престъпление по чл.194 ал.1 от НК за това , че
на 27.12.2017г.
в гр. Варна отнела чужди движими вещи – 1 бр. преносим компютър марка „АСУС“
модел „Х501 А-ХХ387“ със сериен номер № D2NOCX353521099, ведно с кабел и
зарядно устройство на стойност 200 лв. /Двеста лева/ от владението на Ф.П.Г.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
По делото като граждански ищец бе
конституирана Ф.Г., която предяви граждански иск в размер на 200лв. за претърпени имуществени вреди , причинени му от
престъплението на подсъдимата. Предявеният граждански иск бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе
проведено съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и
вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа
възведеното против подс. А.
обвинение като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от
субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви
и категорични доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието,
прокурорът счита че като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства
следва да бъдат възприети направените от нея самопризнания. Поради това и
пледира на подс. А. да бъде наложено
наказание от 1 година „Лишаване от
свобода”, което да бъде намалено с една трета на основание чл.58 „а“ ал.1 от НК
и чието изтърпяване на бъде отложено с изпитателен срок от 3
години.Представителят на ВРП изразява становище, че гражданският иск е
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, както и че на
подсъдимата следва да бъдат възложени направените по делото разноски.
Гр.ищец Г. се присъединява към становището на прокурора.
Подс.А.А. участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител. По време
на досъдебното производство е признала авторството на деянието и
изразила съжаление за постъпката си.
Самопризнания прави и в хода
на съкратено съдебно следствие ,
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.С последната си дума отново изразява
съжаление за извършеното.
Процесуалният представител на
подс. А.- адв. Л.П., пледира с оглед наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, да наложи на подсъдимата наказание в предвидения в
закона минимум и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок. По отношение на гр.иск защитата също изразява
становище, че е основателен и следва бъде уважен в пълен размер.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Св.Ф.Г. живеела със своята майка св.Т.
Михайлова-Г. ***.Тя притежавала
преносим компютър „АСУС“ модел „Х501 А-ХХ387“, към който имало батерия,
кабел и зарядно.Св.Г. го била закупила през 2015г., употребяван, без
документи.През м.12.2017г. майката на св.Г. от своя страна отдавала под наем стая от жилището
, като за целта била публикувала обява в
сайт „Свободни квартири", в която обява посочила и мобилния си телефонен
номер за връзка.
По същото време подс.А. се намирала
в гр.Варна, тъй като била във влошени
отношения със съпруга си, с който живеели в гр.Шумен. На 22.12.2017г. подсъдимата видяла публикуваната в сайт „Свободни
квартири" обява, и около 18,00ч. се обадила на посочения телефонен номер,
на който отговорила св.Т.Г.. Подс.А. я попитала
дали има свободна стая,където да пренощува със сина си.Св.Т.Г. й отговорила положително и й казала адреса
си.Така около 21.00ч. подсъдимата заедно с десетгодишния си син пристигнали в
дома на св.Т.Г.. Тя записала данните от личната карта на подс.А. в тефтер, след което й дала ключове
за ключове за входната врата и стаята от жилището й.Първоначално двете жени се
уговорили подсъдимата да остане за два дни в дома на свидетелката, но в последствие срока за престой бил удължен
до 27.12.2017г. , като А. разказала за проблемите със съпруга си. На 27.12.2017г. подсъдимата трябвало да напусне квартирата и
имала намерение да се прибере в гр.Шумен.Същият ден св.Ф.Г. излязла от дома си
, като преди това извадила батерията на
лаптопа си и я оставила на масата до него, където било и
зарядното устройство. Вещите се намирали в стаята, която двете свидетелки
обитавали. Около 14,00ч. св.Т.Г. също
излязла от дома си, като се уговорила с подс.А., че тя ще напусне квартирата
след като св.Ф.Г. се прибере, за да може да й предаде ключовете за входната
врата и за стаята, която ползвала. Когато св.Т.Г. излизала, оставила вратата на
балкона на стаята отворена, като това помещение и стаята, ползвана от
подсъдимата имали обща тераса. В момента, в който подс.А. останала сама в
апартамента, тя решила да влезе в стаята на двете жени.През отворената
балконска врата подсъдимата влязла в стаята и видяла намиращият се на масата
преносим компютър.Тя го взела заедно
със зарядното, но не забелязала, че батерията му останала на масата.След това
подсъдимата напуснала стаята на свидетелките, извадила от връзката ключове
ключа за входната на апартамента ,а
ключа за стаята, която ползвала,поставила в патронника на бравата от вътрешната
страна на стаята. Подс.А. заключила входната врата и си тръгнала от жилището.След това отишла
в заложна къща „Лайф
инвест" ЕООД , която се намирала в
гр.Варна,
бул."Сливница"№88.Там тя заложила отнетия преносим компютър и
зарядното устройство. За заложената вещ й бил издаден заложен билет
№5905/27.12.2017г., на който подсъдимата
си вписала трите имена, и се подписала в графа „заемател
и декларатор“.Междувременно, около 15.00ч. св.Ф.Г. се прибрала в дома си и
установила,че входната врата на жилището е
заключена, а подсъдимата я няма.Свидетелката установила и липсата на
лаптопа си. Тя проверила стаята, в която
били настанени подс.А. и сина й, и
видяла, че тях ги няма, както и че ключа за стаята бил поставен в патронника от
вътрешната страна на бравата , а този, който бил предназначен за входната
врата, липсвал от връзката с ключове.
За случилото се бил подаден сигнал в І
РУ-Варна и било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването била
назначена и изготвена съдебно- оценителна експертиза, чието заключение като
компетентно, обективно и пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира
изцяло.От него се установява, че стойността на инкриминираните вещи е 200 лв.
Подс. А.И.А.
е родена
на ***г***, българска гражданка, разведена, не работи, със средно образование.През 2008г .и 2009г.
тя е била осъждана за извършени престъпления по чл.194 от НК, като след
изтърпяване на наложените й наказания „Пробация“ е била реабилитирана през
2010г .След извършване на деянието по отношение на подс.А. са били постановени
и влезли в сила три съдебни акта- по НОХД № 1653/2018г. на РС-Силистра, по НОХД
№ 205/2018Г. на ОС-Силистра и по НОХД 4624/2018г. на ВРС.С тях за деяния по
чл.195, чл.249 и чл.194 от НК на подсъдимата са били наложени наказания
„Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подс. А.А., които са доказателствено обосновани от писмените
доказателства по досъдебно производство № 2666 /2017г. на І РУП – Варна ,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
докладни записки , протоколи за
разпит на свидетели и обвиняема, заварено копие от Заложен билет № 5905,
справки, заключение на
съдебно-оценителна експертиза,
справка за съдимост и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно
обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс. А.И.А. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по
чл.194 ал.1 от НК, тъй като на
27.12.2017г. в гр. Варна отнела чужди движими вещи – 1 бр. преносим компютър
марка „АСУС“ модел „Х501 А-ХХ387“ със сериен номер № D2NOCX353521099, ведно с
кабел и зарядно устройство на стойност 200 лв. /Двеста лева/ от владението на Ф.П.Г.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението кражба
- отнемането, е извършено
от подсъдимата
чрез поредица от действия – влизането й през отворената балконска врата на стаята, обитава от св.Ф.Г. и нейната майка, вземането на преносимия компютър и зарядното му, напускането на жилището , отдалечаването
й от там и последвалото
разпореждане с
вещите.
По този начин
е прекъснато упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния собственик към него момент , като е безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането им.
Съобразно
събраните по делото доказателства, съдът намира че от субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл по отношение на инкриминираните вещи, като е предвиждала общественоопасните последици на своето деяние, съзнавала е неговия общественоопасен характер и е целяла
пряко настъпването на престъпния резултат.Било
й е безусловно ясно, че отнема чужди
движими вещи от владението
на техния собственик , без неговото съгласие, и пряко е целял този
резултат.
При горните констатации , и тъй като
прие, че възведеното против подсъдимият обвинение е доказано по несъмнен начин
по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна А.А. за виновна в извършването на престъпление
по чл.194
ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът преценява изразеното от подс.А.
съжаление и макар и лаконичното й самопризнание в хода на досъдебното
производство. Самопризнанията й в хода
на съдебното следствие не биха могли да се приемат за такова обстоятелство,
доколкото са единствено основание за разглеждане на делото по предвидена в НПК
диференцирана процедура и за налагане на редуцирано наказание.Поради това, като
съобрази и невисоката стойност на отнетите вещи, съдът намира, че смекчаващите отговорността
на подс. А. обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни,
поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно
тежко. С оглед на това, като взе предвид това, по- високата степен на
обществена опасност на подсъдимата , изводима от данните за нейната съдимост,
всички обстоятелства, свързани с извършване на престъплението, както
и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България , съдът определи наказание на подсъдимата при условията на
чл.54 от НК от 1 година „лишаване от свобода” . След определяне на това наказание като
размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една
трета и наложи на подс. А. да изтърпи наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не е
налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимата е
била реабилитирана по отношение на предходните си осъждания. Поради това и като прецени, че за нейното
поправяне не е необходимо да изтърпи наложеното наказание, съдът го отложи с
изпитателен срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК.
По отношение на предявеният граждански
иск :
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата
, и съобрази законния принцип ,че гражданската отговорност следва деликтната , както и с оглед събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, съдът прецени , че предявеният от гр. ищец Ф.Г.
граждански иск против подсъдимата за обещетяване на
претърпените от нея имуществени вреди е
основателен и доказан до размер от
200лв.., колкото е стойността на отнетите и невъзстановени вещи. Поради това и осъди подс. А. да заплати на
гр. ищец тази сума .
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимата да заплати
направените по делото разноски в размер на 46, 92 лв. в полза на
бюджета на ОД-МВР-Варна и 50лв., представляващи държавна такса върху
размера на уважения граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :