№ 323
гр. Ловеч , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон - България, със седалище и адрес на
управление: гр.*************, чрез юрисконсулт Н.М., против Разпореждане
№ 260100/18.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 574/2020 г. пo описа на РС -
Тетевен, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление по реда на чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А.Л. Чиколов.
Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че
не може да бъде споделен решаващият извод на съда, тъй като с ТР № 8/2017
г. от 02.04.2019 г. на ВКС е прието, че при вземане, произтичащо от договор
за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
изпълнение, не може да се игнорира съществуването на валидна
облигационна връзка между страните. Твърди, че доколкото предсрочната
изискуемост не може да приложена по отношение на вече падежиралите към
момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е
настъпила, то длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът.
По изложените съображения моли съда да постанови определение, с
което отмени обжалваното разпореждане като неправилно и
1
незаконосъобразно и върне делото на ТРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По допустимостта на частната жалба.
За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 30.11.2020
г., а частната жалба е постъпила на 03.12.2020 г., т.е.в срока по чл. 413, ал.2 от
ГПК. Подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт съгласно чл. 413, ал.2 от ГПК, поради което съдът приема, че
частната жалба е процесуално допустима.
По основателността на частната жалба.
От приложените по делото доказателства се установява, че
производството по ч.гр.д. № 574/2020 год. по описа на РС Тетевен е
образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от "БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. клон - България, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника А.Л. Чиколов за парично вземане в размер на сумата от
3041.00 лв. – главница, 463.41 лв. възнаградителна лихва за периода от
01.09.2019 г. до 06.02.2020 г., 149.27 лв. мораторна лихва за периода от
06.02.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението, както и 73.07
лв. платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В
т.12 от заявлението е изложено, че вземането на заявителя произтича от
сключен на 11.10.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като
кредитор и А.Л. Чиколов като кредитополучател договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD 15358682 с начален кредитен лимит 3000.00 лв. Изложено е, че на
21.02.2019 г. длъжникът е активирал предоставената му карта и за него е
възникнало задължение за плащане на месечна погасителна вноска, която е
променлива величина. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението
в съда, непогасеното задължение от длъжника е в общ размер на 3703.68 лв.,
като на 01.09.2019 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на
заема, поради което кредитната карта е блокирана. Изтъкнато е, че за
договорите от отворен тип, какъвто е процесния за револвиращ кредит, не се
изготвя погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява със
средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по
револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани.
С разпореждане № 260201 от 01.10.2020 г., РС - Тетевен на
2
основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е оставил без движение заявлението на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон - България и дал указания към заявителя да
посочи в т.12 от заявлението следните обстоятелства: каква сума е усвоил
длъжника, като е активирал картата на 21.02.2019 г., какъв е срока на
договора за револвиращ кредит № CARD 15358682 и ако същият не е изтекъл,
уведомен ли длъжника за предсрочната изискуемост, да посочи как се
формират лихвите по кредита, техният процент, а оттам и главницата, която
се претендира. На следващо място е констатирано, че в представения към
заявлението договор размерът на кредита е 2000.00 лв., поради което следва в
т.12 да обясни от къде идва разликата до 3000.00 лв. претенция, както и да се
представят доказателства в тази посока.
В указания от съда 3-дневен срок с молба от 14.10.2020 г. заявителят
е уточнил, че процесният договор за револвиращ кредит е безсрочен, посочен
е ГПР и ГЛП, като лихвата се начислява върху усвоения кредитен лимит за
времето на ползването му, като в случая нейният размер е 35%. Към молбата
са приложени всички месечни извлечения , в които са отразени трансакциите
по револвиращия кредит. По отношение на кредитния лимит е уточнено, че
същият е бил увеличаван два пъти, за което кредитополучателят е известен с
месечните извлечения съответно на 25.08.2018 и 15.2019 г. с нарочни писма.
С разпореждане № 260393 от 23.10.2020 г., РС - Тетевен на
основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е оставил отново без движение
заявлението на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон - България и дал указания към
заявителя да посочи с допълнителна молба в т.12 от заявлението следните
обстоятелства: получил ли е длъжникът А.Л. Чиколов уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита и ако го е получил, кога и представи
доказателства в тази насока.
