Решение по дело №372/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         13.05.2021 година                         град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 03.02.                                                                                                          2021 година

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 372 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба е посочено, че на 16.11.2018 г., около 17.30ч., в посока към гр.К., обл. С.З., на ПП - І-6, в района на 301 км, при управление на МПС - л.а. „Пежо 307” с ДК № ***, С.П.С., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. „Опел Зафира” с ДК № ***, при което е пострадал водачът на автомобила /л.а. „Опел Зафира”/ Г.Н.И..

За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 284р-23948/29.11.2018 г. по описа на ОД-МВР - гр. С.З..

По случая е образувано досъдебно производство № 1391/2018г. по описа на РУ - К., което е приключило с влязло в сила споразумение постановено по НОХД № 768/2019 г. по описа на PC - К., по силата на което водачът С.П.С., ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 16.11.2018 г. в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с peг. № ***, е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.И.С. от гр. К., изразяваща се в контузия на гръден кош и счупване на VI, VII, VIII, IХ и X ребра в дясно, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на горния десен крайник, и средна телесна повреда на Г.Н.И. ***, изразяваща се в счупване на левия ацетабулум /ставна ямка на таза, която участва в лявата тазобедрена става/, причинила трайно затруднение на движението на левия долен крайник, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с чл. 343 ал. 1 б. "б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Посочва, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Твърди, че в рамките на наказателното производство по категоричен начин е доказана причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищеца Г.Н.И., като е установен следния механизъм на ПТП: на 16.11.2018 год. около 17.40 часа по ПП-1-6 в посока към гр. К. със скорост превишена за конкретния пътен участък се е движил л.а. марка „Пежо“ модел „307“ с peг. № ***, управляван от С.. По същото време в противоположна посока се е движил л.а. марка „Опел“ модел „Зафира“ с peг. № *** управляван от И.. В зоната на кръстовището за с. Д., км. 300+100, водачът на л.а. „Пежо“ предприема изпреварване на попътно движещ се товарен автомобил, навлиза в срещуположната лента на движение, където в лентата на движение на л.а. „Опел“ настъпва удар между двете МПС. Първоначалният удар настъпил с предна лява част на л.а. „Пежо“ в предна лява част на л.а. „Опел“, което определя удара по характер като ЧЕЛЕН-КОС. След така описания контакт между тях, л.а. „Опел“ е ротирал на ляво около вертикалната ос на масовия си център и движейки се транслационно-ротационно изминава, около 13 м в посока северозапад, след което се установява на местоположението в което е установен.

В резултат на произшествието водачът И. и пътуващата на предна дясна седалка в л.а. Пежо, С. получават травматични увреждания, а на превозните средства са нанесени материални щети.

Посочва, че основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е влизането на л.а. „Пежо“ в насрещната лента на движение, което е в причинно-следствена връзка с технически неправилно предприета от водача маневра изпреварване на попътно движещо се МПС на пътен участък, на който същата не е разрешена.

Твърди се, че от техническа гледна точка поредицата от действия на водача на л.а. „Пежо“ - С., от момента, в който е предприел маневра изпреварване на пътен участък, на който не е разрешена, и навлизането му в насрещното платно за движение са били последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП.

Въз основа на изложеното и при анализ на описаната фактическа обстановка единственият възможен правен извод, който ищецът прави е, че водачът на л.а. Пежо - С., е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е се е движел със скорост по-голяма от разрешената в пътен знак, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Твърди, че тези нарушения на правилата за движение се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар между двата автомобила и с причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане на ищеца Г.И..

Относно телесното увреждане на Г.Н.И. посочва, че в следствие на претърпяното ПТП ищецът Г.Н.И. е получил нараняване, изразяващо се в счупване на левия ацетабулум /ставна ямка на таза, в която влиза лявата тазобедрена става/ и дислокация на лява тазобедрена става, което е резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин. Счупването на левия ацетабулум е обусловило трайно затруднение на движенията на левия крак за период повече от 30 дни, като пълното възстановяване трае около 12 месеца, което се явява средна телесна повреда по смисъла на НК.

Посочва, че в същия дух са и изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ № 22/2019 г. и епикриза, издадена на И. след проведено лечение от 16.11.2018 г. до 27.11.2018 г. в отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „**” — гр. С.З..

Пострадалият е въведен в анестезия, като са му извършвани оперативни интервенции, изразяващи се в:

- на 21.11.2018 г. след въвеждане в анестезия е извършена кръвна репозиция на лява тазобедрена става и на фрагменти от ацетабулума и са фиксирани с плака и винтове /поставена е метална остеосинтеза/.

След операционната интервенция на пострадалия е предписано следоперативно лечение, изразяващо се в: смяна на стерилни превръзки през 3 дни в продължение на 14 дни, когато трябва да се свалят конците.

Полученото от Г.Н.И. нараняване причинява силни болки и страдания. Лечението включва болничен престой, последващо обездвижване на засегнатия участък и същевременно ограничава подвижността на левия долен крайник за продължителен период от време. Това дава основание да се приеме, че е налице причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Вследствие на получените увреждания И. изпитвал болки и страдания както от физически, така и от психологически характер.

Вследствие на получените от процесното ПТП травми пострадалият е имал затруднение в ежедневните си обслужвания. Тези затруднения по- конкретно се изразяват в това, че през оздравителния период от време не можел да се грижи сам за себе си и се налагало да ползва чужда помощ - не е можел да се облича, да се къпе сам и др., което е причинявало съществени затруднения на него и на близките му. Грижата за болен човек отнема няколко часа дневно от ежедневието на този, който я полага, като последната се изразява в пазарене на хранителни и санитарни продукти, лекарства, готвене, чистене на жилището и постелите, пране и простиране, смяна на превръзки и ред други.

Към датата на активния оздравителен период пострадалото лице е било на 40 години. Счупването на крайника е изисквало поне един месец обездвижване и ограничаване на движенията на крайника. И. е чувствал, че е в тежест на близките си и че е безполезен, защото освен, че не работи и не изкарва пари, е и болен и възприемал себе си като ангажимент на близките си, което го потискало и формирало у него усещането за тъга, самота, скука и други, разгледани като изживявания от вътрешния психологически мир на човека. Тази обща психологическа потиснатост довела до проблеми със съня. Посочва още, че физическите болки от своя страна също нарушават съня и това е общоизвестен факт, който няма нужда от доказване. Още повече, че е изключително трудно да се докажат състояния и усещания от психичния мир на човека, тъй като те са строго лични и дори и при външна изява е възможно действието, явяващо се тяхно проявление, да бъде възприето от околните по различен начин от този на конкретното лице.

В този ред на мисли освен физическите болки отбелязва, че пострадалият е бил въведен в анестезия и са му били извършвани кръвни манипулации. Посочва, че е ноторно известно, че тези процедури са високо рискови. При въвеждане в упойка е възможно пациентът да не може да се събуди. На следващо място е възможно при самата интервенция да възникне проблем, да бъде засегнат крайника и да има дълготрайни последствия. В тялото на И. е поставено чуждо тяло - плака и винтове /метална остеосинтеза/. Всичко това разгледано не от чисто медицинска, а от психологическа гледна точка събужда страх за живота и евентуалния изход от лечение, поражда силен стрес и притеснение за пострадалия и близките му. Всеизвестен факт е и че оперативните интервенции са високорискови. Налагало се е пълно обездвижване за срок от поне един месец и след това още 12 месеца ненатоварване на крайника, което е затруднило и коренно е променило ежедневието на И. за повече от половин година.

Ищецът И. първоначално е бил на стационарно лечение от 16.11.2018 г. /датата на ПТП/ до 27.11.2018 г, след което без прекъсване са му издавани болнични листове за домашно лечение до 13.06.2019 г., което се явява 7 месеца временна нетрудоспособност. Невъзможността да полага труд и да изхранва себе си и семейството си е затруднила финансово много семейството му. Вследствие на обездвижването си И. се притеснил за работата си и дали няма да бъде уволнен поради отсъствието си, което силно го притеснило. И. е работел като монтьор по поддръжка и дори и след изтичането на болничните му е изпитвал болки при ежедневното физическо натоварване и това се отразило на качеството на труда му и на финансовото му заплащане и отношението на работодателя му към него.

Освен това пострадалият е бил ограничен в социален план през оздравителния период. Не е имал възможност да се разхожда на въздух без да има кой да му помага, не е можел да върши обичайните си мъжки задължения като дребни поправки в дома. Можел е да общува само с приятели вкъщи, т.е. такива, които идват на гости. Всичко това много го е потиснало и той се е затворил в себе си. Бил изнервен. Прекарвал повече от времето си пред телевизора и не разговарял, бил ядосан на съдбата и това обтегнало отношенията му с близките му, които неоправдано страдали от спонтанните му агресивни избухвания.

На следващо място посочва, че И., като пострадал от автомобилна катастрофа, изпитва безпокойство и страх на общо основание и още повече при нужда от превозване с моторно превозно средство, което е част от ежедневието на всеки. И. първоначално е бил дълго време в невъзможност да управлява МПС, тъй като е изпитвал болки и не е можел да натоварва крайника, а след това се е чувствал неуверен в себе си и го било страх дали няма отново нещо да изскочи внезапно на пътя му и да не може да реагира и да преживее още един пътен инцидент. Знанието, че е участвал в пътен инцидент, в който е настъпил челен удар между двата автомобила, поражда у пострадалия негативни мисли как е можело да бъде премазан, което от своя страна довежда до безпокойство, напрегнатост, необяснима агресия, провокирана от страх или стресова ситуация. Посочва, че съществувала реална опасност И. да бъде убит и естествено след като премине шокът и първоначалния стрес, човек да се замисли какво е можело да се случи. Този страх от моторни превозни средства освен, че повишил нивата на безпокойство в И., което се отразило и на повишаване на кръвното му налягане, също допринесъл и за ограничаване на социалния й живот, тъй като И. отказвал да шофира след инцидента.

Посочва, че от гореизложеното е видно, че на пострадалия са причинени болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които ищецът търпи и към настоящия момент, и които ще търпи и за в бъдеще.

Относно имуществените вреди вследствие на ПТП заявява, че за извършените манипулации непосредствено след ПТП и за медикаментозно лечение и консумативи Г.Н.И. плаща сумата от 1 859 /хиляда осемстотин петдесет и девет/ лева, за което са му издадени фактури и касови бонове.

По отношение на процесуалната легитимация на ответника посочва, че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Пежо 307” с ДК № ***, управляван от С.П.С., е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „Д.Ж.З.” АД - застрахователна полица № BG/30/118000292534 със срок на действие на застрахователния договор до 16.01.2019 г., поради което на основание чл.432, ал. 1 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗАД „Д.Ж.З.” АД, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП.

С молба-уведомление от 12.07.2019 г. ищецът Г.Н.И. предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди пред ЗАД „Д.Ж.З.” АД.

След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори ЗАД „Д.Ж.З.” АД отказва да изплати обезщетение на ищеца Г.Н.И. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 16.11.2018 г. ПТП, за което ищецът е уведомен с писмо изх. № 3906/15.10.2019 г. Счита, че ответникът неправомерно отказва да изплати обезщетение на пострадалия за причинените му имуществени и неимуществени вреди, поради което и предявява пред съда претенции в този смисъл.

Счита, че претърпените от ищеца Г.Н.И. неимуществени вреди от причинените му болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот в следствие на претърпяното на 16.11.2018 г. ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.

Твърди, че банковата сметка на пострадалия е представена на ответника в извънсъдебната фаза, но за пълнота и съгласно изискванията на ГПК я представя и с исковата молба.

Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответника ЗАД „Д.Ж.З." АД, ЕИК *** да заплати:

Сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Г.Н.И. неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 16.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 12.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението,

и

Сумата от 1859 /хиляда осемстотин петдесет и девет/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Г.Н.И. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 16.11.2018., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 12.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендира всички направени по делото съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като С.П.С., водач на автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с peг. № ***, застрахован при дружеството със застрахователна полица № BG/30/118000292534 от 16.01.2019г. няма изключителна вина за настъпилото на 16.11.2018г. ПТП.

В условие на евентуалност и при доказване на вината на застрахования, ако съдът намери исковата претенция за основателна, моли  да съда да намали размера на обезщетенията, претендирани от Г.Н.И. за неимуществени вреди от получените от него травматични увреждания, да бъдат намалени най-малко с 50 % поради изключителното съпричиняване на вредоносния резултат, преимуществено и изцяло от Г.Н.И..

На самостоятелно основание в случай на уважаване на исковата претенция, моли съда да намали размера на обезщетението поради прекомерност. Посочва, че цената на иска е завишена, защото конкретните обстоятелства по случая не съответстват на релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По допустимостта на исковата претенция заявява, че на първо място намира исковата молба за недопустима по смисъла на чл. 380 от Кодекса за застраховането (КЗ). Посочва, че пред ответното дружество е заведена претенция от името на Г.Н.И., като не е представена необходимата банкова сметка ***, по която да заплати. Въпреки няколкократните уведомления, на ответника не е предоставена банковата сметка, по която в действителност да може да изплати застрахователно обезщетение. По преписката е приложена банкова сметка ***. П.Д.Д. - лице, различно от претендиращия по застрахователната претенция, като помолили г-н И. с уведомление с изх. № 2986 от 05.08.2019г. да представи своя собствена банкова сметка ***, че желае да получи застрахователно обезщетение по сметка на трето лице, да представи надлежното пълномощно за това съгласно изискванията на чл. 338 от КЗ. Посочва, че пълномощното, което е представено, с което адв. П.Д. е упълномощен да представлява пострадалото лице (приложено и към настоящото дело) не съдържа всички реквизити на чл. 338 от КЗ и не отговаря на изискванията на закона. Съгласно чл. 338 от КЗ в случай че пострадалият желае да му бъде изплатено застрахователно обезщетение по банкова сметка ***, за това е необходимо нотариално заверено пълномощно, в което е необходимо изрично да бъде налично изрично волеизявление на пострадалото лице в качеството му на ползвател на застрахователни услуги, че е уведомен, че може да получи платеното си обезщетение лично, а в представеното пълномощно не се съдържа такова изявление.

Твърди, че същата банкова сметка ***тоящата искова молба, като пълномощното отново не отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ.

Посочва, че след като не разполага с банкова сметка ***, по която ответното застрахователно дружество да изплати по определения от закона ред определеното застрахователно обезщетение, е пред фактическата невъзможност да изпълни задължението си. В противен случай счита, че застрахователят ще е изправен пред риска да бъде осъден да заплати отново едно евентуално дължимо застрахователно обезщетение. („Който плаща зле плаща два пъти“), а отделно е налице риск от образуването на административно производство от страна на КФН, доколкото застрахователният пазар е един от най-строго регулираните.

В този смисъл освен посоченото счита, че исковата молба не отговаря и на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК - по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка ***. Такава банкова сметка ***а молба.

Моли съда да задължи ищеца да предостави тези данни, за да се обезпечи възможността на съда да изпълни предписанието на чл. 236. ал. 1. т. 7 от ГПК.

Относно фактите: Безспорни обстоятелства:

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица, сключена със „ЗАД Д.Ж.З.” АД относно автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. № ***, застрахован при дружеството със застрахователна полица № BG/30/118000292534 от 16.01.2019г. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Спорни обстоятелства:

Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътно-транспортно произшествие.

Оспорва изцяло претенцията по основание и размер.

Оспорва ПТП-то да е станало по описания в исковата молба начин и механизъм, който не отговаря на истината. Заявява, че С.П.С. не е причинил процесното ПТП при наличие на негова изключителна вина за това, така както е описано в подадената искова молба. Посочва, че водачът С.П.С. не носи изключителна вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като неговите действия са били съобразени с пътната обстановка и всички пътни знаци, поставени по ПП 1-6, км 301 в района на с. Д.. На първо място, следва съдът да има предвид, че в уширение на пътя е имало спрял товарен автомобил „ДАФ“ с peг. № ***и прикачено към него ремарке с peг. № ***. Последният при опит да се включи в движението е „засякъл“ л.а. „Пежо“, модел „307“ с peг. № ***, при което при опит от страна на С.С. да избегне удар с тира, влиза в насрещното движение. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на товарен автомобил „ДАФ“ с peг. № ***и прикачено към него ремарке с peг. № ***, който в нарушение на правилата чл. 25 от ЗДвП се е включил в движението от уширението на пътя, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение, с което е станал предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствал останалите участници в движението, вкл. и водачът на лекия автомобил „Пежо“, модел „307“ с peг. № ***, да реагират своевременно и адекватно на неговите действия. В условие на евентуалност твърди, че товарен автомобил „ДАФ“ с peг. № ***и прикачено към него ремарке с peг. № *** е спрял в лентата за движение на л.а. „Пежо“, модел „ 307“ с peг. *** в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, с което всъщност е станал причина за настъпване на ПТП, като е спрял на нерегламентирано за това място.

На второ място, счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г.Н.И. в качеството му на водач на л.а. „Опел“, модел „Зафира“, като последният е карал с превишена скорост при наличие на ограничение в участъка от 60 км/ч. Счита, че Г.И. е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като е управлявал с несъобразена скорост л.а. „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № *** - като водач на л.а. „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № *** Г.И. е управлявал със скорост, която не му е позволила да намали, а в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Посочва, че дори и да се приеме, че водачът на л.а. „Пежо“, модел „307“, а именно С.П.С. е извършил неправилна маневра, това по никакъв начин не освобождава ищеца от задължението му да се движи със съобразена скорост, която да му позволи да спре при възникнала внезапна опасност, особено при наличие на знак за ограничение на скоростта за съответния пътен участък. В този смисъл Г.И. е нарушил и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не е съобразил с поставения знак за ограничение 60 км/ч за пътния участък.

Счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендиралия от ищеца размер е прекомерно завишено с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета страна, с оглед приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП.

Във връзка с горното на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г.Н.И., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а от Закона за движение по пътищата. Твърди, че ищецът е управлявал процесния автомобил без поставен обезопасителен колан, с който въпросното МПС е било фабрично оборудвано. Непоставянето на обезопасителен колан допринесло за свободното движение на тялото му в купето на автомобила (съответно удар в твърдите части на купето на автомобила) и за настъпилите от това травми. Твърди, че това е основната причина за телесните увреждания, претърпени от ищеца. Поддържа, че ако Г.И. беше спазил законовото си задължение за поставяне на обезопасителен колан, нямаше да получи описаните в исковата молба телесни увреждания. Счита, че тези нарушения на Закона за движение по пътищата от тяхна страна се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция, обезщетението следва да бъде значително намалено заради наличието на принос в изложения по-горе аспект. Посочва, че доказателство за това са представеният и от самия ищец документ. Твърди, че ако Г.И. беше с поставен обезопасителен колан, нямаше да получи травматичните увреждания, които твърди, че е получил, или същите щяха да бъдат значително по-леки.

Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер, както оспорва и твърденията за тяхната продължителност – заявява, че представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито претендирания размер на обезщетение за тях. Съгласно представената документация към исковата молба намира, че ищецът Г.И. съгласно Епикриза по ИЗ № 5849 с период на лечение 16/11/2018г. - 27/11/2018г. Г.И. е насочен към своя общопрактикуващ лекар, като му е изписана лекарствена терапия от ципрофлоксацин и фраксипарин, като са му дадени указания за щадящ двигателен режим и са му назначени два безплатни контролни прегледи на 12.12.2018г. и 27.12.2018г. В тази връзка заявява изрично възражение за съпричиняване от страна на Г.И. на вредоносния резултат на отделно основание съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като предвид липсата на каквито и да било документи и данни по делото, счита, че ищецът не е закупил изписаните му лекарства, не е посетил болницата за контролни прегледи и не е спазил дадените му предписания, както и не е провел рехабилитация, като не е съобразил със собственото си здравословно състояние. Посочва, че по делото няма документи, които да свидетелстват за закупуването на изписаните му лекарства, както и такива, които да установяват, че Г.И. е посетил какъвто и да било лекар, който да проследи ефективно здравословното му състояние. В този смисъл счита, че прегледите, извършени от ЛКК и ТЕЛК не са ефективна медицинска грижа спрямо Г.И., доколкото последните са с цел освидетелстване и/или преосвидетелстване и не могат да дават препоръки за продължаване на лечението, както и да изписват рехабилитация и/или лекарствени продукти, които да подпомогнат оздравяването на лицето. Посочва, че сред документацията по настоящото дело не е налична и такава, която да свидетелства за проведена рехабилитация от страна на Г.И., която да подпомогне възстановителния му процес, следователно може да се заключи, че рехабилитация изобщо не е провеждана от ищеца, с което не е спазил препоръките на лекарите. За преодоляване на последствията от счупването  било нужно да се провежда рехабилитация и физиотерапия - с оглед възстановяване движенията на тазобедрената става. Твърди, че по делото няма данни такива да са правени, поради което счита, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да оздравее и се възстанови своевременно, като е бездействал и не е положил дължимата грижа за извършване на рехабилитационни процедури и физиотерапия с цел подпомагане на по-бързото му възстановяване.

Оспорва продължителността на претендиралия от ищеца период на травматичното увреждане. Представените медицински документи счита за недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Посочва, че липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на Г.И., липсват медицински документи относно възстановителния процес, липсват контролни прегледи, които са необходими при твърдените контузии и които са били предписани съгласно епикризата, издадена за периода от 16.11.2018г. до 27.11.2018г. Твърди, че липсват каквито и да било първични документи и/или изобщо медицински документи, които да доведат до извода, че е провеждано каквото и да било лечение от Г. И.. В случай че се допусне в полза на ищцовата теза, че твърдените от ищеца увреждания са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП, то заявява, че техният възстановителен период е продължил не по-дълго от обичайно възстановителният период за тези увреждания. Твърди, че въпреки всички издадени болнични листа на ищеца, същият се е върнал успешно на работа след телковото решение, следователно Г.И. за да се върне на работа, е бил напълно възстановен.

Оспорва твърдението за необходимост от чужда помощ, тъй като Г.И. не е можел да полага грижи за себе си. Посочва, че видно от болничните листи такава не му е определена от ЛКК, а в телково решение № 2075 от 27.05.2019г. изрично е посочено, че не е установена необходимост от чужда помощ, като не е определен и процес на трайно намалена работоспособност. В случай, че все пак е била налице такава необходимост, счита, че предвид интензитета на болките от такава е имало нужда само и единствено през първия един месец след счупването и съответно операцията.

Оспорва твърдението за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП. Няма обективни данни Г.И. да се е чувствал стресиран или е имал проблеми с психиката след ПТП-то, както твърди. В случай че все пак се е чувствал зле или стресиран, последният следвало да посети съответните специалисти, както и да предостави медицинска документация, удостоверяваща, че е посещавал съответните специалисти за това състояние, и/или че е провел лечение в този смисъл. Посочва, че няма данни да е посещавал лекар специалист психиатър/психолог, да са му изписвани медикаменти за лечение на подобна диагноза, да е приемал и лекарствени продукти, които да му помогнат за справяне с психическата травма. Всички твърдения на процесуалния представител на ищеца, наведени в исковата молба, че стресът и страхът след ПТП са общоизвестни факти, които не подлежат на доказване, намира за повече от смехотворни. Очевидно последният не бил наясно с концепцията за доказателствена тежест, предвидена в чл. 154 от ГПК, а именно че всяка страна носи доказателствената тежест да установи твърдените от нея обстоятелства, върху които основава исканията си. Посочва, че когато тази тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. В този смисъл ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички твърдени от него факти и обстоятелства, в това число и за преживения страх и стрес. Отново посочва, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че в крайна сметка Г.И. не е предприел никакви мерки за успокояването на това свое състояние и не е посетил нито един специалист в този смисъл, като не е и приемал медикаменти, които да подпомогнат справянето му със стреса и страха.

Оспорва и твърдението на ищеца за загуба на доход и затрудняване на финансовото му състояние, като счита, че същата е недопустима към настоящия момент. На първо място посочва, че същата трябва да бъде конкретизирана като отделен иск, доколкото по своето същество представлява обективно съединен иск за пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на доход, и да бъде определена отделна цена на иска - следователно е недопустима, доколкото това не е било направено. На второ място, в случай че се приеме, че тази претенция за загубен доход е основателна, моли съда да има предвид, че размерът на пропуснатите ползи в резултат от загуба на доход се определя като разликата между последното получено брутно трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност от НОИ за съответния период. Посочва, че по делото не са представени никакви документи, удостоверяващи загуба на доход, нито такива, които да свидетелстват, че точно поради временната му неработоспособност е било намалено възнаграждението на Г.И.. Твърди, че видно от всички издадени болнични листове трудовото правоотношение на ищеца е запазено и е именно с един и същ работодател - А. АД, като няма данни в телковото решение за дадени предписания на работодателя за трудоустрояване. Дори и да се приеме, че претенцията е допустима и основателна, счита, че последната не следва да бъде уважавана, тъй като не са представени никакви доказателства в тази насока, които да удостоверяват реална загуба на доход.

Оспорва претенцията на ищеца и в частта за имуществените вреди във връзка с всичко горепосочено. На отделно основание счита, че фактура № 23420 от 27.11.2018г. изрично не следва да бъде обезщетявана, тъй като не става ясно за какво е издадена, тъй като са предоставени „други медицински услуги“, които ищецът не е конкретизирал какви са и в този смисъл не може да бъде преценено дали изобщо същите е следвало да бъдат заплащани от ищеца, и/или е можело да бъдат покрити от НЗОК.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Посочва, че съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 дни от представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне от застрахователя по предявената претенция. Банкова сметка *** Г.И. не е била представена в нито един етап от разглеждането на извънсъдебната претенция. Въпреки неколкократните уведомления от страна на ответното застрахователно дружество им била предоставена банковата сметка на адв. П.Д., който не е надлежно упълномощен да получи определеното на ищеца обезщетение, тъй като пълномощното му не отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ. Посочва, че по преписката на застрахователя е приложена само банковата сметка на адв. П.Д. — трето лице за застрахователя, което не е надлежно упълномощено да получава такъв тип застрахователно обезщетение. Твърди, че такава не е представена и до настоящия момент, доколкото посочената в исковата молба банкова сметка ***. П.Д., поради което счита, че ищецът е изпаднал в забава като кредитор по смисъла на чл. 95 от ЗЗД с всички произтичащи от това последици, като законна лихва. Чрез непредставянето на лична банкова сметка ***трахователната претенция същият е изпаднал в хипотеза на забава на кредитора, тъй като при определяне на размера на евентуално дължимото застрахователно обезщетение дружеството е изправено пред фактическа невъзможност да извърши плащането.

В условие на евентуалност, счита, че тъй като процесната застрахователна полица е издадена след 01.01.2016г. при действието на новия КЗ, законна лихва следва да се дължи от окончателното произнасяне на застрахователя по преписките по щетите. Посочва, че съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати — изтичането на срока от 15 дни от представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне от застрахователя по предявената претенция. С оглед това обстоятелство при евентуална основателност на исковата претенция посочва, че застрахователят ще дължи лихва за забава от окончателното произнасяне по преписката по щетите от 15.10.2019г., а не от датата на процесното ПТП, както твърди процесуалният представител на ищцата.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че поддържа така предявената искова претенция, като счита, че направените възражения и изложените доводи в отговора на исковата молба са бланкетни и неоснователни, като излага следните аргументи:

На първо място счита за несъстоятелно е възражението на ответника относно недопустимост на исковата молба поради непредставяне на банкова сметка ***. Посочва, че разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК въвежда в изискване представянето на банкова сметка, ***, за да има фактическа възможност ответникът да извърши валидно плащане и както и представителят на ответника заявява, ищецът е представил пред ответника заверено копие на банковата сметка на процесуалния представител на ищеца - адв.Д., която е представена и по делото с исковата молба. Посочва, че са представили и нотариално заверено пълномощно, което дава право на упълномощения да получава дължимите на доверителя обезщетения, с което смята, че е изпълнил изискванията на закона.

На второ място заявява, че възраженията на ответника относно механизма на осъществяване на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка на вредите с ПТП, вида и характера на възникналите вследствие на ГГГП вреди са неоснователни и не са подкрепени с никакви доказателства, както и не кореспондират с представените от ищеца такива. Препраща към съображенията по тези въпроси, изложиени в исковата молба, но за пълнота на изложението отбелязва основните опорни точки. Процесното ПТП е настъпило на 16.11.2018г. и единствените участници в него са л.а. Пежо 307” с ДК № ***, управляван С.П.С., и л.а. „Опел Зафира” с ДК № ***, управляван от Г.Н.И.. Местопроизшествието било посетено от компетентните органи, което е видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочва, че в протокола компетентният орган е изложил фактите, които е възприел като положение на автомобилите и пострадали лица. Посочва, че констативният протокол като официален свидетелстващ документ се ползва с материална обвързваща сила относно фактите и обстоятелствата посочени в него, които са възприети и описани от изготвилите го длъжностните лица, което в конкретния случай включва фактите и обстоятелствата от пътната обстановка, времето, по което е извършено ПТП, метеорологичните условия, положението на авариралите автомобили, следите по платното и заобикалящата околна среда, участниците в ПТП и т.н. Посочва още, че констативният протокол се съставя именно с цел по-лесно установяване на действително случилото се на базата на описанието на възприетите от длъжностните лица факти и обстоятелства. Твърди, че не отговарят на истината твърденията, изложени в условията на евентуалност при това, че товарен автомобил „ДАФ” не бил спрял правилно в уширението към пътя или че бил тръгнал да навлиза в платното за движение и поради това станал причина за ПТП.

На трето място заявява, че  твърдението на ответника, че С.П.С. нямал вина за настъпилото ПТП не отговаря на истината и в хода на съдебното производство по НОХД № 768/2019г. по описа на PC - К. по категоричен начин се доказало, че вината за настъпването на ПТП е негова, поради което и ищецът предявява исковата си претенция и излага подробни доводи в тази насока в исковата молба.

Твърди, че единствена и изключителна вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. Пежо 307” с ДК № *** - С.П.С., който навлязъл в насрещното платно за движение, където правомерно се е движел л.а. „Опел Зафира” с ДК № ***, управляван от Г.Н.И..

На четвърто място относно наведените от ответната страна аргументи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец смята, че са неоснователни и категорично заявява, че пострадалият Г.Н.И. е бил с поставен предпазен колан. Заявява, че ответната страна не притежава компетенциите да направи обоснован извод по въпроса поставен ли е бил предпазния колан на пострадалия, като за такива спорни моменти съдът правилно използва помощта на вещи лица. Съответно твърдението на ответната страна за съпричиняване от страна на пострадалия, опиращи се на изложените аргументи, счита за необосновани.

Заявява, че не отговаря на истината и твърдението на ответника, че пострадалият е управлявал с превишена скорост и че това била причината за настъпване на ПТП. Отново категорично заявява, че причината е неправилното навлизане на водача С. в насрещното платно за движение.

В условията на евентуалност, моли съда, ако все пак прецени, че е налице съпричиняване, да постанови решение при по-нисък процент.

На пето място твърди, че размерът на исковата претенция за претърпените от ищца неимуществени вреди е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната практика на съдилищата в страната по тези спорове.

Посочва, че по отношение на продължителността на оздравителния процес е представил медицински документи, които го доказват. Възразява против твърдението на ответника, че ищецът не е спазвал предписанията на лекарите, като счита твърденията му са голословни и не почиват на никакви доказателства.

По отношение на възраженията за емоционалното състояние на пострадалия счита, че вътрешното душевно състояние на пострадалия е лично и само той може да знае как се е чувствал. Посочва, че подробно описание на нарушенията в битовия и социален живот вследствие на получените от ПТП травми е изложил в исковата молба и е съобразил исковата си претенция с тези последствия.

По делото е постъпил и отговор на допълнителната искова молба, с който във връзка с депозираната допълнителна искова молба от ищеца Г.Н.И., подадена чрез процесуалния им представител адв. П.Д. по горепосоченото търговско дело и в рамките на предоставената възможност и срок представя настоящия допълнителен отговор на искова молба.

Поддържа всички изложени фактически твърдения, направени възражения и доказателствени искания с отговора на исковата молба, като правя следните уточнения, допълнения и искания:

Макар и чл. 127, ал. 3 във връзка с ч. 129, ал. 2 от ГПК да не предвижда санкция относно непредставянето на банкова сметка, ***. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК като задължителен реквизит на решението да бъде посочена банковата сметка, по която следва да се изплати присъдената сума, счита, че лична банкова сметка ***, поради което поддържа така направеното искане в отговора на исковата молба. Посочва, че в действителност нотариално заверено пълномощно от адв. П.Д. е представено на застрахователя и се съдържа в исковата молба, което обстоятелство в отговора на исковата молба не е оспорено. Това нотариално заверено пълномощно обаче твърди, че не отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ. В текста на това пълномощно никъде не фигурирал текст, съдържащ изрично волеизявление на пострадалото лице в качеството му на ползвател на застрахователни услуги, че е уведомено за възможността да получи обезщетението си лично, но въпреки това желае обезщетението му да бъде заплатено по банковата сметка на трето лице. Поради това счита, че представеното пълномощно не упълномощава редовно адв. П.Д. да получи обезщетението, определено от почитаемия съд на Г.И., още повече, че в същото пълномощно пише, че адвокатът има „право да се разпореди като изтегли в брой постъпилите парични средства по тази банкова сметка ***% от тях“. На първо място, отбелязва, че това е клиентска сметка съгласно чл. 39 от Закона за адвокатурата и всички суми, постъпили по нея, не са част от имуществото на адвоката.

Поддържа направеното в отговора на исковата молба оспорване на механизма и изключителната вина на водача С.П.С. за настъпване на процесното ПТП. Посочва, че механизмът на настъпване на процесното ПТП означава да се изследват начин на взаимодействие на телата, в случая на превозните средства - кое къде се е движило, място на удара, отклонението на автомобилите след удара, което може да бъде установено от Констативния протокол за ПТП. Нещо повече, установяването на механизма на настъпване на ПТП счита, че има отношение не само към вината на водачите, участвали в процесното ПТП, но и по отношение на причинно - следствената връзка на твърдените от ищците травми, доколкото чрез него най-добре би се установило какво е било движението на телата им в автомобила при настъпването на удара между двете МПС-та.

Посочва, че констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения, макар и да има характера на официален документ, не се ползва с доказателствена сила в частта относно обстоятелствата и причините за ПТП, съответно - неговия механизъм, извършените нарушения, вината. Твърди, че в посочената част полицейският протокол е свидетелстващ документ, който отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. Обвързващата съда материална доказателствена сила на процесния протокол посочва, че се простира само върху пряко възприетите от съставителя му факти, т.е. заварената след идването му на местопроизшествието фактическа обстановка. Посочва, че в този смисъл са както разпоредбата на чл. 179 от ГПК, така и константната практика на ВКС, както и представената от процесуалния представител на ищците практика. Посочва още, че видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП в частта обстоятелства и причини за ПТП е записано ДП - 3843М1391-2018. Твърди, че съгласно практиката на ВКС констативният протокол за ПТП не е достатъчен за установяване на механизма на ПТП, особено в случаите, в които е непълен, неточен или неясен, какъвто е настоящият. В тези случаи ВКС приема, че „..съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента на съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност, а релевираните по делото доказателства, без да изследва механизма на настъпилото ПТП чрез назначаване на АТЕ, не могат да дадат отговор на тези въпроси. В този смисъл счита, че и самото представяне на документ в т.ч. и присъда, не доказва механизма на настъпване на ПТП и всякога съдът трябва да го изследва заедно с причинно - следствената връзка между настъпилите вреди и ПТП. Посочва, че съгласно константната практика на ВКС наказателното преследване на определено лице не е доказателство за механизма на настъпване на ПТП и за поведението на останалите участници в него и няма задължителна сила в тази й част за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Останалите факти, които имат значение за гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от страната, която ги излага, с допустимите затова доказателства. (Решение № 163 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1025/2010 г., II т. о., ТК). В този смисъл дали отговаря на истината становището, изложено в отговора на исковата молба, че товарен автомобил „ДАФ“ е спрял неправилно или ще е тръгнал да навлиза, както и обстоятелството дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, ще бъде изследвано в хода на настоящия процес, като по този начин съдът ще има възможност да прецени тези възражения в най-пълна мяра.

Във връзка с горното, поддържа оспорването на изключителната вина за настъпване на ПТП, не принадлежи единствено на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „307“ с peг. № ***, чиято отговорност носи „ЗАД Д.Ж.З.“ АД, а и на товарен автомобил „ДАФ“,

Поддържа възражението си за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищците болки и страдания, от една страна и от друга страна, като несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния период, а от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на пострадалите, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан съгласно изискванията на чл. 137а от ЗДвП, липсва на каквото и да било лечение, както и неспазване на всички дадени указания от лекарите. Претендираните суми от ищците намира за несъразмерно високи спрямо вредите, чието обезщетяване се иска.

Поддържа в този смисъл направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г.Н.И. в качеството му на водач на л.а. „Опел“, модел „Зафира“, като последният е карал с превишена скорост при наличие на ограничение в участъка от 60 км/ч. Счита, че Г.И. е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като е управлявал с несъобразена скорост л.а. „Опел“, модел „Зафира“ с per. № *** - като водач на л.а. „Опел“, модел „Зафира“ с per. № *** Г.И. е управлявал със скорост, която не му е позволила да намали, а в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Посочва, че дори и да се приеме, че водачът на л.а. „Пежо“, модел „307“, а именно С.П.С. е извършил неправилна маневра, това по никакъв начин не освобождава ищеца от задължението му да се движи със съобразена скорост, която да му позволи да спре при възникнала внезапна опасност, особено при наличие на знак за ограничение на скоростта за съответния пътен участък. В този смисъл Г.И. нарушил и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не е съобразил с поставения знак за ограничение 60 км/ч за пътния участък.

Поддържа и направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, като счита, че при процесното произшествие ищецът е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, т.е. последният не е бил с поставен обезопасителен колан, като допуснатото нарушение на цитираната разпоредба се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Дали травматичните увреждания отговарят да са получени от лице, пътуващо без поставен обезопасителен колан, посочва, че ще бъде доказано от „ЗАД Д.Ж.З.“ АД чрез СМЕ и САТЕ, доколкото с тях ще бъде установен механизмът на ПТП, механизмът на движение на телата на пострадалия в процесния автомобил, както и дали ищецът е носил предпазен колан. Също така поддържа и направените възражения, че Г.И. не е закупил всички изписани му медикаменти, не е посетил болницата за контролни прегледи на състоянието си, не е провел рехабилитация, която да облекчи състоянието му и да  се върне по-рано на работа. Тези твърдения посочва, че ще бъдат доказани чрез събраните в хода на делото доказателства и най-вече чрез поисканото от ищеца удостоверение за пред НЗОК, доколкото получената от НЗОК информация ще установи без съмнение какви лекари е посещавал ищецът, какво лечение е провеждал и дали изобщо е посещавал лекари. Относно твърдението на процесуалния представител на Г.И., че възражението на „ЗАД Д.Ж.З.“ АД за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан от страна на ищеца, е неоснователно, счита, че това ще стане ясно в хода на процеса след изготвяне на експертизите, а и в крайна сметка окончателната преценка относно основателността на направеното възражение следва да бъде направена от съда в неговото решение, а не от процесуалния представител на ищеца.

По отношение на възстановителния период счита, че същият подлежи на установяване от вещото лице по СМЕ. Относно твърдените психически травми посочва че същите подлежат на доказване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, а наличието на твърдения в исковата молба не доказва нищо в хода на процеса.

 

Третото лице - помагач на страната на ответника „З.Д.Ж.З.“ АД град С. чрез процесуалния си представител взема становище, че застрахованият при него товарен автомобил „Даф“ не е непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 16.11.2018 г., около 17.30ч., в посока към гр.К., обл. С.З., на ПП - І-6, в района на 301 км е възникнало ПТП между  МПС - л.а. „Пежо 307” с ДК № ***, с водач С.П.С. и л.а. „Опел Зафира” с ДК № ***, с водач Г.Н.И..

Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Пежо 307” с ДК № ***, управляван от С.П.С., е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „Д.Ж.З.” АД - застрахователна полица № BG/30/118000292534 със срок на действие на застрахователния договор до 16.01.2019 г.

По случая е образувано досъдебно производство № 1391/2018г. по описа на РУ - К., което е приключило с влязло в сила споразумение постановено по НОХД № 768/2019 г. по описа на Районен съд - К., по силата на което водачът С.П.С., ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 16.11.2018 г. в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с peг. № ***, е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.И.С. от гр. К., изразяваща се в контузия на гръден кош и счупване на VI, VII, VIII, IХ и X ребра в дясно, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на горния десен крайник, и средна телесна повреда на Г.Н.И. ***, изразяваща се в счупване на левия ацетабулум /ставна ямка на таза, която участва в лявата тазобедрена става/, причинила трайно затруднение на движението на левия долен крайник, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с чл. 343 ал. 1 б. "б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С молба-уведомление от 12.07.2019 г. ищецът Г.Н.И. предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди пред ЗАД „Д.Ж.З.” АД.

След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори ЗАД „Д.Ж.З.” АД отказва да изплати обезщетение на ищеца Г.Н.И. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 16.11.2018 г. ПТП, за което ищецът е уведомен с писмо изх. № 3906/15.10.2019 г.

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:

 На 16.11.2018 г. около 17:30 ч., лек автомобил Пежо с рег. № ***, управляван от С.П.С. се е движил по път І-6 в посока изток със скорост на движение около 87 км/ч. В същото време в обратната посока със скорост около 75 км/ч се е движил л.а. Опел с рег. № ***, управляван от Г.Н.И.. В зоната на км. 300+100, водача С. е напуснал своята пътна лента наляво, спрямо посоката си на движение и е навлязъл в пътната лента за насрещно движещите се МПС, с намерението да изпревари т.а. ДАФ с рег.№ ***с прикачено товарно ремарке с рег.№ ***. На около 13 м източно от ориентира и на 7,55 м северно от южната граница на платното за движение е настъпил удар между двата автомобила. Ударът е челен кос. За двата автомобила той е в предните им леви челни части. Настъпил е изцяло в пътната лента за движение на л.а. Опел. В резултат на този удар, л.а. Пежо се е завъртял обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос и на около 15,50 м източно от т. О и на около 3,40 м северно от южната граница на платното за движение е настъпил втори удар между задните му десни състави и задната лява част на ремаркето на товарен автомобил Даф. Установил се е както е нанесен в мащабната скица - с предната си част в средната пътна лента, насочена на северозапад, а задната му част е била върху разделителния остров между южната и средната пътна лента. Към момента на удара л.а. Пежо е бил позициониран на около 12 градуса вляво от оста на пътя, насочен на североизток. Разположен е бил изцяло в средната пътна лента - лентата за насрещно движение. В резултат от настъпилия удар л.а. Опел се е завъртял наляво около вертикалната си ос и въртейки се е напуснал платното за движение в посока северозапад. Установил се е в северният банкет, с предната си част, насочена на югоизток. Към момента на удара л.а. Опел е бил позициониран успоредно на оста на пътя, насочен на запад. Разположен е бил изцяло в своята пътна лента.

В резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на водача И. и пътуващата на предна дясна седалка на л.а. Пежо, И. С.. Нанесени са значителни материални щети по автомобилите.

 Местопроизшествието е настъпило на ПП І-6, км 300+100 м. Пътният участък в зоната на местопроизшествието е равнинен и прав, покрит с гладък асфалт. Пътната настилка е била суха. Северната лента за движение е с направление от изток на север и е широка 4,3 м; средната с направление на движението от изток на запад и е широка 4,3 м. Средния разделителен остров конусообразен, като в зоната на ориентира е широк 0,9 м. Южната лента с направление на движението от запад на изток и е широка 4,2 м.

В материалите по делото и приложеното към него НОХД 768/2019 г. по описа на РС К., има противоречиви данни по отношение на това, дали процесното ПТП е възникнало в светлата или в тъмната част на денонощието.

 Платното за движение се състои се от три ленти за движение. Те са разделени една от друга по следния начин: северната и средната с двойна разделителна линия, а южната и средната с маркиран разделителен остров.

В посока на изток на около 300 м от мястото на удара има пътен знак В26 - „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената”- 60 км/ч и пътен знак В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“.

В посока на запад на около 100 м от мястото на удара има пътен знак В26 - „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената” - 60 км/ч и пътен знак В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“.

 Скоростта на движение преди и в момента на удара на л. а. Пежо е била около 87 км/ч. Скоростта на МПС след настъпване на ПТП е била около 21 км/ч.

Скоростта на движение преди и в момента на удара на л. а. Опел е била около 75 км/ч. Скоростта на МПС след настъпване на ПТП е била около 39 км/ч.

 ПТП е възникнало на прав участък от пътя. Видимостта на водача на л.а. Пежо е била неограничена. Водачът е имал техническата възможност да възприеме товарния автомобил, на разстояние не по-малко от около 150 - 200 м.

От техническа гледна точка, предвид описания по-горе механизъм на удара и деформацията по автомобилите, може да се направи извода, че товарният автомобил се е движил пред л.а. Пежо. Двата автомобила са се движили в южната пътна лента в посока изток.

 Ако т.а. ДАФ с прикачено ремарке е бил в покой, вдясно от южната пътна лента, както твърди в съдебно заседание от 11.11.2020 г. водачът на л.а. Пежо, то той е имал техническата възможност да възприеме движещия се срещу него в съседна лява лента л.а. Опел Зафира от разстояние не по-малко от около 150 - 200 м.

- Ако т.а. ДАФ с прикачено ремарке се е движил пред л.а. Пежо, то водачът на лекият автомобил е имал техническата възможност да възприеме движещия се срещу него в съседна лява лента л.а. Опел Зафира, най-рано от момента когато се позиционира вляво от лявата страница на т.а. ДАФ с прикачено ремарке така, че да има видимост към лентата за насрещно движение.

 В момента на възникване на опасността, л.а Пежо и л.а. Опел са били на разстояние около 37,20 м един от друг.

 Опасната зона за спиране на л.а. Пежо за скоростта му на движение 87 км/ч е около 69 м.

Опасната зона за спиране на л.а. Опел за скоростта му на движение 75 км/ч е около 55 м.

 Лек автомобил Опел е попадал в опасната зона за спиране на л.а. Пежо.

 Техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Пежо с рег. № ***, С. И. С., който е навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки разделителен остров - площ, забранена за пресичане и без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се по нея л.а. Опел Зафира.

Поведението на водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ***и прикачено към него ремарке с рег. № *** не е непосредствена причина за настъпване на ПТП.

Поведението на Г.И. като водач на л.а. „Опел“, модел „Зафира“ не е непосредствена причина за настъпването на процесното ПТП.

Лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ е бил фабрично оборудван с предпазни колани за водача и четирите места за пътниците.

Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията.

Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.

Предпазният колан няма възпиращо действие за движението на тялото встрани, защото върху тялото действа центробежната сила и пострадалият може да си удари главата или други части от тялото във вътрешните части на купето.

 От техническа гледна точка предвид механизма на ПТП, получените от Г.И. травматични увреждания не съответстват да са вследствие на неизползван предпазен колан.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява следното:

Вещото лице посочва, че е налице многофрагментна фрактура на ацетабуларните кости в ляво с фрагменти както от илиячната, така и от ишиадичните кости. Дорзална -дорзо краниална луксация на бедрената глава. Съхранен тазов пръстен.

Механизмът, по който се е случило обсъжданото ПТП и скоростите, с които са се движели те, определят високоенергиен удар между тях. На същия удар е било подложено и тялото на ищеца. Силата, с която са се ударили се е предала от педала на крака на ищеца и оттам на тазобедрената става, при което е обяснимо случилото се счупване на външната част на ацетабуларната ямка и луксирането на бедрената глава.

След подготовка на 21.11.2018г. е предприето оперативно лечение. /Оп.Протокол №641-през латерален достъп послойно се достигна до ЛТБС и същата се луксира напред. Осъществи се репозиция на фрагментите от ацетабулума и се фиксираха с плака и винтове. Репонира се тазобедрената става и се тества за стабилност и мобилност. Лаваж. Дренаж. Послоен шев. Стерилна превръзка./ Следоперативно е направена контролна рентгенова снимка удостоверяваща състоянието на ставата. Проведена е медикаментозна терапия: Аксетин 1,5гр 3 по 1фл за 3 дни; Фраксипарин 04,мл-1 по 1 шприц за 7 дни; Дексофен 2 по 1амп за 5 дни; вит С 500мг-2 по 1амп за 1 ден; Фамотидин 2 по 1т за 2 дни; Рингер 500мл-2 по 1 банка за 2 дни. Следоперативните дни са протекли нормално с подобрение и при оценено добро общо и локално състояние е дехоспитализиран на 27.11.2018г. Дадени са препоръки за смяна на превръзката на оперативната рана на всеки 3 дни, конците да се свалят на 14 следоперативен ден. За домашното лечение е препоръчана терапия: Ципрофлоксацин 500мг 2 по 1т за 5 дни; Фраксипарин 0,4 -1 по 1 шприц за 23 дни. Препоръчани са 2 контролни прегледа - на 12.12.2018г и на 27.12.2018г. В последващия етап, в домашни условия е започнал раздвижване на ЛТБС с постепенно увеличаване на амплитудата. Придвижвал се е в дома с помощни средства - патерици. След 3 месец е започнал постепенно стъпване и увеличаващо се натоварване на левия крак.

За периода на възстановяване е ползвал болнични листове за временна нетрудоспособност около 7 месеца.

Заключение: Фрактурата на задния ръб на ацетабулума е много тежка травма. Ако тя е с характер на многофрагментност не може да се разчита на добър резултат, ако се лекува консервативно, т.е. с дълъг период на директна екстензия или дори само леглови режим. При такъв ход на лечение винаги остава голям риск от вторични луксирания на бедрената глава. В конкретния случай е предприето оперативно лечение, което е най-доброто като се има предвид възрастта на ищеца и характера на фрактурата.

В медицинската документация приложена към съдебната по ТД №

372/19г. няма представени документи, удостоверяващи усложнения по време на лечебния процес.

Счупването в зоната на тазобедрената става е много тежка травма придружена с изявен тежък болеви синдром. Той е толкова по остър и силен, колкото се правят опити за активни или пасивни движения в същата става. При такава травма пациента се настанява в легло при максимално спазване на покой или пък е на директна екстензия до деня на операцията. Първите 2-3 дни след оперативната интервенция отново болката е много силна. Тя се купира чрез аналгетици. В следващите седмици и 1 -2 месеца тя е с бързо намаляващ характер. При започване на активните рехабилитационни мероприятия тя отново се засилва и трае около 10 дни. След като започне натоварване/ стъпване на пострадалия крак отново има пик на болката за 3-5 дни и след това е с постепенно затихващ характер. След 10-12 месеца обикновено болката е отзвучала. През първите 3-4 г след травмата ще се наблюдават болкови периоди през студените и влажни сезони.

От представените болнични листове е видно, че ищецът е ползвал 7 месечна временна нетрудоспособност. Експертизата счита, че нормалният период за възстановяване на движенията, походката, при липса на болка е около 12 месеца. В конкретния случай силно скъсеният период на възстановяване може да се отдаде на младата възраст на ищеца към момента на травмата /40г./ и голяма воля и упоритост.

Според вещото лице ако пострадалият е облечен с дебели дрехи, те ще поемат голяма част от натиска на предпазния колан и отпечатък върху кожата на гърдите и рамото не би останал. Посочва, че при осъществения преглед на 23.01.2021 г. ищецът му е споделил, че след случилото се ПТП е бил с голямо насиняване по лявото рамо и предната страна на гръдния кош.

Според вещото лице не всяко травматично събитие оставя поражения върху психиката на потърпевшия. Това се определя от психиката на самия индивид, което е строго индивидуално състояние. Прилагането на медикаменти за извършване на лечение при настъпили психични промени не е задължително. Стабилизиране на състоянието би могло да се постигне и след извършване на психологични консултации.

Ако ищецът като водач на МПС, участвало в ПТП, с реализиран челен удар, е бил без поставен обезопасителен колан, то при упоменатите скорости, с които са се движели участващите в катастрофата средства, той би получил много повече травми по сила, топика и тежест.

Предпазният триточков колан предпазва тялото на водача при челен удар. В конкретния случай конфликтният удар между двете МПС - та е челен - челно кос. Отклонението е 12градуса, което може да се отчете като минимално, т.е.ударът е челен. По тази причина диагоналната част на обезопасителния колан предпазва тялото му, а хоризонталната - таза, но това е ако облегалката е повдигната близко до вертикалното положение. Ако облегалката е по- полегато разположена, то при силния удар предаващ се от педалите по левия крак нагоре към тазобедрената става, тазът би се преместил инерционно напред и би се усилил ударния натиск на бедрената глава върху ацетабуларната ямка. Ако се пресметне, че високо енергийният удар между двете МПС- та е предизвикал деформиращо смачкване на предницата на л.а. “Опел“ и оттам преместване на педалите назад, то също този удар би се предал по левия крак към левия ацетабулум.

В Епикриза към ИЗ № 5849 на МБАЛ - Медицински комплекс “**“ ЕООД – клон С.З. - Отделение по ортопедия и травматология в раздела контролен преглед е записано: “В рамките на 1 месец /от датата на дехоспитализацията/ имате право на два безплатни контролни прегледа, които се извършват в ДКБ или в отделението. Контролен преглед : 12.12.2018г - 08,30ч. и втори контролен преглед - 27.12.18г. - 08,30ч.“ Тези контролни прегледи са препоръчителни, но не са задължителни. Определят се, ако пациента има възникнали проблеми и въпроси в ранния дехоспитализационен период. От представената документация няма следи за ранни усложнения. Контролните прегледи са нужни за регулярна специализирана преценка на приключен етап от лечението или за даване на насоки за предстоящи нови лечебни мероприятия.

Към медицинската документация представена в кориците на ТД № 372/2019г. няма данни ищецът да е провел рехабилитация в специализирано заведение. При прегледа, който експерта е извършил на Г.И., последният съобщил, че е ходил еднократно в рехабилитационния център към МБАЛ - К. през месец май 2019 г., където са му обяснили какви упражнения и гимнастики трябва да извършва за да увеличи движенията на оперираната става. Тези рехабилитационни мероприятия той е извършвал в домашни условия. Към момента на прегледа /26 месеца след травмата/ ищецът не е постигнал максимум от възможните движения на ЛТБС, което говори за дефицит на рехабилитацията.

Няма медицинска документация удостоверяваща отклонения в психиатричното състояние на ищеца. Няма данни за провеждано лечение от страна на ищеца във връзка със „стрес и страх“. Няма документиран консултативен преглед при психолог или при психиатър. Няма документи /рецепти, фактури, касови бонове/ за закупуване и употреба на медикаменти за лечение на психично отклонение.

На 23.01.2021 г. вещото лице е извършило преглед на ищеца Г.Н.И. и след проведеният разговор с него, на вещото лице е представен Личен Амбулаторен Картон. Ищецът обяснил, че конците от оперативната рана са свалени в МЦ в К. от лекар - ортопед, участник в екипа извършил операцията му. В ЛАК вещото лице е намерило описан контролен преглед от 03.01.2019 г., проведен в Мед.к-с - МБАЛ „**“ - С.З. и извършен от друг лекар-ортопед - също от екипа, извършил операцията. За този преглед в ЛАК е записано: „...Преди 40 дни е опериран по повод фрактура на ацетабулума в ляво, получена при ПТП. Извършена е открита репозиция и вътрешна фиксация с плака. Определен е режим без стъпване за период от 3 месеца. Пациента няма оплаквания от болки в покой. Оперативната рана е зараснала. Движенията в ЛТБС - умерено ограничени. Обективно състояние: Спокоен оперативен цикатрикс. Умерено ограничени движения в ЛТБС. Липсва разлика в дължината на крайниците. Препоръка: Режим без стъпване на крака за срок от още 60 дни. Необходимо е да се продължи временната нетрудоспособност с още 30 дни.

От ЛАК се установява, че са вписвани контролните прегледи и е насочван до ЛКК за продължаване на врем.нетрудоспособност.

На 03.01.2019г. - ЛКК /за болнични/

На 28.01.2019г. - преглед

На 28.01.2019г. - ЛКК /за болнични/

На 26.02.2019г. - преглед На 28.02.2019г - ЛКК /за болнични/

На 25.03.2019г. - преглед

На 28.03.2019г. - ЛКК /за болнични/

На 02.05.2019г. – преглед и насочване към ТЕЛК

При всеки от по-горе изброените прегледи е вписван настоящ статус, дефицит в движенията или болково оплакване.

Ищецът е представил на вещото лице 5 СD с рентгенови образи на лявата му тазобедрена става през различни етапи от лечебния процес: от 16.11.2018г; 19.11.2018г; 21.11.2018г; 25.01.2019г; 01.03.2019г.

Систематизирано, протичането на лечебно-възстановителния период на ищеца Г.И. от травмата на ЛТБС, може да се представи по следния начин: 

ПТП с травм.увреди -16.11.2018г.

Опер. Лечение - 21.11.2018г.

Дехоспитализация -27.11.2018г

Дом.лечение-леглови режим - до средата на м.февруари.

 Прохождане с проходилка - до края на м март.

 Придвижване с патерици - м.април, м.май.

 Ходене с куцаща походка - м.юни, м.юли, м.август.

 Прекъснал е ползването на болнични и е започнал работа, поради риск от  съкращение, след 14.06.2019г.

На 23.01.2021 г. вещото лице е извършило преглед на ищеца Г.Н.И., като е установило, че той е с висок ръст и наднормено тегло /над 120кг/. Между двата долни крайника няма разлика в дължината, което говори, че лявата бедрената глава е добре коптирана/стояща/ в ацетабуларната ямка. Няма разлика в мускулната маса на двете бедра и двете подбедрици - няма хипотрофия на левия крак. Движенията в лявата тазобедрена става са умерено ограничени :

Флексия – 110 гр /при хора с наднорм.тегло - нормата е 120гр./

Екстензия - пълна /норма/

Абдукция - 20гр /норма - 25-30гр/

Аддукция – 10 гр /при хора с наднорм.тегло - нормата е 10-15гр/ Външна ротация – 20 гр /норма - 30-35гр/

Вътрешна ротация - 3-5гр /норма 10-15гр/

Походката е несиметрична, дисбалансирана, с провлачване на левия крак, което се предизвиква от невъзстановените движения в ЛТБС. Но, при травми в зоната на тазобедрената става има правило, че движенията, които се постигнат до 12-я  - 18-я месец са окончателни. След това и много процедури да се осъществят, то увеличаване на амплитудата на съответното движение не се постига.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Ангелина Янакиева Янакиева, която е майка на ищеца Г.Н.И. посочва, че след като разбрала за катастрофата със сина й, отишла в Бърза помощ. Там му направили снимка и с линейка го транспортирали до С.З. в болница „Берое“, където го приели. На 21.11. била операцията, при която му сложили планка на тазобедрената става и на 27.11. го изписали от болницата.

Посочва, че синът й живее на семейни начала с едно момиче, след като го изписали от болницата се прибрал в къщи, където живее с П.. Свидетелката полагала грижи за сина си, тъй като П. ходила на работа в „А.“. След изписването вкъщи, ищецът не можел да става, било необходимо използването на подлога около три месеца, след третия месец започнал да се движи с помощта на проходилка. Ходел на прегледи в болницата в С.З., където му правели превръзки, а след това ищецът ходел на рехабилитация в поликлиниката в К.. Според свидетелката ищецът имал силни болки и пиел обезболяващи. Преди катастрофата ищецът работел в „А.“ като монтьор, като след ПТП – то бил в болнични и не ходел на работа. Според свидетелката, синът й имал постоянно болки, като развалянето на времето също му се отразява.

След катастрофата бил уплашен, още се страхувал да се качи на колата, въпреки че ходили по бабички да му леят куршум, на църква ходили да носят дрехи, но все още синът й имал стрес, който не е преодолял. Свидетелката заявява, че по време на катастрофата, синът й е бил с колан, тъй като бил целият насинен тук, като свидетелката посочва.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 16.11.2018 г., по силата на което ЗАД „Д.Ж.З.” АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования л. а. „Пежо 307” с ДК № *** трети лица, се установява от застрахователна полица № BG/30/118000292534 със срок на действие на застрахователния договор до 16.01.2019 г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

С молба-уведомление от 12.07.2019 г. ищецът Г.Н.И. предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди пред ЗАД „Д.Ж.З.” АД.

Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на Г.Н.И. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил С.П.С., което е установено с влязло в сила определение, постановено по НОХД № 768/2019 г. по описа на Районен съд – К.. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. 

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза ищецът е претърпял многофрагментна фрактура на ацетабуларните кости в ляво с фрагменти както от илиячната, така и от ишиадичните кости, като вещото лице посочва, че фрактурата на задния ръб на ацетабулума е много тежка травма, придружена с изявен тежък болеви синдром. При личен преглед на ищеца, вещото лице е установило, че движенията в лявата тазобедрена става са умерено ограничени, а походката е несиметрична, дисбалансирана, с провлачване на левия крак, което се предизвиква от невъзстановените движения в ЛТБС. Посочено е, че през първите 3-4 години след травмата ще се наблюдават болкови периоди през студените и влажни сезони.

С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпяната тежка травма при процесното ПТП, която към настоящия момент не е възстановена ищецът е претърпял значителни болки и страдания. Лечебният и възстановителен период е бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието, следвани от трудностите да се придвижва без използване на помощни средства, което се установява и от свидетелските показания, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Всичко това е причинило неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Следва да се вземе предвид и прогнозата на вещото лице, че през първите 3-4 години след травмата ще се наблюдават болкови периоди през студените и влажни сезони, както и че при такъв тип многофрагментни фрактури без значение начинът на лечение остава определен процент дефект. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, както и сравнително младата и работоспособна възраст на ищеца – 40 години, към момента на ПТП – то  съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв.

 

По иска за имуществени вреди.

От представените по делото фактури и приложените към тях фискални бонове се установяват извършени разходи в размер на 1 859 лв. от ищеца във връзка с претърпените увреждания вследствие на процесното ПТП.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради превишена скорост и неизползване на предпазен колан.

         В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

По отношение на възражението за превишена скорост.

От заключението на автотехническата експертиза е видно, че скоростта на движение преди и в момента на удара на л. а. Пежо е била около 87 км/ч., а скоростта на движение преди и в момента на удара на л. а. Опел /автомобила на ищеца/ е била около 75 км/ч. В посока на изток на около 300 м от мястото на удара има пътен знак В26 - „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената”- 60 км/ч и пътен знак В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“. В посока на запад на около 100 м от мястото на удара има пътен знак В26 - „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената” - 60 км/ч и пътен знак В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“. Вещото лице посочва, че техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Пежо с рег. № ***, С. И. С., който е навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки разделителен остров - площ, забранена за пресичане и без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се по нея л.а. Опел Зафира. Категорично се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП не е нито поведението на водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ***и прикачено към него ремарке с рег. № ***, нито поведението на ищеца Г.И. като водач на л.а. „Опел“, модел „Зафира“. Поради това съдът приема, че превишаването на скоростта от ищеца Г.И. не е от значение за механизма на настъпване на ПТП,   т. е. не е допринесло за настъпилото ПТП и следователно възражението е неоснователно.

 

По отношение на възражението за неизползване на предпазен колан.

Според експерта, извършил медицинската експертиза, в случай, че ищецът е пътувал без предпазен колан, при реализиране на челния удар и при упоменатите скорости, с които са се движели участващите в катастрофата МПС, той би получил много повече травми по сила и тежест. Поради това съдът приема, че при процесното ПТП ищецът е използвал обезопасителен колан и в този смисъл възражението е неоснователно.

 

          По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай по делото е представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователна претенция към застрахователя на 12.07.2019 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 12.07.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Ж.З." АД следва да заплати на Г.Н.И. сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Г.Н.И. неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 16.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 12.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 859 лв.,  представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Г.Н.И. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 16.11.2018., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Ж.З." АД следва да заплати на Г.Н.И. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 785 лв.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД  следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 674, 36 лв. за държавна такса, както и сумата от 250 лв. за депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда.

Водим от горните мотиви, съдът

                                         

                                           Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Г.Н.И. с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:*** - адв. П.Д.Д. от БАК сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Г.Н.И. неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 16.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 12.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 859 лв.,  представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Г.Н.И. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 16.11.2018., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 785 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 674, 36 лв. за държавна такса, както и сумата от 250 лв. за депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда.

 

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника „З.Д.Ж.З. “АД, ЕИК ***, гр. С., район ***.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :