Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16117 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от М.М.К. срещу „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ искова молба, с
която моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 795.69
евро главница, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане и 305.15 лева мораторна лихва върху главницата
за периода 25.11.2019 г. – 10.12.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е наследник по
закон на брат си И.М.К., починал на 07.03.2019 г., заедно с едноутробен на
наследодателя брат Р.Д.Е. и еднокръвна сестра М.М.К..
Със завещание от 29.08.2018 г. И. К. завещал цялото си
движимо и недвижимо имущество на ищеца. В „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ наследодателят
имал открита сметка в евро. На 30.09.2019 г. ищецът подал молба до банката да
му заплати наличните средства по сметката на стойност 41 591.37 евро. Ответникът
отказал с аргумент, че парите не били част от движимото и недвижимо имущество,
което И. К. завещал на брат си М.К.. Поради това, на 18.10.2019 г. изплатила на
ищеца половината от сумата – 20 793.18 евро.
М.К. отправил нотариална покана до ответника, връчена
на 13.11.2019 г., за заплащане на остатъка от паричните средства по сметката на
И. К., след приспадане на банковите такси за извършените и предстоящи банкови
операции. До подаването на исковата молба банката не изплатила на ищеца
остатъка от сумата. Излага подробни правни съображения, поради които счита, че
има право да получи цялата налична сума и моли ответникът да бъде осъден да
заплати главницата от 20 795.69 евро и законната лихва от изтичане на
срока в получената на 13.11.2019 г. нотариална покана – 25.11.2019 г. до датата
на завеждането на исковата молба – 10.12.2019 г. в размер на 305.15 лева.
Ответникът „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ е подал
отговор, в който признава средните факти: ищецът е наследник на И.М.К.; към
07.03.2019 г. по сметката на починалия е била налична сумата от 41 591.37
евро; И. К. е оставил саморъчно завещание в полза на М.К.; на 22.10.2019 г.
сумата от 20 751.99 евро е преведена по сметка на ищеца.
Заявява, че на Р.Д.Е. и М.М.К.
превел по 10 373.50 евро. Счита, че движимите вещи и вземанията са
различни обекти и в случая вземанията на наследодателя не са обхванати от завещателната воля на И. К.. Според ответника паричните
влогове не са вещи.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, основанието на предявения от М.М.К. иск е неизпълнение от страна на ответника „Т.-Д.-З.Б.“
– клон София КЧТ на задължението му да заплати остатъка от сумата по сметката
на наследодателя И.М.К. в размер на 20 795.69 евро.
Не се спори и с определение от 05.08.2020 г. между
страните в производството са отделени като безспорни обстоятелствата, че М.М.К. е наследник на И.М.К.; че към 07.03.2019 г. по
сметката на починалия в „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София е била налична сумата от
41 591.37 евро; че И. К. е оставил саморъчно завещание от 29.08.2018 г. в
полза на М.К. и че на 22.10.2019 г. сумата от 20 751.99 евро е преведена
по сметка на ищеца.
Спорният по делото
въпрос е дали волята на И. К. е да завещае и вземанията си на М.К.. Според
съдържанието на неоспореното саморъчно завещание от 29.08.2018 г., И. К. е завещал
на М.М.К. цялото си движимо и недвижимо имущество и
всички свои права по решения, с които да се разпорежда по свое усмотрение.
Настоящият съдебен
състав не споделя доводите на ответника за направеното разграничение между
движими вещи и вземания. Действително, правният им режим е различен, но
цитираната в отговора практика се отнася до придобито по време на брака
имущество от съпрузите. По силата на изрична правна норма в обхвата на СИО се
включват вещни права, но не и вземания. Те са притежание на титуляря на
влоговата сметка. По същия начин и чл. 34 от ЗС и чл. 344 от ГПК говорят само
за вещи (движими и недвижими), които могат да бъдат обект на делба. Безспорно
е, че е недопустима делба на облигационни вземания, акции, дялове и др.
Това обаче не
означава, че те не са част от патримониума на правния субект. Част от имуществото
на И. К. към момента на смъртта му се са негови активи – правата на собственост
върху движими вещи и недвижими имоти и облигационни права. Част от тях са и вземанията
към банки по договори за влог.
При тълкуване на
завещанието от 29.08.2018 г. като едностранна правна сделка, с която И.К.се е
разпоредил с активите на своето имущество за след смъртта си, в приложение на
нормата на чл. 44 вр. чл. 20 от ЗЗД, съдът намира, че волята на наследодателя
на ищеца е цялото му имущество да бъде наследено само от брат му М.М.К.. Това тълкуване се налага и от съществувалата близост
между двамата кръвни братя, които са живели заедно на един и същи адрес в гр.
София, ж.к „*******. Завещавайки всичките си права върху вещи и вземанията си,
И. К. е пожелал брат му М.К. да не забравя „много им племенници
и сестра им М. в САЩ“. Следователно, И.К.не е възнамерявал да изключи част от
имуществото си от завещателното разпореждане в полза
на М.К.. В противен случай той е могъл да посочи изрично кои от правата му ще преминат
след смъртта му към всички негови наследници.
Не без значение е
и обстоятелството, че Р.Д.Е., едноутробен брат на И. и М. е узнал за
завещанието от 29.08.2018 г. и зачита правото на наследника М.К. да получи
цялото имущество на наследодателя И.К..
Извод в обратен
смисъл е несъответен на действителната воля на завещателя. С нея следва да се
съобразят съдът, наследниците и третите лица.
Неправилен е
изводът на ответника, че половината от сумата по влога следва да се разпредели
между едноутробния брат Р.Е. и еднокръвната сестра М.К.. По силата на
универсалното завещание от 29.08.2018 г. М.К. е придобил качеството на
наследник на цялото имущество на И.К.като съвкупност от права и задължения.
Поради това и нему принадлежи правото да получи цялата налична сума по влога на
И.К.в „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ.
Основателен е и
акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, макар и не в заявения от ищеца
размер. М.К. е поканил ответника да му заплати целия размер на сумата по сметката,
като нотариалната покана е получена на 13.11.2019 г. С нея на банката е даден
срок до 12.00 часа на 25.11.2019 г. да преведе по сметка на М.К. остатъка от
дължимата сума, принадлежала на И.М.К..
Не се спори, че
ответникът не е изпълнил това свое задължение. Поради това той дължи лихва за
забава от изтичане на срока, определен от ищеца в нотариалната покана от
05.11.2019 г. За периода 25.11.2019 г. – 10.12.2019 г. лихвата възлиза на
180.77 лева и до този размер искът е основателен. За горницата до 305.15 лева
подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира
присъждане на разноски за производството, изразяващи се в заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева. Възражението на
ответника за прекомерност на хонорара съдът намира за основателно. Предвид
цената на исковете, фактическата и правна сложност на спора, както и броя на
съдебните заседания и извършените процесуални действия, съдът намира, че дължимите
на ищеца разноски за адвокатски хонорар следва да се определят на 2 000
лева. Съобразно уважената част от исковете, ответникът дължи да заплати на
ищеца сумата от 3 650.46 лева, от които 1 656.53 лева държавна такса
и 1 993.93 лева адвокатско възнаграждение.
Право на разноски
има и ответникът. Техният размер е 6.56 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.М.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв. И.С., сумата
от 20 795.69 евро по сметка с IBAN ***, открита в банка „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ на името на наследодателя
на ищеца И.М.К., ЕГН **********, починал на 07.03.2019 г., ведно със законната
лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
180.77 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.11.2019 г. – 10.12.2019
г., като отхвърля иска за мораторна лихва за горницата до 305.15 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.М.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв. И.С., сумата
от 3 650.46 лева разноски за производството, от които 1 656.53 лева
държавна такса и 1 993.93 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.М.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв. И.С. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, Е. ****, бул. „*******да
заплати на „Т.-Д.-З.Б.“ – клон София КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 6.56 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: