М О Т И
В И
към
присъда по НОХД № 2781 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд -
ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По отношение на подсъдимите М.А.Х.,
Н.Г.М. и М.Т.М. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за престъпления, както следва:
1. За М.А.Х. ЕГН **********/
посочен в ОА със бащино име Аптула/
- За това, че на 29.10.2019 г. в
гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1 в съучастие, като извършител, с Н.Г.М.
/извършител/ и М.Т.М. /извършител/, чрез използване на техническо средство –
брадва, отнел чужди движими вещи – 160 м четирижилен
кабел СВТ 4х4 на стойност 403.20 лева, 1 брой крив лост за вдигане на тежести
на стойност 85.50 лева, 5 броя дискови тежести по 2 кг на стойност 36 лева, 4
броя дискови тежести по 5 кг на стойност 59.40 лева и 4 броя дискови тежести по
10 кг на стойност 118.80 лева или всичко общо на стойност 702.90 лева от
владението на Д. Д. Й., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,
2.
За Н.Г.М., ЕГН **********, , за
това че на 29.10.2019 г. в гр. Варна, бул. „Христо Смирненски" № 1 в
съучастие, като извършител, с М.Т.М. /извършител/ и М.А.Х. /извършител/, чрез
използване на техническо средство - брадва, отнел чужди движими вещи - 160 м четирижилен кабел СВТ 4x4 на стойност 403.20 лева, 1 брой
крив лост за вдигане на тежести на стойност 85.50 лева, 5 броя дискови тежести
по 2 кг на стойност 36 лева, 4 броя дискови тежести по 5 кг на стойност 59.40
лева и 4 броя дискови тежести по 10 кг на стойност 118.80 лева или всичко общо на
стойност 702.90 лева от владението на Д. Д. Й., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на повторност в немаловажен случай - престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
И
3.
За М.Т.М., ЕГН **********, , за
това че на 29.10.2019 г. в гр. Варна, бул. „Христо Смирненски" № 1 в
съучастие, като извършител, с Н.Г.М. /извършител/ и М.А.Х. /извършител/, чрез
използване на техническо средство -брадва, отнел чужди движими вещи - 160 м четирижилен кабел СВТ 4x4 на стойност 403.20 лева, 1 брой
крив лост за вдигане на тежести на стойност 85.50 лева, 5 броя дискови тежести
по 2 кг на стойност 36 лева, 4 броя дискови тежести по 5 кг на стойност 59.40
лева и 4 броя дискови тежести по 10 кг на стойност 118.80 лева или всичко общо
на стойност 702.90 лева от владението на Д. Д. Й., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство, с
определение по НОХД №2781/2020г. по
описа на ВРС, друг състав на ВРС, на 23.12.2020г., е одобрил споразумение, по силата на което
подсъдимите Н.М. и М.Т. са се признали за виновни в извършването на
престъпленията, за които са били обвинени от ВРП, посочени по-горе и са приели да изтърпят съответните наказания
„Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1
от НК.На същата дата е било прекратено наказателното производство спрямо тях и
производството по НОХД №2781/2020г. по описа на ВРС продължи единствено спрямо
подсъдимия М.А.Х., който пожела делото
спрямо него да бъде разгледано по общия ред.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подс. Х.
обвинение, като излага аргументи в подкрепа на становището си, че извършването
на престъплението, в което същият е обвинен е доказано както от обективна, така
и от субективна страна.Прокурорът приема за установено, че св.Д.Й. е наел
тримата подсъдими да му помагат в разчистването на терен в гр.Варна, но на
29.10.2019г., отивайки на работа, подсъдимите са взели решение да влязат в
съседен имот, собственост на същия свидетел и да отнемат от намиращата се там
сграда- бивш месарски цех,метални вещи, които заедно с отпадъците, за които
имат разрешение, в последствие да предадат за скрап.Прокурорът счита,че
тримата подсъдими са влезли в сградата,
като са носили чували и М. и брадвичка.Прокурорът приема, че първи в сградата
са влезли подсъдимите М. и М., като в последствие един от тях е отворил вратата
и в сградата е влязъл и подс.Х..Представителят на ВРП приема, че в отнемането
на вещите безспорно е участвал и подс.Х., като счита, че показанията на
свидетелите Й. и В. следва да бъдат кредитирани изцяло.По отношение на
показанията на М. и М., дадени след прекратяване на наказателното производство
спрямо тях, Приема, че показанията на М. кореспондират с показанията на М. от
ДП., а по отношение на показанията на М. прокурорът счита, че същите не следва
да се кредитират единствено в частта, в която същият сочи, че и подс.Х. е
влязъл през прозореца, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия Х. и показанията на св.Й..Изразяват се
аргументи в подкрепа на становището, че подс.Х. е знаел, че извършва действия,
които не са разрешени от собственика и се изразява съмнение, че е оказано
въздействие върху свидетелите от страна на подсъдимия, след като спрямо тях
наказателното производство е било прекратено.Визират се и противоречия в показанията
на св.М., дадени в хода на съдебното производство и се приема, че този свидетел
е повлиян от подсъдимия, а по отношение на показанията на св.В. се сочи, че
същите следва да се кредитират изцяло.По отношение обясненията на подс.Х. се
приема, че същите представляват защитна теза в частта, в която подсъдимият
твърди, че не е знаел, че се извършва кражба.Прокурорът приема, че с фактът на
изнасяне на чувалите с отнетите вещи и оставянето им в храстите се извлича и
субективната страна на престъплението, а именно намерението на подс.Х. и
неговите съучастници противозаконно да присвоят инкриминираните вещи.Акцентира
се върху фактът, че собственикът е разрешил на тримата да събират железа в
съседен терен, който се е разчиствал, , но никога не им е разрешавал да вземат
вещи от процесната сграда.Сочи се, че за да се
достигне до сградата е следвало да се мине през дере, че е имало обособена
граница между двата имота, че чувалите са били скрити в дерето, че в сградата е
било проникнато през прозорец, поради което се приема, че подс.Х. е знаел, че
участва в престъпление, поради което прокурорът моли подс.Х. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание към минималния размер, като се обсъжда
и възможността за прилагане на чл.55 от НК.Прокурорът моли трите лица, спрямо
които е внесен ОА, да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски,
а ВД-яке да бъде върнато на М..
Защитникът на подсъдимия Х. моли за
оправдателна присъда , тъй като приема, че предявеното спрямо него обвинение се
гради единствено на признанието на подсъдимия, че е бил на процесното място,
където е било извършено престъпление, но не е знаел, че се върши такова, тъй
като е отишъл там да работи.В тази връзка защитникът моли показанията на М. и М.
от ДП, в които същите сочат, че подс.Х. е знаел, че се извършва престъпление,
да не се кредитират, тъй като в този първоначален момент те са твърдели че са
били четирима и че и св.В. е бил с тях и акцентира върху твърденията на М. и М.
в хода на проведените в с.з. очни ставки, съгласно които подсъдимият не е
знаел, че се извършва кражба, въпреки, че е бил с тях.
Подсъдимият Х. не се признава за
виновен, дава подробни обяснения във връзка с предявеното обвинение и в
последната си дума иска да бъде оневинен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Бащата на св. Д.Й.- Д. И. Й. бил
собственик на парцел с административен адрес: гр. Варна, бул. „Христо
Смирненски" №1, намиращ се в близост до изхода на МБАЛ“Св.Марина“-Варна. В
парцела на Й. имало няколко сгради, една от които някога ползвана като месарски
цех, но в момента не функционираща по предназначението си и Й. я ползвал като
склад. Парцелът на Й. бил ограден с ограда от трите си страни, а четвъртата
граничела с дере и там не била изградена ограда. Свидетелят Й. бил решил да
почисти парцела, включително и да събори някои от сградите в него и да започне
изграждането на жилищна кооперация, като за целта се извършвали изкопни
дейности и се събаряла една от съществуващите сгради.
На 28.10.2019г. свидетелите Н.М. и М.М. ***, в района на УМБАЛ „Света Марина" и забелязали,
че в горепосочения имот се извършват изкопно - строителни дейности. Те попитали
св.Й. дали може да съберат отпадъчни железа и да ги предадат за скрап. Й. им
отвърнал, че ще им позволи да вземат железата от срутената постройка и каквото
намерят при изкопните действия, но в замяна на това ще помогнат в почистването
на парцела. М. и М. се съгласили, повикали и подс.Х., който първоначално бил в
дома си и не преговарял лично със св.Й. и заедно започнали да чистят в парцела
на Й., а намираните от тях железа събирали с цел да бъдат продадени за
скрап.След приключване на работния ден всички напуснали парцела, след което парцелът бил напуснат и от св.Й..
На 29.10.2019г. свидетелите М. и М. и подс.Х., отишли отново да събират
железа в парцела на бащата на Д.Й. и да помагат в разчистването му. Там бил и
свидетеля А.В.,***, който познавал и
тримата. Докато разчиствали в парцела св.М.
решил, че може да влязат в съседната сграда - бившия месарски цех и от
там да съберат железа, които да предадат за скрап, заедно със събраните при
почистването на парцела. Въпреки, че бил предупреден от св.Й., че в тази сграда
не следва да се влиза и да се вземат вещи, през прозорец, намиращ се от
страната на дерето, с което граничил парцелът, М. и М. проникнали в сградата,
след което отворили вратата за същата и повикали и подс.Х., който полагал труд
на друго място, да се присъедини към тях.Подсъдимият не бил уведомен, че в тази
постройка достъпът за тях е забранен и тъй като бил повикан от М. и М. за
разчистване на обекта, в който се
разрушавали стари сгради и се извършвали изконни дейности, през
отворената врата влязъл в сградата на бившия месарски цех .
Същевременно, по-рано Н.М. свалил
от стените на старата сграда четирижилен кабел
СВТ 4x4 за трифазен ток и с помощта на брадва го насякъл на парчета, които били поставяни в чували.
Докато вършил това, М. съблякъл якето си и го бил оставил в страни.
Напълнени били три чувала с парчета от кабела. В едно от помещенията на
сградата били намерени крив лост предназначен за вдигане на тежести и различни
по размер дискови тежести. Лостът бил сложен в един от чувалите, а в друг били
прибрани 5 броя дискови метални тежести с тегло от по 2 кг. всеки, 4 броя
дискови метални тежести с тегло от по 5 кг. всеки и 4 броя дискови метални
тежести с тегло от по 10 кг. всеки. Така
в три чувала били събрани насечените парчета от четирижилния
кабел с обща дължина 160 м. и кривия лост за вдигане на тежести, а в четвърти
чувал били сложени дисковите тежести. При влизането си в процесната
сграда подс.Х. възприел пълните чували и заедно с М. ги изхвърлили в дерето, където чувалите
попаднали сред намиращите се там храсти
в близост до стената на постройката. В последствие М., М.
и Х. се върнали в парцела където се извършвали изкопните дейности, като якето на
М. останало в бившия месарски цех.
Свидетелят
В. който също работел на обекта, бил забелязал, че М., М. и Х. ги
нямало около час около него.
На
същата дата-29.10.2019г., около 11,00 часа св. Д.Й. отишъл до сградата на
бившия месарски цех и установил, че вратата на цеха е отворена и липсва четирижилния
мостов кабел СВТ 4x4, който бил предназначен за трифазен ток. Този кабел
тръгвал от ел.таблото на сградата и бил разположен по стените и бил с обща дължина
160м. Целият кабел липсвал. След това Й. огледал помещенията в сградата и
установил липсата на крив лост за вдигане на тежести, 5 диска с тегло от по 2
кг., 4 диска с тегло от по 5 кг. и 4 диска с тегло от по 10 кг. Й. забелязал
якето на М. и се досетил, че бил виждал едно от лицата от с. Каменар, които
почиствали парцела с това, яке, след което сигнализирал органите на 02 РУ
Варна.
В бившия месарски цех бил извършен
оглед от дежурна група при 02 РУ –ОД на МВР-Варна,,при който като ВД било
иззето дънково яке с черни кожени ръкави. С оглед
твърденията на Й., че намереното яке в сградата не е негово и вероятно е
оставено от извършителя, а самият Й. смятал, че това яке е на някой от
работещите в имота му, органите на 02 РУ Варна отишли в парцела на Й., където
се извършвали изкопните дейности и задържали свидетеля А.В., Н.М. и М.М., които
все още били на обекта. Издривателните мероприятия по
установяване на извършителя били
възложени на свидетеля Т.В. ***, след като трите лица били отведени в
полицейското управление.Св.В. провел беседа с лицата, в хода на която М.
обяснил как е извършена кражбата и къде се намира чувалите с отнетите вещи.В
последствие М. завел полицейските служители до дерето, където се намирали
чувалите, като на место бил извършен оглед, при който като веществени
доказателства били иззети: 1/ чувал, съдържащ кабели на парчета; 2/ чувал,
съдържащ дискове за щанги; 3/ чувал с множество парчета кабели с различна
дължина; 4/ чувал с парчета кабели с различна дължина и един крив метален лост
за вдигане на тежести. В последствие срещу разписка чувалите с намиращите се в
тях вещи били върнати на св. Д.Й..
Съгласно показанията на свидетелите М.
и М., както и съгласно обясненията на подс.Х., полицейските служители двукратно
са посетили процесния обект, като при първото
посещение подс.Х. е бил там, но свидетелите М., М. и В.
са били задържани при второто посещение, когато Х. вече не е бил на обекта,
поради което подсъдимият е бил задържан
едва на следващия ден, тъй като
при беседата със св.В., М. посочил, че и Х. е бил с тях при отнемането на
вещите.
По делото е била назначена съдебно
оценителна експертиза, в заключението на която, вещото лице е определило
пазарната стойност на инкриминираните вещи. Според вещото лице, четирижилен кабел СВТ 4x4 с дължина от 160 м. е на стойност
403,20 лв., крив лост за вдигане на тежести е иа
стойност 85,50 лв., пет броя дискови тежести по 2 кг. са на стойност 36 лв.,
четири броя дискови тежести по 5 кг. са на стойност 59,40 лв. и четири броя
дискови тежести по 10 кг. са на стойност 118,80 лв. или всичко общо е на
стойност 702,90 лв.
Видно от справката за съдимост, подс.Х. бил осъждан 4 пъти за
престъпления против собствеността в периода 1997г. - 2003г., а през 2004г. бил
осъден за престъпление по чл. 325, ал.4 вр. ал. 2 НК. По НОХД №454/2015г. по
описа на PC Варна за осъществени в съвкупност престъпления по чл. 131, ал.1,
т.1 вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 325, ал.4 вр. ал.2 НК, Х.
се признал за виновен и било одобрено споразумение, с което на основание чл. 23 НК му било наложено едно общо наказание „Пробация" за срок от 2 години. По
НОХД №2438/2015г. по описа на PC Варна на 07.10.2015г. било одобрено
споразумение, в сила от същият ден, с което Х. се бил признал за виновен в
извършването на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК и приел за това
престъпление да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок
от 2 години, изпълнението на което било отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК с 5
години изпитателен срок. С протоколно определение №3799/22Л2.2015г. по ЧНД №5473/2015г..
на PC Варна, влязло в законна сила на 07.01.2016г. наказанията на осъдения Х.
по НОХД №454/2015г. и по НОХД №2438/2015г. били групирани и му било определено
едно общо наказания в размер на 2 години „Лишаване от свобода",
изпълнението на което на основание чл.
66, ал.1 НК било отложено с изпитателен срок от 5 години.
Съдът напълно кредитира обясненията
на подс.Х., дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, житейски достоверни и не са претърпели никаква
промяна от началото на съдебното производство, а и нито прокуратурата ангажира
безспорни и категорични доказателства, които да ги оборват, нито съдът успя да
събере служебно такива.
Съдът не кредитира показанията на
св.Й., дадени в хода на съдебното производство в частта, в която сочи, че е
допуснал подс.Х. и свидетелите М. и М. в обекта си да разчистват и да събират
отпадъци само за един ден, тъй като в тази им част показанията му не
кореспондират с тези дадени в хода на ДП и приобщени от съда, съгласно които не
се визира само един ден, в който Х., М. и М. да са били допуснати до процесния обект да почистват и да събират отпадъци, като
противоречат и на показанията на св.В., дадени в хода на ДП и приобщени в с.з.,
съгласно които и на процесната дата-29.10.2019г.
трите посочени по-горе лица са работили на обекта заедно с него, а и очевидно
не са били отстранени от св.Й., който също ги е възприел в парцела преди да
констатира извършената от бившата транжорна
кражба.Съдът не кредитира показанията на св.Й., дадени в хода на съдебното
производство и в частта, в която посочва, че е установил липсата на вещите от
бившата транжорна сутринта на процесната
дата, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират с тези, дадени в
хода на ДП, съгласно които това се е случило около 11,00ч., а и противоречат на
останалите кредитирани от съда гласни доказателства, още повече, че е бил
извършен оглед на местопроизшествие едва след 14,00ч.Неподкрепени от никакви
други доказателства са и твърденията на св.Й., направени в с.з., че
противозаконното отнемане на вещи е било извършено през нощта, тъй като в тази
им част твърденията са по-скоро предположения и не са подкрепени от никакви
други доказателства, а и ако отнемането е станало през нощта е нелогично на
следващият ден отнетите вещи все още да се намират до процесната
постройка.Съдът не кредитира показанията на св.Й., дадени в хода на ДП в
частта, в която същият сочи, че трите лица, спрямо които е бил внесен ОА, са
били наети от него още на 26.10.2019г., тъй като в тази им част показанията на
свидетеля не кореспондират с тези, дадени в хода на съдебното производсво и не се подкрепят от никакви други
доказателства.Съдът не кредитира показанията на св.Й., дадени в хода на ДП и в
частта, в която е отразено, че същият е собственик на процесния
парцел, в който са били извършвани разчистване и СМР, тъй като се установи в
хода на съдебното производство, че имотът е собственост на неговия баща.В
останалата им част съдът кредитира показанията на св.Й., дадени в хода на ДП и
приобщени в с.з. и тези, дадени в хода на съдебното производство, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани
от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията
на св.В., дадени в хода на съдебното производство и тези, дадени в хода на ДП и
приобщени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
свидетелят по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията на св.А. В., дадени в хода на ДП
и приобщени в с.з., единствено в частта, в която същият сочи, че М., М. и Х. са му обяснили, че са отсъствали от работа, тъй
като са събирали железа от контейнери за боклук, тъй като в тази им част
показанията на свидетеля са изолирани, неподкрепени от никакви други
доказателства и неконкретни, тъй като безспорно няма как три лица в „ един
глас“ да дадат това обяснение, а кой точно е заявил това свидетелят не сочи.В
останалата част съдът кредитира показанията на св.В., дадени в хода на ДП, тъй
като липсват категорични доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на св.М.,
дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че собственикът ги е хванал,
докато режат кабелите и че „комшии“ са се обадили в полицията, че са излезли от
сградата на бившата транжорна, когато са дошли
полицаите, че собственикът ги е предупредил да не влизат в процесната
сграда едва след отнемането на вещите, тъй като в тази им част показанията на
свидетеля не са подкрепени от никакви други доказателства и коренно
противоречат на показанията на св.Й. в кредитираните от съда части.Съдът не
кредитира първоначално дадените показания в с.з. от св.М. и в частта, в която
същият сочи, че собственикът/ т.е. св.Й./ е предупредил всички, включително и
подс.Х. да не влизат в процесната сграда, тъй като в
тази им част показанията на свидетеля са изключително противоречиви/ твърди, че
ги е предупредил след деянието, после твърди, че е отправил предупреждение към
него преди деянието, в последствие по време на очната ставка твърди, че подс.Х.
изобщо не е знаел за забраната/, като в тази им част показанията на св.М.
противоречат както на показанията на св.М., съгласно които подсъдимият не е бил
уведомен за забраната, така и на обясненията на самия подс.Х..Изолирани и
неподкрепени от други доказателства са и твърденията на св.М., че и св.А.В. е
бил с тях при отнемането на вещите, поради което и в тази част показанията му
не се кредитират от съда, още повече, че по време на очната ставка св.М.
обяснява причината за тези свои първоначални твърдения по следния начин:“Щото
оня казва така да казваме, вика- да го докладваме, да го топиме.Де
да знам.Някаква интрига ли имат с него, не знам какво.На един двор живееха.Аз
говоря истината, каквато беше.М. не знаеше, че вземаме кабелите без
разрешение.“Свидетелят заявява още, че подс.Х. не е знаел , че „кабелите“ се
вземат без съгласие и си е мислил, че и тази сграда е за събаряне.Съдът не
кредитира показанията на св.М. и в частта, в която същият сочи, че подс.Х. е
влязъл в сградата на бившата транжорна през
прозореца, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират както с
обясненията на подсъдимия Х., така и с последните показания на св.М., а и св.Й.
категорично сочи, че предходната вечер вратата е била заключена, а в деня, в която
е установил, че е извършена кражба на вещи е установил, че вратата е отворена.В
хода на разпита св.М. заявява, че според него подс.Х. се е усъмнил, но не
визира никакви обективни факти, които да
обосноват такъв извод, а и в заключение категорично посочва ,че никой не е
уведомил Х., че :“крадат“.В останалата им част съдът кредитира показанията на
св.М., дадени в с.з., тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства и
липсват такива, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанаята
на св.М., дадени първоначално в с.з. в частта, в която същият първоначално
посочи, че както той, така и подс.Х. изобщо не са влизали в сградата, бивш цех
за транжиране на животни, тъй като в тази им част показанията на свидетеля са
непоследователни, противоречиви и некореспондиращи с показанията на св.М. в
кредитираните части и с обясненията на подсъдимия Х., а и самият св.М. признава
в хода на очната ставка, че е влизал в процесната
сграда, а за подс.Х. заявява, че е минало време и е забравил, а в последствие
потвърждава, че и подс.Х. е влязъл в процесната
сграда, но е излязъл бързо.Неподкрепени от други категорични доказателства са и
твърденията на св.М., че св.А.В. е бил с
тях и е изнасял вещи, поради което съдът не ги кредитира.В останалата част
съдът кредитира показанията на св.М., дадени в с.з., тъй като същите
кореспондират както с показанията на св.М. в кредитираните части, така и с
обясненията на подс.Х., макар да се констатира, че свидетелят трудно
възприемаше по време на разпита смисъла и съдържанието на поставяните въпроси,
а и липсват категорични доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира заключенията
на изготвената по делото СОЕ, като компетентно и безпристрастно, като кредитира
и писмени доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
Гореописаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, а именно от: обясненията на подсъдимия Х.,
от показанията на свидетелите Й., В., М. , М. и В. в кредитираните от съда
части, СОЕ, протоколи за оглед, фотоалбум, разписка, справка за съдимост, както
и от другите кредитирани от съда
доказателства по делото.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият М.А.Х. не е извършил престъплението по
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е било
предявено обвинение от ВРП, а именно за
това, че на 29.10.2019 г. в гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1 в
съучастие, като извършител, с Н.Г.М. /извършител/ и М.Т.М. /извършител/, чрез
използване на техническо средство – брадва, отнел чужди движими вещи – 160 м четирижилен кабел СВТ 4х4 на стойност 403.20 лева, 1 брой
крив лост за вдигане на тежести на стойност 85.50 лева, 5 броя дискови тежести
по 2 кг на стойност 36 лева, 4 броя дискови тежести по 5 кг на стойност 59.40
лева и 4 броя дискови тежести по 10 кг на стойност 118.80 лева или всичко общо
на стойност 702.90 лева от владението на Д. Д. Й., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Спор, че подс.Х. е участвал в
прекъсването на владението и установяване на нова фактическа власт/ дали трайна
или не/ по делото няма.От началото на
съдебното следствие подс. Х. признава фактът, че на процесната
дата се е намирал на процесното място и е помогнал за изнасянето на вещите,
визирани в диспозитива на обвинението, като
обясненията му са последователни, непротиворечиви и житейски достоверни.Те не
претърпяха промяна дори и след няколкократните твърдения на св.М./ както при
първоначалния му разпит, така и в последствие по време на очната ставка с подс.Х./,
че изобщо подсъдимият не е влизал в процесната стара
сграда - бивш транжорен цех.
Безспорно по делото е установено, че
подс.Х. не е водил лични преговори със св.Й. за почистване на парцела и за
изнасяне на ненужни вещи от същия, а е бил повикан да работи на обекта от св.М.,
който е провел първоначалните преговори за работа.
Касае се за имот, в който се
разрушават стари сгради, извършват се
изкопни работи, събират се множество отпадъчни железа, като е следвало
парцелът да бъде разчистен във връзка с предстоящо строителство.
Няма спор по делото, че вещите са били
отнети от стара сграда, нефункционираща по предназначение, която св.Й. към датата на деянието е ползвал за
складиране на различни вещи.
Няма спор по делото, че в замяна на
почистването на терена св.Й. е предоставил
възможност на св.М., който е контактувал с него, да вземе от парцела
всички ненужни железа.
Няма спор и че отнетите вещи са кабели
и железни предмети..
Безспорно по делото е установено, че
на 28.10.2019г. подс.Х. е извършвал именно такава дейност в парцела и че на
следващият ден със същите хора, които предходния ден са го поканили да работи с
тях, е отишъл в същия парцел и е извършвал същата дейност.
Необорени по никакъв начин са
твърденията както на подсъдимия Х., така и на свидетелите М. и М., че в
сградата, от където са отнети вещите, е проникнато през светлата час на
денонощието, след като тримата обвинени за кражбата отново са дошли в парцела,
за да извършват разрешената им дейност, като предположенията на св.Й., че това
се е случило през нощта на 28/29.10.2019г. не се подкрепя от никакви
доказателства, а и е нелогично ако вещите са били изнесени през нощта на
следващият ден те все още да са в близост до стената на бившата транжорна.Ако това е било така/ макар доказателства да
няма/ то би следвало да се постави въпросът дали не е налице и отказ от
установяване на трайна нова фактическа власт върху отнетите вещи.
По делото се установи, че подс.Х. е
бил повикан в сградата на нефункциониращият цех за транжиране от св.М., докато
е работил в друга част на парцела, поради което няма как да се приеме за
безспорно установено, че същият е видял, че другите двама негови познати влизат
в сградата през прозорец, а и се установи, че подс.Хюсеин е влязъл в процесната сграда през вратата на същата и е видял вече
подготвените чували с метални вещи и кабели.
Очевидно е, че и св.Й. не минава през
дерето, за да достигне до тази сграда, поради което наличието на някакво ограждение също само по себе си не може да мотивира извод,
че наличието или липсата на ограждение би следвало да
породи категорично съмнение относно противоправност
на достъпът до сградата, от където са отнети вещите.
От
показанията на св.В. се установя, че подсъдимият Х. на 29.10.2019г. е отишъл на
обекта, за да работи и се е върнал след известно отсъствие, което потвърждава
тезата на подсъдимия, че намерението му е било да полага труд съгласно
условията на лицето, което е наело неговите познати.
Подс.Х. не е рязъл
кабели, а е помагал за изнасяне на вещи, каквито са изнасяли и от други части
на парцела и не може да се очаква след като се събарят сгради и се разчиства
терен за строителство да се иска разрешение за всяка една изнесена вещ.
В хода на ДП не са били събрани
категорични доказателства, че от субективна страна подс.Х. е осъществил състава
на престъплението, в извършването на което е обвинен, като е недопустимо да се
коментират показанията, които са дали М. и М. в качеството на свидетели в хода
на ДП, преди да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми.В тази връзка следва
да се отбележи, че подс.Х. е бил на обекта при пристигането на полицейските
служители, но е бил посочен от св.М. много по-късно и е бил задържан едва на
следващия ден.В тази връзка следва да се отбележи, че единствен св.М. в
началния етап на съдебното следствие посочи, че подс.Х. е знаел за забраната да
се влиза в процесната сграда и е бил наясно, че се
извършва противоправно деяние, но както е посочено
по-горе показанията на този свидетел са изключително противоречиви,
непоследователни и коренно променени в края на съдебното следствие и няма как
първоначалните му показания, които съдът е коментирал защо не кредитира, да се
приемат за безспорно и категорично доказателство за субективна съставомерност
на извършеното от Х., още повече, че се касае за единствено такова.
Сградите
са се рушали с багер, има изкопи и е било разрешено за сметка на разчистването
на терена да се изнесе от него кому какво е нужно.Договори между страните не са
подписани , няма писмени доказателства кой и за какво е нает и къде точно е
следвало да работи, като и в тази насока липсват безспорни и категорични
доказателства, че подс.Х. е бил наясно, че достъпът до процесната
сграда е забранен.
Нямаше никаква пречка подсъдимият в
действителност да изгради защитна теза след разпита на св.М. и след първоначалните
твърдения на този свидетел в хода на очната ставка между двамата и да отрече
влизането си в процесната сграда, но подсъдимият бе
последователен и категоричен в обясненията си, поради което съдът ги приема за
искрени и не ги счита за защитна теза.
Доказателства за оказано въздействие
върху свидетелите М. и М. по делото не са ангажирани, поради което и няма как
едно такова предположение, каквото визира прокурорът, да формира извод за
категоричност на определени факти, недоказани по съответния ред.
Предвид горните мотиви съдът счита, че
подс.Х. не е осъществил състава на деянието „кражба“ от субективна страна, тъй
като няма доказателства, че същият е знаел категорично, че извършва дейност,
неразрешена от лицето, което ги е наело да работят в обекта и че помага за
изнасянето на вещи, които са били отнети противозаконно, още повече, че от
кредитираните от съда доказателства, посочени по-горе, се установи, че не е бил
уведомен както лично от св.Й., така и от св.М. и М. за забраната да се влиза в
тази сграда, а причината за да помага за изнасянето на вещите е била, че „ човекът
е дал всичко за събаряне и че действа с негово разрешение“.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1
от НПК присъдата не може да почива на предположение, а ал.2 на същата норма
изисква доказаност на обвинението по несъмнен начин,
поради което е недопустимо да се обсъждат както предположения в насока за
виновно поведение, така и съмнения в същата насока.
Доколкото не се доказа подсъдимият Х.
да е осъществил основният състав на престъплението кражба от субективна страна,
съдът не счита за необходимо да обсъжда наличието на квалифициращия признак-
използване на техническо средство, както и наличието на съучастие.
Както
е посочено по-горе присъдата не може да
почива на предположение и предвид събраните в с.з. гласни доказателства , съдът
постанови присъдата си, като призна подс.Х. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда по възведеното от ВРП обвинение за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
С присъдата съдът постанови ВД- 1бр. дънково яке с кожа по ръкавите да бъде върнато на Н.Г.М.,
тъй като липсват предпоставки за отнемането му в полза на Държавата.
Въз основа на гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: