МОТИВИ към НОХД №551/2020 г.:
Обвинението е против подсъдимата М.М.Д.
*** за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т.2 от ЗМГО.
Подсъдимата се
обвинява за това, че на 19.11.2019 г. в гр.Пазарджик,
в помещение, обособено като магазин за дрехи на ***, без съгласието на
притежателите на изключителните права на търговските марки „NIKE“ /Найк/ притежание на NIKE INNOVATE C.V., USA ,c представител за
територията на Р България - адв.Д.А. Б.q „ADIDAS“ Адидас/ притежание на „ADIDAS“ AG,DE, с представител за територията на Р България „А.“ ЕООД,представлявано от
адв.А.Т.Т.е използвала без правно основание в търговската си дейност следните
обекти на индустриална собственост: Марката на Европейския съюз „NIKE“ /фигуративна/ регистрирана в
Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/ под №*********
от 12.03.2005 г., регистрирана в клас 18 и 25 от класификацията от Ница, със
срок на действие до 2025 г.; Марка на Европейския съюз „NIKE“ /комбинирана/ регистрирана в
Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/ под №*********
от 08.07.1996 г., регистрирана в клас 25 от класификацията от Ница, със срок на
действие до 2026 г.; Марка на Европейския съюз „ADIDAS“ /комбинирана/ регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално
собственост /СЕСИС/ под №********* от 28.07.2006 г. регистрирана в клас 25 от
класификацията от Ница, със срок на действие до 2026 г.; Марка на Европейския
съюз „ADIDAS“ /комбинирана/
регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/
под №********* от 28.07.2006 г., регистрирана в класове 3, 9, 14, 18, 25 и 28 от класификацията от Ница, със срок на действие до 2026 г.; Марка
на Европейския съюз „ADIDAS“ /комбинирана/ регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално
собственост /СЕСИС/ под № ********* от 03.11.2003 г., регистрирана в клас 25 от класификацията от Ница, със срок
на действие до 2023 г.; Марка на Европейския съюз „ADIDAS“ /комбинирана/ регистрирана в
Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/ под №414034 от
13.03.1975 г., регистрирана в клас 25 от класификацията от Ница, със срок на
действие до 2025 г.; като е предлагала за продажба следните стоки, идентични с
тези, за които марките са регистрирани, а именно:14 броя спортни комплекти със
знаци, идентични на марките „NIKE“ с равностойност 1 759.80 лева, 1 брой спортно долнище със знаци,
идентични на марките „NIKE“ с равностойност 58 лева, 30 броя спортни комплекти със знаци, идентични
на марките „ADIDAS“ “ с равностойност 3 355.00 лева, всичко на обща стойност 5372.80 лв.,
водещо до наличие на възможност за объркване на потребителите съгласно чл.13 от
Закона за марките и географските означения.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимата Мариья Д. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373,
ал.3 от НПК прие за установено следното:
На 19.11.2019 г. свидетелят инспектор
Л.К.съвместно с негови колеги, служители от сектор “ПИП“ при ОДМВР гр.Пазарджик
посетили търговски обект /магазин/, находящ се в ***, във връзка с провеждащо
се СПО на територията на гр.Пазарджик, с цел противодействие разпространението
на стоки, представляващи търговски марки, без знанието и съгласието на
притежателя на изключителното право върху марката.
При извършената проверка
установилите на манекени пред магазина и в самия магазин на закачалки и
манекени имало подредени и изложени спортни стоки-спортни екипи, като върху тях
имало графични и словни знаци,идентични на марките "Adidas" и „№ке“.Такива дрехи имало и в
чували, които се намирали в помещението на пода.
В магазина установили подсъдимата М.Д.,
която заявила пред тях,че била наела магазина и продавала въпросните спортни
облекла, но не представила документи за тях.
В помещението нямало наличен касов
апарат, като нямало и означено наименование на фирма.
Своевременно била уведомена
дежурната група при ОДМВР гр.Пазарджик, с цел започване на действия по
разследване.
Извършен бил оглед на МП ,при който
в обекта били открити и иззети общо 44 артикула /спортни екипи/ от марките "Adidas" и „Nike“.
Посочените 4 броя полиетиленови
чували, съдържащи описаните в протокола за оглед от 19.11.2019 г. спортни дрехи
били предадени с протокол за доброволно предаване на домакина на ОД на МВР
гр.Пазарджик, за съхранение.
По случая било образувано ДП №207/2019г.
по описа на ОДМВР гр.Пазарджик за извършено престъпление по чл.172б ал.1 от НК.
Подсъдимата М.Д. не разполагала с
документи, удостоверяващи произхода на тези стоки - сертификат. Нямало и как да
притежава такива документи, тъй като пред свидетели същата заявила, че майка й М.Д.
била закупила стоките от непознати физически лица на пазара в гр.Димитровград,
а не от лицензиран търговски представител на марките или от негов дистрибутор.
В показанията си св.А.Т.-
представител на „А.“ ЕООД, гр.София и пълномощник на „Адидас“ бил категоричен,
че посочените юридически лица - притежатели на изключителните права върху
търговски марки не са предоставяли под никаква форма своето съгласие и
разрешение, търговската марка, която притежават, да бъде използвана по какъвто
и да е начин в търговската дейност на М.Д. и/или М.Д. ***.
В хода на разследването като
свидетел бил разпитан и Д.Б., представител на “Nike“, който заявил, че лицата М.М.Д. и/или М.М.Д. *** не са
получавали разрешение от правопритежателя да използват марката „Nike“ в търговската си дейност.
В хода на разследването стоките,
иззети като веществени доказателства са подложени на съдебно маркова
експертиза, която е дала следното заключение:
Анализът на знаците, изобразени
върху иззетите спортни стоки ,показва, че те са идентични или сходни на
словните, фигуратгивните, образните и комбинираните марки - „Адидас“ и „Найк“,
действащи на територията на Република България и това създава вероятност за объркване
на потребителите.
Според експертното заключение
знаците, с които са означени веществените доказателства са идентични на
действащи на територията на Р.България марки. Релевантните марки са
регистрирани за стоки, които са идентични на веществените доказателства.
Знаците с които са означени веществените доказателства създават реална възможност
за объркване на потребителите по отношение на техния търговски произход,
което включва и възможност за свързване на марките, ако въпросните спортни
стоки не са пуснати на пазара на ЕС и ЕИП от маркопритежателя или с негово
съгласие.
По делото била назначена
стоково-маркова експертиза за определяне размера на имуществените вреди,
причинени на маркопритежателите, чрез предлагането за продажба на имитираните
стоки. Тези вреди са определени по правилата на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗМГО
посредством равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки,
идентични със стоките, иззети като веществени доказателства. Методиката е
приложена в изпълнение на указанията, дадени с Тълкувателно решение №1 от
31.05.201 Зг. по т.д. №1/2013г. на ОСНК.
Според заключението на вещото лице
общата равностойност на правомерно произведени стоки, идентични със стоките,
предлагани за продажба от подсъдимата М.Д. е била 5372.80 лв..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимата и доказателствата събрани на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно
показанията на свидетеля К.К., заключенията на марковата и оценъчната
експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.
Обект на защита в конкретния казус са обществените
отношения осигуряващи, гарантиращи правата на притежателя на изключителното
право на марка.
За да е осъществен състава на нормата на чл.172б от НК, която по своята
същност е бланкетна и препраща към ЗМГО относно понятията “марка”, ”използване
в търговската дейност”, “съгласие на притежателя на изключителното право”, е
необходимо от една страна да е налице изключително право на марка и на следващо
място – неправомерно ползване /без съгласие на притежателя/ от страна на
дееца в търговската дейност на марката
обект на изключителното право.
Съгласно чл.9 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките
или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви,
цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация
от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
Какво включва понятието „право върху търговска марка” е изчерпателно
посочено в разпоредбата на чл.13 от ЗМГО. Съгласно ал.1, т.1 на посочения член
изключителното право върху марката включва правото на нейния притежател да
забрани на трети лица без негово съгласие да ползват в търговската си дейност
знак, който е
идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана, къкъвто е конкретния случай. В тази разпоредба, както и в хипотезите по чл.13, ал.1, т.2
и 3 от ЗМГО се
визира използване на знак, различен от регистрираната търговската марка.
Липсата на съгласие на нейния притежател за търговска употреба от трети лица
изключва възможността за появяването й в оригинален вид върху стоки под техен
контрол. Оригиналността на търговската марка е в корелация със съгласието на
нейния титуляр за включването й в търговска дейност по смисъла на ЗМГО. Тя
винаги отпада при неговото отсъствие. Ето защо стоки с оригинален знак не могат
да бъдат предмет на престъпление по чл.172 б от НК
Хипотезата на чл.13, ал.1, т.1 от ЗМГО е относима към фалшифицираните
стоки, тъй като при тях е налице съчетанието идентичен знак - идентични стоки,
при което вероятността от объркване на потребителите винаги се предполага, без
да е необходимо да се доказва. /ТР №1 от 31.05.2013 г. на ВКС по
тълк. д. №1/2013 г., ОСНК/.
Разпоредбата на чл.172б от НК визира като изпълнително деяние “използване в
търговската дейност на марки”,
съдържанието на което е определено в текста на чл.13, ал.2 от ЗМГО, като
в т.2 изрично е посочено, че ползване на марката включва предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването
им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.
В конкретния случай предвид събраните писмени и гласни доказателства,
подсъдимата М.Д. е извършил едно от тях - предлагане за продажба на спортни стоки в търговски обект, обозначени
със знаци на търговски марки „Адидас“ и „Найк“.
Видно от заключението на марковата експертиза, върху всички стоки имало знаци, които били идентични на
регистрираните за тези стоки марки. Поради идентичността на стоките и
идентичността или сходството на знаците съществува реална опасност
потребителите да бъдат объркани по отношение на търговския произход на иззетите
веществени доказателства.
Разграничението
между оригинални и фалшифицирани стоки, както е посочено
в цитираното ТР №1/2013 г. на ВКС, е по линията на съгласието на
маркопритежателя за използване на търговската марка за идентични стоки, а не по
линия на тъждественост на неправомерно използваното означение на регистрирания
знак. При фалшификатите е нарушена основната функция на марката - да указва
произход.
По делото няма представени търговски документи, доказващи произхода на
стоките, в т.ч. договори за дистрибуция, касов бон от фирмени магазини, които
носят занците на регистрирани марки.
Въз основа на тези доказателства съдът счита, че се касае за имитация на
марка, но и тази имитация попада в обхвата на изключителното право на марка,
следователно е елемент от обективната съставомерност на престъплението.
Това обстоятелство прави неприложима към казуса разпоредбата на чл.15 от
ЗМГО, на която защитата се позовава защитата за несъставомерност на деянието,
тъй като тази разпоредба касае само оригинални стоки. Изчерпването на правото
на марка по чл.15, ал.1 от ЗМГО настъпва по отношение на стоки, носещи регистрираната търговска марка,
когато стоките са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на
марката или с негово съгласие. Като "оригинални" следва да се
определят стоките, носещи, със съгласието на притежателя, знака, за който е
регистрирана марката, и са произведени от него или с негово съгласие. След като
знакът е поставен върху стоките без съгласието на собственика на марката, осъществените
продажби на тези стоки са в нарушение на правото на марка по смисъла на по чл.13, ал.1 от ЗМГО.
