Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
гр. С., 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети октомври
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 941 по описа на съда за
Ищецът Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗС/ К. – ..“ твърди, че по силата на договор за паричен заем от 29.06.2016 г. предоставил на първия ответник М.П.Х. в качеството на заемател парична сума в размер на 5000 лв., която последната се задължил да ползва срещу уговорената между страните възнаградителна лихва, както и да възстанови на заемодателя на 36 месечни вноски в срок до 20.06.2019 г. Вторият и третият ответници Я.М.Х. и М.Р.М. обезпечили задълженията по кредита с отговорността си на солидарни длъжници. Тъй като въпреки изтичане на срока на договора ответниците погасили само малка част от дълга си, ищецът моли съда да ги осъди да му заплатят солидарно главница в размер на 5000 лв., възнаградителна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 28.06.2019 г. в размер на 2230,12 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2019 г., до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата М.П.Х. признава иска, а ответниците Я.М.Х. и М.Р.М. не депозират писмен отговор на предявения срещу тях иск и не вземат становище по делото.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
От представен по делото договор № 2290 от 29.06.2016 г. е видно, че Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗС/ К. – 96“ в качеството на заемодател предоставил на М.П.Х. в качеството ѝ на заемател кредит в размер на 5000 лв., който последната се задължила да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва от 15 % за срок от 36 месеца, т.е. до 20.06.2019 г., съобразно съгласуван между страните погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно погасителния план главницата по кредита е следвало да се изплати в края на срока на договора, а месечните вноски са формирани единствено от размера на начислената договорна лихва. Кредитът е предоставен за развитие на професионалната дейност на кредитополучателя – отглеждане на пчели, поради което същият не попада в приложното поле на ЗПК, относим към кредити на физически лица, действащи извън рамките на своята професионална или търговска компетентност (чл. 9, ал. 3 ЗПК). Изпълнението на задълженията на заемателя било обезпечено с отговорността на втория и третия ответници, подписали договора в качеството на солидарни длъжници.
Така сключеният договор поражда в тежест на заемателя задължението да възстанови на кредитора си предоставения заем заедно с дължимата за ползването му възнаградителна лихва, за което на основание чл. 121 ЗЗД наравно с него носят отговорност и участвалите при сключването му солидарни длъжници. От твърденията на самия ищец, потвърдени от счетоводно извлечение от историята на кредита, става ясно, че кредитополучателят е внесъл за погасяване на задълженията си общата сума от 700 лв., част от която (96,60 лв.) е била отнесена за заплащане на договорна лихва, а останалата част – за погасяване на начислена неустойка за забава. Поради тези причини сумата от 96,60 лв. следва да се приспадне от общия размер на задължението за възнаградителна лихва, като искът за присъждане на такава се уважи за сумата от 2134,88 лв., а в останалата си част – се отхвърли като неоснователен. Искът за заплащане на главницата по договора за кредит следва да се уважи изцяло, като на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ същата следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2019 г., до окончателното ѝ плащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищците следва да заплатят на ищеца и направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 285,40 лв. за държавна такса и 682,88 лв. за адвокатски хонорар. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.Х. с ЕГН **********, Я.М.Х. с ЕГН ********** и М.Р.М. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗС/ К. – .“ с ЕИК .... и адрес на управление: с. К., общ. К., обл. С., ул. Г. Т.“ № .., представлявана от Д.Г. С., главница по договор за паричен заем от 29.06.2016 г. в размер на 5000 лв. (пет хиляди лв.), възнаградителна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 28.06.2019 г. в размер на 2134,88 лв. (две хиляди сто тридесет и четири лв. и 88 ст.), законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2019 г., до окончателното ѝ плащане, както и разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете в размер на 285,40 лв. (двеста осемдесет и пет лв. и 40 ст.) за държавна такса и 682,88 лв. (шестстотин осемдесет и два лв. и 88 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на възнаградителна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 28.06.2019 г. за сумата над 2134,88 лв. и за направените по делото разноски над така посочените по – горе суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/