Определение по дело №153/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700153
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Русе,  29.05.2020г.

 

 

Административен съд Русе, в закрито заседание на 29 май  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА дело 153  по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производство е по Глава десета, раздел IV-чл.197 във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.

Производството е образувано по жалба на М.М.Х. ***, чрез процесуалния й представител адв. И.И. –ВТАК против решение № 1085р-1627/14.02.2020г. на началник сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе за спиране производството за първоначална регистрация на л.а модел „ БМВ 730“ Д с рег ***на основание чл.54 ал.1 т.3 АПК вр.чл.140 ал.5 ЗДвП, като констатираните първоначално нередовности са отстранени –заплатена е д.т. и АО е представил преписката.

В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е издадена при съществено противоречие на административнопроизводствените правила, като се сочи, че съгласно ЗДвП издателят на акта е имал единствено правомощие да регистрира превозното средство или да откаже регистрация, като се сочи, че липсва правомощие за спиране на производството по чл. 54, ал. 1 от АПК. Допълнително се сочи нарушение на чл. 35 от АПК, като административният орган не е предприел всички действия за изясняване на фактите. Отделно се сочи, че липсват кумулативните предпоставки на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. Изтъкват кои са основанията за отказ от регистрация,като сред тях не е  свидетелството за регистрация, поради което и не е правилно приложен материалния закон.

 

Съдът намира жалбата, подадена по реда на Глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, за допустима/ тъй като АО не е представил надлежни доказателства за датата на връчването на заповедтта/, но дори да се приеме,че същата е връчена на датата на издаването й- 14.02.2020г., жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 28.02.2020г.с пощенско клеймо от същата дата , директно в съда, т.е в срока по чл.197 АПК и като подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване административен акт

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред АО е започнало по заявление за първоначална регистрация с рег № 20085801474/17.01.2020г. по описа на ОДМВР-Русе , сектор ПП, подадено от жалбоподателката  за регистрация на употребявано МПС, с произход на държава член на ЕС- Франция - л.а модел „ БМВ 730“ Д с рег ***. Жалбоподателката е представила и свидетелство за регистрация 2018AJ77097Q, издадено във Франция

Поради възникнали съмнения в автентичността на предоставеното френско СРМПС 2018AJ77097Q същото е изпратено на сектор БНТЛ при ОДМВР-Русе за изследване.Видно от експертната справка от 20.01.2020г. представеният за изследване документ е изготвен на оригинална бланка, съдържаща част от необходимите защити за този вид документ-оптически мъртва хартия,микротекст,изображения видими на просвет,перфорации.Но по бланката са се установили поправки и заличавания,изразяващи се в липса на холограмен стикер и добавен хартиен отрязък от друга бланка,залепен с тиксо. Заключението е че френското СРМПС е изработено на оригинална бланка,но по него има извършени поправки и заличавания и в този си вид не представлява официален документ

От извършената справка в АИС ИД –Н.ШИС е установено ,че няма данни представеното за регистрация МПС да е обявено за издирване и при идентификацията на МПС не са установени интервенции по номера на рамата, но поради експертната справка е изпратена докладна до директора на ОДМВР-Русе на 23.01.2020г. с предложение за извършване на проверка за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.308 НК, като проверката е изпратена на сектор ПКП при ОДМВР-Русе и е разпределена на инспектор Г.А. на 24.01.2020г. Във връзка с проверката е изпратено искане до отдел „ Интерпол и ММО“ ДМОС –МВР. В получения отговор УРИ336 В-47/29.01.2020г. се съдържа уведомлние от ИНТЕРПОЛ Париж, че МПС с рама *** е било регистрирано с рег.табели ***, като от 11.12.2019г. е собственост на Car Service Siren –Montreuil France, като СРМПС       2018AJ77097Q е издадено именно за този автомобил, чийто документ за технически преглед е валиден до 21.12.2021г. и МПС не е обявено за издирване във Франция. По отношение дали свидетелството за регистрация е автентично е посочено,че може да се установи след предоставяне на документа. При тези данни Началника на сектор ПП при ОДМВР-Русе на 07.02.2020г. е уведомен от Началник сектор ПКП ,че няма данни за наличие на престъпление. На 14.02.2020г. е издадено обжалваното решение ,с което на база изготвената експертна справка ,че по оригиналната бланка на СРМПС № 2018AJ77097Q са извършени поправки и заличавания и не представлява в този си вид официален документ, е спряно производството за първоначалната регистрация ,до представяне на официален регистрационен документ

Заповедта е издадена от компетентен орган, обективирана в изискуемата писмена форма с изрично и позоваване на правни норми и установени юридически факти, които обосновават взетото решение от административния орган

Заявеното фактическо основание за спиране е ,че представеното френско СРМПС е изработено на оригинална бланка, но по него има извършени поправки и заличавания и поради това не представлява официален документ. Видно от експертната справка, на която се основава АО в СРМПС липсва холограмен стикер и е добавен хартиен отрязък от друга бланка,залепен с тиксо

В случая не е напълно изяснено дали и върху какво удостоверяване се отнася залепения с тиксо добавен хартиен отрязък и при данните че СРМПС е изготвено на оригинална бланка и е издавано за същия автомобил липсата на холограмен стикер как се отразява на неговата валидност

Неистинността на документа принципно се състои в неверността на отразените в него данни относно името и адреса на титуляра на регистрационния талон, посочен в него, данните при регистрацията,а също и в обстоятелството, че регистрационото свидетелство от този тип не е издаван на лице с име, посочено в него и за посоченото ПС.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК - Административният орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Необходимо е да са налице кумулативно и двете предпоставки за спиране съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК: 1. престъпни обстоятелства, 2. чието установяване е от значение за издаването на акта; Константна е съдебната практика, че не се изискват доказателства за образувано наказателно производство, както и че актът за спиране на производството по чл. 54, ал. 1 от АПК следва да е мотивиран.

Обаче от материалите по преписката и разпоредената проверка на сектор ПКП е видно, че от извършената проверка липсват данни за наличие на престъпление. Т.е не е налице първата предпоставка на чл.54 ал.1 т.3 АПК, отделно приетото в мотивировачната част на заповедта е основание за акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 5 ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в него след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.  Чл. 12а, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45) предвижда изискуемите документи, в това число и визираното в т.3 свидетелство за регистрация - част първа и част втора (ако е издавана) от съответния компетентен орган на държаната-членка на Европейския съюз. Сочените разпоредби са материалноправни и обуславят издаване на административен акт по същество, а не за спиране на производството.В този смисъл са и изложените фактически основания в обжалваното решение, които са съответстващи не само на извършена преценка на искането за неговата редовност от формална страна по чл. 30, ал.1 и ал.2 от АПК, а и по отношение на неговата основателност.Съдържащите се в преписката писмени доказателства обективират предприети процесуални действия от страна на административния орган за изясняване на случая от фактическа страна.Изискани са официални справки досежно истинността на представените от заявителя документи и наличието на пречки за извършване на регистрация, в това число и дали заявеното МПС е обект на разследване. Именно официалните справки сочат кой е бил предходния собственик на заявеното МПС, кога е регистрирано и че СРМПС с посочения номер е издадено именно за този автомобил. Действително СРМПС е било издадено на гражданина *** през 2003г, но отбелязването върху документа е,че МПС е продадено на  Car Service Siren –Montreuil France във Франция на 21.11.2019г, като регистрацията на новия собственик е от 11.12.2019г. , от когото е закупен, като СРМПС е било издадено именно за този автомобил

В решението не са изложени съображения относно това дали регистрацията на МПС във Франция е била прекратена, т.е. дали свидетелство за постоянна регистрация няма. АО чрез Дирекция за международно оперативно сътрудничество при Министерството на вътрешните работи е бил длъжен да изпрати процесния документ във Франция , или на база извършените проверки да регистрира или откаже регистрация, а не да спира производството „до представяне на официален регистрационен документ“

Съгласно чл.4 и чл. 5, § 2 от Директива 1999/37/ЕО, с оглед на пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част I от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена. Тези органи изтеглят от употреба частта/ите от представеното предишно свидетелство за регистрация и съхраняват последната в продължение най-малко на шест месеца. В рамките на два месеца, те уведомяват органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото изтегляне от употреба. Те връщат изтегленото от употреба свидетелство за регистрация на тези органи, ако последните направят такова искане до шест месеца от неговото изтегляне.
              В тази връзка към жалбата е представен в официален превод удостоверение  от МВР във Франция по отношение на процесния л.а. при което е отразено,че липсват пречки при прехвърляне на удостоверението за вписване, не е и налице анулирана регистрация, МПС не е откраднато, удостоверението за регистрация не е обявено за изгубено или откраднато.

Представените по преписката документи и извършената проверка  касаят регистрацията и собствеността на превозно средство, идентифицирано като такова с индивидуализиращи белези, идентични на тези на процесния автомобил, макар и посредством идентификационния номер на Рамата и рег.му номер, за които не е установена подправка , а рамата е поставен с оригинален шрифт.

Проведеното производство е следвало да завърши с акт по същество, а не с акт за спиране, по начина по който е постановен

При този изход на спора следва да бъде уважена и претенцията за разноски на жалбоподателя за заплатена от него държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар в размер на 400 лв.

Водим от горното и на осн.чл. 199 и чл. 200, ал.1 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1085р-1627/14.02.2020г. на началник сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе за спиране производството за първоначална регистрация на л.а модел „ БМВ 730“ Д с рег ***до представяне на официален регистрационен документ

ИЗПРАЩА преписката на Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР-гр.Русе за произнасяне по същество по подаденото заявление рег № 20085801474/17.01.2020г. от М.М.Х. ЕГН **********

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Русе да заплати на М.М.Х. ЕГН ********** *** направените разноски по производството общо в размер на 410/четиристотин и десет/ лева, представляващи 10/десет/ лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и 400/триста/ лева внесен адвокатски хонорар.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7-дневен срок пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: