№ 452
гр. Видин, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20241320200806 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по подадена в срок жалба от В. В. М. от гр.В., бул.
„М.Л.“ №26, ет2, ап.20 , против Наказателно постановление №
8654/13.05.2024г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура” София”, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в размер на 3500 лв. на основание чл.53,
ал.1, т.2, предлож. второ от Закона за пътищата, във вр. с извършено
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. “а“ от същия закон, във вр. с чл. 7, ал.1, т.5,
б.“в“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е молба от адв. Д. , като защитник на
жалбоподателя, в която се съдържат доказателствени искания, които са приети
за основателни от страна на съда, като освен това се излагат и съображения
навеждащи за необоснованост и незаконосъобразност на процесното НП, като
се развива и теза по отношение липсата на съставомерност на нарушението. В
крайна сметка се иска от съда да отмени НП.
Представител на ответната страна не се явява в с.з.
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 03.04.2024г., около 09.10ч. на път І-1 , км. 13+300 на отбивна
площадка след бензиностанция „П.“ , свид. Н. М. А. спрял за проверка товарен
автомобил „Форд” с рег. № **** превозващ ломен камък и управляван от
1
жалбоподателя. А. извършил измерване на масата на автомобила с помощта
на електронна везна DFW-KR, при което установил, че масата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 30225кг. при
максимално допустимо натоварване от 19т. и надвишавала допустимите
стойности определени с Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, които за такъв
вид МПС били 19 000кг. допустимо натоварване на оста, като превишението
било с 11 225кг. А. приел, че е налице извършено административно
нарушение и съставил АУАН, който бил връчен на жалбоподателя срещу
подпис.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП с което на М. било
наложено посоченото по- горе административно наказание.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени и гласни доказателства- административно-наказателната
преписка и показанията на свидетеля А.. Съдът кредитира изцяло показанията
на актосъставителя, тъй като ги възприе за обективни, безпристрастни,
логически-обосновани и не на последно място имащи пряко значение за
изясняването на фактическите положения, относими към предмета на
доказване по делото.
В конкретния случай съдът приема, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не можа да
ангажира доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта
фактическа обстановка не отговаря на действителната, напротив- същата се
подкрепя от показанията на разпитания в хода на делото актосъставител и
приложените писмени доказателства. От последните е видно, че по време на
извършената проверка жалбоподателят М. е управлявал МПС, което към
момента на проверката било с маса, надвишаваща допустимата.
Съдът не споделя тезата на защитникът на жалбоподателя, че не били
събрани достатъчно д-ва по отношение наличието на извършеното
административно нарушение, тъй като такива са приложени по делото, като
самият факт на извършването му се установява безспорно от приложените по
делото и обсъдени по-горе от съда писмени и гласни доказателства. Освен
това по него искане по делото са приобщени и доказателства, установяващи
по безспорен начин техническото състояние на средството послужило за
установяване на нарушението - електронна везна DFW-KR.
От изложеното до момента съдът счита, че жалбоподателят е осъществил
2
от обективна и субективна страна административното нарушение за което е
санкциониран от административно-наказващия орган.
От обективна страна на 03.04.2024г., около 09.10ч. на път І-1 , км.
13+300 след бензиностанция „П.“ в посока на движение гр.Монтана-гр.Видин
, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Ф.Т.” с рег. № ****
превозващ ломен камък, като масата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС била 30225кг. при максимално допустимо натоварване
от 19т. и надвишавала допустимите стойности определени с Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ, които за такъв вид МПС били 19 000кг. допустимо
натоварване на оста, като превишението било с 11 225кг.
От субективна страна деянието е извършено виновно.
Съгласно санкционната норма на чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
се предвижда наказание – глоба от 1000лв. до 5000лв.
В случая съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена
към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на
жалбоподателя описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Съдът обаче намира,
че наложеното наказание над средния предвиден за такъв вид нарушения е
прекомерно тежко и несъобразено с целите на наказанието регламентирани в
чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Освен това съдът намери така наложеното наказание
и за несъответстващо на характера и вида на извършеното административно
нарушение, нито пък на настъпилите обществено-опасни последици, като
освен това АНО не е изложил достатъчно обосновани съображения, нито пък
е представил доказателства, обуславящи необходимостта от налагането на
такова наказание. Именно поради горното, настоящият съдебен състав счита,
че така наложеното наказание следва да бъде редуцирано малко над
предвидения минимален размер, като налагането на едва такава санкция би
обезпечила напълно целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 8654/13.05.2024г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” София”, с което на
жалбоподателя В. В. М. от гр.В., бул. „М.Л.“ №26, ет2, ап.20 е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 3500 лв. на основание
чл.53, ал.1, т.2, предлож. второ от Закона за пътищата, във вр. с извършено
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. “а“ от същия закон, във вр. с чл. 7, ал.1, т.5,
б.“в“, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като
съдът НАМАЛЯВА този размер на 1700 лв.
Потвърждава НП в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
3
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4