РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело №
20215300900256 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от О. П. Д., с ЕГН
********** и адрес: г*** против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с
ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление: район „Средец”, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, с която е предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на дата *** е настъпило ПТП на десен
завой на път ***, при което водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „CL 500 4
matic”, с рег. № ***, рама № ***, С.Й. загубил контрол върху управлението поради заледен
участък от пътното платно, напуснал вляво пътната лента, по която се движил, в резултат на
което настъпил удар в предната лява част на автомобила в скален масив, непосредствено до
пътното платно, след което колата се обърнала по таван и преустановила движението си.
Собственик на гореописания лек автомобил е ищецът Д.. ПТП е посетено от екип на Спешна
медицинска помощ, както и от екип на Пътна полиция, като е съставен констативен
протокол с пострадали лица № 7 (***-1024-168), подписан от *** Б.Т.. На водача Й. бил
съставен и връчен АУАН № 220778 от *** Д. бил уведомен за настъпилия инцидент от
органите на Пътна полиция, като от своя страна ищецът уведомил ответното
застрахователно дружество. Застрахователят го посъветвал да се върне на мястото на
произшествието и да прибере и съхрани увредени части на автомобила до извършване на
оглед. При връщането си на мястото на ПТП Д. и Й. установили, че автомобилът е бил
репатриран до РУ – *** с цел спешното възстановяване на пътния трафик, а впоследствие
бил превозен с платформа „Пътна помощ“ до охраняем паркинг в ***, където се намира и
1
понастоящем. Твърди се, че увреденият автомобил е имал активна имуществена застраховка
„Каско“ и „Злополука“, обективирана в комбинирана застрахователна полица № ****,
сключена със „ЗАД Армеец“ АД на дата 09.01.*** г., с период на покритие от 00:00:00 часа
на 10.01.*** г. до 23:59:59 на 09.01.*** г. Първата вноска в размер на 516,38 лв. от
дължимата премия била платена с квитанция № *** в 14:24 часа на 09.01.*** г. На 01.02.***
г. е депозирано уведомление и е образувана ликвидационна преписка- щета № ***, по която
са представени съответните документи, удостоверяващи настъпването на ПТП. Извършени
били два огледа на увредения автомобил от представители на ответното застрахователно
дружество – един в деня на завеждане на щетата 01.02.*** г. и втори- на 11.02.*** г., за
които били съставени описи на увредените части. На 25.02.*** г. ищецът Д. получил писмо
изх. № ***, с което „ЗАД Армеец“ АД отказва да изплати обезщетение, тъй като не е
изпълнено изискването по чл. 39 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“, а
именно – автомобилът не е бил представен пред посочено от „ЗАД Армеец“ АД лице за
оглед и заснемане, доколкото застраховката влиза в сила само след изпълнение на това
условие. Предвид отказа, на 30.11.*** г. за остойностяване на щетите по автомобила и на
ремонтните дейности за отстраняването им ищецът поискал справка „калкулация – ремонт“
от дружество „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД (официален дилър на марката „Мерцедес Бенц“),
която да се базира на съставените от застрахователя описи. Посочената пазарна стойност е в
размер на 67 277,30 лв. с ДДС. Друга такава справка Д. поискал на дата 12.01.*** г. от
дружеството „ХААС-60“ ЕООД (оторизиран дилър на Volkswagen), като посочената
стойност на ремонта, включващ необходимите части и сервизни дейности, възлиза на 62
990,90 лв. с ДДС. Предвид гореизложеното и декларирания отказ за изплащане на
обезщетение, за ищеца се породил правен интерес от иницииране на настоящия съдебен
процес, като се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“,
обективирана в застрахователна полица № ****, сключена на 09.01.*** г., с период на
покритие от 00:00:00 часа на 10.01.*** г. до 23:59:59 на 09.01.*** г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК постъпва отговор от
ответника „ЗАД Армеец“ АД, с който се оспорва предявения иск както по основание, така и
по размер. Застрахователното дружество твърди, че застрахователната полица не е влязла в
сила, а оттам липсва застрахователно покритие, като се позовава на чл. 39 от Общите
условия на застраховката. Твърди, че ищецът не е представил автомобила за оглед и
заснемане. Оспорва причинно-следствената връзка между увредените части и твърдения
механизъм на ПТП, размера на претендираните вреди и действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП да е в размер на 30 000 лв. При условията на евентуалност
твърди, че е налице тотална щета по отношение на вещта, като от действителната й стойност
към датата на събитието следва да се приспадне стойността на запазените части, които
собственикът би могъл да реализира на вторичния пазар, както и че застрахователят не е в
2
забава доколкото регистрацията на автомобила не е прекратена на основание „тотална
щета“. В случай че съдът счете, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение, ответникът твърди, че настъпилото събитие представлява риск, изключен
от застрахователното покритие, тъй като действията на водача на увреденото МПС са
извършени с груба небрежност (управлявал е автомобила със скорост, несъобразена с
пътните условия и/или не се е съобразил с предписанията на компетентните органи), а също
така прави възражение за прихващане с дължимия остатък от застрахователната премия в
общ размер от 1 549,14 лв., доколкото ищецът Д. не е заплатил втора, трета и четвърта
вноска. Наред с това счита, че ищецът не е изпълнил задължението си на застрахован да
пази и полза застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема
всички обичайни разумни и предохранителни действия и мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди. В условията на евентуалност твърди, че посоченото
неизпълнение на договорните задължения обосновават редуциране на евентуално
дължимото застрахователно обезщетение с поне 90%. Сочи, че неоснователността на
главния иск води до неоснователност и на предявената акцесорна претенция. Претендира
разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал. 2 от ГПК, с
която взема становище за неоснователност на наведените от ответника възражения и
доводи. На свой ред поддържа, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение, доколкото в съдържанието на застрахователната полица изрично е
посочено, че покритието не започва, докато не бъде платена цялата премия, респ. първата
вноска от нея, когато е уговорено разсроченото й плащане. Ищецът твърди, че ответното
застрахователно дружество, с действията си по приемане плащане на първата вноска от
премията, както и по образуване на щета № *** и извършване на описи, е признало, че
застрахователното правоотношение е възникнало. Ищцовата страна счита, че е задължение
на застрахователя да посочи лице, място, дата и час за извършване на оглед и заснемане по
чл. 39 от Общите условия. Неизпълнението на това задължение от страна на „ЗАД Армеец“
АД не би могло да представлява годно основание за отказ да се изплати застрахователно
обезщетение. Предоставя на съда да прецени дали поведението на водача на увредения
автомобил следва да се квалифицира като „груба небрежност“, в който смисъл са
твърденията на ответника. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени
бележки на адвокат Т.- пълномощник на ищеца.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 от ГПК,
с който ответният застраховател е заявил, че поддържа отговора на исковата молба с
релевираните в него възражения, твърдения, оспорвания и искания по доказателствата.
Изрично допълва, че застрахователят е нормативно задължен да регистрира и удостовери
всяка заявена пред него претенция, поради което действията му в тази посока не следва да се
тълкуват като извънсъдебно признание. Оспорва ищцовото твърдение, че извършването на
оглед и заснемане на автомобила е задължение на застрахователя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
3
съвкупност, намира следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното заверено копие на
свидетелство за регистрация, част I, че ищецът Д. е собственик на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „CL 500 4 matic”, с рег. № ***.
Видно е от застрахователна полица №****, че на 09.01.*** г. между страните е
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, със срок на действие
10.01.*** г.- 09.01.*** г. Според договора, застрахователната премия е в размер на 2 025 лв.,
с обща сума по полицата- 2 065,52лв. / с данък 2 % съгл. ЗДвП/, платима е на разсрочено
плащане на четири вноски, а застрахователната сума е в размер на 30 000 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът е заплатил първата от премийните вноски по
полицата в размер на 516,38 лв. и не е платил останалите три уговорени вноски, възлизащи
на 1 549,14 лв.
Установява се от представения по делото протокол за ПТП №7/***, издаден от
органите на МВР, че на *** на път *** е настъпило ПТП, с участник - ППС лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „CL 500 4 matic”, с рег. № ***, собственост на ОЛ. П. Д.,
управлявано от С.Й..
Срещу С.Й. е съставен АУАН №АА49809/***, в който е отразена констатацията, че
водачът, движейки се с несъобразена скорост спрямо пътните условия, губи контрол над
управлението на автомобила, удря се в крайпътен скат и се преобръща по таван на пътното
платно. Наред с това, същият не е носил контролен талон към СУМПС.
С Наказателно постановление № 19- 0239-000137/22.02.*** г., издадено от ОД ***,
РУ ***, на Й. е наложена, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2 ЗДвП, чл.183, ал.1,т.1,
пр.2 от ЗДвП, „глоба” в общ размер на 210 лв. за неспазване изискването на чл.20, ал.2 от
ЗДвП и затова, че не е носил контролния талон от свидетелството за управление.
Не е повдигнат спор по делото досежно обстоятелството, че до ответния
застраховател е подадено заявление за обезщетение, с което същият е уведомен на 01.02.***
г. за настъпилото застрахователно събитие. По повод уведомлението на застрахования е
образувана щета № ***. Приложени са в преписката по щетата - протокол за ПТП, досие на
полицата, заявление за външен оглед; 2 бр. опис- заключение по щета, в които са посочени
вредите върху автомобила и др.
С писмо изх. № ***/25.02.*** г. ответното дружеството е уведомило ищеца, че
отказва да изплати застрахователно обезщетение по образуваната преписка, позовавайки се
на чл.39 от Общите условия по застраховка „Каско”. Като основание за отказа е посочено,
че автомобилът на ищеца не е представен пред определено от „ЗАД Армеец“ АД лице за
оглед и заснемане, поради което застраховката не е породила действие към момента на
събитието.
Допусната е по делото автотехническа експертиза, с вещо лице инж. ВЛ. С., чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Според
заключението, най- вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
4
процесното пътнотранспортно произшествие- на ***, около 6 часа, лекият автомобил
„Мерцедес“, управляван от водача Й., се е движил по платното за движение на път***, в
посока от юг на север. В един момент водачът е загубил контрол над автомобила и
последният е напуснал платното за движение вляво, последвал е удар на предната лява част
на автомобила в скален масив, след което автомобилът се е преобърнал. Посочено е в
заключението, че увредите по лекия автомобил „Мерцедес“, модел „CL 500 4 matic”,
отговарят да са следствие от механизъм с удар и/или притискане, като е напълно възможно
да настъпят при процесното ПТП. Стойността за възстановяване на автомобила- части,
материали и труд по пазарна стойност е определена от експерта на над 64 390 лв. с ДДС, а
средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП – 33 834 лв. Тъй като
стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, надвишава пазарната
стойност, е направен извод, че възстановяването е икономически нецелесъобразно, т.е. касае
се за тотална щета. Посочено е, че стойността на запазените автомобилни части и агрегати
не може да бъде еднозначно и категорично определена. Вещото лице е изчислило общата
стойност на видимо запазените авточасти и агрегати на автомобила, които са с неизвестно
техническо състояние, на 34 273 лв., като е коментирало, че стойността на запазените части
може и да надхвърли посочена сума. Възможността обаче продавачът да получи определена
парична сума за „изправни“ части, констатирани от строго профилирани специалисти, е
свързана с наемане на компетентен екип за монтажно- демонтажните дейности и свързаните
с тях разноски, място за съхраняване на останките на автомобила, както и търсенето на
точно определени сегменти или части от него, като това във времето е неопределим процес
и вероятността да се получи цялата стойност от продажбата на резервни части от погиналия
автомобил е много малка и не е ясно дали те въобще биха се продали. При наличието на
тотална щета най-често останките на автомобила се продават в комплект на автоморга или
за скрап, с оглед на което в заключението е посочено, че най-добрата реална оферта за
цялостното изкупуване е 3 500 лв. /по високата от двете „реални“ оферти от „поканени“
общо четири „прекупвачи на части втора употреба“/, а цената при изкупуване за скрап- 614
лв. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 16.06.2022 г. същото е
заявило, че по автомобила няма нещо, което да се конкретизира и да се каже, че може да
бъде продадено на 100 % като здрава част.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите на ищеца- И.Д.З. и С. Й. Й..
Свидетелят З. депозира показания, че ищецът Д. закупил лекия автомобил
„Мерцедес” скоро преди инцидента. Автомобилът бил в перфектно състояние, ищецът се
грижил за автомобилите си, държал ги в гараж. По-късно приятел на Д., който имал
намерение на купи автомобила, катастрофирал с него.
Свидетелят Й. твърди, че на *** пътувал по пътя *** с автомобила на Д., който искал
да закупи. Било рано сутринта - към 5- 6 часа, времето било лошо, затова карал предпазливо-
със скорост около 30- 40 км/ч, а и местността била такава, че не позволявала движение с
висока скорост, на десен завой колата поднесла и се ударила с лявата си страна в скат, след
5
което се преобърнала по таван. Дошли екипи на спешна помощ и полиция, свидетелят бил
откаран в болницата в гр. ***, а автомобилът, който бил тотално увреден- превозен, за да не
пречи на движението, и оставен пред РУ-***. Преди инцидента колата била изрядна, в
отлично техническо състояние, с гуми, подходящи за сезона.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на посочената разпоредба,
трябва да се установи наличието на следните предпоставки- съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от
застраховката риск; претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; причинна
връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди, както и липсата на
отрицателните предпоставки по чл.408 от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение.
В случая се установи от представената застрахователна полица от 09.01.*** г., че
между страните е сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, със срок на
действие от 10.01.***г. до 09.01.*** г., с предмет на застраховката- лекия автомобил
„Мерцедес“, модел „CL 500 4 matic”, на ищеца Д.. Процесното МПС е застраховано по риска
„П- Пълно Каско”, поради което обект на покритие са пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, вкл. причинени от всички рискове по клаузите М, Ч и К от Общите
условия.
Не е формиран спор, че ищецът е изпълнил задължението си да заплати първата от
разсрочените вноски от застрахователната премия по договора, както и че в срока на
действие на този договор е настъпило застрахователно събитие- ПТП, станало на ***, което
е покрит от застраховката риск.
По делото е прието заключение на вещо лице по допуснатата АТЕ, в което се
потвърждават уврежданията, установени по автомобила, при извършения оглед от
представител на застрахователя. Установено е, че описаните увреждания съответстват по
вид и тежест на механизма на настъпилото на *** ПТП.
Доказа се също, че ищецът своевременно е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието и е представил необходимите документи, но е получил отказ за изплащане на
обезщетение.
За да откаже да заплати застрахователно обезщетение, ответникът е посочил, че от
страна на застрахования не е изпълнено задължението за представяне автомобила за оглед и
заснемане, като се е позовал на клаузата на чл. 39 от Общите условия на застраховката на
МПС „Каско”, според която, застраховката на МПС влиза в сила, ако е платена
застрахователната премия или договорената първа вноска от нея и след като са изпълнени
6
изискванията за оглед и заснемане на МПС от определено от застрахователя лице.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че посоченото поведение на
застрахования дава основание за освобождаването му от отговорност. Непредставянето на
МПС от страна на ищеца за заснемане към момента на сключване на договора няма
отношение към възникване на застрахователното правоотношение и неговата валидност, а
към състоянието на автомобила и обема на застрахователната отговорност- в този см.
решение на ВКС №147/06.02.2017г. по т.д. №2481/2015 г. Според това решение,
„Неизпълнението на предвидено в застрахователния договор изискване за представяне на
автомобила за оглед и заснемане, само по себе си, не се отразява на влизането в сила на
застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско”, щом цялата дължима
премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно престирани и
приети от застрахователя. Съдържанието и вида на сочените задължения, изключват те да са
и от категорията, считащи се за съществени, с оглед интереса на застрахователя по см. на
чл.211, т.2 КЗ /отм./ от момента на въвеждането им от съконтрахентите, освен ако
застрахователят докаже наличие на причинна връзка между неизпълнението на тези
конкретни задължения и настъпване на застрахователното събитие, по повод на което се
претендира обезщетението, респ. обема на вредите или възможността за тяхното
установяване”. Основанията, на които застрахователят може да откаже да изплати
застрахователно обезщетение, са изчерпателно изброени в чл. 408 КЗ и коментираното
изискване от ОУ не попада сред тях. Действително, съобразно автономията на волята, е
възможно страните да уговорят клаузи, които при определени условия да освобождават
застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение, но тези клаузи не могат да
излизат извън рамките на кумулативно предвидените законови изисквания на чл.408, ал.1,
т.3 КЗ- същите да са значителни, с оглед интереса на застрахователя, както и
неизпълнението да се намира в причинно- следствена връзка с възникването на
застрахователното събитие. В случая ответникът не е установил по делото неизпълнението
на горепосоченото задължение на ищеца да е оказало някакво въздействие за настъпването
на щетите, при което то не може да бъде определено като съществено такова. Следва да се
отбележи също, че задължение на застрахователя е да посочи лице за извършване на оглед и
заснемане по чл. 39 от Общите условия и неизпълнението на това изискване, за което той
отговаря, не би могло да представлява основание за отказ за изплащане на обезщетение. Ето
защо, дори да не е направен оглед и заснемане на автомобила, след като ответникът,
знаейки този факт, е подписал застрахователния договор и е приел изпълнение по него, то се
налага извод, че е налице валиден и действащ към момента на застрахователното събитие
договор.
Съгласно чл.351, ал.3 от КЗ, застрахователното покритие започва след плащане на
застрахователната премия или първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено
плащане. По делото няма спор, а и са представени доказателства, че е платена от ищеца
първата от вноските, при което следва да се приеме, че застрахователният договор е влязъл в
сила и е породил присъщите му правни последици, една от които е задължението на
7
застрахователя да обезпечи поетата застрахователна закрила.
Съдът преценява като неоснователно и възражението на ответника, основано на
клаузата на чл.14.5 от ОУ, предвиждаща изключение от застрахователното покритие на
вреди, причинени вследствие на извършени с груба небрежност действия, които са
предизвикали застрахователното събитие.
В случая се твърди допусната от водача Й. груба небрежност, тъй като е управлявал
МПС с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост в нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, евентуално- с неразрешена скорост, както и че не е съобразил пътната сигнализация в
участъка.
При така въведеното възражение в тежест на ответника- застраховател е било да
докаже фактите, въз основа на които може да се направи извод за проявена груба
небрежност от водача на МПС като причина за настъпване на ПТП.
Съгласно дефиницията за небрежност и груба небрежност, възприети в съдебната
практика, груба небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, такава каквато
би положил добрият стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се дължи на
неполагането на грижата, която и най- небрежният човек, занимаващ се със съответната
дейност, би положил. Грубата небрежност, следователно, е налице при неполагане на
значително по- занижена степен на загриженост към извършваната дейност.
С оглед изяснения в заключението на АТЕ механизъм на пътното произшествие,
следва да се приеме, че същото е настъпило по причина на поведението на водача на
застрахования при ответника автомобил, който е загубил контрол над автомобила и
последният е напуснал платното за движение, след което се е ударил в скален масив и
преобърнал. Не се установи обаче водачът Й. да се управлявал автомобила с неразрешена
скорост или да не е съобразил пътните знаци и маркировка за пътния участък, където е
настъпило ПТП, както се поддържа от ответника. Според показанията на водача, същият е
управлявал автомобила със скорост 30-40 км/ч, като при липса на ангажирани от насрещната
страна доказателства, които да ги опровергават, съдът няма основание да не ги кредитира.
Действително, на С.Й. е съставен акт за административно нарушение поради неизпълнение
на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и му е наложено съответното административно
наказание, но това обстоятелство е без значение за релевантния въпрос налице ли е груба
небрежност. При така установения от доказателствения материал механизъм на ПТП, съдът
намира, че дори водачът на застрахованото МПС да не е съобразил скоростта на движение с
атмосферните условия, то не може да се квалифицира поведението му като проява на груба
небрежност- че е действал съзнателно, като съзнателно е нарушил правилата за движение и
е осъзнавал опасността за автомобила и неговото увреждане, поради което и не е налице
основание за изключване отговорността на застрахователя поради изключен риск по см. на
чл.14.5 от Общите условия.
Предвид горното, съдът приема за доказани елементите на фактическия състав на
чл.405, ал.1 КЗ- наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по
застраховка „Каско”; настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователния
8
договор и увреждането на автомобила на ищеца вследствие на реализираното ПТП, при
което ответният застраховател дължи обезщетение за причинените имуществени вреди за
застрахования автомобил.
По отношение размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност) - чл.386, ал.1 от КЗ.
От приетото по делото заключение на вещото лице инж. С. се установява, че
действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на пътния инцидент е
33 834 лв., а сумата за ремонт на МПС надвишава 70 % от действителната му стойност, при
което е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ . Поради това, на застрахованото
лице се дължат действително претърпените вреди към датата на настъпване на събитието-
***
Размерът на вредата при тотална щета е действителната стойност на погиналата вещ,
намалена със запазените части (за се избегне неоснователното обогатяване на увредения).
Според заключението на АТЕ, стойността на запазените части и агрегати от
автомобила не би могла да бъде категорично определена, тъй като същите са с неизвестно
техническо състояние. Затова и вещото лице е определило стойността на запазените на
външен вид части, която възлиза на 34 273лв., като е заявило, че не е ясно дали въобще тези
части биха се продали на вторичния пазар и възможността собственикът да реализира сам
определена парична сума за „изправни“ части е с много малка вероятност. Същевременно,
експертът е посочил, че при наличие на тотална щета най- често останките на автомобила се
продават в комплект на автоморга или за скрап, като в първия случай- цената на закупуване
на видимо здравите части би достигнала до 3500 лв., а във втория- цената за цялостно
изкупуване за вторични суровини е 614 лв.
С оглед коментираното заключение и доколкото ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не доказа наличието и стойността на годните агрегати и детайли
от автомобила, то не би могло да се приеме, че стойността на запазените части на
автомобила при установената тотална щета е в посочения размер от 34 273 лв.
Неоснователни са доводите на ответника, свързани с определяне стойността на запазените
части съобразно представеното по делото обвързващо предложение, доколкото същото не
отразява средните реални пазарни стойности на частите. За определяне размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, съдът намира, че от
пазарната стойност на МПС следва да се приспадне стойността на изкупуване на
автомобила на скрап- 614 лв., която е икономически целесъобразна, а и няма категорични
данни за запазени годни части. Или въз основа на горното, размерът на вредата възлиза на
33 220 лв. Доколкото последно посочената сума надхвърля уговорената в полица № ****
застрахователна сума, то обезщетението по процесната имуществена застраховка, дължимо
9
от застрахователя, е в размер на 30 000 лв., съобразно изричната норма на чл.386, ал.1 КЗ.
По възражението за прихващане:
Съгласно чл. 369, ал.2 от КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило, преди
застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да
удържи неиздължената премия от застрахователното обезщетение или сума.
Установява се от приетата по делото застрахователна полица, че уговорената
застрахователна премия е в размер на 2065,52 лв., платима на четири вноски. Ищецът е
представил доказателства за плащане на първата вноска в размер на 516, 38 лв., а между
страните не е спорно, че останалите премийни вноски- в общ размер на 1 549,14 лв. не са
платени. Следователно, направеното правопогасяващо възражение на застрахователя за
прихващане с вземането му за сумата 1 549,14 лв.- неизплатен остатък от дължимата
застрахователна премия се явява основателно, при което застрахователното обезщетение от
30 000 лв. следва да бъде намалено със сбора на неплатените вноски. След прихващане на
двете вземания предявеният иск следва да се уважи в размер на 28 450,86 лв., а за разликата
над тази сума до пълния заявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като погасен
чрез прихващане със вземането на ответника за сумата 1 549,14 лв.
Върху обезщетението от 28 450,86 лв., на основание чл.86 от ЗЗД, следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на завеждане на иска- 08.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част на иска. Съгласно списък по чл.80 от ГПК, същият претендира и е доказал
разноски в размер на 3 386 лв., като от тях 1956 лв.- за заплатено адвокатско
възнаграждение; 1 200 лв.- внесена държавна такса; 200 лв.- депозит на АТЕ и 30 лв.-
депозит за призоваване на свидетел. От общо заявената сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3211,15 лв.
На основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. Според представения списък по чл.80 от
ГПК, разноските на ответника са в размер на 305 лв., от която сума ищецът следва да бъде
осъден да заплати 15,75 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК *********,
седалище гр. София и адрес на управление: район „Средец”, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да
заплати на О. П. Д., с ЕГН ********** и адрес: г*** сумата от 28 450,86/ двадесет и осем
хиляди четиристотин и петдесет лв. и осемдесет и шест ст./лв., представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“,
10
обективирана в застрахователна полица № ****, сключена на 09.01.*** г., с период на
покритие от 00:00:00 часа на 10.01.*** г. до 23:59:59 на 09.01.*** г., за „тотална щета“ на
МПС- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „CL 500 4 matic”, с рег. № ***, собственост
на О. П. Д., причинена в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на
***, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от *** г.- датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над 28 450,86 лв. до пълния
претендиран размер от 30 000 лв., поради извършено прихващане с неплатени вноски по
застрахователния договор /втора ,трета и четвърта/ в общ размер на 1 549,14 лв .
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК *********,
седалище гр. София и адрес на управление: район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да
заплати на О. П. Д., с ЕГН ********** и адрес: г*** сумата от 3 211,15 /три хиляди двеста
и единадесет лв. и петнадесет ст./лв. - разноски за производството, изчислени съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА О. П. Д., с ЕГН ********** и адрес: г*** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на
управление: район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сума в размер на 15,75 /петнадесет
лв. и седемдесет и пет ст./лв. -разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да се изплатят от ответника по банкова
сметка ****, с титуляр О. П. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11