№ 86
гр. Габрово, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500095 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 65 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д. № 61/2021 г., Тревненски
районен съд е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. „Г.М.Димитров“ №1, представлявано заедно от всеки двама
между БГИ, РВД, ЖСК, да заплати на ПЛ. Р. В., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. ЗП № **
/със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „У.“ **, чрез адв. А. И./, сумата от 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 25.08.2020 г., причинено
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „ФФ“ с
рег. № **, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2020 г. до окончателното му
изплащане, на основание чл. чл.432, ал.1 и чл.86 от Кодекса за застраховането. Осъдил е
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК и сумата за адвокатски хонорар.
За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост, заместващото обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в
размер на сумата от 10 000,00 лв.
Недоволен от постановеното решение е ответника по иска, който в законния срок е
подал въззивна жалба, с която го обжалва. Счита същото за неправилно и необосновано
относно размера на присъденото обезщетение и относно съпричиняване на вредоносния
резултата, както и относно началната дата на дължимата се законна лихва.
Счита, че решението е неправилно, тъй като размера на присъденото обезщетение не
е съобразен с принципа за справедливост. Присъдената сума от 10 000,00 лв. не е съобразена
с обществено икономическите условия в страната. Пренебрегнат е обезщетителния характер
на института на непозволеното увреждане. Твърди, че по делото са представени
1
доказателства, че процесното ПТП е приравнено на трудова злополука и на това основание
са били изплатени на ищеца 4 376,70 лв. Същата сума е предмет на регресна претенция от
НОИ към ответника и като не е приспаднал тази сума, първоинстанционния съд е допуснал
обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
Във въззивната жалба взема становище и по въпроса за съпричиняване на
уврежданията от страна на ищеца, като счита, че след като не е бил поставил предпазен
колан е нарушил правилата по ЗДвП, а това не е отчетено при определяне на обезщетението
от съда.
Счита, че неправилно е определена датата, от която започва да тече забавата и съдът като е
игнорирал разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ неправилно е определил датата13.11.2020 г.,
вместо 13.02.2021 г., когато е изтекъл тримесечния срок, след изтичането на който
застрахователят изпада в забава.
Моли да се отмени частично обжалваното решение като се постанови друго, с което
да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и да се
постанови, че законната лихва се дължи от 13.02.2021 г. Моли да се измени решението и в
частта на присъдените разноски. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Отговор по въззивната жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД e постъпил от ПЛ. Р. В., чрез адв. И., с
който изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение. Излага подробни съображения
по направените възражения във въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения
срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от
субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил.
Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на
производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са
представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Районен съд – гр. Трявна е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от
КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно действие лице е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увредено лице, охваща следните материални препоставки:
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
2
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника – застраховател.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо да
се отчете начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 25.08.2020 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност“.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на нематериални,
лични блага и не биха могли да бъдат възстановени. Предвиденото в закона обезщетение е
заместващо и се определя съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД – „по справедливост“. Това
понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да има предвид при неговото определяне.
В конкретният случай, при определянето на това заместващо обезщетение следва да се
вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът П.В. е получил следните
увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение, две охлузвания в лявата челно-
слепоочна област, контузия на дясната коленна става с оток и болков сидром, охлузвания по
двете подбедрици, оток с кръвонасядане и болки при движение на външния глезен на
десния крак. Вещото лице от съдебно медицинската експертиза, след извършен анализ на
медицинските документи по делото и проведен личен преглед на ищеца, изяснява, че
ищецът е имал продължителни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, еднократно
повръщане, безсъние, дразнене от светлина, болки в кръста. Има оплаквания от замъглено
зрение и болки в шията при осъществения преглед за изготвяне на експертизата. Като
усложнение след мозъчното сътресение се установява посттравмена церебрастения. От
психиатър е установено посттравматично стресово разстройство. Получените увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за травмата на главата с
мозъчно сътресение, травмата на дясното коляно и стресовото разстройство. До болка и
страдание са довели охлузванията на подбедриците и травмата на глезена. По отношение на
външните увреждания е проведена първична хирургична обработка в спешния център. По
отношение на леката черепно-мозъчна травма е проведено специфично неврологично
лечение /медикаментозно/ през целия период на нетрудоспособност. Обичайният процес на
възстановяване за външните травми е около 10-14 дни, а за мозъчното сътресение около 3-4
седмици. В случая е настъпило усложнение – посттравмена церебрастения след мозъчно
сътресение, което е продължило с оплаквания до м. Януари 2021 г.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно медицинска експертиза, нестоящият съдебен състав възприема изцяло направените
3
доказателствени изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От показанията на св. КЦ, съжителка на ищеца, П.В. е бил с ожулен до кокал десен
крак, бинтован, обработен от медицинските лица, коляното е било надуто, глезена също.
Подута му е била главата. Дни наред не е можел да спи, повръщал, виело му се свят. Ходил е
на психолог и невролог. От инцидента не пътува от Габрово за Трявна, за нощни смени,
„защото не желае да кара“. Пиел е лекарства и нощем, защото не е можел да спи. След
инцидента е станал изнервен, „не желае да кара служебния автомобил и изобщо да кара“.
Главата продължава да го боли, много го дразни светлината и слънцето. Вечер му е давала
„Атаракс“, за да може и тя да поспи.
Съдът приема за достоверни показанията на разпитания свидетел, като ги прецени с
останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените след
процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента
ГПП неимуществени реди е в размер на 10 000,00 лв.
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени
вреди – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1
КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент). Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – 25.08.2020 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания -контузия на
главата с мозъчно сътресение, две охлузвания в лявата челно-слепоочна област, контузия на
дясната коленна става с оток и болков сидром, охлузвания по двете подбедрици, оток с
кръвонасядане и болки при движение на външния глезен на десния крак, като от мозъчното
сътресение е последвал посттравмена церебрастения и посттравматично стресово
разстройство. По време на застрахователното събитие пострадалият е на възраст 34 години,
което предполага бързо отшумяване на психическата травма от изживяното ПТП,
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 10 000,00
4
лв.
Не е спорно по делото, че ищецът със своето поведение не е допринесъл за
вредоносния резултат, тъй като същият е бил с поставен предпазен колан и причината за
настъпване на ПТП се явява движението на лек автомобил „ФФ“ със скорост по-голяма от
критичната за десния за него завой, следствие на което автомобилът загубва напречна
устойчивост на движение, като при последващото си движение навлиза и преминава през
насрещната за него пътна лента- лентата за движение на лекия автомобил „П.“, който е бил
управляван от пострадалия. Във връзка с това, неоснователно се явява възражението във
въззивната жалба за съпричиняване от страна на пострадалия, поради непоставяне на
предпазния колан. Този правнорелевантен факт изрично е бил установен с приетата по
делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
На следващо място във въззивната жалба се прави възражение за прихващане на
изплатената сума от НОИ в размер на 4 376,70 лв., тъй като същата сума е предмет на
регресна претенция от страна на НОИ пред ответника – застрахователното дружество.
Видно от представените по делото документи, с Разпореждане на НОИ, претърпяната
от ищеца злополука е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото няма
доказателства, а и не се твърди, че работодателят на ищеца Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ да е изплатил обезщетение, на основание чл. 200 от КТ или
да има сключен договор за застраховка с покрит риск „трудова злополука“. Също така, от
представената от НОИ справка за изплатени суми по ЕГН и типове документи за лицето ПЛ.
Р. В. се установява, че от м.08.2020 г. до м.01.2021 г. на лицето е изплащано обезщетение за
временна неработоспособност, вследствие на претърпяната трудова злополука, за което са
били издадени и болнични листове. Във връзка с което направеното възражение за
прихващане с полученото обезщетение от НОИ се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
По отношението за направеното възражение за дължимостта на лихвата за забава.
Ответното застрахователно дружество е било уведомено от ищеца с покана за
изплащане на обезщетение, на основание чл. 498 от КЗ, което е получено на 13.11.2020 г. В
отговор на поканата на ПЛ. Р. В., „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД е изпратило уведомление до ищеца и адв. И., с което
ги уведомява, че е образувало щета № 0801-004421/2020-03. Посочили са допълнителни
документи, които следва да бъдат представени, за да може застрахователното дружество да
приеме за доказана заявената претенция и за да се ангажира със становище относно
основанието и размера на евентуалното дължимо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. На 15.02.2021 г. до ищеца е изпратено ново уведомление, с което
отказват да се ангажират с определяне на изплащане на претендираното обезщетение, тъй
като към 15.02.2021 г. не са представени изисканите допълнителни документи.
Съгласно норма на чл. 497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на 15
5
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или от изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 КЗ – тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя Решение № 18 от 11.04.2022 г. постановено по т.д. № 164/2021 г., ІІ т.о. на
ВКС/. В случая, няма спор, че при предявяване на застрахователната претенция не са
представени необходимите доказателства, касаещи основанието и размера на претенцията,
поради което е приложима нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ, като началният момент на
дължимост на законната лихва следва да се определи на 13.02.2021 г.
Във връзка с горното, решението на първоинстанционният съд след да се отмени само
по отношение на началния момент за дължимост на законната лихва, а в останалата част да
се потвърди.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на процесуалния представител на
ответника по въззивната жалба адвокат А.И. следва да се присъди претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 830,00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 65 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д. № 61/2021 г. по описа
на Тревненски районен съд, В ЧАСТТА в която е определен началния момент за
дължимимост на законната лихва, считано от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. „Г.М.Димитров“ №1, представлявано заедно от всеки двама
между БГИ, РВД, ЖСК дължи на ПЛ. Р. В., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. ЗП № ** /със
съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „У.“ **, чрез адв. А. И. законната лихва, считано от
13.02.2020 г. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. „Г.М.Димитров“ №1, представлявано заедно от всеки двама
между БГИ, РВД, ЖСК да заплати на адвокат А.И. от Адвокатска колегия – Габрово, сумата
от 830,00 лева /осемстотин и тридесет лева/ - адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7