Р Е Ш Е Н И Е
7386/27.11.2018г.
гр.София, 27.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание
на пети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
Мл.с. ИВА НЕШЕВА
При секретаря
Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от
съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№15643/2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. От ГПК.
С решение от 06.07.2017г. по гр. д. № 69101/2015г.
на Софийски районен съд,24 състав е признал за установено по
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 537 ТЗ, предявен от В.Т.С. срещу Т.Т.П., че ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 10 450, 00/ лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 10.03.2014 г. от „Б.П.“ЕООД
и авалиран от Т.Т.П., с падеж 10.05.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.07.2015 г. / до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен
размер от 14 695, 00 лева, като неоснователен. С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 704, 93 лева, представляваща
сторени разноски в заповедно производство по ч.гр. д. № 44416/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 24 състав и по исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца е
осъден да заплати на ответницата сума в размер на 202, 21 лева, представляваща
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част
Срещу така постановеното решение е отхвърлителната
му част е постъпила въззивна жалба от В.Т.С.. В жалбата въззивникът твърди, че
е неправилен извода на първоинстанциониня съд , че няма право да претендира от
авалиста вземане за неустойка по записа на заповед, тъй като записа на заповед
е издаден за обезпечение на вземанията по него. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което да
уважи изцяло предявения от него иск. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата Т.Т.П. оспорва
същата по съображения изложени в писмен отговор.
Срещу решението на СРС в част, с която е
уважен предявения иск е постъпила въззивна жалба от Т.Т.П.. Жалбоподателката
твърди, че решението на СРС в обжалваната му част е постановено при нарушение
на материалния и процесуален закон. Излага доводи, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че процесния запис на заповед е редовен от
външна страна, както и че неправилно съдът е кредитирал заключението на СГЕ.
Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата В.Т.С.
оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с
иск с пр.осн.чл. чл. 422 ГПК вр. с чл. 537 ТЗ предявен от В.Т.С.
срещу Т.Т.П..
Софийски градски съд обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Атакуваното
съдебно решение е и правилно.
Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в
рамките на посоченото във въззивните жалби /чл. 269 от ГПК/ - изложените по –
горе доводи на въззивниците за необоснованост и нарушения на материалния и
процесуален закон. Въззивният съд
напълно споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание
иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. Релевираните от въззивницитеи
доводи за неправилност на решението са неоснователни. За да бъде уважен
предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен
установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат
установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане,
неговото съдържание и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало
въз основа на издаден в полза на ищеца запис на заповед, който е авалиран от ответникцата, менителничен документ, какъвто е
настоящият казус, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане,
е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца. Записът на
заповед като вид ценна книга е абстрактна
едностранна сделка. За да възникне вземането е необходимо менителничният
документ да е действителен. Процесният запис на заповед
съдържа всички кумулативно изискуеми реквизити, визирани с императивните
разпоредби на чл. 535 от ТЗ, както
следва: 1. наименование " запис на заповед"
в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да
се плати определена сума пари ; 3. падеж /на определена дата/; 4. място на
плащане /гр. София/; 5. дата и място на издаването 7. подпис на издателя /. С
оглед горното, процесният менителничен документ отговаря по съдържание и форма
на изискванията на закона за действителността му. В записа на заповед
е посочено, че е авалиран от ответницата. От
изслушаната и приета по делото съдебно-графическа експертиза се установява,
че подписът за авалиста върху записа на заповед е изпълнен от ответницата. Според правната теория и съдебна практика
авалът по своята правна характеристика е едностранна абстрактна правна сделка,
по силата на която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни
менителничното задължение на друго лице /хонорат/. Едностранното волеизявление
на авалиста задължително трябва да бъде обективирано върху менителничния ефект
или върху прекрепен върху него лист /алонж/. Авалистът не може да
противопостави на приносителя на записа на заповед възражения, които хоноратът
би могъл да направи поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението
на менителничния поръчител. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде
по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава.
Авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Липсата на редовен от
външна страна менителничен ефект е основания за недействителност и на
задължението на авалиста. Следователно задължението на авалиста, макар и да
обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед,
представлява самостоятелно задължение, с юридически факт - едностранната правна
сделка. Авалът е специфично за менителничните сделки обезпечение, което се
различава от договора за поръчителство по ЗЗД, поради което за него
не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД / решение № 185 от 22.11.2010 г. по
т.д. № 136/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по чл. 290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 207
ОТ 13.12.2013 Г. ПО Т. Д. № 771/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. Въззивният съд
намира, че е правилен извода на първоинстанционния съд, че Записът
на заповед не обезпечава вземането за неустойка на
ищеца. С оглед изхода на спора правилно СРС е определил размера на разноските
дължими на страните по делото.
В съответствие с гореизложеното обжалваното
решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода да делото всяка страна
следва да понесе направените от нея разноски пред въззивната инстанция.
На основание изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.07.2017г. по гр. д. №
69101/2015г. на Софийски районен съд, 24 състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.