Мотиви към присъда по НОХД № 317 /2020 г. по описа на ПдОС
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ф.И. К., за това, че на 13.02.2020 година, в гр. Пловдив е предложил
и дал подкуп - дар под формата на пари в размер на 50.00 лева - един брой
банкнота с номинал 50 лева със сериен № *** на полицейски органи: ПдП- *** в група **** на сектор „Специализирани полицейски сили“ към
отдел “Охранителна полиция” при ОДМВР Пловдив и П.Й.Д. - *** в група “С.” на сектор “Специализирани полицейски
сили", към отдел “Охранителна полиция” при ОДМВР Пловдив, за да не
извършат действия по служба, свързани с осъществяване на контролна дейност по
Закона за движение по пътищата и съставяне на актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, възложени им съгласно заповед рег. № **** на
Министъра на вътрешните работи, чл. 189 ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, чл. 37 ал. 1 б.”Б” от Закона за административните нарушения и
наказания - изразяващи се в това да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“ и чл. 137а ал. 1 – „Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани“ при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка “Мини Купър“, модел „Кънтримен” с peг. № *** – престъпление по чл. 304а предл.1 и 3 вр. чл. 304 ал.1 предл. 1 и 3 от НК.
В съдебно
заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Счита, че
престъплението е извършено виновно от подсъдимия. Намира, че
същият
следва да бъде признат за виновен и му се наложат наказания лишаване от свобода
и глоба, ориентирани към минималните размери – една година лишаване от свобода
и глоба около 1000 лева. Предлага
наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за изпълнение по чл.66 от НК,
с което ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Защитата на подсъдимия е на същото становище, предвид протеклото съкратено
съдебно следствие и признатите факти по обвинителния акт от страна на
подсъдимия, като набляга на добрите характеристични данни за К. и
инцидентността на вменената му инкриминирана проява. Подсъдимият моли за
условно наказание лишаване от свобода, изразява съжаление за стореното. Той
призна всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тях. Производството протече по реда
на Глава 27 от НПК – в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност в производството по Глава 27 от НПК и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Ф.И. K. е
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, работещ – управител на „Н. К.“ ООД, неосъждан, с ЕГН
**********.
На 13.02.2020 г. в 14,50 ч.
свидетелите П.Д.- *** в група „****“ при сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив и П.П.- *** в група „****“ на
сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД
на МВР гр. Пловдив, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул дневна
смяна в гр. Пловдив в района на територията на път ІІ-86 и по-специално в
участъка от 01 км. до кръговото кръстовище на бул.“Кукленско шосе“ на гр.
Пловдив.
По същото време през посоченото
място преминал управлявайки лек автомобил марка „Мини Купър“ мод. „Кънтримен“ с
per. № ***, подсъдимият Ф. ***, в който момент допуснал
нарушения на Закона за движението по пътищата по чл. 6 т.1 от същия закон, тъй като
преминал през непрекъснатата пътна маркировка и
по чл. 137а ал.1 от същият закон – тъй като бил без поставен
обезапасителен колан. Констатирайки това, автопатрулът в горния състав спрял
подсъдимия. Двамата полицейски служители били задължени да съставят на водача
акт за установяване на административно нарушение съгласно изискванията на чл.
189 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл. 37 ал.1 б.“б“ от ЗАНН, които
задължават полицейските органи при допускане на нарушение от административен
характер да съставят актове за тяхното установяване. Двамата посочени
полицейски служители имали възложени правомощия за съставяне на актове по
Закона за движение по пътищата и ЗАНН по силата на Заповед per. № *** г. на Министъра на
вътрешните работи на РБ. Така, двамата свидетели Д.и П.разяснили на K., че ще му бъде съставен акт за административно нарушение по Закона за
движение по пътищата за описаните две нарушения.
При извършената проверка двамата
полицейски служители и подсъдимият отишли до полицейския автомобил. Свид. Д.
седнал в него на отворен прозорец на шофьорската седалка, за да изпише текста
на акта. В този момент подс.К. му подал своя
портфейл, от който се подавала банкнота от 50 лева с сериен № ***. Това било
съпроводено с реплика на подсъдимия към двамата полицаи „това са останалата
част от документите и айде да се почерпим и да не пишем“. По този начин,
подавайки портфейла с изкараната банкнота и предлагайки да не бъде съставен акт
срещу нейното получаване от двамата полицейски служители, подсъдимият К. предложил като дар посочената
парична сума на двамата полицейски служители. Свидетелят Д. му върнал портфейла
и на подсъдимия му било съобщено още веднъж, че ще му бъде съставен акт.
Въпреки това К. извадил описаната банкнота от 50
лева и я подхвърлил към свид. Д. вътре в полицейската кола, като по този начин
я оставил във фактическа власт на двамата полицаи, като банкнотата паднала на
седалката на която седял Д.. Така подсъдимият манифестирал желанието си
банкнотата да бъде усвоена от тях, за да не му бъде съставен акт с думите
отправени към двамата „вземете да се почерпите и да си ходим“. При тези
действия полицейските служители запазили местопроизшествието и извикали
дежурната група за констатиране на данните за осъщественото предлагане и
предоставяне на сумата от 50 лв. като подкуп.
Разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК гласи, че в
случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание
и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Чл.372 ал.4 от НПК изисква в производството по Глава 27 от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 НПК съдът да установи, че самопризнанието се подкрепя от приложените
по делото доказателства и да обяви на страните, че няма да събира
доказателства, а ще ползва директно самопризнанието на подсъдимите. Необходимо и достатъчно условие за
приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2
от НПК е надлежно приобщените и проверени
гласни, писмени и веществени доказателствени средства убедително да
потвърждават признатите от подсъдимите лица фактически обстоятелства. В
настоящия случай горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от
следните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство:
От свидетелските показания на свидетелите П.и Д. – пряко относно
инкриминираното деяние, като очевидци на стореното от К., от ангажираните
способи за разследване – оглед на местопроизшествие, оглед на веществени
доказателства, от приобщените в хода на досъдебното производство писмени
доказателства - справки съдимост, характеристични справки, протоколите по
посочените по-горе процесуално–следствени действия и албуми към тях, заповед за
задържане, за полицейски обиск, АУАН с бланков № 347542, копия от заповеди, копия от
длъжностни характеристики, копия от дневници за наряд, копия от месечни
графици, както и от вещественото доказателство по делото – банкнота с номинал
от 50 лв., сер.№ ***.
Посочените доказателствени източници са непротиворечиви и водят на безспорна установеност на гореизложената фактическа обстановка.
Т.е. самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а подкрепено от ангажираните
способи за доказване в настоящото наказателно производство. Еднопосочността на
цялата доказателствена маса, изведените въз основа на нея доказателствени
факти, признати от подсъдимия и неоспорвани от страните, прави безпредметен
по-детайлния им анализ, поради безспорността на изложената по-горе установеност
на фактите, след констатацията на съда по чл.372 ал.4 от НПК. Като резултат се
установи инкриминираната деятелност на подсъдимия по обективните и субективни елементи на престъплението по чл. 304а
предл.1 и 3 вр. чл. 304 ал.1 изр.1 предл. 1 и 3 от НК.
На 13.02.2020 година, в гр.
Пловдив подсъдимият е предложил и дал подкуп - дар под формата на пари в размер
на 50.00 лева - 1бр./един брой/ банкнота с
номинал 50 лева със сериен № ***. Действията му в описания смисъл са били
насочени към полицейски органи: ПдП- *** в група **** на сектор
„Специализирани полицейски сили“ към отдел “Охранителна полиция ” при ОДМВР
Пловдив и П.Й.Д. - *** в група “**** ” на сектор “Специализирани полицейски сили", към отдел
“Охранителна полиция ” при ОД МВР Пловдив, които са осъществявали проверка на
водача на лек автомобил марка “Мини Купър“, модел „Кънтримен” с peг. № *** и настоящ подсъдим. Предлагането и даването на подкупа от последния е
било продиктувано от това, полицаите да не извършат действия по служба,
свързани с осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и съставяне на актове за установяване на административни нарушения
(АУАН), възложени им съгласно заповед
рег.№8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, чл.189 , ал.1
от Закона за движение по пътищата , чл.37 ал. 1 б.”Б” от Закона за
административните нарушения и наказания.
Двамата проверяващи полицаи е
следвало да съставят на водача К. акт за административно нарушение по чл.6, т.
1 от ЗДвП – „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка“ и по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП – „Водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“ –
за двете нарушения, които е допуснал подсъдимият при управление на посоченото
по-горе моторно превозно средство в гр.П.на път ІІ-86, км 01 до кръговото
кръстовище на бул.К.ш.“.
Изпълнени са всички елементи на посоченото престъпление. Подсъдимият е
действал с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици в двете
изпълнителни форми – предложил и дал подкуп.
При
"предлагане"и „даване“ на неследващ се дар /подкуп/ или каквато и да
е облага престъплението е на формално извършване, т.е. при тези хипотези
"активният" подкуп е мислим и без насрещно деяние - длъжностното лице
може да не се приеме предложението за даване на дар или предоставянето на такъв
и това не влияе на довършеността на деянието. Подс.К. освен, че е предложил
подкуп, давайки портфейла си с показващата се банкнота от 50 лв. с думите „да
не пишат и да се почерпят“, но след това е дал такъв – защото е предоставил във
владение на полицейските служители процесната банкнота, подхвърляйки я в купето
на автомобила с идентични по смисъл реплики. Тук е без значение за
довършеността на деянието, въпросният дар приет ли е или не. Затова правилно на
подсъдимия е вменено довършено деяние, а не такова останало на фазата на опита
/Р 354-2009-І НО ВКС/. Освен това в думите на дееца при предлагането и даването
на дара несъмнено е обективирано и дефинирано съдържанието на търсеното
действие/бездействие от страна на полицейския орган /в случая - да не извърши
нещо по служба/, което е и пряко свързано с служебните му задължения –
конкретно да не бъде съставен акт на подсъдимия за двете нарушения по ЗДвП /Р № 489 от 11.ХI.1970 г. по
н. д. № 440/70 г., II н. о./.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия Ф.К.
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание
е до десет години лишаване от свобода и глоба до 15 000 лева, като
законодателят е предвидил широки граници
на това престъпление, с предвиден висок максимум, тъй като е насочено против
дейността на държавните органи и лица, осъществяващи публични функции, като в
случая подкупът е бил предназначен за полицейски орган.
Съставът на съда, постановил присъдата намери, че наказанията на подсъдимия
следва да се определят към минималната граница. Отчете се значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на други
противообществени прояви, трудова ангажираност, признание на вината още на
фазата на досъдебното производство, преди вземането на решение за провеждане на
съкратено съдебно следствие по т.2 на чл.371 от НПК. От друга страна съдът
отчете упоритостта при извършване на деянието, това че същото е осъществено под
две форми – предлагане и даване на подкупа. Поради изложеното, за поправяне и
превъзпитание на извършителя съдът определи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1500 лева. Последната представлява 1/10
от максималния размер на глобата в
санкционната част на състава на престъплението, осъществено от подсъдимия, и е
съобразена с неговото имуществено състояние и трудова ангажираност – управител
на дружество, извършващо търговска дейност. Горните наказания представляват
справедливият комплекс от наказания, който следва да се наложи на подсъдимия
съгласно чл.54 вр. чл.57 ал.2 от НК. Наказанието лишаване от свобода съдът
редуцира с 1/3 съгласно нормата на чл.58а ал.1 от НК и то се равнява на ОСЕМ
МЕСЕЦА, а за глобата е налице изричната забрана за намаляването й съгласно
чл.58а ал.5 от НК.
Съдът намери, че за целите на индивидуалната и на генералната превенция институтът
на чл.66 от НК е напълно приложим по отношение на подс.Ф.И. К.. Както се посочи
по-горе, престъплението е с висока
степен на обществена опасност, но личността на подсъдимия до момента на
деянието не разкрива никаква такава. Не
се налага изолирането му от обществото с цел неговото поправяне, който процес
според съда е започнал още след стартиране на настоящото производство след
осъзнаване на стореното от К. и изразеното от него искрено съжаление и
разкаяние за действията му, предизвикали ангажиране на отговорността му по НК.
Поради това съдът определи тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила, с което отложи изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода.
На
основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът намери, че следва да приспадне времето, през
което подсъдимият Ф. К. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР и за 72 часа от
прокурора по НПК, считано от
13.02.2020г. до 17.02.2020г. В този смисъл съдържанието на присъдата разкрива
съмнение относно точния срок на приспадното задържане, тъй като вместо „до
постановяването на присъдата“ е вписано до „влизането й в сила“. При евентуално
привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода и при
наличие на затруднение относно съдържанието на присъдата при изпълнението й във
визираната насока, то може да се отстрани по пътя на тълкуването на съдебния
акт по реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК.
Съдът при постановяване на присъдата намери, че след влизането й в сила
следва на основание чл. 307а от НК да се отнеме в полза на Държавата вещественото
доказателство, като предмет на престъплението - един брой банкнота с номинал от
50 /петдесет/ лева, приобщена по делото и намираща се на л.12 от същото.
Не са
направени разноски в хода на наказателното производство.
Председател
на състава, постановил присъдата: