Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… септември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Донка Шулева, след като изслуша докладваното
от съдията Радева т.д.№2472 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Претенции с правно основание чл.439 във връзка с
чл.214 ГПК.
В исковата си молба ищците „Г.“ ЕООД, ЕИК********,
Н.Й.К., ЕГН ********** и Г.П.К., ЕГН **********, чрез адв.Г.Б.,***,
твърдят, че през 2012 година трето лица – „БАНКА ДСК“ ЕАД – е образувало срещу
ищците ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на РС – Пловдив, по което на 31.01.2012 г.
е издаден изпълнителен лист срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК********, като
кредитополучател, а срещу Н.Й.К., ЕГН ********** и Г.П.К., ЕГН **********, като
поръчители. Съдът е разпоредил незабавно изпълнение да парично задължение към
тази банка, при условията на солидарност, на сумата от 29 689,76лв общо,
дължима по силата на договор за банков кредит №27 и договор за поръчителство от
29.07.2009 година и анекси от 23.07.2010г. Сумата от 29 689,76лв е
формирана от 27 513,68лв главница, ведно със законната лихва върху нея от
26.01.2012 година до окончателното и заплащане, редовна лихва в размер на
706,46лв за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012 година, наказателна лихва в
размер на 167,98лв за същия период, сумата от 567,76лв разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв.Тази
банка е подала молба за образуване на изп.дело пред
ЧСИ А.А., рег .№ 826 на
КЧСИ и последният е образувал изп. дело № 5582012година.
Единственото изпълнително действие, което е осъществено по това изпълнително
производство е извършено на 12.03.2012 година, а именно- наложена е възбрана
върху имот, който е собственост на Г. и Н. К..
На 13.10.2014 година ответникът „Б.Б.З.Р.“ АД е подала молба, че е платила дълга на ищците към
„БАНКА ДСК“ ЕАД, по силата на издадена банкова гаранция, поради което на
основание чл.74 ЗЗД, се е конституирала като взискател
по делото. Въпреки конституирането нови изпълнителни действия по това дело не
са извършени и на 25.04.2017 година делото е прекратено, поради перемпция. Ответникът е взел изпълнителния лист и въз
основа на негое образувал ново дело на 02.05.2017
година под №230/2017г. по описа на същия ЧСИ. По новото дело имотът на К.
отново бил възбранен, на 11.07.2017 година и по молба
на ответника ЧСИ е насочил изпълнението срещу този имот, насрочил е опис на същия за 17.08.2018 година.
Ищците твърдят, че от датата на последното
действие насочено срещу тях, което е прекъснало давността 12.03.2012 година (налагане
на възбрана) до датата на следващото изпълнително действие по новообразуваното
изпълнително дело – 11.07.2017 година ( ново налагане на възбрана) е изминал
период по-дълг от 5 години, поради което вземането на банката е погасено по
давност на 12.03.2017 година. Ето защо новообразуваното дело е образувано при
липса на ликвидно и изискуемо вземане, а по същото са предприети действия,
застрашаващи недвижимия имот на К..
Ищците твърдят, че за тях е налице интерес от
предявяване на настоящите претенции и молят съда, след като се убеди в
основателността на изложеното, да постанови решение, с което на основание
чл.439, ал.1 ГПК приеме за установено по отношение на ответника „Б.Б.З.Р.“ АД, че ищците не му дължат сумата от 29 689,76лв,
формирана от описаните от тях вземания, за които е издаден изп.лист
от 31.01.2012 година по ч.гр.д..№1235/2012 година по описа на РС - Пловдив и
въз основа на който е образувано изпълнително дело №23082017 година по описа на
ЧСИ А.А., рег.№826 на КЧСИ с район на действие- ОС –
Пловдив.
В срока за отговор ответникът „Б.Б.З.Р.“ АД въвежда следните възражения.
Оспорва допустимостта на предявените искове,
поради липса на интерес, касаещ вземане от
27 513, 68лв, защото касае вземане на ответника, за което същият се е суброгирал в правата на предходния взискател
за събиране на вземането по предоставена на „БАНКА ДСК“ ЕАД банкова гаранция реф. №590/760/068 от 04.12.2008 година в обезпечение на
отпуснатия на „Г.“ ЕООД, в рамките на „Гаранционен фонд за микрокредитиране“
кредит в размер на 50 000лв. Плащането е извършено на 26.03.2012 година
въз основа на искане на „БАНКА ДСК“ ЕАД, отправено на 07.03.2012 година.
Оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че вземанията на банката- ответник са
установени по основание и размер по издадения изпълнителен лист и не са
погасени по давност.
Твърди, че ищците не оспорват качеството на
банката на взискател, като твърденията им са свързани
единствено с изтеклия период на погасителната давност. По първото образувано
изпълнително дело под №55/2012г. по описа на ЧСИ А.А.,
банката – ответник е депозирала молба на 13.10.2014 година, с която е изразила
претенциите си за суброгиране в правата на
удовлетворения кредитор – „БАНКА ДСК“ ЕАД, за удостоверяване на тази си
претенция е представила документи: преводно нареждане от 26.03.2012 година от
„ББР“ АД в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, искане на последната за заплащане на
банкова гаранция с изх.№27 -00-02-2111 от 06.03.2012 година и гаранция реф.№590/760/068 с №1727-0012 от 08.12.2008 година. Въз
основа на това искане ЧСИ е конституирал ответника като взискател
във висящото изпълнително производство.Това изпълнително дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Банката е образувала ново изпълнително дело под
№230/2017г. въз основа на молба с вх.№2458/02.05.2017 година.
Позовавайки се на т.10 от ТР№2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013година, ответникът твърди, че давностният
срок, касателно вземанията по изп
лист от 31.01.2012 година е започнал да тече от 31.01.2012 година.Този срок е
прекъснат на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД на 12.03.2012 година с възбраната
върху недвижимия имот и от тази дата е започнал да тече нов давностен
срок.Този нов срок е прекъснат отново, на същото основание на 13.10.2014
година, като е започнала да тече нова 5-годишна давност и тъй като се касае за
вземания, установени със съдебно решение по силата на чл.416 ГПК, към които
следва да се приравнят и заповедите за изпълнение, то към датата на образуване
на ново изпълнително дело – 02.05.2017 година, не е изтекла 5-годишната погасителна
давност за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2010
година, а с налагането на новата възбрана на 11.07.2017 година отново е
прекъсната давността.
При така изложеното ответникът оспорва да е налице
основателност на предявените искове.
Ответникът оспорва твърдението но ищците, че
последното изпълнително действие, което прекъсва давността е 12.03.2012 година
(налагане на възбраната), като твърди, че с присъединяването на 13.10.2014
година от негова страна като взискател по делото под
№558/2012г. по описа на ЧСИ А., на основание чл.116, б.“в“ ГПК във връзка с
чл.117 ЗЗД давността е прекъсната, а доколкото с молбата от 02.05.2017 година
въз основа на която е образувано изп.д.№230/2017година
е поискано извършване на конкретни процесуални действия, то на основание
чл.116, б.“в“ във връзка с чл.117 ЗЗД 5-годишната давност отново е прекъсната.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по това дело.
В допълнителната искова молба ищците поддържат
заявената теза за основателност на предявените искове и излагат в тази връзка
доводи в нейна подкрепа.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
възражението за недопустимост на претенциите над сумата от 27 513,68лв и оспорванията по основателност на предявените искове.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, че на 31.01.2012 година е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение №781/27.01.2012
година по ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на РС – Пловдив, за заплащане от страна
на длъжниците „Г.“ ЕООД, ЕИК********, като
кредитополучател и Н.Й.К., ЕГН ********** и Г.П.К., ЕГН **********, като
поръчители, при условие на пасивна солидарност, на кредитора „БАНКА ДСА“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата от 27 513,68лева, представляваща главница по договор
за кредит №27 и договора за поръчителство, сключени на 29.07.2009г. и анекси от
23.07.2010 година; сумата от 706,46лв, редовна лихва за периода от 25.10.2010
г. до 26.01.2012г.; сумата от 167,98лева, представляваща наказателна лихва за
същия период; законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012 година до
изплащане на вземането, както и сумата от 567,76лева, разноски по делото за
държавна такса и 733,88 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори по делото, че въз основа на този
изпълнителен лист, на 17.02.2012 година, банката-кредитор е подала молба за образуване
на изп.дело пред ЧСИ А.А.,
рег.№826 на КЧСИ, в която страната моли да се образува изпълнително дело срещу
солидарните длъжници и да се възбрани, опише и изнесе
на публична продан недвижим имот, описан в нот. акт
за договорна ипотека №48, том втори, дело №249/2009г.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен описания по- горе изпълнителен лист, както и заповед
№781/27.10.2012година за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена
от РС- Пловдив по реда на чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№1235/2012г. по описа на съда.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложено копие от нот.акт №100, том 4, рег.№2201,
дело №796/1998г. по описа на нотариус С. Й., рег.№ 131 на НК, легитимираща Н. и
Г. К., като собственици на описания в акта недвижим имот.
Към молбата за образуване на изп.дело
е приложено копие от нот. акт за договорна ипотека
№48, том втори, рег.№3567, дело №249/2009г. по описа на нотариус К.А., рег.№472
на НК, обективиращ акцесорната
сделка, даваща обезпечение на кредитора „БАНКА ДСКА“ ЕАД – договор за ипотека,
по отношение на имота на К., касателно вземанията на
банката, произтичащи от договора за кредит №27 от 29.07.2009г., сключен с „Г.“
ЕООД.
На 12.03.2012 година ЧСИ А. прави искане,
отправено до Служба по вписванията- гр.Пловдив, да впише наложената от него
възбрана върху имота, собственост на двете ФЛ и на 13.03.2012 година тази
възбрана е вписана.
На 15. 03.2012 година ЧСИ изпраща на длъжниците покана за доброволно изпълнение, за връчването
на които по делото няма данни.
По настоящето исково производство от ответника е
представено споразумение, сключено на 19.03.2012 година между кредитора „БАНКА
ДСК“ ЕАД и кредитополучателя „Г.“ ЕООД, по силата на което страните приемат, че
длъжникът е внесъл сумата от 4 580лева по кредита в „БАНКА ДСК“ ЕАД-клон
Раковски.
С това споразумение длъжникът е поел задължение в
следващите 23 месеца, считано от датата на споразумението, да внася ежемесечно
вноска по главница в размер на не по-малко от 1 100лева, ведно с
начислената законна лихва по кредита, която е дължима на всяко 25-то число на
съответния месец и едно последна погасителна вноска в размер на оставащия дълг
за цялото му погасяване, като първото месечно плащане следва да бъде направено
на 25 април 2012 година.
Страните са уговорил срок на действие на този
договор от 23 месеца, както и последиците от неизпълнение на задължението за
плащане.
На 10.12.2013 година взискателя
подава молба до ЧСИ за възобновяване на изпълнителното производство, но която е
поставено разпореждане „Да!“, без дата и без да се сочи титуляра
на това изявление.
На 30.03.2012 година по делото постъпва молба от банката-взискател, обективираща
искане за спиране на изпълнителното производство, по което искане по делото
няма данни да е налице произнасяне.
На
13.01.2014 година по делото постъпва молба от настоящия ответник „Б.Б.З.Р.“ АД („ББР“ АД), с която уведомява ЧСИ, че на
26.03.2012година, въз основа на искане от 07.03.2012 година от взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД, поради липса на плащане от
длъжника „Г.“ ЕООД, „ББР“ АД е извършила плащане на сумата от
27 513,68лева по предоставената банкова гаранция, реф.№
590/760/068 от 04.12.2008г. Поради извършеното плащане твърди, че се суброгира в правата
на взискателя и моли ЧСИ да я конституира като взискател по делото и да събере принудително вземането и от
„Г.“ ЕООД.
На молбата е поставено разпореждане за
конституиране на „ББР“ АД като взискател по делото.
По делото не се спори, че ББР АД е извършила
плащане на сумата от 27 513,68лева на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, а са
налични и доказателства в тази насока.
На 20.102.2014 година ББР АД подава нова молба до
ЧСИ с която го уведомява за обема на правата си, а с молба от 19.12.2014 година
същия правен субект възлага на ЧСИ, на основание чл.18 ЗЧСИ да извърши
определени действия, свързани с имущественото състояние на длъжниците,
сочи банкова сметка ***то дело, като представя списък на същите и доказателства
за реалното им извършване.
ЧСИ изпраща
уведомления до длъжниците за конституирането на ББР
като взискател по делото.
На 22.03.2017 година ББР АД подава молба пред ЧСИ
за налагане на запори на банковите сметки на длъжниците,
да се извърши опис на съдържанието на сейфовете.
В резолюция от същата дата ЧСИ констатира, че
делото подлежи на перемпция, за което разпорежда да
се уведоми взискателя.
На 25.04.2017 година издава постановление за
прекратяване, на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, за което постановление няма
данни да е обжалвано, а на 02.05.2017 година съставя протокол за връщане на изп. лист изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп.дело №20128260400055 по описа на ЧСИ А.А., на „ББР“ АД.
На 13.07.2017 година прави искане до Служба по
вписванията – Пловдив за заличаване на възбраната върху имота.
На 02.05.2017 година ББР АД подава молба за
образуване на изпълнително дело до ЧСИ А.А., който на
същата дата се разпорежда е образува изпълнително дело №20178260400230 по
неговия опис.
В молбата за образуване на изпълнителното дело
молителят възлага на СИ, на основание чл.18 ЗЧСИ, да извършва определени
действия, с тази молба иска налагане на възбрана, имота, който е бил възбранен по предходното дело. Претендира разноските в
изпълнителното производство.
Към молбата молителят е приложил същия
изпълнителен лист и документите, които са били представени по предходното дело.
ЧСИ се разпорежда, на 02.05.2017г., да се извърши възбрана и пълно имуществено
проучване на длъжниците.
На 11.07.2017 година изпраща писмо до Служба по
вписванията за вписване на възбрана върху имота, собственост на ФЛ-длъжници, което вписване е извършено на същата дата.
На 11.07.2017 година изпраща покани за доброволно
изпълнение до длъжниците – ТД и ФЛ, които с молба от
06.11.2017 година оспорват възможността настоящият молител да се легитимира
като взискател с този изпълнителен лист, тъй като не
попада в хипотезата на чл.429 ГПК и моли ЧСИ да прекрати делото. Позовава се и
на изтекла погасителна давност.Основателността н тази молба е оспорена от ББР
АД.
Обобщена
фактическата обстановка е следната:
Настоящите ищци са били
осъдени да заплатят, в качество на кредитополучател – ЮЛ и поръчители- двете
ФЛ, дълга на кредитополучателя, на своя кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД, произтичащ от
банковата сделка, описана по- горе, в общ размер на сумата от 29 689,76лева
общо, формирана от 27 513,68лв главница, ведно със законната лихва върху
нея от 26.01.2012 година до окончателното и заплащане, редовна лихва в размер
на 706,46лв за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012 година, наказателна лихва
в размер на 167,98лв за същия период, сумата от 567,76лв разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв.
Въз основа на
издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1235/2012г.,
кредиторът е образува изп.дело №55/2012 година, по
което на 12.07.2012 година ЧСИ А. е наложил възбрана върху имот, обременен с
договорна ипотека, в полза на банката-кредитор. По време на висящността
на изпълнителния процес длъжникът-кредитополучател е сключил споразумение с
банката, с което страните установили извършено частично плащане на сумата от
4 850лева и поел задължение за плащане на дълга, произтичащ от договора за
банков кредит, съобразно погасителен план, посочен в това споразумение.
По виждане на състава това споразумение
представлява признание на произтичащия от банковата сделка дълг, с последици
съобразно нормата на чл.116, ал.1, б.“а“ ЗЗД- прекъсване на давността и
започване да срок давностен срок, по аргумент от
разпоредбата на чл.117 ЗЗД, който срок, поради това, че вземането е установено
в заповедно производство е 5-годишен. Но този извод не е от особено значение в
настоящето производство, тъй като вземането на банката е удовлетворено, чрез
извършено плащане от страна на настоящия ответник на 26.03.2012 година.
Последица от това плащане е възникналата законна суброгация
(чл.74 ЗЗД) на платилото лице в правата на кредитора. Въпросът е, че тази суброгация не е основание за платилото лице да се
конституира като взискател във висящото изпълнително
производство, тъй като не е налице хипотеза на нормата на чл.429 ГПК. Това е
така защото правилото на чл.
429, ал. 1 ГПК допуска правоприемство в правото на
принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не за всяко
трето лице, което твърди, че се е суброгирало в
правата на удовлетворения кредитор (чл. 74 ЗЗД), а в полза на поръчителя, респ.
на солидарния длъжник, които са платили дълга и които фигурират в
изпълнителното основание. Ответникът по иска не фигурира в изпълнителното
основание, а не е твърдял пред изпълнителния орган или с писмения отговор на
исковата молба, че е платил като поръчител или солидарен длъжник. Правният
интерес от плащането по смисъла на чл. 74 ЗЗД е обосновал с поетото по
банковата гаранция задължение, в обезпечение на отпуснатия към длъжника кредит.
Това твърдение изначално изключва хипотеза на настъпило правоприемство
в правото на принудително изпълнение на удовлетворения взискател.
Както е посочил ВКС в Решение №71/24.07.2019г., постановено по гр.д.№ 2576 по описа за 2018 г. , Гражданска
колегия, Трето отделение, за да се приеме, че правото на принудително
изпълнение по изпълнителния лист за лихвоносното парично притезание
и разноски не съществува, е достатъчно да се посочи, че: 1) плащането е
погасило правото на принудително изпълнение за кредитора по изпълнителния лист
- аргумент от чл. 73 ЗЗД и 2) чл. 429, ал. 1 ГПК не легитимира платецът на
дълга (ответникът по иска по чл. 439 ГПК) като правоприемник в правото на
принудително изпълнение (той не твърди да се е суброгирал
в правата на удовлетворения кредитор като поръчител или солидарен длъжник). За
да събере дълга, настоящият ответник, който твърди, че с плащането си се е суброгирал в правата на удовлетворения взискател,
следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с
изпълнително основание – да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за
изпълнение срещу длъжниците по изпълнителния лист.
Чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК изключва възможността, той да се възползва от
изпълнителния лист от 31.01.2012 г. по ч.гр.д. № 1235/ 2012 г. на СРС, издаден
в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Следователно ищците не дължат на ответника „Б.Б.З.Р.“ АД изпълнение чрез плащане на сумата от 29 689,76лева
общо, формирана от 27 513,68лв главница, ведно със законната лихва върху
нея от 26.01.2012 година до окончателното и заплащане, редовна лихва в размер
на 706,46лв за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012 година, наказателна лихва
в размер на 167,98лв за същия период, сумата от 567,76лв разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв, за които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2012
година по ч.гр.д. № 1235/ 2012 г. на СРС, издаден в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Ето защо съдът намира, че предявените от тях
отрицателни установителни искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
С оглед извода на съда за основателност на
исковете, то разноските следва да бъдат разпределени на база нормата на чл.78,
ал.1 ГПК, като ответникът бъде осъден да заплати на ищците сторените от тях
разноски.
Съобразно представения от ищците списък платените
от тях разноски са в размер на 3 827,60лева, от които платена държавна
такса от 1 187,60лева, адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лева
с ДДС и адв. възнаграждение в обезпечителното
производство в размер на 240лева.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което е своевременно направено.
Разгледано по същество това възражение е
неоснователно. Касае се до съединяване на три отделни претенции. С оглед
нормата на чл.7, ал.2,т.4 Наредба №1/2004г., в редакцията и към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 13.06.2018година,
минималното възнаграждение е сумата от 1 420,69лева. Касае се за три
отделни отрицателни установителни иска, поради което
сумата от 2 400лева с ДДС, която е платена по банков път от ищците, не се
явява сума прекомерна за фактическата и правна сложност на делото. Ето защо
съдът не занича направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Налице са доказателства и за заплатеното в обезпечителното
производство пред САС адвокатско възнаграждение в размер на 240лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439
във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на „Б.Б.З.Р.“
АД, ***, че „Г.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, Н.Й.К.,
ЕГН ********** и Г.П.К., ЕГН ********** ***, и тримата със съдебен адрес ***,
чрез адв. Г.Б., не
дължат на ответника „Б.Б.З.Р.“ АД изпълнение за
сумата от 29 689,76лева общо, формирана от
27 513,68лв главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012
година до окончателното и заплащане, редовна лихва в размер на 706,46лв за
периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012 година, наказателна лихва в размер на
167,98лв за същия период, сумата от 567,76лв разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв, за които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2012
година по ч.гр.д. № 1235/ 2012 г. на СРС, издаден в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Б.Б.З.Р.“ АД, ***, да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, Н.Й.К., ЕГН ********** и Г.П.К., ЕГН **********
***, и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Б.,
сумата от 3 827,60лева, представляваща
платени от ищците разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: