№ 349
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от адв.К. Д. като
защитник на осъдения П. М. П.,по ВНОХД № 3232/20 год. на СГС,НО,1 състав,по което е
признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК и осъден на лишаване
от свобода за срок от шест месеца и лишаване от правоуправление за същия срок,в който
смисъл е изменил постановената първоинстанционна присъда,с която посочените наказания
са били определени в размер по на една година.
Намира,че в производството пред въззивния съд е бил нарушен законът и са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.Поддържа,макар и това да не е основната теза, че и
наложеното наказание е явно несправедливо независимо от приложението на чл.55 от НК и
така изложеното представлява основание за възобновяване съгласно чл.422,ал.1,т.5 от НПК.
Твърди,че изводът на съда за съставомерност на деянието е незаконосъобразен,тъй като е
изградил становището си за вина в резултат на превратно и непоследователно тълкуване на
доказателствата,като съдът свободно и тенденциозно е коментирал факти,за да обоснове
обвинителната теза,а други,установени по делото,е игнорирал и в резултат на това е
достигнал до грешни правни изводи.
Оспорва и извода на съда,че П.П. е пушил марихуана в срок,по-малко от 24 часа преди да
1
бъде спрян за проверка,като сочи,че подсъдимият е бил със състуденти да учат вечерта на
16.01.2018 год.,един от които е носел името Тони и срещу новият ден и негов имен такъв,си
е дръпнал от цигара с марихуана,така че за времето от 01.00 ч. на 17.01. /пушенето/ до 17.00
ч. на 18.01. /спирането за проверка/ приближава с точност 36 часа и не е по-малко от 24
часа,както е приел съда,т.е. очевидно присъдата почива на предположение в тази
насока,което е базисно недопустимо по аргумент на чл.330,ал.1 от НПК.
На следващо място излага,че съдът недопустимо е ценил показанията на полицейските
служители Т. и М.,тъй като приобщените им показания с процесуалната техника на чл.281
от НПК са копи пейст,като е налице пълна идентичност на заявеното от тях.Акцентира,че
посочените двама свидетели не са имали никакъв спомен за случилото се.Не оспорва факта
на проверката,а отразеното от тези свидетели,че водачът П.П. се е държал неадекватно и е
бил повлиян от употребата на упойващи вещества /наркотици/.Намира това за лъжа,която е
опровергана от д-р А. в съставения от него протокол за медицинско изследване по
изискванията на Наредба №1/17 г. и изслушаните в съдебно заседание съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза и съдебно-психиатрична и психологична експертиза.Твърди,че
протоколите за разпит на тези свидетели са негодни доказателствени средства и са
недопустими съгласно чл.105,ал.2 от НПК,т.е. налице е изключително тежко процесуално
нарушение.
На следващо място изтъква,че според съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза
идентифицираният в кръвта на П.П. специфичен метаболит ТНС е фармакологично
неактивен,а количествения анализ няма съдебно-токсикологична значимост,като се
установява единствено употреба на веществото,което означава,че деецът не е бил по
никакъв начин повлиян,а е доказана единствено минала и назад във времето употреба или
извършеното от него не е било обществено опасно и по никакъв начин не е застрашавало
обществените отношения,свързани с осъществяване на транспорта.В условията на
алтернативност моли да се има предвид,че се касае за христоматиен случай на чл.9,ал.2 от
НК
На последно място поддържа,че и наложеното му наказание е явно несправедливо,тъй като
съдът е определил наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел,но не е
приложил текста на чл.55,ал.3 от НК и е потвърдил наказанието глоба в размер на 500 лв.
Прави искане за възобновяване на производството , отмяна на решението на СГС и
оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно
иска решението на СГС да бъде изменено,като не се налага наказанието глоба.
В съдебно заседание защитникът поддържа искането за възобновяване по изложените в
него аргументи.
В своя защита осъденият поддържа казаното от защитникът си и моли да бъде
оправдан.
Прокурорът счита,че не са налице обстоятелства,които да обуславят възобновяване на
наказателното производство,поради което моли съдът да приеме,че искането е
2
неоснователно.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо,тъй като е направено от
лице,осъдено за престъпление от общ характер и в установения от чл.421,ал.3 от НПК 6-
месечен срок,считано от деня на влизане в сила на присъдата,който съвпада с датата на
постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за
касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на посочените в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК-решение,непроверено по
касационен ред по жалба на подсъдимия,в чийто интерес се претендира отмяната.
С присъда от 04.03.2020 год. на СРС по НОХД № 9826/18 год. подс.П.П. е признат за
виновен в това,че на 18.01.2018 год.,около 17.00 ч. в гр.София,по ул.”Пловдив”,с посока на
движение от ул.”Русе” към ул.”Бургас” е управлявал МПС-л.а. „Пежо Партнер” с рег.№
*******,след употреба на наркотични вещества,а именно наркотично вещество
тетрахидроканабинол /съдържащо се в марихуана,канабис/,които са високорискови
наркотични вещества съгласно Приложение 1 към чл.3,т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични,приета на основание чл.3,ал.2 и
ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,поради което и на
основание чл.343б,ал.3 във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
една година,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три
години,както и на глоба в размер на 500 лв.Подсъдимият е лишен от правоуправление на
основание чл.343г от НК също за срок от една година.
С решение от 02.06.2021 год. по ВНОХД № 3232/20 год. на СГС така постановената
присъда е изменена,като наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление
са намалени на шест месеца с приложение на разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК ,а в
останалата част присъдата е потвърдена.
На плоскостта на релевираните доводи в искането за възобновяване е необходимо да се
подчертае,че доколкото настоящата извънредна инстанция не е такава по фактите,то същата
не може да извърши собствена преценка на събраните доказателствени източници и да
установи други,различни от приетите от двете съдебни инстанции,обстоятелства,включени в
предмета на доказване.Извършването на такава доказателствена оценка от апелативния съд
в настоящото производство е процесуално недопустимо,защото по този начин би се
подменило вътрешното убеждение на контролираните инстанции по установяване на
фактическите положения.В този смисъл в настоящото производство апелативният съд не
разполага с правомощието да извършва проверка на фактическата обоснованост на
съдебните актове и да установява нови фактически положения,защото обосноваността не е
касационно основание по чл.348 от НПК.
Също така пред скоби е необходимо да се изтъкне,че на проверка по гл.33 от НПК
подлежи въззивният съдебен акт ,поради което и сочените от защитникът основания за
3
възобновяване следва да се отнесат единствено към дейността на втората инстанция,като се
провери правилността на акта от правна страна с оглед на изложената в него фактическа
обстановка,каквато е разкрита от въззивния съд.
Видно е,че производството пред въззивния съд е образувано по жалба на защитникът
на подсъдимия с оплакване за непоследователен и необективен анализ на доказателствената
съвкупност,в резултат на което са формирани грешни фактически и правни изводи.Като
пример се сочи,че по делото е несъмнено установено,че към момента на проверката
подсъдимият не е бил повлиян от наркотично вещество,а от химическото
/токсикологичното/ изследване е установено,че идентифицираният специфичен метаболит
ТНС е фармакологично неактивен,поради което количественият анализ няма съдебно-
токсикологична значимост,а установява единствено употреба на веществото.
В хода на образуваното второинстанционно производство,въззивният съд е намерил,че
делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на допълнителни
доказателства,нито разпит на подсъдимия,след което е дал ход на делото по същество и след
проведено тайно съвещание,е обявил на страните ,че ще се произнесе с решение.
Основното оплакване в искането за възобновяване е насочено към изводите на
въззивния съд по съществото на делото с аргументация,че приетото от последния относно
съставомерността на деянието противоречи на материалния закон и П. е осъден за деяние
,което не съставлява престъпление.
За да счете,че П.П. е осъществил състава на престъплението по чл.343б,ал.3 от
НК,СГС е приел за безспорно и категорично доказано по делото следното:
Подс.П.П. е правоспособен водач на МПС,който на 17.01.2018 год. /Антоновден/ бил
поканен на имен ден на негов приятел.На партито,което продължило и в ранните часове на
18.01.2018 год. подсъдимият употребил марихуана.В късният следобед на тази дата същият
предприел управление на лек автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ ******* и около 17.00 ч. в
гр.София, в района на бл.172 на ул.”Пловдив” бил спрян за полицейска проверка от св.Т. и
М.-инспектори в ОПП-СДВР.
При проверката П. бил тестван за употреба на алкохол и наркотици.Пробата за алкохол
била отрицателна,а относно употребата на наркотични вещества техническото средство
отчело положителен резултат за употреба на канабис и амфетамин.В 19.20 ч.му бил издаден
талон за медицинско изследване,в който било указано,че в срок от 30 минути следва да се
яви във ВМА за предоставяне на кръвна проба.На 18.01.2018 год. в 19.35 ч. от подс.П. били
взети проби от кръв и урина,за което бил съставен Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и техни
аналози.Отбелязано е в протокола,че П. е употребил марихуана в 02.00 ч. на 18.01.2018 год.
От съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза съдът е приел за установено,че в
кръвната проба присъства „Карбокси-делта 9-ТНС”-метаболит на ТНС,с което се доказва
употребата на тетрахидроканабинол,както и че липсват амфетаминов тип стимуланти.При
разпита на вещите лица същите са заявили,че съдържанието на такъв метаболит в кръвта
4
означава,че е доказана употребата на тетрахидроканабинол и че употребата е била
реализирана в изследваното лице в период 24 часа преди вземането на пробата.От СППЕ
съдът е приел,че П. е психично здрав,могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Въз основа на така установените факти,въззивната инстанция е споделила правните
изводи на районния съд,че от обективна и субективна страна подс.П. е реализирал състава
на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК ,като е управлявал МПС след употреба на
наркотично вещество-тетрахидроканабинол,което е основно психоактивно вещество в
канабиса,представляващо високорисково съгласно Приложение №1 към чл.3,т.1 от Наредба
за класифициране на растенията и веществата като наркотични,приета на основание
чл.3,ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.Изложени са съображения,че за обективната съставомерност на деянието е без
значение по какъв начин и дали употребата на наркотично вещество е повлияла на
способността му да управлява МПС,нито е необходимо да се определи процента на активния
компонент на самото вещество и неговата концентрация в организма.Съдът е намерил,че е
необходимо с максимална прецизност да се установи времето на употребата на
наркотичното вещество до деянието,което в конкретния случай е установено в рамките на
24 часа от вземането на пробата.
Настоящият съдебен състав счита,че признавайки подс.П. за виновен по обвинението за
извършеното престъпление по чл.343б,ал.3 от НК ,въззивният съд е приложил неправилно
материалния закон.
За да е съставомерно деянието по чл.343б,ал.3 от НК веществото следва да притежава
специфични характеристики,определящи го като наркотично и те са дефинирани в параграф
1,т.11 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите:наркотично
вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество,включено в списъците по
чл.3,ал.2,т.1,2 и 3,както и всяко друго природно и синтетично вещество,включено в
списъците по чл.3,ал.2,което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,предизвиква
халюцинации или нарушения на двигателната функция,мисловната
дейност,поведението,възприятията и настроението,както и други вредни въздействия върху
човешкия организъм.
Излъченото в кръвта на подсъдимия вещество не притежава характеристиките на
наркотично и то не може да повлияе върху реакциите на човека,тъй като не е активно
действащо,според вещите лица.Видно е в тази връзка от химическото /токсикологично/
изследване,че в представената за анализ кръвна проба на подсъдимия е установено наличие
на карбокси-9-ТНС,което е биомаркер за доказване на употребата на наркотично
вещество,съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/-марихуана,канабис и т.н.,но
идентифицираният специфичен метаболит ТНС е фармакологично неактивен,поради което
количественият анализ няма съдебно-токсикологична значимост,а установява и доказва
единствено употребата на веществото.В хода на съдебното следствие пред
5
първоинстанционния съд експертите са заявили,че употребата на веществото е била
максимум до 36 часа от вземането на пробата,а установеният при изследването метаболит на
тетрахидроканабинол е фармакологично неактивен,защото е доказано,че самият той като
метаболитен продукт на основното наркотично вещество не оказва ефект върху
изследваното лице./л.99 от НОХД № 9826/18 год. на СРС/.
Като се има предвид така установеното от експертите,че установеният в кръвта на
подс.П. метаболит не представлява активно вещество,притежаващо психоактивно
действие,а само индикира употребата му в минал период от време,то не може да се направи
извод,че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество,а
обсъждането на въздействието на наркотичното вещество над способността на подсъдимия
да управлява МПС не е необходимо,тъй като към момента на деянието в организма на
последния не е доказано да е открито такова вещество,а само следи,че в неустановен
отдалечен период от време той е употребил вещество,съдържащо тетрахидроканабинол./вж.
в този смисъл решение № 259/23.01.2020 год. по н.д. № 938/19 год. на ВКС,1-во н.о./.
Така изложеното мотивира настоящият състав на САС да приеме,че е налице
хипотезата на чл.24,ал.1,т.1,пр.2 от НК –деянието не съставлява престъпление,което
обуславя упражняване на правомощията на съда по чл.425,ал.1,т.2 от НПК да възобнови
наказателното производство,да отмени присъдата на СРС и решението на СГС и да
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение в рамките на фактическите положения
по него.По този начин осъденото лице получава защита на правата си в максимална
степен,поради което не е налице основание за връщане на делото на редовна инстанция за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения,доколкото е налице по-голямото
основание за възобновяване на производството с оправдаване на подсъдимия.Последното
съдът отбелязва във връзка с изтъкнатите от защитникът му аргументи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствените
източници,в частност на показанията на полицейските служители Т. и М..
РЕШИ:
Водим от горното и на основание чл.425,ал.1,т.2,пр.посл. във вр. с чл.422,ал.1,т.5 във вр. с
чл.24,ал.1,т.1,пр.2 от НПК САС
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 3232/20 год. по описа на СГС.
ОТМЕНЯВА решение № 260353/02.06.2021 год.,постановено по ВНОХД № 3232/20
год. по описа а СГС.
6
ОТМЕНЯВА присъда от 04.03.2020 год. по НОХД № 9826/18 год. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА подс.П. М. П. по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК - за това,че на 18.01.2018
год.,около 17.00 ч. в гр.София,по ул.”Пловдив”,с посока на движение от ул.”Русе” към
ул.”Бургас” е управлявал МПС-л.а. „Пежо Партнер” с рег.№ *******,след употреба на
наркотични вещества,а именно наркотично вещество тетрахидроканабинол /съдържащо се в
марихуана,канабис/,които са високорискови наркотични вещества съгласно Приложение 1
към чл.3,т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични,приета на основание чл.3,ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7