При така установената фактическа обстановка,
която напълно се подкрепя от събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимата
М.М.Д. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.172б, ал.1 от НК във връзка с чл.13, ал.1,
т.1и т.2 и ал.2, т.2
от ЗМГО, като на 19.11.2019 г. в гр.Пазарджик, в помещение, обособено като магазин за
дрехи на ***, без съгласието на притежателите на изключителните права на
търговските марки „NIKE“ /Найк/
притежание на NIKE INNOVATE
C.V., USA ,c представител за територията на Р България - адв.Д.А. Б.q „ADIDAS“ Адидас/ притежание на
„ADIDAS“ AG,DE, с
представител за територията на Р България „А.“ ЕООД,представлявано от адв.А.Т.Т.е
използвала без правно основание в търговската си дейност следните обекти на
индустриална собственост: Марката на Европейския съюз „NIKE“ /фигуративна/
регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/
под №********* от 12.03.2005 г., регистрирана в клас 18 и 25 от класификацията
от Ница, със срок на действие до 2025 г.; Марка на Европейския съюз „NIKE“ /комбинирана/
регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/
под №********* от 08.07.1996 г., регистрирана в клас 25 от класификацията от
Ница, със срок на действие до 2026 г.; Марка на Европейския съюз „ADIDAS“ /комбинирана/
регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/
под №********* от 28.07.2006 г. регистрирана в клас 25 от класификацията от
Ница, със срок на действие до 2026 г.; Марка на Европейския съюз „ADIDAS“ /комбинирана/
регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/
под №********* от 28.07.2006 г., регистрирана в класове 3, 9, 14, 18, 25 и 28 от
класификацията от Ница, със срок на действие до 2026 г.; Марка на Европейския
съюз „ADIDAS“ /комбинирана/
регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/
под № ********* от 03.11.2003 г., регистрирана в
клас 25 от класификацията от Ница, със срок на действие до 2023 г.; Марка на
Европейския съюз „ADIDAS“ /комбинирана/
регистрирана в Служба на Европейския съюз за интелектуално собственост /СЕСИС/
под №414034 от 13.03.1975 г., регистрирана в клас 25 от класификацията от Ница,
със срок на действие до 2025 г.; като е предлагала за продажба следните стоки,
идентични с тези, за които марките са регистрирани, а именно:14 броя спортни
комплекти със знаци, идентични на марките „NIKE“ с равностойност 1 759.80 лева, 1 брой спортно долнище със знаци,
идентични на марките „NIKE“ с
равностойност 58 лева, 30 броя спортни комплекти със знаци, идентични на
марките „ADIDAS“ “ с
равностойност 3 355.00 лева, всичко на обща стойност 5372.80 лв., водещо до
наличие на възможност за объркване на потребителите съгласно чл.13 от Закона за
марките и географските означения.
При извършване на деянието подсъдимата е действала при пряк умисъл.
Същата е съзнавала всички обективни елементи на състава и е искала настъпването
на общественоопасните последици на деянието. Фактът, че подсъдимата продава
спортни стоки с изобразени на тях знаци сходни с тези на световноизвестни марки,
каквито безспорно са инкриминираните такива, закупени от открити пазари в гр.Димитровград, без каквито и да е
документи, навежда на безспорния извод, че същата е съзнавала липсата на
съгласие от страна на притежателите на марките за използването им, като по този
начин постигне съставомерния резултата на престъплението, а именно да реализира
неправомерна изгода от ползването на чужда интелектуална собственост,
заблуждавайки потенциалните клиенти на лицата, носители на изключителното право
на търговските марки.
При положение, че е общоизвестно по какъв начин /придружени с търговски
документи за произход, номер на партида, съответстващ на това на стоките,
етикетирани с обозначение за произход, материал и др./ и къде се продават /в
специализарни магазини или щандове, независимо дали са от актуални или минали
колекции/ и предвид на това, че подсъдимият се занимава с продажба
на спортни стоки, знаейки начина на етикетиране и придружаващи документи при
закупуването, неможе да се приеме, че не е била наясно, че се касае за неоригинални стоки, имитация
на марките, а от там и липсата на съгласие от страна на притежателите на тези
марки.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия М.Д. за извършеното от нея деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока.
Престъплението е систематизирано в Глава трета на НК “Престъпления против правата
на гражданите”, раздел VІІ “Престъпления против интелектуалната собственост” и
засягат обществените отношения уреждащи защитата на създадени интелектуални
продукти, имащо световен отзвук. Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, като висока, като се имат високата стойност на вредните
последици.
При преценката на обществената опасност на подсъдимата,
съдът взе предвид характеристичните данни за същата, които са положителни.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, съдействието за разкриване на обективната идстина, с
направеното самопризнание на фактите по делото.
При тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
съдът счете, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко на извършеното.
Затова за постигането на целите на наказанието по чл.36
от НК – личната и генералната превенции наложи наказание на подсъдимата М.М.Д., при
условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия
й адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 1 000
лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
Размерът на глобата
съдът определи при съобразяване на семейното и имотното състояние на
подсъдимАТА и високата обществена опасност на деянието, с оглед стойността на
нанесените имуществени щети.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимата М.Д. бяха присъдени направените разноски по
делото за в размер на 272,20 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
Съдът постанови,
веществените доказателства се отнемат в полза на Държавата и да бъдат
унищожени.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: