РЕШЕНИЕ
№ 812
гр. Варна, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201910 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к„Чайка”, бл.45, вх.Г, ет.4, ап.11,
депозирана чрез процесуален представител – адв.Й.А., против Наказателно
постановление № 23-0001824, издадено на 06.12.2021г. от Директор на Регионална
дирекция „АА” - Варна, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
В жалбата се сочи, че НП е НП е неправилно и незаконосъобразно. Изложените
аргументи в тази насока са следните:
На първо място се изтъква, липсата на фактическа обстановка около извършеното
нарушение. Сочат се нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Непосочването на
съставомерните признаци поставяло нарушителя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат. Начинът, по
който било описано нарушението правело невъзможно установяването как същото
точно е извършено, за което да се направи обоснована и несъмнена преценка, че
действително така описаното нарушение съставлява такова по смисъла на закона.
Изобщо не била установена, в нейната пълнота, фактическата обстановка по делото.
Възз. счита, че цитирани нарушения са от категорията на съществените, които не
могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като в пълен обем
1
нарушават правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, се изтъква, че не е съобразена императивната разпоредба на
чл.18 от ЗАНН. Сочи се, че възз. бил изправен пред невъзможността да упражни
правото си на защита след съставянето на АУАН, тъй като не е бил наясно за кое точно
нарушение му е бил съставен АУАН.
Възз. управлявал МПС с издадено от Република Великобритания СУМПС, валидно
до 27.02.2022г.. Цитира се разпоредбата на чл. 151а от ЗДВП , съгласно която „Лицата,
притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват
моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на
изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151”.”
Счита се, че към момента на проверката водачът не е имал задължение да се снабди с
ново СУ на МПС, тъй като издаденото му от Великобритания свидетелство е било
валидно и с него е разполагал с възможността да управлява МПС на територията на
Република България. Излагат се пространни аргументи за приложението на чл.28 от
ЗАНН. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
В придружителното писмо, с което преписката е изпратена във ВРС, издалият НП
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а НП да бъде потвърдено.
Претендира и възнаграждение за процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2021 г.,около 14:40ч., възз. В.В. се намиран на бул. „Владислав
Варненчик“, на таксиметрова стоянка срещу Районен съд - гр. Варна, в посока
автогара "Варна". Там той престоявал с лек автомобил марка „Рено“ от кат. М1, с peг.
№ В7446НТ, негова собственост, като автомобилът бил маркиран, обозначен и
оборудван като работещо такси, съгласно изискванията на Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТ, с поставен знак „Такси“, върху покрива на автомобила, с включен ЕТАФП на
„свободно“. В този момент служители на РД „АА“-Варна, един от които св.З.Ю.,
пристъпили към проверка на възз.
В хода на проверката въз основа на визуално наблюдение, документирано с
фотоснимки и проверка на документите на водача- пътна книжка и пътен лист, било
установено , че В. извършва таксиметрова дейност с горепосочения лек таксиметров
автомобил, като през същия ден е осъществил 14 броя курсове, видно от отчет на
водача № 5067/20.10.2021 г. и пътен лист № 00036/20.10.2021 г. към пътна книжка cep.
"Н" № 172, заверена на 25.08.2021 г.. При проверка на СУМПС на водача, контролните
органи преценили, че той не притежава валидно свидетелство за управление на МПС
от кат. "В", издадено в Р. България, тъй като той представил СУМПС №
2
VELIK711154VD9AD26, валидно до 27.02.2022г., издадено във Великобритания.
При горните констатации св.Ю. приел, че въззивникът виновно е нарушил чл.18,
ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, тъй като извършва таксиметрова
дейност без да притежава валидно СУМПС за категория „В“, издадено в РБългария.
Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия
ден, а въззивникът го подписал, като посочил, че има възражения. В срока по чл.44 от
ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 21.10.21г. АНО изискал информация от Сектор ПП-Варна, относно
обстоятелството дали В. притежава валидно СУМПС. На 11.11.21г. по АНП постъпила
справка, изготвена от началника на Сектор ПП. В нея било посочено, че на 21.09.21г.
В. е подал заявление за подмяна на СУМПС-образец на Великобритания с българско
такова. Във връзка с подаденото заявление било установено, че същият притежава
СУМПС № VELIK711154VD9AD26, издадено на 29.02.2012г. във Великобритания,
валидно до 27.02.2022г. В справката било отразено още, че на 04.11.21г. на В. било
издадено СУМПС български образец, за категории „В, АМ“ валидно до 04.11.31г., като
към 20.10.21г. същият не е притежавал валидно СУМПС
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка, като приел липса на спорни обстоятелства,
директорът на РД АА-Варна издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП наложил на въззивника административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено лично на В. на 04.01.2022г.. В
законоустановения 14-дневен срок, на 11.01.2022г. /видно от пощенското клеймо/, чрез
Директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, В. депозирал жалба до
РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. З. Ю., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията
на свидетеля Ю., дадени в съдебно заседание, АУАН, заповед, пътна книжка , пътни
листи, касови бонове, копие на СУМПС № VELIK711154VD9AD26, справки от
системата на ИА „АА“ и сектор ПП –Варна, фотоснимки и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
3
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица. Лицата,
осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз
на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на
техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват
превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал.
1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на
задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които
могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са посочени в разпоредбата на
чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със своята Заповед № РД
– 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни
длъжностни лица от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да
издават НП, като сред тях е и длъжностното лице „директор“ в РД „Автомобилна
администрация“.
Съдът намира, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са
дата и място на извършване както и нарушените подзаконовите и законови норми като
е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
адм.наказателното производство. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т. е. нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
4
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Затова са
неоснователни твърденията на възз. касаещи неточност и некоректност в описанието
на нарушението. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и
посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. Съдът
напълно споделя виждането на защитата, че възз. се защитава срещу фактите описани в
АУАН и НП. А фактите са еднозначни и те позволяват на възз. да разбере в какво е
обвинен. Обвинението е ясно и недвусмислено формулирано, и се изразява в това, че
на 20.10.21г. възз. е извършвал таксиметрова дейност /таксиметров превоз на
пътници/ без валидно СУМПС от категория „В“ издадено в Р България. Не се споделя
виждането на защитата, че е нарушен чл.18 от ЗАНН. АНО е преценил, че за
извършените от възз. 14 бр. курсове възз. следва да понесе едно наказание, за това, че е
извършил такава дейност на 20.10.21г., като в момента на проверката е бил в готовност
да извърши таксиметров превоз на пътници.От друга страна правилно е било прието,
че нарушението е извършено на 20.10.2021 г. /датата на извършване на проверката/,
като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато
свидетелят Ю. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели че възз.
изчаква на стоянка с автомобил обозначен като работещо такси, като в същия ден той е
извършил 14 бр. таксиметрови превози. И доколкото мястото на извършване и
установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и
териториална компетентност на наказващия орган – директор на РД"АА" - Варна.
Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен
превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на
техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват
превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са
длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото
безспорно качество притежава и актосъставителя Ю.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия
закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да
съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия
съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на
наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/,
то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В
случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на
директорите на РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези
правомощия с територията на която са извършени нарушенията.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
5
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен
в присъствието и е предявен на въззивника, който е вписал че не е съгласен с него.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията в акта за неоснователни.
С оглед всичко гореизложено, съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в
тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че
въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция.
Не е спорно между страните, че на посочените в АУАН и НП дата и място възз. е
изчаквал на таксиметровата стоянка срещу Районен съд - гр. Варна с лек автомобил
негова собственост, маркиран, обозначен и оборудван като работещо такси, съгласно
изискванията на Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, с поставен знак „Такси“, върху
покрива на автомобила, с включен ЕТАФП на „свободно“. Не е спорно, а и се доказва
безспорно от приложените по делото писмени доказателства /пътна книжка, ведно с
пътни листа и дневен финансов отчет/, че в процесния ден възз. е извършил
таксиметрова дейност /таксиметрови превози/ с горепосоченото такси . Легалната
6
дефиниция на "Таксиметрови превози" е в т.26 от ДР на ЗАвПр и това са превозите на
пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел.” Затова и като е приел, че възз. извършва
такава дейност в процесния ден, изчаквайки на предварително обозначена стоянка , с
автомобил оборудван като такси, държейки го в готовност да изпълни пътуване до
определена цел, АНО правилно е определил субектът на нарушението.
С Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ се определят условията и редът за извършването
на таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл.18, ал.1 , т.1 (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021
г., в сила от 02.02.2021 г.) от тази наредба водачът на лек таксиметров автомобил
трябва да притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категория В, издадено в Република България. Тоест конкретният водач
може да извършва таксиметров превоз, само когато притежава валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република
България. Видно от доказателствата по делото, а и това не се оспорва от възз., същият
не е притежавал валидно СУМПС, издадено в България на процесната дата. Той е
разполагат със СУМПС образец на Кралство Великобритания . Т. е. няма спор, че
изискващият се от нормативния акт документ не е бил притежаван от възз. към
момента на проверката. Това обстоятелство е потвърдено и от извършената справка в
Сектор ПП-Варна, видно от която към 20.10.21г. година възз. не е разполагал със
СУМПС издадено в Р България , а единствено е подал заявление за издаването на
такова. Ето затова съдът прие, че В. е извършил вмененото му деяние – извършване на
таксиметров дейност -превоз на пътници по смисъла на т.26 от ДР на ЗАвПр и чл. 2 от
Наредба № 34 от 1999 година (в редакцията на нормата към датата на деянието и към
настоящия момент след измемението в сила от 02.02.2021 година) без валидно СУМПС
за категория В, издадено в България. Горното изискване безспорно е свързано с
ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за
дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Налице е и
субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк
умисъл. Т. е. жалбоподателят в качеството си на водач /шофьор/ на процесния
таксиметров автомобил е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си. Очевидно същият е съзнавал и че не притежава валидно
СУМПС български образец, което го е мотивирало още на 21.09.21г. да поиска от
компетентните органи издаването на такова. Вярно е че същият е притежавал
правоспособност да управлява МПС, но не и да управлява таксиметров автомобил и да
превозва пътници, доколкото не е бил снабден с валидно българско СУМПС за
категория „В“.
В НП правилно е посочена законната разпоредба, която е нарушена, респ.
7
процесуалното правило, имащо за последица законосъобразност на така издаденото
НП. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която се твърди да е била нарушена, а приложената от
АНО санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр напълно съответства на
установеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвПр, водач на
МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от Регламент на европейските институции, от този закон
(ЗАвПр) и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с: т. 1 -
Глоба 2 000 лв. - при първо нарушение.
Таксиметровият превоз безспорно е обществен превоз на пътници , тъй като
съгласно ДР на ЗАвПр. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 108 от 2020 г.) "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а
"Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на
превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предполага налагане на наказание при
административно нарушение, изразяващо се в таксиметрова дейност без валидно
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В,
издадено в Република България. Т. е. тази разпоредба е приложима в хипотезата,
когато превозът се осъществява при липса на изискваните документи (за пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр,
предвижда санкция при по-леката хипотеза на извършено административно нарушение
- непредставяне на документи при поискване, т. е. документите съществуват, но не се
представят). В тази връзка жалбоподателят се явява годен субект на
административнонаказателна отговорност по посочената от АНО санкционна норма на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Казано по друг начин от текста на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр е видно, че не е релевантно дали изискващите се документи се представят в
момента на проверката, а дали документите изобщо съществуват. Т. е. санкцията по
първата хипотеза – ал. 1 на чл. 93 от ЗАвПр е предвидена за извършване на превоз без
изначално издадени изискуеми съответни документи без значение дали те са на
разположение или не на водача към момента на проверката. След като в случая е
безспорно установено, че водачът е извършвал превоз без редовно издаден документ,
правилно АНО е наложил наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Обстоятелството, че санкционната норма е посочена в НП след изписване на размера
на Глобата, не променя горните изводи на съда.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по
8
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран
за посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията,
поради което липсва основание за определянето му под този минимум. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание, съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
гражданите.
Настоящият състав счита, че липсват основания за квалифицирането на този случай
като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН. Единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство е фактът, че възз. още преди проверката е предприел действия по
издаване на българско СУМПС. Въпреки горното, видно от представените по делото
доказателства /справка за нарушител/ възз. е бил санкциониран общо 4 пъти и за други
нарушения на Наредба №34.От друга страна видно от представената пътна книжка в
периода от 25.08.21г./датата на нейното издаване/ до 20.10.21г. /деня на проверката/,
възз. е извършил множество таксиметрови курсове, без да отговаря на цитираното по-
горе изискване на наредбата. В случая нарушението по своя характер е формално, а не
резултатно, поради което липсата на вредни последици е негова иманентна
характеристика, а не смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна
степента на обществена опасност на това нарушение не следва да се възприема като
ниска, тъй като удостоверяването по съответния ред на компетентността да се
управлява таксиметров автомобил и е свързано със сигурността на автомобилните
превози на пътници и най-вече с изискването същите да се управляват от водачи
придобили правоспособност за управление на МПС съобразно българското
законодателство, поради което законодателят е предвидил и абсолютен размер от 2
000лв. на глобата, която следва да се наложи при нарушения на изискванията на
Наредба № 34 от 06.12.1999 г..Предвид изложеното настоящият състав намира, че
случаят не е маловажен, а е типичен за нарушения от този вид.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено
в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
9
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е поискал присъждане на разноски, но същият не е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-
юрисконсулт.Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП
обвинение, но юрисконсулт или друг служител с юридическо образование не се е явил
в съдебното производство, нито има данни да е изготвил становището по делото. Ето
защо искането за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001824, издадено на
06.12.2021г. от Директор на Регионална дирекция „АА” - Варна, с което на основание
чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к„Чайка”,
бл.45, вх.Г, ет.4, ап.11е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11