РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 14.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АТАНАС Н. АТАНАСОВ АНДРЕЙ Г.

в присъствието на прокурора Калина Накова,

и при участието на секретаря Татяна Асенова,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно наказателно дело от общ характер № 1198 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 334, т. 6 НПК във връзка с чл. 307 НПК.

Делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Л.Г.Р. – адв. К.С., срещу присъда №236738/12.10.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 20185/2016 г. на Софийския районен съд, 105. състав, с която е уважен гражданския иск на „Ц.з.г.м.“ ЕООД з. осъждане на Л.Г.Р. да плати на дружеството сумата от 164 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на унищожени алуминиево рамо на бариера и две метални планки на автоматите за автоматично затваряне на вратите, причинени от непозволено действие на подсъдими Р. – на 28.08.2012 г. около 13:50 ч. в гр. София, на ул. „*******, на изхода откъм ул. „Дунав“, в специализиран паркинг „Деспред“, стопанисван от „Ц.з.г.м.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.08.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, като подсъдимият е осъден и да заплати сумата от 1 240 лева – разноски на гражданския ищец по делото, и 55 лева – разноски – в полза на съда.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда и недоказаност на предявения иск. Жалбата е бланкетна.

Постъпил е отговор на жалбата от гражданския ищец – „Ц.з.г.м.“***, в който се излагат доводи, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания. Твърди се, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.  Сочи се, че съдът е изложил мотиви за авторството на деянието и настъпилите вреди. Иска се потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В съдебното заседание представителят на Софийската градска прокуратура оспорва подадената жалба, като твърди, че са събрани доказателства за вината на подсъдимия и причинените вреди. Поради това моли присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец поддържа същите мотиви и моли за потвърждаване на присъдата.

Защитникът – адв. С., моли за отмяна на присъдата, като се позовава и на направеното от него искане, според което не е уточнена собствеността на вещите, за които се твърди, че са повредени. Иска се отхвърляне на иска.

Подсъдимият иска отхвърляне на иска на „Ц.з.г.м.“ ЕАД.

Първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство с определение от 15.03.2017 г. поради изтекла по повдигнатото на подсъдимия Р. обвинение в престъпление по чл. 216, ал. 4 НК абсолютна погасителна давност. Приел е, че поведението на подсъдимия е доказано от събраните по делото свидетелски показания и документи и е уважил гражданския иск на „Ц.з.г.м.“ ЕАД срещу подсъдимия за сумата от 164 лева, установена по заключение на съдебнооценителна експертиза.

С оглед на предмета на предявения граждански иск, изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото, като в мотивите към присъдата си е аргументирал наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД), като възприетата от него обстановка с известни уточнения се приема и от въззивния съд, в изложения по-долу смисъл.

Подсъдимият Л.Г.Р. е роден на *** г. в К.. Той е българин, български гражданин, женен е, не е осъждан, работи като техник, завършил е висше образование. Има ЕГН **********, и адрес: ***.

На 28.08.2012 г. около обяд той паркирал неправилно управляван от него лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. № *******, собственост на „Три-МСВ“ ЕООД, в София на ъгъла на ул. „Осогово“ и ул. „Пиротска“ и се отдалечил от него. Когато се върнал, автомобилът му го нямало и той се уплашил, че същият може да е станал предмет на престъпление. Затова позвънил на спешен телефон 112.

След няколко разговора с операторите на спешната линия разбрал, че автомобилът му е бил принудително отстранен поради извършеното административно нарушение и се намира на наказателен паркинг на ул. „*******, в София, който се стопанисва от „Ц.з.г.м.“ ЕАД.

Паркингът представлявал открита асфалтирана площ, която била оградена с метални огради от отделни пречки. От паркинга единственият изход за автомобили бил към ул. „Козлодуй“. Същият бил снабден с автоматични бариери за контрол на трафика, а пред тях се намирала врата, която се състояла от метални пръти, която също се контролирала автоматично. Тези средства за контрол на достъпа са били собственост на „П.и г.“ ЕАД, като дружеството закупило инсталираната бариера на 20.05.2002 г. от „Ассист“ ЕООД, а външна метална врата – на 10.09.2007 г. от „Бисайд“ ООД.

Дружеството „П. и г.“ ЕАД – София, е било преобразувано чрез вливане в „Ц.з.г.м.“ ЕООД на 30.01.2009 г., като последното дружество е единствен правоприемник на всички активи и пасиви на „П.и г.“ ЕАД – София. На 10.09.2012 г. „Ц.з.г.м.“ ЕООД е променило правната си форма и и до настоящия момент представлява еднолично акционерно дружество с фирма „Ц.з.г.м.“ ЕАД.

Когато пристигнал на паркинга на 28.08.2012 г. около 13:50 ч., заедно със съпругата си – свидетелката Д.Р., подсъдимият Р. се насочил към свидетеля Д.С., който по това време изпълнявал функцията на касиер. Подсъдимият платил на свидетеля С.дължимата се такса за извозване на неговия автомобил до наказателния паркинг в размер на 31 лева и последният предал документите му на свидетеля Т.С.– полицейски служител. Същият следвало да състави на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение заради установеното неправилно паркиране, за което автомобилът му бил репатриран.

Като разбрал това, свидетелят Р. успял да изтегли документите от кабинката, в която се намирал свидетеля С.и заедно с жена си се упътил към автомобила си „Ситроен Ксара“, който се намирал на паркинга. За да предотврати следващи неправомерни действия от страна на подсъдимия Р., свидетелят Е.Д., който видял издърпването на документите, спуснал бариерата на паркинга и задействал автомата,            който затваря автоматичната врата.

Подсъдимият Р. запалил двигателя на собствения си автомобил и го придвижил към изхода на паркинга, където застанал с автомобила пред спуснатата бариера. В този момент до него се приближил свидетелят С.и отново го помолил да предаде документите си, за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Подсъдимият обаче подал пълна газ и преминал с автомобила си през спуснатата бариера и затворената врата, след което се отправил шофирайки към адреса си в с. Чепинци.

От силата на автомобила и поради това, че вратите били затворени с автоматичния хидравличен механизъм, който указвал натиск в обратната посока, металното рамо на бариерата било изкривено, а две планки, които държали автоматичната врата затворена били изкъртени и увредени по начин, който не позволявал повторната им употреба.

Цената на увредените части е установена от оценителната експертиза на 148 лева за рамото на бариерата и общо 16 лева з.двете рамена на затварящия вратата механизъм (по 8 лева на планка).

На място бил извършен оглед на щетите, от който същите били установени по описания по-горе начин. На 13.12.2012 г. „Ц.за г.м.“ ЕАД заплатило на „А.“ ЕООД 168 лева за ремонт на щетите на бариерата и подвижната врата.

Посочената по-горе фактическа обстановка съдът прие въз основа на следните събрани по делото доказателства:

– гласни – показанията на свидетелите Е.С.(на лист 30 -31 от първоинстанционното дело); Е.Д. (на лист 31 – 32 от първоинстанционното дело), Н.К.(на лист 53 – 54 от досъдебното производство); В.Н.(на лист 54 от първоинстанционното дело); Д.С.(на лист 55 от първоинстанционното дело) и Т.С.(на лист 81 – 82 от първоинстанционното дело), както и частично – относно обстоятелствата относно пристигането и присъствието на подсъдимия Р. на паркинга – от показанията на свидетелката Д.Р. (на лист 57 от първоинстанционното дело);

– писмени – справка за съдимост (на лист 28 от досъдебното производство); протокол за оглед на местопроизшествие (на лист 7 от досъдебното производство); квитанция за платена такса за репатриране (на лист 16 от досъдебното производство); регистрационен талон на автомобил „Ситроен Ксара“ (на лист 17 от досъдебното производство); удостоверение з.актуално състояние №20120629150507/29.06.2012 г. на „Ц.за г.м.“ ЕООД от Агенцията по вписванията – търговски регистър (на лист 22 – 24 от досъдебното производство); фактура № 40/20.05.2002 г. на „Ассист“ ЕООД (на лист 44 от досъдебното производство); фактура № 662/10.09.2007 г. за монтаж на бариера, издадена от „Бисайд“ ООД (на лист 45 от досъдебното производство); фактура № 795/13.12.2012 г. за ремонт на щети от „А.“ ЕООД (на лист 60 от н.о.х.д. № 794/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 8. състав.

– заключения на приетите по делото експертизи – съдебнооценителна експертиза (на лист 33 – 34 от досъдебното производство, приета на лист 59 от първоинстанционното дело) и техническа експертиза на видеозапис (на лист 50 – 59 от досъдебното производство, приета на гърба на лист 59 от първоинстанционното дело).

Изводът, че разрушеното имущество е било собственост на праводателя гражданския ищец – „П. и г.“ ЕАД –  София, съдът прави въз основа на представените фактури з.монтаж на бариера от „Ассист“ ЕООД външна метална врата и автомати от „Бисайд“ ООД, които съдържат всички реквизити по закона, издадени са на дружество – праводател на гражданския ищец, и отразяват вещи, които са сходни с описаните в свидетелски показания. Информацията от тези фактури се потвърждава косвено и от свидетелите С.и Д., които са били служители към 2012 г. в „Ц.за г.м.“ ЕООД и са оперирали със съответните съоръжения от името на дружеството, както и от показанията на свидетеля Н.К., който пази спомен, макар и без конкретно време, за това, че е закупувал бариера за паркинга на ул. „Веслец“ за „П.и г.“ ЕАД – София.

Сведения з.преобразуването на „П.и г.“ ЕООД в „Ц.за г.м.“ ЕООД и з.промяна на правната форма на последното в „Ц.за г.м.“ ЕАД съдът прави от представените справки от търговския регистър, които представляват официални удостоверителни документи, съставени от компетентен орган. Съдът няма основание да не кредитира същите. В приобщените по делото удостоверения е посочено и вливането на праводателя на настоящия граждански ищец по делото – дружеството „П.и г.“ ЕАД – София.

Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на свидетелските показания на свидетелите С., Д., К., Н., С.и С., като същите излагат логичен и безпротиворечив разказ относно обстоятелството, че сутринта на 28.08.2012 г. бариерата на наказателния паркинг е работела, а в последствие е намерена разбита, като свидетелите Д., С.и С.ясно си спомнят и марката и модела на автомобила, преминал през бариерата и вратата, както и че бил управляван от подсъдимия. По отношение на показанията на свидетелите Д. и С.относно лицето, което е управлявало автомобила (те посочват подсъдимия Р.) настоящият съдебен състав намира, че тези свидетели сочат достоверен източник за това откъде могат да посочат самоличността на извършителя – видели са личен документ на подсъдимия Р.. Показанията на описаната по-горе група свидетели се подкрепят и от наличните по делото обективни източници на доказателствена информация – приобщените чрез експертиза видеозаписи, които напълно подкрепят изложеното от посочените свидетели относно механизма и мястото на инцидента, както и на участвалия в него автомобил.

Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите Борис К.(на лист 55 от първоинстанционното дело и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1 НПК от лист 37 от в.н.о.х.д. № 1762/2016 г. по описа на СГС) и В.Д.(на лист 56 от досъдебното производство), които и настоящата съдебна инстанция намира за недостоверни. Същите излагат твърдение, че са присъствали на местопроизшествието, като това твърдение се подкрепя единствено от показанията на свидетелката Р., която е съпруга на подсъдимия и има интерес да поддържа защитната му версия. Освен това показанията на тези свидетели се оборват от приобщените чрез експертиза данни от видеоохранителната система на паркинга, както и от показанията на свидетелите С., С., Д. и Н., които посочват ясно автомобилът и лицето, което свързват с разбиването на бариерата. Показанията на свидетеля К.също така показват и разминавания между първия му разпит в първото по делото въззивно производство, когато сочи, че сам е докарал подсъдимия, и дадените показания пред Софийския районен съд, в които сочи, че подсъдимият бил дошъл сам, макар и после да отрича тази своя версия. Всичко това води до извода, който настоящият съдебен състав споделя с първоинстанционния съд, че двамата посочени свидетели не възпроизвеждат вярно събитията.

Същият извод съдът прави и относно съпругата на подсъдимия – свидетелката Р., която не е кредитирана и от състава на Софийския районен съд относно това дали съпругът е преминал при вдигната или спусната бариера. Същата е заинтересована от изхода на делото, а и показанията и относно изложените обстоятелства не кореспондират с тези на останалите разпитани свидетели, с изключение на свидетелите К.и Д., за които съдът посочи, че съдържат противоречия в конкретни детайли. Показанията на свидетелката Р. могат да се кредитират единствено относно обстоятелството, че на 28.08.2012 г. подсъдимият е бил на паркинга на ул. „Веслец“, за да вземе колата си. Свидетелката е била очевидка на отиването на подсъдимия до този паркинг, тъй като е била забелязана от свидетелите С.и Д., които я описват и като съпруга на подсъдимия.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че изслушаните по делото експертизи дават годна доказателствена информация, тъй като същите са логични и посочват източниците на данни, с които са работили, а и пресъздават достатъчна информация относно обстоятелствата, за които са назначени – проверка на съдържанието на оптичен носител и цена на повредени части от машини.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно ангажирането на гражданската отговорност на Л.Р..

Наказателното производство срещу подсъдимия Л.Г.Р. е прекратено с влязло в сила определение от 15.03.2017 г. по н.о.х.д № 20185/2016 г. на Софийския районен съд, 105. състав, влязло в законна сила като необжалвано на 23.03.2017 г. Поради това производството се води по граждански иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД – за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

Предпоставки за уважаване на този иск са – противоправно поведение на ответника, настъпили вреди за имуществото на ищеца, причинна връзка между поведение и вреди. Вината на ответника се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

В случая е установено поведение на подсъдимия (и ответник по иска) Л.Р., който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – всеки водач е длъжен да спре пред изпречило се на пътя му препятствие. С действието си, с което е преминал през спусната пред него бариера подсъдимият е нарушил установените правила за движението по пътищата и това е предпоставка за отговорността му.

Същият е причинил вреди на собствеността на ищеца – „Центъра за градска мобилност“ ЕАД, тъй като е увредил вещи, които, както беше посочено, са собственост на дружеството по силата на договор за изработка с две други дружества. Вредите се изразяват във физически изменения на компонентите на бариерата и вратата, които не позволяват функционирането им по предназначение.

Не се установява, както твърди защитата, че и преди удара бариерата е била в повредено състояние, като свидетелите посочват, че са извършвали операции с нея, т.е. тя е била годна да работи по обичайното си предназначение.

Вредите по бариерата и вратата са следствие от преминаването през тях с моторно превозно средство. За да достигне до този извод на съда не са необходими специални познания, като е достатъчно, че е налице преминаване през подвижен механизъм с автомобил – машина, която се задвижва от двигател с мощност няколко киловата и може да произведе сериозни изменения върху всеки предмет, през който премине. Изкривяването на фиксираните части на бариерата и вратата е неизбежен резултат от подобно преминаване, поради което вредите се намират в причинна връзка с поведението на управлявалия автомобила водач – Л.Р..

Стойността на вредите е установена от съдебнооценителната експертиза по делото на 164 лева, и за толкова съдът е уважил гражданския иск. Първоинстанционната присъда е правилна.

По разноските:

Първоинстанционният съд е определил правилно размера на направените от гражданския ищец разноски и е осъдил подсъдимия да ги плати, доколкото искът срещу него е основателен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК отговорността за тези разноски е за него.

Пред настоящата инстанция гражданският ищец е представил договор за правна помощ и обективирана в него разписка з.платено възнаграждение на повереника си в размер на 300 лева. Поради това Л.Р. следва да бъде осъден да плати и тези доказани по делото разноски, доколкото според чл. 189, ал. 3 НПК носи отговорност и за тях.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти въззивен наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №236738/12.10.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 20185/2016 г. на Софийския районен съд, 105. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Л.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ц.за г.м.“ ЕАД, с ЕИК **********, с адрес: София, бул. „*******, сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.