№ 681
гр. Ямбол, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101877 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Угренова естейт" ЕООД-
гр.София, представлявано от М. У. (с предишно наименование „ЮБЦ" ЕООД), чрез адв.Г.,
срещу Ж. Д. Ц. от гр.Я.. Ищецът твърди, че последният е сключил с „БТК" ЕАД
Допълнително споразумение с клиентски номер *** от 12.12.2016 г., но не е изпълнил
задължението си да заплати в срок сумите по издадените му фактури №№ ***/16.02.2019 г.,
***/15.03.2019 г. и ***/16.04.2019 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги
за период на потребление от 15.01.2019 г. до 14.04.2019 г. Поради това операторът е
прекратил договора едностранно от 03.05.2019 г. Въз основа на договор за цесия от
16.10.2018 г. вземането в размер на 87.47 лева е прехвърлено на 23.09.2020 г. от „БТК" ЕАД
на "С. Г. Груп" ЕАД. С Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на 05.10.2020 г. "С.
Г. Груп" ЕАД е прехвърлило вземането на „ЮБЦ" ЕООД, понастоящем с наименование
„Угренова естейт" ЕООД. Длъжникът е уведомен за двете цесии по смисъла на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД на 10.02.2021 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
сумата. Срещу издадената заповед № *** 28.04.2022 г. по ч.гр.д. № ***2022 г. на ЯРС е
подадено възражение. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че
ответникът дължи на ищеца 87,47 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и
по ч.гр.д. № ***2022 г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба-становище.
Уточнява с молба от 01.11.2022 г., че сумата от 87,47 лв. е формирана въз основа вземанията
трите фактури, след приспадане на две суми от тях: фактура № ***/16.02.2019 г. включва
две суми от по 43,78 лв. –една за периода 15.01.2019 г.-14.02.2019 г. и една за предходен
1
период, но 19 лв. са освободени с кредитно известие, фактура № ***/15.03.2019 г. включва
една сума от 43,78 лв. за отчетен период 15.02.2019 г.-14.03.2019 г. По тази фактура
балансът от предходен период остава 68,56 лв. Впоследствие с кредитно известие са
освободени 25,42 лв. Добавена е и сумата от 0,55 лв. по фактура №***/16.04.2019 г., по
която балансът от предходен период е 86,92 лв.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва
автентичността на Допълнително споразумение с клиентски номер *** от 12.12.2016 г. и
декларацията за получаване на ОУ, като твърди че подписът в тях не е негов. Признава, че е
ползвал услугите на ищеца-мобилни и телевизионни до 25.02.2019 г., като е изплащал и
таблет, но когато на 25.02.2019 г. е разбрал, че операторът претендира 87,56 лв., е посетил
негов магазин и му е върнал два броя приемници за телевизионни услуги. Пуснал е жалба с
настояване да се прекратят договорните отношения. Счита, че дори и да е бил обвързан,
макар и да не е подписал представеното по делото споразумение, жалбата представлява
писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Поради това, че не са
предоставени услуги от ищеца и са прекратени договорните отношения, не са дължими
претендираните вземания по сметки №№ ***/15.03.2019 г. и ***/16.04.2019 г., а вземането
по сметка № ***/16.02.2019 г. е погасено по давност. Оспорва се доказателствената сила на
представените фактури, както и редовното водене на счетоводството на ищеца.
Възраженията се основават и на фактите, че длъжникът не е уведомен надлежно за цесиите
преди подаване на исковата молба, а в приложенията към договорите за цесия липсва
отбелязване на вземането по процесния договор, поради което вземането не е прехвърлено
на ищеца.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът основава исковете си на представено по заповедното производство по ч.гр.д. №
***2022 г. на ЯРС, както и по настоящото дело във вид на заверено копие, Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги. Документът съдържа подпис
на длъжника и ръкописно изписване на датата 12.12.2016 г.. Печатно е отразена дата за
влизане в сила на споразумението 08.12.2016 г., а датата на изтичане на срока на
споразумението -08.12.2018 г. Посочено е предоставяне на телевизионни услуги по
абонаментен план, както и ценовите условия на тарифата съгласно специалните условия на
оферта „Комбинирай и спести“ –месечен абонамент с ДДС за срока на договора, който е 24
месеца- 11,99 лв. и след изтичане на срока-22,99 лв. Записана е „мобилна услуга данни“-
активация на таблет – срещу месечен абонамент с ДДС за срока на договора -11,99 лв. и
след изтичане на срока-15,99 лв. В допълнителното споразумение е посочено, че офертата за
комбиниране на услуги „Комбинирай и спести“ важи при едновременно сключване на нов
срочен договор и/или при продължаване на срока на действащ договор за най-малко 2
различни типа услуги, между които домашен интернет, телевизия, мобилен интернет и др..В
документа е посочено още, че отстъпките за всяка от услугите се прилагат за първоначалния
срок на договора, а след изтичането му се прилагат стандартните цени и условия.
2
С Декларация от 08.12.2016 г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ за
предлагане на услугата „Виваком ТВ“ и съгласието си с тях. Поради непредставянето на
договора и декларацията в оригинал по реда на чл. 183 от ГПК съдът ги е изключил от
доказателствата по делото с нарочно определение.
Представените Общи условия на договори между „БТК"ЕАД и абонатите на
предоставени услуги чрез обществената фиксирана съобщителна мрежа на дружеството, са
неотносими към делото, тъй като не уреждат мобилни или телевизионни услуги, каквито са
предмет на процесния договор, а фиксирани телефонни услуги.
Представени са издадените Месечни сметки: №№ ***/16.02.2019 г., ***/15.03.2019 г. и
***/16.04.2019 г. за потребените електронни съобщителни услуги за период на отчитане от
15.01.2019 г. до 14.02.2018 г. (първата сметка), съответно 15.02.2019 г. - 14.03.2019 г. и
15.03.2019 г. - 14.04.2019 г. По трите сметки задължението е за сумите, описани в
уточнителната молба на ищеца от 01.11.2022 г. - три суми от по 43,78 лв. месечно за
комбинирани услуги (мобилни- за таблет и телевизионни) и една сума от 0,55 лв. –лихва за
забавено плащане, като в последната месечна сметка общо дължимата сума е 87,47 лв.
Сумите са формирани от месечни абонаменти за следващия отчетния период месец.
С отговора е представена Жалба от ответника до Виваком от 25.02.2019 г., в която е
заявено, че преди четири години е станал клиент на оператора при месечна тарифа от 19 лв.
и стотинки. При подновяване на договора му е било предложено мобилно устройство-
таблет, вследствие на което тарифата се е променила на 26,40 лв. Наскоро е изтекъл вторият
двугодишен договор и таблетът е изплатен. На 15.01. е внесъл сумата от 19лв. и стотинки, а
на 25.02 в пощенския клон в с.М. му е поискана сумата 87,56 лв. Поради некоректно
отношение на служителите на Виваком, които своеволно са включили ответника на по-
висок тарифен план, без негово знание и съгласие, без да е подписал нов договор, желае да
прекрати услугите на дружеството в най-кратки срокове. Видно от отговора, подписан от
представител на Виваком, жалбата е приета и регистрирана на същата дата. Посочено е, че
ще получи обратна връзка в 1-месечен срок.
В показанията на св. Ц.а - съпруга на ответника- се сочи, че е подписал и ползвал
договор за 2 години първоначално. От 2016 г. е първият договор, когато са му дали таблет.
Ползвали са само телевизионни услуги. Редовни платци са били. Качеството на услугата не
е било добро и ответникът е решил да смени доставчика. На 25.02.2019 г. са отишли в офис
на „Виваком“ и са подали жалбата. Там са предали устройството– цифров приемник за
телевизия. В посочения от оператора срок от 1 месец не са ги уведомили за решението на
„Виваком“.
Представен е Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № **** от 16.10.2018 г. между
„БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, с който са прехвърлени възмездно вземанията, произтичащи
от договори, описани в Приложение № 1 /чл. 2 "А" и сл. вр. чл. 1.1/, ведно с обезпеченията,
привилегиите, другите им принадлежности и изтекли лихви, ако има такива. В Уведомление
по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. от „БТК" ЕАД до "С. Г. Груп" ЕАД от
23.09.2020 г. е заявено, че в изпълнение на договора ще бъдат прехвърлени вземания на
3
посочена цена, платима на вноски, като неразделна част от уведомлението е Приложение №
1 в електронна форма, съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на
прехвърлянето. Ищецът е представил и Извлечение от Приложение № 1 към уведомление по
т.1.1.1 от дата 23.09.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., издадено от цедента
„БТК“ ЕАД, съдържащо потвърждение за цесията по договор № **** от 16.10.2018 г.
конкретно на вземането към ответника в общ размер на 87,47 лв. В чл. 5 от договора се
съдържа изявление за упълномощаване на цесионера да съобщава цесията на длъжниците,
като е подписано и изрично пълномощно за това с нотариална заверка на подписа от
24.10.2018 г. (на лист 34 от делото).
На 01.10.2019 г. е сключен договор за цесия, с който "С. Г. Груп" ООД е прехвърлило на
„ЮБЦ" ЕООД (с ново наименование „Угренова естейт" ЕООД) възмездно вземанията си от
физически и юридически лица, подробно индивидуализирани по основание и размер в
Приложение № 1 - "Списък на вземания", неразделна част от договора. Представен е и
Анекс №2 от 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. относно вземания,
придобити по силата на Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г.,
сключено на дата 23.09.2020 г. В представеното Извлечение от Приложение № 1 към анекс
от дата 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. е посочено вземането към
ответника за сумата от 87,47 лв. по договор с клиентски номер ***.
Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от „БТК" ЕАД в качеството на
цедент по договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника си "С. Г. Груп"
ООД и „ЮБЦ" ЕООД-цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г., с което двете цесии се
съобщават на длъжника. Подписът в уведомлението има сходство с този на
представляващия цесионера "С. Г. Груп" ООД по договор за цесия от 16.10.2018 г.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесното вземане, видно от приложеното ч.гр.д. № ***2022
г. на ЯРС. Срещу заповедта е подадено възражение от ответника.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от
ЗЗД.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между „БТК" ЕАИ и ответника
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Представените по настоящото
дело копия на допълнителното споразумение и декларацията от 08.12.2016 г. са изключени
от доказателства на осн. чл. 183 от ГПК. Ответникът е оспорил подписа си в документите и
непредставянето на оригиналите от ищеца следва да се приеме за признание на оспорването.
Налице практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., с което е прието, че съобразно чл. 183 ГПК когато по
делото се прилага документ в заверен от страната препис и при поискване тя не представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него, то представеният препис се
изключва от доказателствата по делото. Същевременно обаче съдът е длъжен да обсъди
4
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в
мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за
установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички
доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът трябва и да отдели
спорните от безспорните факти, след което да преценява събраните по делото доказателства
с оглед спорните факти. Ако между страните по делото не се оспорва съществуването на
споразумение, нито неговото съдържание, както и ако от събраните по делото доказателства
се установяват извършените от страните престации в изпълнение на задълженията по
договора, то следва да се приеме за съществуващо, независимо от прилагането на
посочената по-горе процесуална разпоредба. Според ВКС неправилно въззивният съд е
приел, че след като от доказателствата по делото е изключено споразумението, то такова не е
съществувало между страните. С оглед дадения отговор на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК е
намерил, че трябва да се приеме за установено, че страните са сключили такова
споразумение. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установяват
извършените от кредитора престации в изпълнение на задълженията по договора за
предоставянето на таблет и на телевизионни услуги, ползването от ответника на такива и
съобразно указанията на ВКС следва да се приеме за съществуващо правоотношението,
предмет на делото. Св. Ц.а сочи, че сключването на споразумението е от 2016 г., а в жалбата
си ответникът е заявил подновяване на договора при предаването на таблета и изтичането на
втория двугодишен договор наскоро преди подаване на жалбата. Гласните доказателства
сочат и ползването на телевизионните услуги до връщане на приемника – на 25.02.2019 г.
По делото са представени месечни сметки, съдържащи паричната стойност на
ползваните услуги. Не е спорно, че са не са извършени плащания от длъжника на
претендираната с иска сума, нито са ангажирани доказателства за установяване на
положителния факт на плащане. Макар да е оспорен подписът на абоната в представеното
споразумение, ответната страна не е доказала различно съдържание на договора, от който
произтичат правоотношенията му с оператора, в рамките на което е ползвал неговите услуги
и каква е цената за тяхното ползване. В жалбата сочи начисляването на по-високи месечни
суми след изтичане на договорения срок, каквито клаузи се съдържат в процесното
споразумение.
Съгласно чл. 229а от Закона за електронните съобщения, в редакцията преди
изменението с ДВ, бр. 20 от 2021 г., срочен договор за електронни съобщителни услуги,
различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за
пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при изрично писмено
съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване. При липса на такова
съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите
условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с
едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с
изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието. В случая е
безспорно изтичането на срока на споразумението между страните от 2016 г. -през 2018 г.,
5
като ответникът в жалбата от 25.02.2019 г. сочи, че не е подписвал друг договор, т.е.
споразумението се е превърнало в безсрочно и следователно е възникнало правото на
потребителя за прекратяването му с едномесечно предизвестие. Такова е отправено с
подадената жалба, макар същата да не фиксира срока по закона. Следователно
прекратяването е настъпило с изтичане на законовия срок –след 25.03.2019 г.
С жалбата ответникът посочва плащането на сумата от 19 лв. на 15.01.2019 г., каквато е
и приспадната от първата представена месечна сметка, съдържаща два месечни абонамента
за телевизия и таблет- за отчетен период 15.01.2019 г.-14.02.2019 г. и за предходния месечен
период. Приспадната впоследствие е и сумата от 25,42 лв. Доколкото няма данни, какво
задължение е заплатил потребителят, съгласно чл. 76 ал.1 от ЗЗД се погасява най-старото.
Така за предходния период е погасено изцяло за сумата 43,78 лв. и частично погасено за
отчетния период по първата сметка (с 0,64 лв.). Неплатеният остатък е общо 86,92 лв. –43,14
лв. за отчетния период 15.01.2019 г.-14.02.2019 г. и 43,78 лв. за периода 15.02.2019 г.-
14.03.2019 г. Заедно с лихвата за забава общият размер е 87,47 лв. Следва да се отбележи, че
се дължи плащане за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа, независимо
дали клиентът се е възползвал от него.
Възражението на ответника за недължимост на вземанията за периода след прекратяване
на договора с едномесечното предизвестие е основателно. Претенцията за неплатени услуги,
видно от представените месечни сметки включва месечни абонаменти за периодите,
следващи отчетните, а именно: по първата сметка периодът е 15.02.2019 г.- 14.03.2019 г., по
втората - 15.03.2019 г.-14.04.2019 г., а за следващия период е начислена само лихва за забава
в месечната сметка. След приспаднати две суми –от 19 лв. и 25,42 лв. остатъкът от
абонаментните такси е общо 86,92 лв. До изтичане на едномесечното предизвестие съгласно
цитираната разпоредба ползвателят дължи сумите за услугата през периода на
предизвестието. Т.е. ответникът дължи абонаментните такси независимо от връщане на
устройството, както твърди че е сторил при отправяне на предизвестието. Не дължи
абонаментни такси от 26.03.2019 г. до 14.04.2019 г., когато договорът вече е бил прекратен.
Поради това искът е неоснователен за сумата 28,46 лв., представляваща абонаменти общо за
двете услуги за този 20-дневен период. Останала е само дължима сумата 15,53 лв. за периода
15.03.2019 г.-25.03.2019 г. Или общото дължимо вземане заедно с абонаментите по
предходната месечна сметка е 59,01 лв.
Вземането е преминало в патримониума на цесионерите. Възражението на ответника в
противния смисъл е неоснователно. Вземането е включено в приложенията към договорите,
както сочат извлеченията от тях. Изготвянето на извлечения от приложенията (списък на
цедираните вземания) не е недопустимо. В съдебната практика по аналогични дела се
приема за доказано цедирането на вземания, установено с прилагането на извлечения от
списъците към договорите, обосновано с липсата на необходимост за визуализиране на
всички цедирани вземания. Поради това няма пречка да се приеме за достатъчно и
представеното извлечение от приложението към договорите за цесия.
Доколкото уведомяването за двете цесии е извършено с прилагането на съобщението
6
до длъжника към исковата молба, няма пречка да бъде извършено с един документ, чийто
издател е упълномощеният от първия цедент цесионер, от своя страна цедент по втория
договор за цесия (в този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК).
Следва да се отбележи, че според съдебната практика длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Тригодишният срок по
чл. 111 б.“в“ относно периодичните пращания, ако се приеме, че започва да тече от датата на
изискуемост, посочена в първата месечна сметка – 14.03.2019 г., не е изтекъл до подаване
на заявлението на 05.04.2022 г. по куриер, предвид спирането на давността на основание чл.
3, т. 2 Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, т.е. същата е
спряла да тече от 13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение до отмяната му.
Съгласно параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за здравето,
обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7-дни от обнародването на този
закон в Държавен вестник. Следователно по смисъла на цитираната законова разпоредба на
Параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, във вр.чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, спреният
давностен срок е започнал да тече от 21.05.2020 г. и не е изтекъл към 05.04.2022 г.
Поради изложеното искът следва да се уважи за сумата от 59,01 лв., а за разликата до
87,47 лв. следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, съответно искането на
ответника по ал.3 –съразмерно на отхвърлената част. Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Д. Ц. от гр.Я., *****, ЕГН **********,
дължи на от „Угренова естейт" ЕООД-гр.София, район Триадица, бул. „България“ №81 вх.В
ет.8, представлявано от М. У., ЕИК ****, сумата от 59,01 лв. по Допълнително споразумение
към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер ***, сключено с „БТК"
ЕАД, за която сума е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***2022 г. на ЯРС, а
искът за разликата над 59,01 лв. до 87,47 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ц. да заплати на „Угренова естейт" ЕООД -гр.София
направените по делото разноски в размер на 138,30 лв., както и разноски по заповедното
производство в размер на 138,30 лв.
ОСЪЖДА „Угренова естейт" ЕООД-гр.София, район Триадица, бул. „България“
№81 вх.В ет.8, представлявано от М. У., ЕИК **** да заплати на Ж. Д. Ц. от гр.Я., *****,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 97,61 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8