В указания от съда 3-дневен срок с молба от 04.11.2020 г. заявителят
е уточнил, че доколкото длъжникът не е открит на декларирания от него
адрес, кредиторът приема, че уведомлението за предсрочна изискуемост на
вземането по договора за револвиращ кредит е получено от А.Л. Чиколов на
21.05.2020 г. при условията на фингирано връчване по чл.14, ал.2 от ЗПК.
3
При тези данни с обжалваното разпореждане № 260100 от 18.11.2020
г., РС Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 от ГПК. В мотивите
на обжалваното разпореждане е прието, че изявлението на кредитора за
упражняване правото за обявяване договора за кредит за предсрочно
изискуем, не е било узнато от длъжника. Изложени са и доводи за
неоснователност на позоваването на нормата на чл.14, ал.2 от ЗПК относно
института на фингираното връчване, която касае уведомяването при промяна
на лихвен процент при договор за потребителски кредит, а не настъпването
на предсрочна изискуемост.
Въззивният състав, след съобразяване на заявеното от жалбоподателя
и твърденията му в подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК пред
заповедния съд намира, че въпреки дадените указания, не е отстранил всички
изрично посочени от съда нередовности. В съдебната практика няма спор, че
при заявление по реда на чл. 410 от ГПК заявителят следва точно, ясно и
конкретно да изложи твърденията си по фактите, които смята за осъществени
и на които основава тезата си за наличие на заявеното вземане. Облекчената
процедура по чл. 410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента за
посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира
отговорността на длъжника. Това е условие за редовност на заявлението
съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението
му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените
кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането. При наличие на
редовно заявление, съответно заповед за изпълнение, след получаването им
длъжникът може да прецени и заяви позицията си оспорва или не
предявената срещу него претенция, съответно заявителят да получи
търсеният ефект от реализиране на вземането по избрания облекчен ред на чл.
410 от ГПК.
В случая с разпореждане № 260201 от 01.10.2020 г., РС - Тетевен
изрично е указал на заявителя кои нередовности на заявлението следва да
отстрани, което не е сторено с постъпилата молба - уточнение от 14.10.2020 г.
Не е било необходимо да се дават отново указания във връзка с уведомяване
на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, защото
заявителят не е изложил доводи в тази насока, както и твърдения за
наличието на предвидените в чл.17 от договора представки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. При строго формалния характер на
производството по чл. 410 от ГПК, за да е редовно заявлението, заявителят е
4
следвало да уточни на първо място как е формиран размера на
претендираната главница от 3041 лв., т.е. кога и каква сума е усвоена от
длъжника по кредитната карта, какъв е най-малкия размер на погасителната
вноска, която не е погасена от длъжника в срок, кога е настъпил падежа на
задължението, има ли направени погасителни вноски до 01.09.2019 г. и в
какъв размер. Не е изяснено и обстоятелството относно промяната в размера
на револвиращия кредит от 2000.00 лв. на 3000.00 лв. и представени
доказателства с оглед изискването в разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК.
Представянето на всички месечни извлечения по кредитната карта не могат да
заместят изявлението на заявителя относно размера на претендираното
вземане. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното
бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено
възражение от страна на длъжника.
По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч приема, че при
констатираните нередовности на заявлението, за отстраняването на които на
заявителя са дадени изрични указания от заповедния съд, които той не е
изпълнил изцяло, не са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение в полза "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА." - Париж, Франция,
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА." с ЕИК *******, Клон-България
срещу А.Л. Чиколов за парично вземане в размер на сумата от 3041.00 лв. –
главница, 463.41 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.09.2019 г. до
06.02.2020 г., 149.27 лв. мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до
16.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда до изплащане на задължението, както и за направените по делото
разноски.
Съдебният състав намира за неоснователни изложените в частната
жалба съображения за приложимост на задължителните за съдилищата
указания, дадени в Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Същото касае правомощията на съда при
предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по договор за банков кредит, а не в заповедното
производство.
5
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че
постановеният от РС Тетевен съдебен акт следва да бъде потвърден поради
съвпадане крайните изводи на двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, Ловешкият окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260100/18.11.2020 год.,
постановено по ч.гр.дело № 574/2020 год. по описа на Районен съд Тетевен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6