Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело №1308 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.22, §7 и чл.44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
С решение № 6970/9.05.2019г., постановено по адм.д.№ 14789/2018г. Върховният административен съд е отменил решение № 2215/16.11.2018г., постановено по адм.д.№ 1364/2018г. по описа на Административен съд гр. Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.
Предмет на делото е жалбата, подадена от „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22а, представлявано от Поля Димитрова Пеева, чрез адв. Ж., с посочен съдебен адрес *** против Решение с рег. №32-114086/20.04.2018г. към MRN 18BG002005H0002433/14.02.2018г. на началника на Митница-Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, вр.чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за прилагане/, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от МК, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от MRN 18BG002005H0002433/14.02.2018 г.; определена е нова митническа стойност на внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,37 лв./кг, установена по МRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г.; разпоредена е корекция на кл.46 и кл.47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 2700,27 лв., от които платени 1871,84 лв. и 828,43 лв. за доплащане, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл.77, пар.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определен „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, пар.2, буква „б“ от МК, тъй като на митническите органи са представени договор за покупко-продажба, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортни разходи, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с които е доказана декларираната митническа стойност, която безспорно е договорната стойност на стоките, като информацията е предоставена своевременно. По арг. от решение на СЕС по село С-291/15 сочи, че не е достатъчно митническите органи само да имат съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени кумулативно. Твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. В тази връзка сочи, че митническите органи са ползвали информационната си система селективно и не са отчели, че са налице по-ниски стойности на сходни стоки, внасяни от трети лица като за целта се изисква не само наличие на една декларация с по-ниска стойност, а определяне на средностатистическа стойност от други вносове на по-ниска цена за периода на вноса. Твърди също, че митническите органи напълно са игнорирали условието стоките да са продадени на същото търговско равнище. Относно данните от сайта на независим интернет издател на новини сочи, че такъв способ за определяне на митническата стойност не съществува. Относно данните в табличен вид за цените на палмово масло по държави сочи, че извършеният анализ е противоречив, т.к. съдържа информация, която не се отнася за процесния внос – както по период, така и по количество и стойност. Освен това сочи, че представената информация е за средни цени между държавите членки, а не средностатистическа стойност. Относно данните за средна стойност на палмовото масло в страните-членки, публикувани на сайта на Европейската комисия заявява, че същите представляват статистика, която не може да бъде вменена като стойност на отделния вносител. Относно констатацията в решението, че общото количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава договорената цена, твърди, че кредитният лимит не е критерий за изчисляване на стойността, а само определя размера на задължението, което не следва да се надхвърля за периода на отложено плащане. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателят твърди, че представените пред ВАС доказателства не променят крайния извод за незаконосъобразност на оспорения акт, като представеното писмо от директора на дирекция „В1“ на ОЛАФ има характер на кореспонденция с уведомителен характер, а окончателен доклад все още няма. По отношение на представената износна декларация твърди, че това е документ, едностранен, няма обвързваща сила, като въпросното занижаване с 30% е търговската отстъпка, която дружеството ползва при закупуване на стоките от този продавач. Тези доказателства не са относими към спора на делото, тъй като предмет на делото е решение, с което е увеличена митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. „б“ от МК на Общността, тоест митницата е ползвала стойност на сходни стоки. Износната декларация няма как да допринесе за законосъобразността на решението. Износната декларация съобразно трайната практика на Административен съд и на Върховен административен съд не е доказателство за митническа стойност. Тя е едностранен акт, който се съставя от изпращача на стоките, частен документ е, който няма обвързваща съда доказателствена сила. Не се съставя от вносителя на стоките, поради което няма как той да отговаря за валидността на данните в тази декларация. Износната декларация не е придружена нито с договор за по-висока стойност на стоките, нито от фактура на по-висока стойност. По отношение на писмото от Генерален директор на Европейска служба за борба с измамите „OLAF“, сочи, че ВАС в многобройни решения е приел, че въпросното писмо на Европейска служба за борба с измамите „OLAF“ е кореспонденция с уведомителен характер, няма характеристиките на окончателен доклад и поради това няма обвързваща съда доказателствена сила, относно фактите изложени в него. По тази причина съдът приема, че те са неотносими към процесния случай. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ш., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че в проведеното административно производство административният орган е изискал, събрал и обсъдил всички доказателства. Извършен е задълбочен анализ на условията на доставка на процесната и приета съответно за сходна стока, сравнени са и са анализирани характеристиките на двете стоки, изследвани са средно статистически данни за митническа стойност на сходни стоки на територията на ЕС и въз основа на които е установено, че декларираната стойност е необичайно ниска, в сравнение със средно статически размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Твърди, че този анализ се потвърждава и от информацията, предоставена от „OLAF“. По силата на чл. 12, §1 и §4 от Регламент № 883 от 2013 г. ведно с износните митнически декларации следвайки и съпоставяйки всички необходими елементи на митническата стойност в съответствие със събраните доказателства по преписката, правилно административният орган е обсъдил факти и обстоятелства по отношение на релевантните доказателства обосноваващи изключването на чл. 70 и прилагането на чл. 74, §2, б. „б“ от Митническия кодекс на Общността, съобразно предвидената в тази норма последователност. Базата за митническата стойност съгласно разпоредбите на чл. 70 от Митническия кодекс на Общността във вр. с чл. 128, §1 и §2 от Регламента за изпълнение на комисията е договорната стойност, тоест действително платената и подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Договорната стойност на стоките, продадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, се определя в момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата извършена непосредствено преди въвеждане на стоката. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което отправя искане да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, съгласно указанията на Върховен административен съд и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 6970/2019г., постановено по адм.д.№ 14789/2018г. Върховният административен съд е отменил решение № 2215/16.11.2018г., постановено по адм.д.№ 1364/2018г. по описа на Административен съд гр. Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че решението е неправилно. Констатирал е, че при разглеждане на делото от ВАС са представени писмо на ОЛАФ – Европейска служба за борба с измамите - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация В102-1001151/4.01.2017г. за износ на палмово масло. Посочената в нея стойност превишава с около 30% стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. ВАС е посочил, че представените доказателства са нови, от значение са за решаването на делото и касаят установяването на действителната митническа стойност на внесената стока – палмово масло. При решаването на делото доказателствата не са могли да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд. ВАС е приел, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна. При новото разглеждане на делото ВАС е дал указания, първоинстанционният съд да обсъди представените в касационното производство нови писмени доказателства.
На 14.02.2018 г. в МП „Пристанище Варна“ при Митница-Варна била представена MRN 18BG002005H0002433/14.02.2018 г. за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“ на стока – палмова мазнина IFFCO BSFN/S 1095, 1120 колета по 20 кг нето тегло, 21900 кг нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код **********. В кл.22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 11957,40 USD, при валутен курс за митнически цели 1,58341 лв. за 1 USD.
С писмо рег. № 32-48047/15.02.2018 г. на началника на Митница – Варна за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 от „Милки Груп Био“ ЕАД е изискано, представянето на следните документи: износна митническа декларация; документи, доказващи каква част от прихода за всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача се връща пряко или косвено на продавача или на друго лице, с което са налице договорни отношения по разпространението на стоките в България; документи, доказващи наличието на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използването на авторски права и подобни права, отнасящи се до изработването на внасяните стоки, продажбата за износ на внасяните стоки, използването или препродажбата на внасяните стоки; документи относно плащанията, съществуващи към дружеството-доставчик и към други юридически или физически лица, с които има договор за доставка и разпространение на внасяните стоки – приложение на платежни документи; външнотърговски договори; търговско досие по сключената сделка – оферти, поръчки, ценови листи, писма и др; Сведения и документи, предшестващи издаването на фактурата; договори /ако има такива/ с юридически или физически лица, на които се подава или дава под наем стоката по митническата декларация. Всички фактури /ако има такива/ за извършени продажби на аналогични на внасяните по декларацията; документи, посочващи, подробно как ще се формира продажната цена на вътрешния ф дневник за продажби за три предходни месеца; всякакви други сведения и документи, необходими за установяване на стойността на стоките, както и доказателства за техния произход. Изискана е и писмена декларация относно: какви са съществуващите връзки с продавача, в т.ч. дали са свързани лица; продажбата или цената подчинена ли е на условията или съображенията, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена към момента; част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със стоките връщат ли се пряко или косвено на продавача; какви плащания съществуват към доставчика или други юридически или физически лица, свързани с внесените стоки – като се приложат платежни документи.
С писмо вх.№ 32-55800/22.02.2018 г. „Милки Груп Био“ ЕАД е представило договор за продажба BUL/SV/171207/260/01/07.12.2017 г., проформа фактура, търговска фактура, платежно нареждане, счетоводни документи, документи, придружаващи стоката, справка от „Групама застраховане“ ЕАД, уточнение, че стоката по коносамент Maersk ********* e застрахована и застрахователната премия е в размер на 23,24 лв.
Във връзка с изисканите документи са дадени следните обяснения: дружеството не разполага с износна митническа декларация – направено е запитване към изпращача, ще се представи такава, след представянето й от изпращача; няма приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма документи във връзка с доказване на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използване на авторски и подобни права, като е уточнено, че за стоките не се заплаща авторски, лицензионни и роялти такси; посочено е, че банков суифт не може да бъде предоставен в момента, тъй като стоката не е платена. Стоката подлежи на отложено плащане 60 дни от датата на коносамента; относно документите във връзка с разпространението на внасяните стоки и наличието на външнотърговски договори, е посочено, че към момента на изготвяне на обясненията няма разрешение за вдигане на стоката, поради което договори и фактури не могат да бъдат предоставени; относно търговското досие по сделката е посочено, че „Милки Груп Био“ ЕАД и „Ифко Фелда“ са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения през последните 15 години. Търговската кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели – търговски, операции, финансово-счетоводен, аналитичен, технологичен, маркетингов, логистичен, постсейл сървиз и др. Предаването на кореспонденцията в цялост, би било изключително обемисто и разнопосочно. Голяма част от операциите и сделките се фиксират и обработват на спот договорки. Заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество, се изготвя договор за покупка. Представени са документи – фактура, товарителница, опаковъчен лист и търговски договор във връзка аналогични продажби на внасяните стоки. Във връзка с представените документи с писмо рег. № 32-64269/02.03.2018 г. по реда на чл.22, пар.6 от МК, началникът на Митница – Варна уведомил „Милки Груп Био“ ЕАД за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно митническа декларация MRN 18BG002005H0002433/14.02.2018 г., а именно: в приложената към митническата декларация търговска фактура № 37637984/08.01.2018 г. е посочено, че стоката се заплаща в брой срещу представяне на документи, като същевременно са вписани данни за банка и банковата сметка на изпращача. Липсва информация за сроковете за заплащане на стоката, на цялата или част от цената на стоката преди или при натоварване. Липсва договор за покупката на стоката. Застрахователната полица не е приложена.
След справка в Системата за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически и акцизни документи – МИС3А, е установено, че декларираната
митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на
сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества.
След допълнителен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с
произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 г. до
септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на процесните стоки е
значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки. За
2016 г. МС на процесната стока е по-ниска от тази за сходни стоки в останалите
държави членки. Анализът за 2017 г. потвърждавал същата тенденция. При детайлен
анализ на МС на внесени в ЕС палмови мазнини от код КН 15119099 с произход
Малайзия по месеци за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. в отделните държави
членки е установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември,
митническата стойност на внасяната стока в България е най-ниска, като
относителния дял за 2016 г. на допуснатите за свободно обращение стоки от
„Милки Груп Био“ ЕАД от код по КН 15119099 с произход Малайзия е 83,62 %. При
справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини,
свързани с пазара на палмови мазнини, цени, данни анализ, е установено, че за
периода м.10.2017 г. – 29.01.2018 г. цената на палмовата мазнина RBD при
условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 662 до 635,50 щатски долара за
1 тон. С договор
BUL/SV/171207/260/01/07.12.2017 г. e договорена доставка на 44,80 тона (±2%), като количеството е
окончателно, при договорена цена от 546 USD на тон, период на договора: м.
януари 2017 г. до м. февруари 2018 г. Всички поръчки по споразумението са в
рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1700000 щатски долара и
кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора, отнесено към договорения размер
на кредитния лимит не потвърждава цената от 546,00 долара на тон. Липсвали
уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента
съгласно т.5 от договора. В търговската фактура е вписан договор №24119117 и
проформа фактура от 07.12.2017 г. като номера на допълнително представен
договор № BUL/SV/171207/260/01/07.12.2017
г. не е вписан във фактурата.
Проформа фактурата не е отразена в окончателната фактура. Липсва
износна митническа декларация. SWIFT, доказващ плащане по фактура № 37637984 не е
представен. Не е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти,
поръчки, ценови листи, кореспонденция. В подкрепа на твърдението, че заявката
за доставката е направено по телефона, дружеството би могло да представи
справка за проведените телефонни разговори. Не е представена информация как се
формира продажната цена на вътрешния пазар. Извън дневниците за продажби,
митническите органи следва да разполагат с информация относно общите разходи,
комисионни, размера на печалбата и др. Банкови документи и застрахователни
полици във връзка със застраховане на стоката също не са представени.
Въз основа на тези обстоятелства
е посочено, че възникват основателни съмнения относно реалността на
декларираната митническа стойност, поради което не следва да бъдат приложени
правилата на чл.70 от МКС. Дружеството е уведомено за това, че митническите
органи не приемат декларираната митническа стойност, че определената към
момента нова митническа стойност на основание 74, пар.1 и пар.2 от МК е в
размер на 30003 лв. и възниква задължение за заплащане на мито в размер на
2700,27 лева, както и че за да бъде разрешено вдигането на стоките следва да
бъде внесен депозит или учредено поръчителство – еднократно обезпечение
съгласно приложение 1 към чл.193 от ЗМ до определената нова митническа стойност
в размер на 828,43 лв. По изложените съображения и на основание чл.26, ал.1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а
на основание чл.22, пар.6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по
посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.
В тази връзка е постъпило
становище вх.№ 32-94615/02.04.2018 г., с което дружеството е дало разяснения и
е направило възражения по всяко едно от обстоятелствата, обосновали съмненията
на митническите органи по достоверността на договорната стойност, а именно, че
с писмо № 1279/21.02.2018 г. до митническите органи е представена цялата
налична, към момента на искането, документация. Относно липсата на информация
за срокове на заплащане на стоката в търговска фактура № 37637984/08.01.2018
г., съгласно ЗДДС и ППЗДДС информацията за сроковете на заплащане на цената не
е задължителен реквизит на фактурата. Посочено е, че договорът за покупка на
стоката е представен с писмо № 1279/21.02.2018 г. Съгласно условия на доставката FOB по Инкотермс, застраховката не е задължение,
а право на получателя. Несъстоятелно е митническите органи да правят обосновано
предположение за наличие на застраховка, при положение че дружеството е дало
еднозначен отговор, че стоката е застрахована. Застрахователната премия по
застраховката на стоката по коносамент MAUE963394419 е застрахована в размер на 23,24 лв., като в
потвърждение представя заверена от застрахователната компания абонаментна
застрахователна полица. По отношение на
цените, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS е посочено, че се касае за анонимен
източник, който не посочва референция за направените от него анализи и
изследвания и не може да бъде взет под внимание като официална статистика. Зао
фактура № 37637984, в която е записан договор № 24119117 различен от
представения е уточнено, че това е вътрешния номер, под който системата записва
поредност на операцията. Цитиране на вътрешен номер на договор от SAP системата на доставчика, във фактурата не
противоречи на закона. В допълнение е представено писмо от изпращача, което да
докаже, че няма друг различен договор от вече представения с номер BUL/SV/171207/260/01/07.12.2017
г. За кредитния лимит е пояснено, че
той гарантира отложено плащане на определена сума, но не означава, че всички
поръчки са в размер на кредитния лимит 1 700 000 щатски долара, като
кредитния лимит няма отношение с цената на стоката. За митническата декларация от страна на „износа“
е посочено, че не разполагат с такава. Направено и запитване към доставчика и
при представяне от него ще бъде предоставена.
Уточнено е, че банков суифт ще
представят след заплащане на стоката.
Посочено е, че е представена цялата документация по сделката, начина на
формиране на цената. Изтъкнато е, че относно митническата декларация на трето
лице за внос на сходна стока следва да се има предвид, че има разлика в
търговското равнище.
Въпреки така дадените разяснения е прието, че представените от дружеството документи и обяснения не са довели до отпадане на съмненията относно митническата стойност, поради следните обстоятелства: липсват уведомления от изпращача и позоваване на номера на договора в коносамента, съгласно т.5 от договора, в коносамент MAEU963394419 не е посочен номер на договора, съгласно т. 5 от договора. Стоката е застрахована и застрахователната премия е в размер на 23,24 лева. Съгласно ИНКОТЕРМС 2010 договореното условие на доставка FOB порт Кланг означава, че продавачът е осъществил задълженията си по доставката до момента, в който стоката е натоварена на борда на кораб в уговореното пристанище на натоварване. В представената допълнително справка от 13.02.2018 г. за платени застрахователни премии за м. 11.2017 г. - м. 01.2018 г. към абонаментната застрахователна полица „Товари по време на превоз“ № 7701170000001 коносамент MAEU963394419 е вписан. Застрахователната полица не е представена. В търговска фактура № 37637984/08.01.2018 г. приложена към митническата декларация е посочен договор № 24119171, който не е представен на митническите органи. Не е представена изисканата износна декларация. Не е представено цялостно досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. Вносителят не е представил информация (данни и документи), посочващи как се формира продажната цена на вътрешния пазар, както и изисканите доказателства за проведени телефонни разговори при договаряне на цената. След допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. За 2016 г. митническата стойност в България е по-ниска от средната за всички държави членки. Анализът на данните за 2017 г. потвърждава същата тенденция. За периода 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г., с изключение на м. февруари, август и ноември, митническата стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от „Милки Груп Био“ ЕАД с произход Малайзия спрямо общото количество е 83,63 %. Договорената от „Милки Груп Био“ ЕАД цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS. За приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МКС за идентични стоки. След справка в системата МИС3А за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време е установена декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18BG002002H0010882 от 19.01.2018г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5250 кашона по 20 кг – нето 105000 кг, с митническа стойност 1,37 лв. за 1 кг. При анализ на данните от придружаващите стоката анализни сертификати, при идентични методи, са установени сходни стойности за свободни мастни киселини, влага, пероксид, точка на кипене.
По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, началникът на Митница – Варна е издал обжалваното решение, с което по MRN 18BG002005Н0002433/14.02.2018 г. за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1,37 лв. за кг. и е установено мито /А00/ за доплащане в размер на 828,43 лв.
В служебна бележка изготвена от ст. митн. инспектор е посочен начина на изчисляване на митническа облагаема стойност /МОС/ по процесната митническа декларация.
По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните, чрез която е установено, че плащането по фактура № 37637984/08.01.2018 г. е извършено по банков валутен превод в размер на 12230,40 USD, заедно с плащането по други фактури. Налице е пълно съответствие между фактурирания вид и декларирания вид стока, номерът на фактурата за доставка и декларирането в ЕАД, видът на пакетирането – 20 кг нето в колети/20 кг нето в кашони, единичната цена на стоката по фактурата съответно от 546 USD и тази в ЕАД при посочване на количеството – нето – кл.38 и цена на стоката – кл.42 /21,900 МТх546,00=11957,40 USD. Платената цена на стоката е в пълния фактуриран размер от 12230,40 USD общо за 22,400 МТ общо, а декларираната стойност по процесната митническа декларация е за количество в размер на 21,900 МТ, т.е. за част от фактурираното количество от 22,400 МТ.
В хода на съдебното производство са приети и документите, придружаващи митническата декларация от 19.01.2018 г. на „Глобъл линкс“ ЕООД – договор от 07.08.2017 г. и общи условия към него, писмо от производителя, товарителница от 22.12.2017 г., фактура от 17.12.2017 г., удостоверения за анализ от 11.12.2017 г., застрахователна полица от 17.12.2017 г., опаковъчен списък/кантарна бележка от 17.12.2017 г.
Съгласно писмо ОСМ/2018/18661 от 3.09.2018г. на Европейска служба за борба с измамите, ОЛАФ на работна среща Малайзийските власти представили на ОЛАФ декларациите за износ за 23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса, като декларираната стойност за износ показва, че вносителят систематично занижава с 30% стоката при деклариране на вноса в България, а от представеното от жалбоподателя писмо от ОЛАФ - че проверката не е приключила с окончателен доклад.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки?
За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г.,GastonSchul, С-354/ 09, EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, в този смисъл Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г.
Съгласно чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, пар.2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) от Регламента за прилагане и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, лицата - адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Това императивно изискване в случая не е спазено, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки.
С писмо дружеството само е уведомено, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, както и въз основа на каква стойност ще бъде определено задължението за мито по процесния внос, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Такива обстоятелства не са посочени и в искането за представяне на документи и писмени обяснения. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл.70, пар.3 от МК, но няма връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. В тази връзка основателно жалбоподателят сочи, че е представил цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени транспортни разходи. От информацията, изложена в служебната бележка изготвена от отдел „Тарифна политика“, е видно, че съмненията относно договорната стойност са свързани с непредставяне на договор към фактурата, неяснота относно начина и сроковете на плащане, непредставянето на коносамент и на застрахователната полица, със справката в системата МИС3А, при която е установено, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета стойност за сходни стоки, както и с обстоятелството, че в периода октомври 2013г. – септември 2017г. митническата стойност за сходни стоки е по-висока в други държави членки. Нито в писмата до дружеството, нито в становището на отдел „Тарифна политика“ е мотивирано как горните обстоятелства се отнасят към изпълнението/неизпълнението на условията по чл.70, пар.3 от МК и съответно обосновават съмнения в действителността на договорната стойност. Не са изискани и конкретни доказателства/обяснения за обосновка на договорната стойност именно в контекста на възникналите съмнения, с което митническите органи са препятствали дружеството за реализира правото си на защита в пълен обем.
Едва в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност, а именно: 1/ липсват уведомления от изпращача и позоваване на договора в коносамента, съгласно чл.5 от договора; 2/ не е представена полицата за застраховка „Товари по време на превоз“; 3/ не е представен договора, цитиран във фактурата; 4/ не е представена износната декларация; 5/ не е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, кореспонденция; 6/ не е представена информация за формиране на продажната цена на вътрешния пазар, както и доказателства за телефонни разговори за договаряне на цената.
За нито едно от посочените обстоятелства жалбоподателя не е уведомен преди издаване на крайното решение, нито са изискани обосновка и допълнителни доказателства във връзка с констатираните „несъответствия“ и „липсващи“ документи.
Обстоятелството, че не са представени уведомления от изпращача, както и на представена справка за осъществената кореспонденция между страните по договора и проведените телефонни разговори с доставчика не може да се тълкува във вреда на дружеството, тъй като не е спазено условието изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на лицето, което се извежда от практиката на СЕС по дело С-263/06. Наред с това, ирелевантно за определянето на митническата стойност и към проверката за нейната достоверност е обстоятелството, че в представения коносамент /товарителница за океански превоз или мултимодален превоз/ липсва позоваване на договора с доставчика. Съгласно чл.103 и чл.108, ал.1 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/, коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен документ, който удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор. Освен доказателство за наличието на превозен договор, с издаването на коносамента се доказва и приемането на посочения в него товар. Съдържанието на коносамента е регламентирано с разпоредбата на чл.110 от КТМ, в която липсва изискване за вписване на указание за договора за продажба. В случая, представения коносамент отговаря на посочените изисквания и предвид удостоверителната му функция по чл.117, ал.1 от КТМ – че товарът, означен в него е приет за превоз и се намира вече на кораба, неизпълнението на т.5d от договора с доставчика може да има значение само за страните по договора – при спор за доставените количества, но не е обстоятелство, което може да породи и обоснове съмнения в достоверността на договорената стойност. Относно застраховката на стоката по коносамента, в хода на административното производство жалбоподателят е депозирал справка от застрахователя „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, видно от която през м.01.2018 г. по посочения коносамент са застраховани 22,40 т. На цена от 546 USD. От мотивите на обжалваното решение не става ясно какво налага представянето на полицата и по каква причина изготвената от застрахователя справка не е кредитирана, при положение че от митническите органи не се оспорва изпълнението на изискването на чл.71, пар.1, буква д), т.i) от МК.
От жалбоподателя не е изискана и обосновка за това, че във фактурата от 8.01.2018г., представена при вноса, е посочен № на договор, какъвто не е представен. В тази връзка в жалбоподателят е представил и проформа фактура, от която се установява връзката между представената пред ответника фактура и договора от 7.12.2017 г.
Не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил износната декларация. Износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Не е ясно и с каква цел е изисквана информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар, при положение че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.
Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.
Както е видно от представената по делото справка за декларирани и приети стойности, цената от 1,37лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Глобъл Линкс“ ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018г. (Cost, Insurance and Freight – т.е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство което по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение е без съмнение релевантно. Не е анализиран и факта, че договорите с двете дружества са сключвани по различно време, при което не е изследвано по какъв начин се е променяла цената на стоката за периода.
Относно установеното въз основа на анализните сертификати сходство в показателите за: свободни мастни киселини, влага и летливи вещества, пероксидна стойност и точка топене (които в случая действително са съпоставими при идентични методи на изпитване), следва да се посочи, че в изпълнение на изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.1, пар.2, т.14) от същия, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството – не е достатъчно, а следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано. Основателно е оплакването в жалбата и за това, че не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества: 44.80 тона от „Милки груп био“ЕАД и 105 тона „Глобъл линкс“, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода м.01 – м.11.2017г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83%, а за м.12.2017г. е 100% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Всъщност, с оглед относителния пазарен дял на жалбоподателя по-скоро това изискване не изглежда да е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по чл.141, пар.2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено.
Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в случая не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл.1, пар.2, т.14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните посочени за предходни периоди са неотносими, тъй като не е изпълнено изискването на чл.74, пар.2, буква б) от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Данните относно стойността на внесените количества в други държави членки, без съответен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не изпълняват изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.
По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 §1 и §2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, §2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т.14 от МКС.
Представените митническа декларация за стоки за износ, писмо на директор
на отдел в ОЛАФ ОСМ (2018) 18661 от 03.09.2018 г. не променят посочените
изводи. Не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ е
приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Тези доказателства не са относими
към основанията за приложението на вторичния
метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б. б от МКС.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените разноски в общ размер на 1330лв., от които 50 лв. - държавна такса, 200лв. - депозит за вещо лице и 360лв. -адвокатско възнаграждение за всяка инстанция с ДДС. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет, като в съответствие с разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е начислен ДДС върху възнаграждението по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая адвокатското възнаграждение, договорено и платено, за процесуално представителство при предходното разглеждане на делото, пред ВАС и пред настоящата инстанция съответства на предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, като е съобразено с минималния размер, установен в наредбата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег. №32-114086/20.04.2018г. към MRN 18BG002005H0002433/14.02.2018г. на началника на Митница-Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници - Териториална дирекция Северна морска да заплати на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Методи Попов“№22А, представлявано от Поля Димитрова Пеева направените по делото разноски в размер на 1330 /хиляда триста и тридесет/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: